Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
Ловеч, 30.11.2018 година
.
в ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като
разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА по в.гр. д. № 287 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
Постановено
е съдебно решение №179/9.05.2018 г. по гр.д.№159/18 г. от ЛРС, с което е
отхвърлен предявения от Д.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** против „***“ АД с
ЕИК ***с адрес гр. ***иск с прана квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за
заплащане на сумата от 12 203,36 лв. /дванадесет хиляди двеста и три лева
и тридесет и шест стотинки/ - платена без основание договорна лихва за периода
16.01.2013 г. до 17.01.2018 г. по договор за жилищен кредит от 12.05.2008 г.,
ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането; отхвърлен
е предявения от Д.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** против „***“ АД с ЕИК ***с
адрес гр. ***иск с прана квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от
12 203,36 лв. /дванадесет хиляди двеста и три лева и тридесет и шест
стотинки/ - имуществена вреда от неизпълнението на задължение за предоставяне
на актуален погасителен план по договор за жилищен кредит от 12.05.2008 г.,
ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до изплащане на вземането;
отхвърлено е искането на Д.В.К., с горните данни, за присъждане на сторените
разноски и е осъдена на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Д.В.К. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „***“ АД с ЕИК ***с адрес гр. ***сумата от 150,00 лв.
/сто и петдесет лева/ - сторени разноски в производството по делото за
процесуално представителство.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба
вх.№5641/1.06.2018 г. от Д.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, „6-и септември" № 5 чрез:мл. адв. Т.Г. - САК, адрес: ***,
партер, срещу Решение № 179 от 08.05.2018г по гр.д. № 159/ 2018г по описа на PC
– Ловеч.
Счита, че същото е валидно и допустимо, но неправилно
поради неправилно приложение на материалноправните разпоредби.
Твърди, че първоинстанционният съд е приел, че начинът
на изчисляване на възнаградителната лихва по сключения между страните по делото
договор за кредит е този, уговорен в първоначалния договор от 12.05.2008г, а не
този, описан в общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
към който препраща анекса от 06.08.2010 г. Смята, че за да стигне до този извод
първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие (противоречие)
между двете уговорки за изчисляване на лихвата, като в този случай правилният,
законосъобразният метод бил този, уговорен в първоначалния договор от
12.05.2008г, тъй като тази клауза е уговорена индивидуално, а другата е част от
общи условия и се е позовал на разпоредбата на чл. 298, ал. 3 от ТЗ, която е
приел за императивна, тъй като защитавала обществен интерес.
Тези изводи на първоинстанционния съд намира за
неправилни. Твърди, че действително, разпоредбата на чл. 298, ал. 3 от ТЗ
гласи, че при несъответствие между уговореното от страните и общите условия има
сила уговореното като т. 9 от допълнителното споразумение е договорена изрично,
индивидуално между страните и с нея ясно и недвусмислено се дава примат на
общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Цитира точният
текст на т. 9, а именно „ при противоречие на клаузите на ОУ (за предоставяне
на кредити за текущо потребление - коментарът негов с договора за кредит, ще се
прилагат общите условия." Твърди, че тази клауза от договора е уговорена
индивидуално между страните, в рамките на тяхната гарантирана от закона
договорна автономия по чл. 9 от ЗЗД.
Счита, че разпоредбата на чл. 298. ал. 3 от ТЗ
действително е императивна и в обществен интерес, но: 1. тази императивност има
действие само и единствено срещу страната, изготвила общите условия, 2.
обществения интерес представлява защита на интереса на икономически по-слабата
страна по договора, страната на потребителя, а не защита на страната, изготвила
тези общи условия изпяло по своя воля, която страна е и търговец, тя е
професионалист в областта на сключения от нея договор.
Смята, че това следва и от систематичното тълкуване на
ал. 3 и останалите разпоредби на чл. 298 от ТЗ (ал. 1 и 2), разпоредбите на чл.
143 - 148 и други от ЗЗП, от които се установява, че целта им е да дадат защита
на страната, която приема общите условия по договора, срещу страната
(търговец), която ги изготвя. Прави извода, че е видимо, че законодателят е
целял да защити не страната, която изготвя общите условия, а напротив - да
защити насрещната страна (която не е участвала в изготвянето им и която ги
приема, а не предлага) срещу евентуален произвол и злоупотреба с тези общи
условия, т.е. разпоредбата на ал. 3 (и останалите) алинеи) на чл. 298 от ТЗ са
в полза на икономически по-слабата страна по договора - тази, на която са
предложени и е приела общите условия, а не тази, която ги е изготвила и
прилага. Оттам прави извода, че разпоредбата не е абсолютно императивна, тя е
императивна спрямо търговеца, изготвил общите условия и на защитата, която дава
тя. може да се позове приелата общите условия страна, а не и изготвилата ги
страна нито пък тази защита може да бъде натрапена на приелата общите условия
страна, тъй като ищцата не се позовава никъде на тази разпоредба, още повече,
че в конкретния случай за защита не може да става и дума.
Твърди, че в този смисъл е и правната доктрина, като проф.
Александър Кожухаров, „Общо учение за облигационното отношение", 2002г,
дял втори, глава втора, стр. 118) и проф. Ангел Калайджиев, „Облигационно
право. Обща част", седмо издание, стр. 102)
Именно поради тази причина счита, че ответникът по
делото - страната, която е изготвила общите условия (търговска банка), не може
да се позовава на чл. 298, ал. 3 от ТЗ, тъй като така той отказва да подчини
поведението си с изготвените именно от него общи условия (които не е изготвил
под чуждо влияние, а изцяло съобразени с неговата воля), върху които ищецът -
потребител не е можел да укаже никакво влияние, и с уговорената изрично от него
индивидуална клауза в т.9 от допълнителното споразумение за примат на клаузите
на общите условия за кредити за текущо потребление.
В допълнение на гореизложеното, твърди, че ищцата-въззивница
притежава в случая качеството на „потребител" по смисъла на §13, т.12 от
ДР на ЗЗП, а оттам се ползва и със защитата на този нормативен акт и тази
защита е трябвало да приложи първоинстанционният съд, а не защитата на чл. 298,
ал. 3 от ТЗ и в този смисъл е чл. 147, ал. 2 от ЗЗП, според който при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
Твърди, че така също и § 1 от ДР на ЗЗП - при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите.
Поради това и счита за неправилен изводът на първоинстанционния
съд, че индивидуалните уговорки относно начина на определяне на размера на
договорната лихва не са изменяни. Излага, че те са изменени с подписването на
допълнителното споразумение от 06.08.2010 г. и с приемането на общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, като това изрично и
индивидуално е уговорено между страните с клаузата на т. 9 от допълнителното
споразумение.
Неправилно счита също и становището на
първоинстанционния съд, че се прави смешение между част от индивидуалните
уговорки в договора и тези по общите условия за потребителски кредит. Изтъква,
че действително в договора от 12.05.2008 г. в т. 7 е описано, че лихвата по
кредита е определена като формираща се от БЛП (базов лихвен процент) и
надбавка, която е фиксирана на 2.6% и е посочено че „към датата на сключване на
настоящия договор базовият лихвен процент е 4.19%" и следователно лихвата
се формира от два компонента - фиксиран (надбавка) и плаващ/променлив -БЛП,
като е описано, че банката периодично определя стойността на базовия лихвен
процент, т.е. той е променливата величина. Счита, че не случайно към момента на
подписване на договора (12.05.2008г) стойността на индекса EURIBOR (ноторен
факт) е именно 4.19%. Твърди, че в В глава III от ОУ за предоставяне на кредити
за текущо потребление е указано, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който се формира от 6-месечния EURIBOR индекс и тази промяна се
извършва два пъти годишно. Т.е. не е налице твърдяната от първоинстанционния
съд кумулация на клаузи, а конкретизация на начина и периода на формиране и
изменение на променливата компонента на възнаградителната лихва - базовия
лихвен процент.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да се
произнесе по предявените от тях претеции при условията на евентуалност и да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
В указания от закона срок е подаден и отговор на
въззивната жалба от „***" ЕАД,
седалище и адрес на управление гр.***, вписана в търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК ***, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С.,
ЕГН ********** и изпълнителния директор Д.Н.Н., ЕГН **********, законни
представители на ***"ЕАД гр.София, чрез пълномощника В.Т.- гл.юрисконсулт
на "***" ЕАД, Регионален център- Плевен, упълномощена с пълномощно №
11996/20.10.2011 г. на помощник нотариус И.С.при Нотариус per. № *** М.Ш.с
район на действие РС-София и нотариално заверено пълномощно на съдържанието с №
11997, том 3, акт № 54, съдебен адрес:***, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
постановеното решение е основателно и правилно.
Изтъква, че в хода на първоинстанционното производство
чрез допуснатите по делото доказателства се установило по безспорен начин
изложената в отговора на исковата молба фактическа обстановка, а именно:
наличие на валидно възникнала облигационна връзка между *** ЕАД и въззивника,
произтичаща от договор за жилищен кредит от 12.05.2008 г., съгласно който „***"
ЕАД от една страна като кредитор е предоставила на Д.В.К., с ЕГН **********-като
кредитополучател, кредит в размер на 28 000 евро за закупуване на недвижим
имот, подробно описан в договора за кредит, като срокът за издължаване на
кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване и той е обезпечен
със законна ипотека върху недвижимия имот, придобит чрез средствата на
отпуснатия кредит.
Твърди, че при сключването на договора за жилищен
кредит двете страни са договорили индивидуално механизъм, по който в рамките на
договора ще се определя размера на възнаградителната лихва - базисния процент с
надбавка от 2,60 пункта и намаление от 0,50 процентни пункта и към датата на
сключване на договора лихвения процент е 6,29 %. Сочи, че със споразумението от
16.11.2009 г. страните са потвърдили, че запазват условията по формиране на
лихвата, която към този момент е 6,79 %, а със споразумението от 06.08.2010 г.
страните отново не са договорили изменение в индивидуално уговорения с договор
механизъм за формиране на договорната лихва, който към датата на споразумение
от същата дата е 7,29 %.
Смята за правилен изводът на съда, че въззивникът е
извършил плащане съобразно индивидуалната договорка в договора в частта относно
размера на договорната лихва. Твърди, че в хода на първоинстанционното
производство било доказано, че размерът на договорната лихва /стойностите на
показателите, включени в него/ не са изменени през целия процесен период и с
подписването на споразумението от 06.08.2010 г. на ищеца е предоставен
погасителен план за срока на договора. Сочи, че същият отразява дължимите
плащания от страна на кредитополучателя, както в срока на гратисния период от
18 месеца, така и след изтичането на този гратисен период до крайния срок на
издължаването му. От гореизложеното прави извода, че от своя страна,
подписвайки погасителния план с ГПР, неразделна част от допълнителното
споразумение, кредитополучателката се е съгласила с размера на лихвения процент
от 7,29 %, така както е предложен от банката, с оглед компенсация на приетия от
банката гратисен период за връщане на главницата по дълга. Твърди, че допълнителното
споразумение отразява взаимната воля на страните да бъде постигнато подобряване
обслужването на жилищния кредит. Сочи, че с приетата по делото счетоводна
експертиза, неоспорена от ищцата, било доказано несъмнено, че от датата на
подписване на споразумението от 06.08.2010 г. до настоящия момент кредитът се
издължава по лихвения процент, договорен в т. 3 от него, а именно-7,29 %., а
ищцата е заплащала погасителните вноски през целия процесен период. Сочи, че допълнителното
споразумение съдържа индивидуално уговорени между страните клаузи, вкл. по
отношение на дължимата лихва и остатъчния размер на дълга по кредита и ищцата
се е съгласила и е подписала всяко едно условие по споразумението, което е
обективирано в писмена форма.
Сочи, че допълнителното споразумение съдържа
индивидуално уговорени клаузи, уреждащи размера на лихвата по кредита, които не
са неравноправни и такива клаузи не водят до неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя, доколкото последният е участвал в
преговорите по сключване на споразумението, имал е възможност да обмисли договорените
клаузи и се е съгласил с тях.
Сочи, че въззивникът се позовава на неотносими към
настоящия спор общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Твърди,
че договорът за жилищен кредит от 12.05.2008г., както и допълнителните споразумения
към него са сключени при общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на физически лица (наричани по-нататък Общите условия), които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора (чл. 12), които
са неразделна част от него, както и на Закона за кредитните институции,
наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове. Твърди, че договорът,
включително и ОУ са предоставени на кредитополучателя, и при първоначалния
договор за кредит, а така също и при подписване на допълнителното споразумение,
като ищцата се е запознала с тях и не е направила никакви бележки, възражения
или искане да бъдат предоговорени определени клаузи, т.е.изцяло се е съгласила
с всяка една от конкретните клаузи на така предложения й вариант, били са й
известни всички права и задължения преди неговото подписване, с което е
материализирано съгласието й с всички клаузи.
Като отделен аргумент относно неоснователността на
предявения иск излага и обстоятелството, че въззивникът изрично е потвърдил
основанието и размера на платеното /сега оспорено/ задължение, с подписаното на
допълнителното споразумение на 6.08.2010 г. и това от своя страна е самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск.
Предвид
гореизложеното моли съда да отхвърли така подадената въззивна жалба като
неоснователна и да потвърди постановеното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание въззивницата се
представлява от адв.Т.г., който поддържа въззивната си жалба. В указания от
съда срок представя писмена защита в подкрепа на твърденията си, че решението
на ЛРС е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.
Поддържа искането си за спиране на делото и отправяне на преюдициално запитване
в случай, че съдът приеме, че е приложима разпоредбата на чл.298 ал.3 от ТЗ.Моли
да му се присъдят и разноските за двете инстанции по представен списък на
разноските.
Въззиваемият се представлява от юрисконсулт Т.,
която оспорва въззивната жалба и счита, че решението на ЛРС е правилно. Моли да
й се присъдят разноските по делото, като представя писмена защита, в която
отново заявява позиция, че решението на ЛРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като претендира и присъждане на разноските по делото за въззивната
инстанция.
От приложените към гр.д.№159/18 г. на ЛРС
писмени доказателства, от обясненията на страните в съдебно заседание, от
всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор
за жилищен кредит, от който съдът установява, че на 12.05.2008 г. „***”ЕАД-Ловеч
в качеството си на кредитор е отпуснала на Д.В.К. *** в качеството й на
кредитополучател кредит в размер на 28 000,00 евро, които тя се задължила да върне
за срок от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В чл.6 е
посочено, че падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и
лихва е 15 число, като в чл.7 е уговорено и възнаграждението на банката,
формиращо се периодично от базовия лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от Кредитора и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на
преференциален лихвен % по програма ДСК УЮТ/приложение №2 към договора/.
Посочено е че към датата на сключване на договора базисният лихвен процент е
бил 4,19 %, а размера на надбавката 2,60%, намален с отстъпка от 0,5 % или
възнаграждението на ответника по договора е било общо 6,29 %. Посочено е в
чл.12 от договора, че неразделна част от него са и ОУ за предоставяне на
ипотечни кредити на ФЛ, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора.
На л.31 от делото е приложено
допълнително споразумение към договора за кредит от 16.11.2009 г. съгласно
което страните са предоговорили остатъка на дълга, като в буква Б е посочено,
че остатъкът по дълга към датата на сключване на споразумението е
28 089,32 евро, от които остатъкът по главницата е в размер на
27 616,52 евро, дължима редовна лихва е в размер на 471,81 евро и дължима
наказателна лихва е в размер на 0,12 евро. Посочено е, че кредитополучателят е
внесъл сумата от 90 евро, като е договорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от 6 месеца без да се променя крайният срок за
издължаване на кредита. В чл.2.1 е договорено, че кредитополучателят заплаща
част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора в размер
на 79,21 евро.Уточнено е, че към датата на сключване на това споразумение
лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит е в размер
общо на 6,79 %, като със сключването на това споразумение се преустановява
ползването на други гратисни периоди и/или частни индивидуални погасителни
планове, ако такива са договорени, като кредиторът предоставя на
кредитополучателя погасителен план за дължимите месечни вноски след първата
падежна ,дата следваща датата на сключване на това споразумение. Всички
останали клаузи по договора остават непроменени, съгласно чл.13. Към това
споразумение е приложен и съответния погасителен план и ГПР.
Представено по договора е допълнително
споразумение от 06.08.2010 г, съгласно което остатъкът от кредита е възлизал на
сумата 28 722,26 лв, от които главница 28 282,15 евро, редовна лихва
439,93 евро, наказателна лихва 0,18 евро, като кредитополучателят е внесъл
сумата от 242,26 евро Договорен е частичен индивидуален погасителен план, като
съгласно т.2 от него е договорен гратисен период от 18 месеца както следва: 6 месеца 50% 98,90
евро, 6 месеца 65% 129 евро 6 месеца 80 % 158,21 евро и 6 месеца капитализация
на лихвите. Договорено е, че след изтичане на срока по т.2 кредиторът ще
предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план Уточнено е, че в
срока по т.1 кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен
план, предоставен от кредитора, а непогасената чат от начислената лихва се
капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден,
следващ последната падежна дата от гратисния период по т.1. В чл.2.5 е
договорено, че със сключване на това допълнително споразумение се преустановява
ползването на други гратисни периоди и/или частични индивидуални погасителни
планове, ако такива са договорени, като е посочено, че към датата на сключване на
това споразумение- 06.08.2010 г. договорният лихвен процент е 7,29 %.
В т.9 е
посочено, че неразделна част от това допълнително споразумение са ОУ за
предоставяне на кредити за текущо
потребление които кредитополучателят е получил и приема с подписването на
споразумение, като при противоречие на клаузите им с тези на договора за кредит
са прилагат ОУ.
Приложени по
делото са и тези ОУ /на л.7 и сл/, съгласно които кредита се олихвява с променлив
лихвен %, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR
при кредити в лева или 6-месечния EURIBOR за кредите в евро, а при
отрицателни стойности те се приемат за 0 %. Променливият лихвен процент,
зависещ от 6- месечния EURIBOR се променя от кредитора
два пъти годишно – 15-ти януари и на 16 юли, на база котировките, които се
обявяват два работни дни преди 15-ти януари и 15-ти юни на интернет страницата
на Европейската банкова федерация. Новият размер на променливия процент се
оповестява на кредитора и интернет страницата му. Във връзка с изменения лихвен
процент се определя нов размер на месечната вноска за главница и/или лихва, а
актуалния погасителен план се предоставя не кредитополучателя при явяването му
в поделение на банката и му се изпраща веднъж годишно на адреса за
кореспонденция или на електронен адрес, според избрания начин от
кредитополучателя.
По делото са приложени и ОУ за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, съгласно които кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща
лихва, състояща се от базов лихвен % и надбавка, посочени в договора.
Кредиторът има право да променя базовия лихвен %, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин, като се Лихвата се начислява върху усвоената
и непогасена част от кредита и се заплаща месечно и при промяна на базовия
лихвен %. При промяна на базовия лихвен % Кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
За правилно решаване на спора е
допусната и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена компетентно от вещо лице
Николина Русева. От нея се установява, че
всички вноски за процесния период са заплатени до 15.02.2018 г., както и че ищцата
е заплащала лихва за всяка вноска 7,29 %.а. Вещото лице заявява, че размера на
договорната лихва за процесния период изчислена на база EURIBOR
/определен два пъти в годината на 6-месечие – на 15-ти януари и на 15-ти юли/ с
фиксирана надбавка от 2,6 % е 3 799,98 евро, а в съдебно заседание
пояснява, че разликата с платената от ищцата на база фиксирана лихва от 7,29 %
е 6 239,64 евро, чиято левова равностойност е 12 203,68 лв.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата прави на основание чл.214 от ГПК изменение в
размера на предявените претенции, като съдът е допуснал намалени на иска до
размер на сумата 12 203,68 лв. съобразно заключението на вещото лице.
От така изложените факти
настоящата инстанция приема, че е сезирана при условията на първоначално
обективно съединяване на искове с два иска- първи: за връщане на сума, платена
при начална липса на основание, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД
и евентуален втори иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на
договор с правна квалификация чл. 82 ЗЗД в размер на сумата 12 203,68 лв.
ПО ГЛАВНИЯ ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55 АЛ.1 ПРЕД.1 ОТ ЗЗД
Изложените в
исковата молба фактически основания са за неоснователно обогатяване. Според
ищцата, ответната банка е получила без основание процесната сума 12 203,68
лв, представляваща разликата в размера на договорната/възнаградителна лихва
между тази, уговорена в допълнителното споразумение от 6.08.2010 г.-7,29 % и тази,
която е би следвало да се формира на база на ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление, които са неразделна част от същото споразумение.
Практически ищцата се позовава на изначална липса на основание, хипотеза на
фактическия състав на неоснователното обогатяване визирана в чл.55 ал.1 пред.1
от ЗЗД. По този иск „получаването на нещо без основание” обикновено е
обусловено от едно преюдициално договорно правоотношение и съответно
фактическият състав на чл.55 ал.1 пред.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго, като освен това основанието трябва да липсва не само
при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за
реституция на даденото.
В тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът-да
докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото, съгласно правилото на чл.154 от ГПК и това е указано на същите в
доклада на първата инстанция.
Безспорно от доказателствата по делото съдът
установява, че между страните е бил сключен договор за банков жилищен кредит.
Приложими са правилата на ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител по
смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, а банката на търговец по смисъла на §13 т.2 от
ДР на ЗЗП. Несъмнено сключеният между страните банков кредит е търговска сделка
от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова
услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на §.13 т.12 от
ДР на ЗЗП и като такъв вид търговска сделка попада в приложното поле на ЗЗП,
включ. нормите на чл.143-146 от ЗЗП/ по арг. от чл.144 от ЗЗП/ Процесният
договор за банков жилищен кредит е сключен на 12.05.2008 г, а допълнителното
споразумение към него на 6.08.2010 г., като към този момент е действал и ЗПК,
от приложното поле на който изрично в чл.3 ал.5 т.1 от същия са изключени
договорите за кредит, обезпечени с ипотека на недвижим имот, какъвто е и
процесния договор, поради което същият
попада под правната уредба на ЗЗП. Договорът е формален, тъй като съгласно
чл.430 ал.3 от ТЗ е предвидена писмена форма за неговата действителност. Той е
срочен двустранен, възмезден и консенсуален-счита се за сключен от момента на
постигане на съгласието.
Задължението на банката съгласно договора е да отпусне
уговорената парична сума, като срещу това кредитополучателят има няколко
насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва
по кредита, да използва по предназначение същия, да даде на банката
необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и
да даде обезпечение.
Безспорно се установи от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата е заплатила изцяло процесната сума от 12 203,68 лв.
под формата на възнаградителна лихва на банката.
Според съда между страните е спорен въпросът дали по
отношение на договорната лихва е
приложима т.3 от договора и ищцата следва да заплаща фиксираната в тази точка
договорна лихва в размер на 7,29% или е приложима т.9 от договора, съобразно
която неразделна част от това допълнително споразумение са ОУ за предоставяне
на кредити за текущо потребление, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на споразумението, като при противоречие на клаузите им с тези на
договора за кредит се прилагат ОУ. Твърди се, че съществуват неравноправни
клаузи в договора и те са нищожни поради противоречие със закона-чл.146 ал.1 от
ЗЗП. За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски
договор, включително клаузите за възнаградителна лихва е необходимо да са
налице общите материалноправни предпоставки на чл.143 чл.145 ал.2 и чл.146 ал.1
от ЗЗП. Неравноправна е уговорка, която е 1. в разрез с изискванията за
добросъвестност, 2. е в ущърба на потребителя 3.създава значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията на потребителя и търговеца или доставчика 4 не е
индивидуално уговорена 5. не е съставена на ясен и разбираем език и 6. не се
касае за определянето на основния предмет на договора, както и съответствието
между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна.
С оглед на това съдът не възприема довода на ищцата,
че не се касае за индивидуални клаузи, а приложими са общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление. Става дума а отношения между
страните, при които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху
редовна главница при сключване на договора. Процесната клауза е индивидуално
договорена, погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на
главниците и на договорните лихви за определения от страните период са
договорени индивидуално, включително и по двата анекса-този от 16.11.2009 г. и
този от 6.08.2010 г, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП индивидуално уговорените
клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни.
За потребителя е от значение да бъде информиран преди
сключването на контракта за договорните условия и именно въз основа на тази
информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени предварително
от продавача или доставчика. Следва да се има предвид, че изискването за
прозрачност на договорните клаузи, предвидено в Директива 93/13 не може да бъде
ограничено единствено до разбиремия език на същите от формална и граматическа
гледна точка, а то следва да се тълкува разширително. Съдът следва да определи
дали с оглед на всички елементи на релевантните факти, включително публичността
на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за
кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, е могъл да установи договорното съдържание,
потенциално значимите за него икономически последици и общата себестойност на
сключения договор.
Съдът счита, че сключеният договор обективира ясно, разбираемо
и достъпно съществените условия по кредита. Договорното съдържание е съставено
на ясен и разбираем език, макар и безспорно да се изисква в известна степен
икономическа грамотност. Не се установява обаче от доказателствата по делото,
че ищцата е била лишена от възможността да проучи детайлно всички клаузи по договора и съдът приема, че
при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност тя е могла да прецени
личните си икономически последици от договора. Фактът, че тя е изпълнявала
клаузите по договора, включително и спорните такива от 6.08.2010 г. до датата
на предявяване на сика-17.01.2018 г. води до извода, че тя е съзнавала, че това
допълнително споразумение към договора за кредит е индивидуално договорено с
нея, като й е даден гратисен период за издължаване на кредита-18 месеца, след
което банката е претендирала фиксиран лихвен процент от 7,29% и именно този
погасителен план е подписала ищцата на л.24 и сл. от делото, като следва да се
има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите имат силата
на закон за тези, които са ги сключили.
Съдът счита, че въпреки, че в т.9 от допълнителното
споразумение от 6.08.2010 г. се казва, че неразделна част от споразумението са
ОУ за предоставяне на текущо потребление, като при противоречие на клаузите им,
с тези на договора за кредит се прилагат ОУ, то съобразно чл.20 от ЗЗД следва
да се търси действителната обща воля на страните. Според настоящата инстанция
страните са договорили индивидуално клаузата за дължимата
договорна/възнаградителна лихва, ищцата се е възползвала от гратисния период,
заради който тя е подписала и това допълнително споразумение към договора за
жилищен кредит. Такава е била волята на страните по договора- чрез взаимни
отстъпки-гратисен период от 18 месеца в полза на ищцата, а след това фиксиран
размер на договорната лихва в полза на ответната банка. Ако ищцата е считала,
че се прилагат ОУ съгласно т.9, то тя не е следвало да се възползва от
гратисния период, а освен това е следвало да погасява задълженията си по първоначалния
погасителен план, подписан при сключване на договора за жилищен кредит. Освен
това съдът счита, че приложими към договора са ОУ за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, които са подписани от ищцата преди сключване на договора и допълнителните
споразумения и действително касаят видът на сключения от нея договор за жилищен
и ипотечен кредит, тя се е запознала с тях и ги е приела. Цитираните ОУ за предоставяне
на кредит за текущо потребление са неприложими, тъй като те не са подписани от
ищцата, а освен това те не се отнасят до сключения от нея договор за жилищен
кредит и няма как да бъдат съобразявани при определяне на размера на
договорната лихва, независимо от цитирането им в договора и допълнителните
споразумения към него.
По тези съображения настоящата инстанция счита, че
няма неравноправни клаузи в сключеното допълнително споразумение от 6.08.2010
г. между ищцата и ответната банка, поради и което заплатената от нея сума в
размер на 12 203,68 лв. е платена на основание сключен между страните валиден
договор за жилищен кредит, поради и което искът с правно основание чл.55 ал.1
изр.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.82 ОТ ЗЗД ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.79 АЛ.1 ОТ ЗЗД
След като съдът отхвърля главния иск то следва да се
произнесе по евентуалния иск с правно основание чл.82 от ЗЗД и искане да се
присъди сумата от 12 203,68 лв. като имуществена вреда, вследствие на
неизпълнение от ответника на вменени му с договора задължения-за изготвяне на
актуален погасителен план при изчислен променлив лихвен % съобразно
договореното и уведомяването й а същия, която вреда според ищцата е пряка и
непосредствена последица от договореното задължение на ответника.
Настоящата инстанция счита, че този иск е недоказан.
Не се установява от събраните по делото доказателства, каква вреда е претърпяла
ищцата и от какво неизпълнение на договора. След като с оглед изложените
по-горе съображения съдът приема, че между страните има сключен валиден договор
и страните го изпълняват, то липсва задължение на ответника да изготвя нов
актуален погасителен план. Установи се, че ОУ приложими към договора за
жилищен/ипотечен кредит не са тези, на които ищцата се позовава, а именно ОУ за
предоставяне на кредит за текущо потребление. Съгласно приложимите към договора
за жилищен кредит ОУ не е предвиден променлив лихвен процент, така, както е
предвидено в ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление. Както вече се
посочи по-горе обаче, тези ОУ, на които ищцата се позовава не са подписани от
нея и не са неразделна част от процесния договор за жилищен кредит, поради и
което искът и с правно основание чл.82 от ЗЗД също се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При положение, че главният иск е отхвърлен, то и
акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху вземането от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане също следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на правните изводи на ЛОС, с тези,
отразени в атакуваното решение №179/9.05.2018 г. постановено по гр.д.№159/18 г.
по описа на ЛРС, то следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса разноски не следва да се
присъждат, тъй като не са претендирани от въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно решение №179/9.05.2018 г. постановено по гр.д.№159/18 г. по описа
на ЛРС.
Решението е окончателно по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.