О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№I-261055
21.12.2020
година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на двадесет и първи декември през
две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно частно гражданско дело № 2719 по
описа за 2020 година на
Окръжен съд- Бургас и за да
се произнесе взе в предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на упправление: гр.София, район Изгрев,
бул.,,Драган Цанков“№37, представлявана от Неделчо Василев Неделчев- Главен
изпълнителен директор и Светозар Александров Попов- Изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт Мариана Георгиева Терзиева, против Разпореждане от 20.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 6480/2020г. по описа на РС-Бургас / неправилно е
посочен РС-Несебър/, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Р.С.М. с ЕГН **********, от гр. *** в частта относно договорна възнаградителна лихва за
горницата над уважения размер от 1 928. 50 лева до пълния заявен такъв от
2 461.77 лева, както и относно договорната наказателна лихва над уважения
размер от 193.20 лева до пълния заявен такъв от 264.67 лева, както и искането
за присъждане на разноските над уважения размер от 933.99 лева до претендирания от 1 041.18 лева. В
частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане; моли се отмяната му и издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите както следва: 268,60 лева договорна лихва за
периода от 15.12.2019г. до 11.10.2020г.; 71,47 лева непогасена наказателна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 11.10.2020г.; 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 7,19 лева разноски в заповедното производство /държавна
такса/.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от
правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт
и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния
жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Банката-кредитор пред
РС-Бургас е предявила искане за издаване
на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парични суми,
произтичащи от Договор за кредит от
02.11.2017г., сключен и изцяло усвоен от
кредитополучателя М.; крайният срок за погасяване на кредита е
15.10.2027г. Банката сочи, че кредитът е в просрочие, считано от
15.11.2019г.-общо за 339 дни до
18.10.2020г., като на следващата дата- 19.10.2020г. е било подадено
заявлението по чл.417 ГПК в БРС. Със Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 20.10.2020г. е
било уважено заявлението относно суми както следва: общо сумата от 44218,81
лева, от която главница :41991,46
лева;1 928,50 лева непогасена договорна лихва от 15.12.2019г. до
01.09.2020г.;193,20 лева наказателна договорна лихва за периода от 15.11.2019г.
до 12.03.2020г.;законна лихва за забава от 21.10.2020г. до 19.20.2020г. в
размер на 81,65 лева; разноски за събиране на вземането от 24 лева; ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 19.10.2020г. до окончателно
изплащане на вземането и 933,99лева, представляващи част от разноски по
заповедното производство.
С обжалваното
разпореждане, предмет на частната жалба пред БОС,е
отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Р.С.М. с ЕГН **********, от гр. *** в частта
относно договорна възнаградителна лихва за горницата над уважения размер
от 1 928. 50 лева до пълния заявен такъв от 2 461.77 лева, както и
относно договорната наказателна лихва над уважения размер от 193.20 лева до
пълния заявен такъв от 264.67 лева, както и искането за присъждане на
разноските над уважения размер от 933.99 лева
до претендирания от 1 041.18 лева.Първоинстанционният съд е счел,
че заявената претенция за заплащане на договорни лихви/ възнаградителна и
наказателна/ с краен момент- след датата , на която е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, противоречи на Тълкувателната практика на ВКС и на
закона.
От заявление на
Банката се установява, че на основание раздел десет/ римско/, т. 10.1.2.б“а“ от
Общите условия,които са неразделна част от Договора за кредит, с писмено предизвестие , отпратено с
нотариална покана и връчена на длъжника на 24.08.2020г. чрез пълнолетен член от домашните му - *** И.
Р. М. /вж. гърба на л.8- гърба на л.9/,длъжникът-кредитополучател е уведомен за
размера на просрочените задължения, респ.- общият размер на дълга и е поканен в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението доброволно да погаси всички просрочени задължения в пълен размер.В
нотариалната покана е отразено, че в противен случай и след изтичане на така
дадения срок кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.Едноседмичният
срок по така отправената нотариална покана е изтекъл на 31.08.2020г., с оглед на което безспорно от изтичане на
този срок/ в случая от 01.09.2020г./ кредитът е станал предсрочно изискуем.
В тази
връзка изцяло неоснователни са доводи, изложени от частния
жалбоподател: че Банката по свое
усмотрение можело счетоводно да
отрази и друга
дата, от която кредитът ставал предсрочно изискуем, както е направено в случая в представеното по делото извлечение от
сметка, в което Банката е
посочила друга дата за начална на
настъпилата предсрочна изискуемост, а
именно:12.10.2020г. Това е
така, тъй като съдебната практика
категорично установява, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. - вж. т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, което на
основание чл. 130 от Закон за съдебната власт е задължително за съдилищата,
както и Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012
г. на ВКС, І т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./.
С Тълкувателно решение от 27.03.2019
г. по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС е възприето, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи
в размер само на
непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Следователно,
при предсрочна изискуемост, когато длъжникът загуби преимуществото на срока, е
незаконно кредитодателят да търси възнаградителна лихва до края на срока на договора.
Това е така, тъй като възнаградителната
лихва е цената за ползване на заетите пари за определен срок, а след настъпване
на предсрочната изискуемост парите се дължат изцяло и веднага. За периода, в
който длъжникът не връща предсрочно изискуемата сума, той дължи само лихва за
забава, но не и възнаградителната
лихва,която би платил, ако можеше да ползва заетите пари до края на
първоначално уговорения срок.
В извлечението от сметка претенциите на Банката са разбити на тримесечни периоди от
време, като началната дата на
последния период от време по претенцията
за непогасена договорна лихва е от
14.05.2020г. до 11.10.2020г. и е в
размера от 989,85 лева. Както се посочи по-горе, предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва на
01.09.2020г., поради което претендираната непогасена договорна лихва може и
следва да се изчисли за периода от
14.05.2020г. до 31.08.2020г. и е в размера от
721,25 лева.Тази последна сума , ведно с
размерите на непогасена договорна лихва за предсрочни периоди от време,
посочени по дати и размер в заявлението, дава общия сбор от 1928,50 лева
непогасена договорна лихва, присъдена от районния съд със Заповедта за
незабавно изпълнение от 20.10.2020година, постановена по ч.гр.д.№ 6480/2020г.
на БРС.П
По изложени по-горе съображения за недължимост на непогасена договорна
лихва,претендирана след датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 01.09.2020г. и над сумата от 1928,50 година до заявения от Банката
размер искането за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист е неоснователно, както правилно е постановил и районният съд, макар
погрешно да е отразил общата сума на претендираната договорна възнаградителна
лихва вместо от 2197,10 лева на 2461,77
лева. След като
това обстоятелство обаче не се отразява
на изводите на районния съд по същество,обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да се потвърди в тази му част.
Настоящият съд по изложени по-горе
правни съображения и начин на пресмятане изчисли размера на непогасената договорна наказателна
лихва,която е дължима до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
/ включая и 31.08.2020г./.Констатира се,
че районният съд не е присъдил сумата от 52,06 лева непогасена договорна
наказателна лихва за периода от сочената
в заявлението на Банката начална
дата /15.12.2019г./ до 01.09.2020г./обявяване
на кредита за предсрочно изискуем/, което налага извода за основателност на частната жалба
до размера от 52.06 лева непогасена
договорна наказателна лихва. При това положение
обжалваното разпореждане в частта, с която тази претенция е отхвърлена
над размера от 193,20 лева следва да се отмени и се присъди допълнително
наказателна договорна лихва от
52,06лева, при което общия размер наказателна договорна лихва е 245,26 лева/ сбор от 193,20 лева +52,06
лева/.Над сумата от 245,26 лева до 264,67 лева
частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Съдът намира,че е безпредметно обсъждане на заявени от жалбоподателя съображения, развити по аргументи, каквито
районният съд изобщо не е обсъждал в обжалваното разпореждане каквито са твърдяни в жалбата доводи за противоречие на заявлението с добрите нрави и преценка на съда
за утежняващо положение на длъжника и
за ощетяване на същия.
В частната жалба се сочат
съображения за необосновано редуциране от районния съд
на юристконсултското възнаграждение до минималния размер по закон, като
се твърди, че договорът за кредит бил в немалък размер , предполагал внимателен
анализ и преглед на документацията, съпровождаща заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което работата на юрисконсулта би могла да се
определи като значителна и следвало да се удовлетвори искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Настоящият състав на въззивната
инстанция намира заявените доводи за неоснователни, тъй като развилото
се пред районния съд заповедно
производство не се отличава с правна и фактическа сложност-същото изисква подаване
на попълнено бланково
заявление възоснова на изготвено извлечение от счетоводните книги на банката, от който
произтича вземането й,с депозиране в съда на всички негови приложения,
включително приложимите общи условия.
С
оглед на изложеното обжалваното разпореждане се явява частично неправилно,
поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на
заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за сумата от 52,06 лева,представляваща
договорна наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 31.08.2020г. и за
държавна такса от 1,04 лева, представляваща
2% върху уважения размер от 52,06 лева.
В останалата част,
разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
полза на частния жалбоподател се следват направените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено на основание чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ вр. чл. 78,ал.8 ГПК.С оглед минималния размер на държавната
такса от 15 лева, събирана за производство по частна жалба пред въззивната
инстанция,не са налице основания и методика за заплащане на държавна такса за
производството пред БОС, определена съобразно уважената част от частната жалба,
поради което съдът не присъжда такава.
Съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане №264115/20.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 6480/2020г. по описа на
РС-Бургас , в частта, с която е отхвърлено заявление на ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
бул.,,Драган Цанков“№37, представлявана от Неделчо Василев Неделчев- Главен
изпълнителен директор и Светозар Александров Попов- Изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт Мариана Георгиева Терзиева, за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Р.С.М. с ЕГН **********, от гр. *** за
сумата над размера от 193,20 лева до размера от 245,26
лева, представляваща непогасена договорена наказателна лихва до датата на
предсрочната изискуемост на Договор за банков кредит № 002LD-R-004077
, сключен между страните на 02.11.2017година и за
дължима държавна такса над размера от 933,09 лева до размера от 935,03 лева, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
бул.,,Драган Цанков“№37, представлявана от Неделчо Василев Неделчев- Главен
изпълнителен директор и Светозар Александров Попов- Изпълнителен директор, против длъжника Р.С.М.
с ЕГН **********, от гр. *** за сума в
размер на 52,06 лева, представляваща непогасена договорна наказателна лихва за
периода от 14.05.2020г. до 31.08.2020г. по Договор за банков кредит № 002LD-R-004077
, сключен между страните на 02.11.2017година,
както и допълнително за заплатена
по сметка на БРС държавна такса
от 1,04 лева .
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№264115/20.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 6480/2020г. по описа на
РС-Бургас в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА длъжника Р.С.М.
с ЕГН **********, от гр. *** да
заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Изгрев, бул.,,Драган Цанков“№37,
представлявана от Неделчо Василев Неделчев- Главен изпълнителен директор и
Светозар Александров Попов- Изпълнителен директор, юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2719/2020г.
по описа на БОС в размер от 50 лева.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен
съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2./мл.с.