РЕШЕНИЕ
№ ...112
гр. Самоков, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 119 по описа на
съда за
Н.С.Н. *** обжалва изцяло Наказателно постановление № 19-0338-001195,
издадено на 27.11.2019 г. от Емил Петров Филипов – Началник група към ОДМВР –
София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е допустима като подадена
от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН), с чието съставяне съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е образувано административно-наказателното производство
срещу жалбоподателя, е съставен от свидетеля А.Д., на длъжност „младши
автоконтрольор” в РУ – Самоков, който е оправомощен с т. 1.3 от представената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните актове да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) по силата на заеманата от него длъжност. АУАН съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН – в присъствието на жалбоподателя, комуто актът е
предявен и надлежно връчен. За посочените в акта нарушения на ЗДвП против
жалбоподателя в законоустановения срок е издадено наказателно постановление от
Емил Петров Филипов, за когото не е спорно, а и се потвърждава от съдържанието
на цитираното по-горе писмо рег. № 338000-1552/13.03.2020 г., че към датата на
издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция” в РУ –
Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 2.9 от гореобсъдената заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., която е била в сила към датата на издаване на НП,
началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са
оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо
обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не на последно място, НП не
съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
По същество, от събраните по
делото доказателства се установява следното:
На 19.10.2019 г. около 00,40 ч. свидетелят
Л.Г., на длъжност „полицай по ООР” в РУ – Самоков и Христо Атанасов – също
служител на РУ – Самоков, изпълнявали служебните си задължения и се намирали на
кръстовището между околовръстния път на гр. Самоков и пътя за с. Драгушиново. Откъм
гр. Самоков по ул. „Христо Максимов” към кръстовището се движел лек автомобил „Ауди
А8” с рег. № СО 3053 СК. Водачът на този автомобил не изпълнил даденото със
стоп-палка от горепосочените служители на РУ – Самоков нареждане за спиране,
поради което те го последвали със служебния си автомобил и видели, че той спира
на бензиностанция „Шел” и се опитва да слезе от мястото на водача в автомобила
и да мине на задната седалка. В този момент те задържали водача и го отвели в
сградата на РУ – Самоков. Там той представил личната си карта и по този начин
се установило, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя. Същият не
представил свидетелство за управление на МПС и на място за съдействие бил
повикан свидетелят А.Д., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков. Той
поканил жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство дрегер „Алкотест
От приобщената по делото справка
за правоспособността на жалбоподателя като водач на МПС и за извършените от
него административни нарушения в това му качество се установява, че издаденото
на същия свидетелство за управление на МПС му е отнето на 14.11.2018 г., за
което е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0338-000604/26.11.2018 г. на ОДМВР – София, РУ – Самоков, със срок на
действие до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена
във връзка с административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, установено с
АУАН № АА 227001/14.11.2018 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
03.03.2019 г. и няма данни (а и не се твърди в настоящото производство) да е
обжалвана по съответния ред. За административното нарушение, във връзка с което
е издадена тази заповед, е издадено НП № 18-0338-001761/27.03.2019 г. на ОДМВР
– София, РУ – Самоков, връчено на жалбоподателя на 22.04.2019 г. и влязло в сила на 30.04.2019 г., с което са му
наложени административни наказания „глоба” в размер 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Тази фактическа обстановка се
установява от детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Д. и Л.Г. и писмени
доказателства – АУАН с бланкови серия и номер АА 258896, съставен на 19.10.2019
г., талон за изследване с бланков номер 0018443, вписан в посочения АУАН, както
и справка за нарушител/водач от АИС – АНД, приложена към писмо рег. №
338000-1552/13.03.2020 г. от Началника на РУ – Самоков до съда.
Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, които са логични, последователни, безпротиворечиви и
взаимно допълващи се. В частност, показанията на св. Г. възпроизвеждат във
възможните от житейска и логическа гледна точка детайли личните му
непосредствени възприятия за движението на автомобила до спирането му на
бензиностанция „Шел” и за неуспешния опит на жалбоподателя там да се премести
на задната седалка на автомобила, т. е. да създаде по този начин
доказателствена привидност, че не той е управлявал автомобила. Тази фактическа
деятелност на жалбоподателя обаче е възприета от св. Г., от чийто показания
пряко се установява, че автомобилът е управляван не от друг, а от жалбоподателя.
Така събраните гласни доказателства подкрепят съдържанието на АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила,
а тя не е опровергана от никакви други доказателства.
Установените от доказателствата
по делото факти обосновават по несъмнен начин извод, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е
наказан с обжалваното НП.
Съставомерната за
това административно нарушение концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя – водач на МПС, а именно 1,10 на хиляда, е установена с
техническо средство, което я определя чрез измерване на алкохола в издишвания
от водача въздух. Служебно е известно на съда, че описаното в АУАН и в
НП като използвано за измерване на алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух
техническо средство –дрегер „Алкотест 7510“ – е сред посочените в
Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи съгласно
чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн. ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). Не е оспорено
отразеното в АУАН и в НП обстоятелство, че към датата на проверката конкретното
такова техническо средство с фабричен номер ARDM 0174 е преминало
последваща периодична проверка със срок на валидност до м. ноември
В съответствие с чл.
3, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г., при съставянето на АУАН с бланков № АА 258896
от свидетеля А.Д., е съставен и талон за изследване № 0018443, в
който жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че приема показанията на
техническото средство. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл. 3а, т. 2
от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е
установена въз основа на показанията на техническото средство.
Ето защо деянието на жалбоподателя, изразяващо
се в това, че на 19.10.2019 г. около 00,40 ч. в гр. Самоков, по ул. „Христо
Максимов” същият е управлявал МПС – собствения си л. а. „Ауди А8” с рег. № СО
3053 СК с концентрация на алкохол в кръвта си 1,10 на
хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – дрегер
„Алкотест
Виновно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не
разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН. По своя законоустановен състав нарушението е формално, поради което
липсата или незначителността на вредни последици от него не следва да бъде обсъждана
при преценка дали случаят е маловажен. Не се установяват и други смекчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че
деянието му представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив,
установената по надлежен ред концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
е близо под горната граница на диапазона, обуславящ съставомерност на деянието
като административно нарушение, а не като престъпление, а и твърде пъстрата
картина от установени административни нарушения и престъпления, за които
жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС по съответния ред до извършване
на деянието, обосновава извод за високата му обществена опасност в тази негова
дейност. Поради това не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо в частта му, с която за административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба” в размер 1000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца, обжалваното НП е законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено.
От събраните по делото
доказателства не се установява обаче деянието на жалбоподателя, описано в АУАН
като управление на горепосочените дата, час и място на МПС без свидетелство за
управление, с единственото допълнение в НП, че от направена справка било
установено, че свидетелството му се намира в ОДМВР – София, да съставлява
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което същият е
наказан с административно наказание „глоба” в размер 300 лв.
Съгласно тази разпоредба се
наказва с глоба от 100 лв. до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му
за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Нито една от хипотезите, визирани
в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не е била налице спрямо жалбоподателя към
19.10.2019 г. - датата на извършване на деянието, вменено му като такова
административно нарушение.
В частност, към тази дата действието
на гореобсъдената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0338-000604 на ОДМВР – София, РУ – Самоков вече е било прекратено, тъй като
с нея свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя му е било отнето до
решаване на въпроса за отговорността за административното нарушение, установено
с АУАН № АА 227001/14.11.2018 г., но за не повече от 18 месеца. Именно този
въпрос обаче е бил окончателно решен с влизане в сила на 30.04.2019 г. на НП №
18-0338-001761/27.03.2019 г., с което на жалбоподателя за това нарушение са
били наложени административни наказания „глоба” в размер 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Така към 19.10.2019 г.
жалбоподателят вече е бил лишен по административен ред от право да управлява
МПС и деянието му би било съставомерно като административно нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но не може да бъде преквалифицирано като такова в
настоящото производство. Това е така, защото макар и актосъставителят да е
постъпил по обичаен, и според съда – правилен, за подобни случаи начин, възприемайки
липсата на представено свидетелство за управление на МПС от външна страна и
поради това посочвайки в АУАН, че жалбоподателят управлява автомобила без такова
свидетелство, административно-наказващият орган не е разследвал задълбочено
този факт и не го е квалифицирал по никакъв начин, а единствено е допълнил
оскъдно и двусмислено в НП, че свидетелството на жалбоподателя се намирало в
ОДМВР – София, като е извел от това неправилен правен извод, че жалбоподателят
е неправоспособен водач. Ако при това положение съдът приеме, че жалбоподателят
към 19.10.2019 г. е бил правоспособен водач, но е управлявал тогава МПС след
като е бил лишен по административен ред от това право и така е извършил
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, това би означавало в
съдебното производство да наруши правото на защита на жалбоподателя като го
санкционира за нарушение, за което са съставомерни факти, които въобще не са му
били предявени в хода на административно-наказателното производство.
По тези съображения и след като
не се установява жалбоподателят да е извършил административно нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в тази му част обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0338-001195, издадено на 27.11.2019
г. от Емил Петров Филипов – Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, В ЧАСТТА МУ, с която на Н.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 300 лв. за
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0338-001195,
издадено на 27.11.2019 г. от Емил Петров Филипов – Началник група към ОДМВР –
София, РУ – Самоков, В ЧАСТТА МУ, с
която на Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни
наказания „ГЛОБА” в размер 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца за административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: