РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр. Бургас, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120107891 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на К. В. Д., Д. Н. И., В. Н. Д. и
Н.С. Н., чрез пълномощника адв. А. И. Ж., с която се претендира
прогласяване нищожността на Решение, постановено с Протокол
№3132/15.04.1993г. и Решение 3132/2000г. Иска се да бъде отменено като
незаконосъобразно Решение №5Ч/2005г. и да се върне преписката на ОС
Земеделие Созопол за ново произнасяне в определен от съда срок. Изложени
са подробни съображения.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
В съдебно заседание от жалбоподателите се явяват лично В. Н. Д. и Т.
В. С., всички се представляват се от процесуалния си представител адв. Ж.,
който поддържа жалбата и моли за уважаването й.
В съдебно заседание ответната ОСЗ Созопол се представлява от главен
юрисконсулт Ж. Д., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.
Не се явява никоя от заинтересованите страни.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за
прогласяването на нищожност на един административен акт – аргумент от
1
чл.149, ал.5 от АПК, при наличието на правен интерес, който в случая, за
жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на
правоимащото лице – Н.С.К..
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Съображенията за
това са следните:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии,
понастоящем Общински служби по земеделие, са индивидуални
административни актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона - чл.146 от АПК.
Според чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива
пороци на административните актове, което обуславя тяхната нищожност.
Следователно жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за
нищожността може да се повдига без ограничение във времето. Отделно от
изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт,
обуславящи неговата нищожност.
По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице,
доколкото жалбоподателят винаги има правен интерес от установяване на
недействителността на административния акт, дори и същият да
удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се
игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.
От представения заверен препис на Решение с Протокол
№3132/15.04.1993г. на Поземлена комисия - гр. Созопол е видно, че то е
постановено от комисия в състав: председател, секретар и четен брой
членове, както и че същото не носи подписи на всеки един от членовете на
комисията. Съгласно чл.60, ал.4 от ЗСПЗЗ, в редакцията му, действаща към
датата на постановяване на решението /редакция от 29.01.1993 г./,
поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой
членове. В случая, членовете са четен брой, видно от представения заверен
препис от решението, както и същото не е подписано от всичките си членове.
На следващо място, съгласно ал.5, на чл.60 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му,
действаща към датата на постановяване на решението /редакция от
29.01.1993г./, в комисиите задължително се включват: юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. ОСЗ Созопол не е
ангажирала никакви доказателства за професионалната квалификация на
членовете на комисията, което води до невъзможност да се проследи дали
същите са отговаряли на изискванията на ППЗСПЗЗ към датата на приемане
на обжалваното решение. Поради това, съдът приема, че е налице
2
несъответствие на състава на комисията с императивните законови
разпоредби, което води до некомпетентност на органа, като липсата на
компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е
порок, който обосновава неговата нищожност (арг. от Решение от 18.03.2009
г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на
АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и Решение № 4184 от 2004 г. на ВАС,
Четвърто отделение според което, ако поземлената комисия е заседавала в
състав, неотговарящ на посочения в чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ то нейното
решение е нищожно).
Констатираните пороци съществено засягат законността на
административния акт, поради което съдът приема, че това обуславя неговата
нищожност.
По тези съображения съдът приема, че административният акт следва
да бъде прогласен за нищожен, а преписката следва се изпрати на ответника
за ново произнасяне по заявлението.
По отношение на Решение №3132/14.03.2000г. на Поземлена комисия -
гр. Созопол също са налице основания за нищожност по следните
съображения:
Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му, действаща към
датата на постановяване на обжалваното решение от 2000г., поземлените
комисии се състоят от председател, заместник-председател - инженер по
горско стопанство, или техник по специалността "Горско и ловно
стопанство", секретар и четен брой членове. Председателят, заместник-
председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството
на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се
назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно
действащите нормативни актове.
В ал.5 е посочено, че в поземлените комисии по възможност се
включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустроител,
инженер по горско стопанство.
В случая от събраните в хода на производството доказателства не се
установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.
Установява се, че броят на членовете в комисията е четен. Не се установява
обаче в състава да е присъствал заместник-председател, още по-малко пък
последният да е бил със специалност инженер по горско стопанство, или
техник по специалността "Горско и ловно стопанство", каквото е било
законовото изискване към онзи момент. В съдебната практика се приема, че
несъответствието на състава на комисията с императивните законови
разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на
компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е
порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така Решение
от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от
5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.
3
Отделно от това, решението не носи подписите на всички членове на
комисията, както и в него не са индивидуализирани имотите, върху които се
възстановява правото на собственост.
Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради
което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне
на административния орган за произнасяне по заявлението.
Извод за нищожност може да се направи и по повод Решение на
Общинска служба по земеделие и гори - гр. Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за
стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни
бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, по следните
съображения:
Жалбоподателят е отправил искане за отмяна като незаконосъобразен
на посочения административен акт, а в условията на евентуалност /в о.с.з. и с
депозирана молба преди него/ - за обявяване на неговата нищожност. Доводът
му е, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено на основание
предходни нищожни решения.
Направения довод не обуславя незаконосъобразността на акта, а
неговата нищожност, като предвид възможността съдът служебно да се
произнесе по нищожността, в случая не е налице пречка и това да бъде
сторено, още повече, че в съдебно заседание и с нарочна молба преди него е
отправено такова искане.
Оспореното решение е издадено на основание чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ.
За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е налице влязло
в сила решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на предписаното от
закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото
в случая е изискването на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в
сила решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за
валидното действие на административния акт, който във всички случаи
обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. Това е така
доколкото, както се посочи по - горе, актът въз основа на който е издаден това
решение е нищожен, което рефлектира и върху действителността на
решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ /В този смисъл Решение № 16202 от
30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.
По тези съображения, административният акт следва да се прогласи за
нищожен, а преписката следва да се върне на административния орган за
произнасяне по заявлението.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има жалбоподателят, който своевременно е направил искане за това и е
ангажирал доказателства за реалното им извършване. Претендираните
разноски са в общ размер от 1800 лева - адвокатско възнаграждение /за
всички жалбоподатели/, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника ОСЗ Созопол.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение с Протокол №3132/15.04.1993г., за
размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост, върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на село
Черноморец, на Поземлена комисия - гр. Созопол.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за
ново произнасяне по подаденото заявление с вх. №3132/03.06.1992г.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №3132/14.03.2000г., за определяне
правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от
ЗСПЗЗ в землището на село Черноморец, на Поземлена комисия – гр.
Созопол.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за
ново произнасяне по подаденото заявление с вх. №3132/03.06.1992г.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 5Ч от 17.01.2005г. за
стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни
бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, на
Общинска служба по земеделие и гори - гр. Созопол, постановено на
основание Решение № 3132 от 14.03.2000 г. на Поземлена комисия - гр.
Созопол.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол с
указание за постановяване на решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ при
спазване на изискванията му за законосъобразност.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
К. В. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 200 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
Д. Н. И., ЕГН: **********, сумата в размер на 200 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
В. Н. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 800 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
Н.С. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на Т.
В. С., ЕГН: **********, сумата в размер на 200 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6