Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 / 24.03.2022 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на осми март, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 25 по описа на съда за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „А. груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.ххххх,
представлявано от управителя А. Г.А., подадена чрез адв.М.С. – ДАК, срещу
Решение № 260150/08.12.2021 г., постановено по нахд № 1244/2020 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 08-001808/297 от 07.10.2020 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са
твърдение, че по делото са представени доказателства за заплащане на трудовото
възнаграждение за м.февруари на М. Г., а именно представените ордери. Направено
е оплакване, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Оспорват се изводите, че липсата на подпис във
ведомостите за заплати е достатъчно доказателство за неизплащане на
възнаграждението. Оспорват се и твърденията на свидетеля М.Г., че не е получил
заплащане за труда си. Изложени са аргументи за наличие на основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане решението и потвърденото с него
наказателно постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, чрез
юрисконсулт Г.Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли
решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени
като незаконосъобразни.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба като изразява становище, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а в съдебното производство са събрани категорични
доказателства, че нарушението е извършено. Пледира решението на въззивния съд
да бъде оставено в сила.
Административен съд –Добрич приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
В производството по оспорване на наказателното
постановление, с което на „А. груп“ ЕООД за нарушаване на чл.128,т.2 във вр. с чл.414в,
ал.1 от КТ, е наложена имуществена
санкция от 1500 лв., въззивния съд е установил, че при извършена проверка на дружеството
12.05.2020 г. при преглед на представените ведомости за заплати за м.февруари
2020 г. за обект автомивка и бензиностанция, находящ се в гр.хххххх,
стопанисвана от дружеството, е установено, че то в качеството си на работодател
е начислило, но не е изплатило до 25.03.2020 г. трудовото възнаграждение за
м.февруари в размер на 569,75 лв. на М. Г., назначен на длъжност „мияч превозни
средства(ръчно)“ .
Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа
обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Приел, че в административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяната му. Съдът е обсъдил заключението на
вещото лице по допусната графическа експертиза и не е кредитирал представените
от жалбоподателя РКО № 305 от 07.02.2020 г. и № 3474/30.12.2019 г. за доплащане за
м.февруари по съображения, че основанията за плащане са дописани. Съдът е
приел, че самите касови ордери са съставени единствено и само за целите на
процеса и нямат доказателствена стойност, тъй като не са представени на
инспекторите от Дирекция „ИТ“, а едва с жалбата. Съдът се е позовал и на показанията
на самия работник, разпитан като свидетел по делото, така и на приложената по
делото ведомост за заплати, в която не фигурира подпис на работника.
Съдът е констатирал е, че имуществената санкция е
определена в минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което
е справедлива и съответства на целите на административното наказване, регламентирани
в чл. 12 от ЗАНН и че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по
реда на чл.415в, ал.1 от КТ. В резултат на това е стигнал до крайния правен
извод за установеност на извършеното нарушение и законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция намира възраженията, че съдът е ценил
неправилно събраните доказателства, за неоснователни. Фактическата обстановка е
правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и
обективната истина. Споделя се преценката на районния съд, че при издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният
закон е вярно приложен. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях са описани
ясно и подробно фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението,
датата и мястото на извършване на нарушението, както и законовите разпоредби,
които са нарушени.
Безспорно в производството по делото се установява, че
касаторът като работодател е начислил, но не е изплатил на Марчо Георгиев уговореното
трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. Това обстоятелство е
констатирано от представената от самия работодател ведомост за заплати и не е
опровергано по надлежния ред от приложения към жалбата разходни касови ордери
от 30.12.2019 г. и от 07.02.2020 г. Правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че този документ е недостоверен, тъй като няма достоверна дата на
съставяне съдържа дописване, установено
от вещото лице графолог. Съдът е съобразил обстоятелството, че самото
административно –наказателно производство е образувано по сигнал на работника,
който в съдебно заседание е потвърдил обстоятелството, че възнаграждение за
м.февруари не му е било изплатено, обстоятелство, което се установява и от
липсата на положен от него подпис във ведомостта за заплата.
Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като изводите в него се
основават на представените за първи път с жалбата касови ордери, които съдът е
приел за негодни доказателства.
По силата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ предвижда, че трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. В случая, след като не е изплатил на работника
в установения във вътрешните правила срок уговореното трудово възнаграждение за
месец февруари 2020 г., работодателят е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 128, т. 2 от КТ.
Неоснователно е възражението на касатора за маловажност на
деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На първо място, за маловажни случаи на
административни нарушения по КТ е приложима специалната норма на чл. 415в от КТ, а не общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са и мотивите
към ТР № 3/2011 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г. Районният съд е разгледал предпоставките за
приложение на чл. 415в от КТ. Съгласно тази разпоредба "маловажните "
нарушения, установени по КТ, имат два основни признака: нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. В случая съдът е
установил, че нарушението е установено на 18.05.2020 г. и не е отстранено към
датата на съставяне на акта, 13.07.2020 г., нито дори към датата на провеждане
на първото по делото съдебно заседание, 08.10.2021 г. Затова е правилен извода
на съда, че не са налице основанията за прилагането на чл. 415в от КТ.
Поради липса на касационните основания за отмяна на
оспорения съдебен акт, решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от
НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
вр. с чл.63 в от ЗАНН, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260150/08.12.2021 г., постановено
по нахд № 1244/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „А. груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Добрич, жк“Дружба-І“ № 72, представлявано от управителя А. Г.А.,
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич сумата от 80
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: