№ 6892
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110121580 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., моли да се осъди ответницата В. Е. И. да заплати следните
суми: 1946.23 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. до
30.04.2020г., 380.22 лв. - мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от
15.09.2019г. до 30.03.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 20.00 лева
главница от м.9.2019г. до м.04.2020г. и 4.04 лева лихва за забава върху нея за периода от
15.09.2019г. до 30.03.2022 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. Поддържа се, че ответницата
е съсобственик по наследство от баща си Е. Цанов и съответно потребител на топлинна
енергия за битови нужди относно апартамент № 12 в гр. С., бул. България № 50, вх.В, ет.4,
през процесния период, заедно с майка си В. Цанова. Тъй като последната починала,
ответницата се твърди да отговаря и за нейните задължения за имота. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение,
изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно
публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.
Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е
заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45
дни след съответния период /уточнение с.з./. Твърди се, че е сключен договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
1
Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва: да е клиент на топлинна енергия и да е в облигационни отношения с
ищеца, тъй като няма данни да е приела наследствата; доставката на ТЕ в претендираните
количества и стойност; изискуемостта на задълженията; дължимостта на таксата дялово
разпределение поради липса на доказателства за начин на определяне, извършвана и
заплащане от ищеца; дължимостта на лихвите порад липса на забава; сградата да е
присъединена законосъобразно към топлопреносната мрежа; изправността на
измервателните уреди; наличието на отоплителни тела в имота и на СТИ върху тях,
съответно че последните са отговаряли на техническите изисквания; законосъобразното
отчитане и разпределяне на ТЕ. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на
топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
2
В случая от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че на 30.12.1968 г. процесният апартамент е придобит от Цветанка Тасева, Е.
Цанов и В. Цанова. В последствие с договор за дарение от 26.11.1997 г. Цветанка Тасева
дарила на дъщеря си В. Цанова 1/6 идеална част от имота. След смъртта на Е. Цанов на
19.3.2006 г. съсобственици на имота станали съпругата му В. Цанова и дъщеря му В. И.,
като на 17.8.2010 г. В. Цанова депозирала заявление-декларация за откриване на партида на
имота на нейно име. В. Цанова починала на 15.04.2021 г., като оставила за единствен
наследник дъщеря си В. И.. Следователно, през процесния период съсобственици на имота
са били В. Цанова /на основание продажба, дарение и наследство/ и В. И. /по наследство от
баща си/. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му,
а приемането произвежда действие с откриване на наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от
този момент законните наследници носят отговорност за задълженията, с които е
обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата
на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
70/2011 г., III г. о., ГК/. В случая ответницата не твърди и не доказва да е приела
наследството на родителите си по опис или че е направила отказ, поради което следва да се
приеме, че след смъртта на баща си е придобила съответна част от правото на собственост
върху процесното жилище, а след смъртта на майка си отговаря за нейните задължения. По
делото няма данни относно осъществили се други юридически факти, довели до промяна в
правата върху имота. Ето защо следва да се приеме, че като съсобственици, ответницата и
майка й са били клиенти на топлинна енергия и между тях и ищеца е бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими
съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са били
задължени лица за заплащане на стойността на доставената ТЕ. След смъртта на майка й,
ответницата отговаря за всички задължения за процесния период.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. В имота има
монтирани 4 отоплителни тела и 4 топлоразпределителя, показанията на които са отчетени
през процесния период. Ползва се топла вода, разходът за която се отчита по показанията на
водомер за топла вода. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е
разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект,
съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. Следователно през процесния период в имота е ползвана
топлинна енергия, като отчитайки заключението на СТЕ, стойността й възлиза на 2553.66
3
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата в режим на етажна
собственост е възложено на Т., който е осъществил услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот, която според представеното по делото извлечение по абонатен номер
възлиза на 20.00 лв. за процесния период.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания
са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като исковата молба е подадена на
21.04.2022 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 22.04.2019 г., са погасени
по давност. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ
за периода 1.5.2018 г. - 28.02.2019 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за
периода 1.3.2019 г.-30.4.2020 г., която възлиза на 1443.82 лв., за които искът следва да се
уважи предвид липсата на доказателства за плащане.
По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за
плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от
деня, следващ месеца на извършване на услугата. Доколкото се претендират вземания от
м.09.2019 г., те не са погасени по давност.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
4
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
15.09.2019 г. до 30.03.2022 г., на 251.29 лв., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса /94.02 лв./, вещо лице /300 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /100 лв./, дължими са 360.48 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2
ЗА, на адвокат В. Ц. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 198.22 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете /от 535.05 лв. съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, гр. С., ....2, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .,
седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, следните суми: 1443.82 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от
1.03.2019 г. до 30.04.2020 г., 251.29 лв. мораторна лихва за забава върху нея за периода от
15.09.2019 г. до 30.03.2022 г., 20.00 лв. цена на дялово разпределение за периода от
1.9.2019г. до 30.04.2020 г. и ведно със законната лихва върху главниците от 21.04.2022 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на топлинна енергия
5
за разликата над 1443.82 лв. до предявените 1946.23 лв. и за периода 1.5.2018 г.-28.02.2019
г., за обезщетение за забава за разликата над 251.29 лв. до предявените 380.22 лв. и изцяло
иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.04 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022 г.
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, гр. С., ....2, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .,
седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 360.48
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ...., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат В. Захариев Ц. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 198.22 лв.
адвокатско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6