Решение по дело №4896/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4276
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330104896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 4274

 

гр. Пловдив, 11.11.2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на   пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

      секретар:  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  4896 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на   ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: ********* против  С.П.С., ЕГН: **********, с която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д.№ 18637/18г. по описа на РС – Пловдив, І–ви бр. с-в., както следва: сумата от 9715,33 лв.- главница по Договор за издаване на кредитна карта „***” от 06.02.2004г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното й изплащане,  сумата от 2016,31 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 06.02.2004 г. до 29.08.2018 г. и сумата от 780,49 лв.- мораторна лихва от 06.02.2004 г. до 12.11.2018 г. и общата сума от 678,55 лв.- такси за периода от 06.02.2014 г. до 12.11.2018 г. Претендират се и разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство. 

Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД твърди, че на  06.02.2004г. картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД е сключил  с  ответника  Договор за издаване на кредитна карта „ ***” под формата на кредитен лимит от 10 258,28 лв.  , а от своя страна  на 24.03.2005г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е сключен договор за продажба на предприятие, като правата и задълженията по горепосоченото кредитно задължение са били прехвърлени, като за това ответникът е бил уведомен с месечно извлечение №***. Според Договора картодържателят може да използва предоставения му кредит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимости.. В случая, ответникът дължи като главница само това, което е изтеглил като стойност от картата. Всяко теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да имало периодичен характер. Кредитоиздателят изпращал всеки месец с обикновена поща до кредитодържателя месечно извлечение, което отразявало всички операции по картата, както и всички други сделки на Картодържателя. Ответникът е усвоявал различни суми, в различни периоди. В конкретния случай претендираната главница е била формирана като сума от всички усвоявания, които картодържаделят е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погасявания, при спазване на реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Датите, основанията и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми били подробно описани в Параметрична справка за движението по картовата сметка присъединена като доказателство по делото. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение, като съгласно чл. 15 от Общите условия към Договора, ако не е изплатил минималната месечна вноска по последователни месечни извлечения, картодържателят имал право да прекрати договора и да обяви Картата за невалидна, а цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо.  Ответникът не е платил минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане 24.08.2017г. и 24.09.2017г., като кредитодължателят е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо съгласно чл. 15.2 от Общите условия и е изпратил нотариална покана рег. №*** и е получена лично на постоянния й адрес на 29.08.2018г. На 23.11.2018г. „Юробанк България“ подала заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.гр.д. №18637/2018г. -I бр. с-в. по описа на Районен съд- Пловдив, като е издадена заповед за изпълнение и е връчена на ответника по ред н чл. 47, ал.5 ГПК. На основание изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

        По делото е прието ч.гр.д. №  18637/2018 г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 23.11.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

 С  уточнителна молба ищецът уточнява, че в претендираните такси по договора в размер от 678,55 лв. са включени застрахователни премии в общ размер от 384,11 лв., месечни такси обслужване в общ размер от 10,60 лв., обезщетени при надвишаване на кредитния  лимит в общ размер от 100,24 лв., такса блокиране на кредитна карта в общ размер от 30 лв. и нотариални такси в общ размер от 153,60 лв.

От представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта "***" от 06.02.2004 г. и Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта "***", се установява, че “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е предоставил на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта, с одобрена транзакция в полза на ***   на стойност от 699 лв., платима на кредитора на 1 месечна вноска.  

На 08.06.2017 г. страните са подписали допълнително споразумение към заявление – договор за издаване на кредитна карта, с което са постигнали съгласие издадената от банката кредитна карта да бъде заменена с нова карта, като новата карта се предава лично на картодържателя, а старата ще бъде валидна до 14.07.2017 г. Уговарят се кредитният лимит по старата карта да бъде равен на кредитния лимит по новата карта, като всички задължения по старата карта се прехвърлят по новата карта. За сумите от кредитния лимит по новата карта се начислява фиксирана годишна лихва в размер от 19,90 %. Ответникът е подписал и Декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на плащанията “ на картодържателите на кредитни карти на ищцовото дружество с дължима месечна застрахователна премия в размер на 0,292 % на остатъчната стойност от баланса на кредитната карта.

Видно от представения договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., ищецът “Юробанк България” АД (с предишно наименование “Юробанк И Еф Джи България” АД и “Пощенска банка” АД) е правоприемник на правата и задълженията на дружеството “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. Така, на основание чл. 5.3 вр. чл. 2 от договора, ищецът е встъпил като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти "***", по които преди прехвърлянето е било дружеството “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, включително и по процесното заявление за издаване на кредитна карта "***" от 06.02.2004 г. Обстоятелството дали ответникът е бил уведомен надлежно за извършеното правоприемство е ирелевентно и не може да обоснове недължимост на сумите от картодържателя, който съгласно чл. 21, т. 3 от ОУ се е съгласил с такова прехвърляне на вземането по сключения от него договор (заявление). Още повече, че нито се твърди, нито се установява да са извършвани плащания от страна на ответника на дружеството към което е подадено заявление за издаване на кредитна карта.

В чл. 15 от ОУ, които намират приложение в правоотношенията между страните, са уредени хипотезите за прекратяване на договора от дружеството-кредитодател, респ. неговия правоприемник и отговорността за неизпълнение. Съгласно чл. 15.1, б. “а”, дружеството има право да прекрати договора с картодържателя, ако последният не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, а съгласно чл. 15.2, при прекратяване на договора цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо.  Уговорени са следните такси- такса за одобряване на кредита (основен картодържател)– 25 лв., такса за одобряване на кредита (допълнителен картодържател) – 10 лв., такса за обслужване на кредита – 2,5 лв. на месец, такса за ползване на кредит в брой 3 % мин. 10 лв., такса за ползване на кредит над кредитния лимит – 3 %, такса за просрочено плащане 15 лв., такса за преиздаване на кредитна карта – 5 лв. и лихвени проценти – за покупки – 18,5 % и за теглене в брой 18,5 %.

 По делото е приета като доказателство  нотариална покана от пълномощник на  ищцовото дружество, адресирано до ответника, с която последният е уведомен, че към 25.04.2018 г. е в просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения от 24.08.2017 г. и 24.09.2017 г., дължими по договор за кредитна карта "***", поради което и на основание ОУ, цялото й  задължение в размер на  12737,64 лв., от които 10240,28 лв.- главница и 2497,36 лв.- лихва е  обявено за незабавно изискуемо и дължимо, като се прекратява действието на договора. Поканата е връчена лична на ответника на 29.08.2018 г.

С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства за пълното изпълнение на договорните задължения от длъжника, съдът приема, че кредиторът надлежно е прекратил договора между страните и обявил вземането по него за изцяло изискуемо.

От приетото по делото  заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана изцяло от съда като обективно и съответстващо на писмените доказателства, се установява, че по силата на сключения договор за издаване на кредитна карта на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 10258,28 лв., като размерът на първоначално усвоената сума е 699 лв. Картодържателят – ответник по делото е усвоявала и други суми от разрешения й кредитен лимит по време на действието на Договор за издаване на кредитна карта от 06.02.2004 г. на дати, на основание и размер, подробно описани в Приложение 1 – справка към заключението, както и в приетото като доказателство и приложено към исковата молба, които до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение и към датата на изготвяне на заключението са в общ размер от 43 303, 48 лв. . Направените от ответника вноски / плащания към Бългериън ритейл сървисиз АД и ЮРОБАНК България АД са в общ размер от 50731 лв. за периода от 19.06.2013 г. до 06.11.2018 г., като с тях са погасени следните суми: главница, усвоена с покупки с карта, на вноски и теглени на суми в брой е 34 287,15 лв.,  договорни лихви в размер от 13 958,84 лв. и лихви за просрочие в размер от 458,49 лв., както и такси в размер от 1538,07 лв., сумата от 1 лв.- превод *** и 488,05 лв.- застрахователна премия.  Вещото лице установява, че размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя – картодържател, включващо главница, лихва, такси и санкции по чл. 12 от Договор за издаване на кредитна карта и др. след приспадане на извършените плащания/погасявания към датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение, както следва: главница, усвоена с покупки с  карта, на вноски и теглене на суми в брой в размер на 9715,33 лв., начислени договорни лихви в размер на 2016,31 лв., начислени лихви за просрочие – 780, 49 лв., такси в размер на 294,44 лв. и застрахователна премия в размер на 384,11 лв.  В общия размер на таксите освен такса обслужване на кредита, такса одобряване на кредит, такса теглене в брой, такса надхвърлен лимит, които са предвидени в общите условия за издаване и използване на кредитна карта, с които ответникът е заявил, че е запознат и приема, са включени и такса блокиране на карта и нотариални такси, които не са предвидени, като размер, нито в сключения договор при общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, нито в подписаното допълнително споразумение. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че таксата блокиране на карта е в общ размер на 75 лв., такса хартиено месечно извлечение- 2 лв., нотариални такси в общ размер от 153,60 лв. Освен тези такси са начислени и такси в размер на 406,25 лв. за обслужване на кредита, такси за теглене в брой в общ размер от 1054 лв., такса надхвърлен лимит в размер на на 116,66 лв. и застрахователни премия в размер на 872,16 лв. и такса превод *** 1 лв.  

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че след плащането от ответника, извършено на 09.08.2017 г.  на сумата в размер от 400 лв., не са извършвани други плащания до 30.05.2018 г., от което следва, че към датата на връчване на нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били налице предпоставките за това, съгласно чл. 15 от общите условия, като съответно претенцията за главница в размер на 9715,33 лв. се явява основателна. Относно размера на претенцията, то същият се установява от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

По дължимите лихви съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 11 от ОУ, кредитополучателят следва да заплаща на дружеството лихва, посочена в месечните извлечения, която представлява възнаграждение за кредитодателя. Дружеството следва да изпраща ежемесечно извлечение до Картодържателя за движението по сметката му, наричано “Месечно извлечение”, което се извежда от търговските книги на банката и в което се отразяват всички операции с картата, както и всички други сделки на картодържателя извършени през предходния месец, включително минималната вноска, падежа и кредитния лимит. В чл. 10 от ОУ е определен начина на погасяване на задълженията, като картодържателят може да изплати задълженията си в срока, определен в месечното извлечение, или изцяло и без начисляване на лихви (с изключение на задълженията, възникнали от тегления в брой, по чл.6, върху които се начислява лихва, съгласно чл. 12, или на части - в този случай, картодържателя може да изплати най-малко минималната месечна вноска, така, както е определена в приложението, така както и всички задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит. Според чл. 12 ОУ при изплащане на задълженията на вноски, се начислява лихва. Лихвата се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка, с изключение на сумите отпускани в брой, върху които се начислява лихва от датата на сделката. Приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения. При неплащане на задължителната минимална вноска, посочена в месечното извлечение, на картодържателя се начислява такса за забавено плащане.

С оглед общите условия към договора и посочения в тях лихвен процент от 18.5 %, както и предвид констатациите на вещото лице, че длъжникът не е извършвал плащанията на минималните вноски, съобразно извлечението, в случая е установено задължението за плащане на лихва от общо 2016,31 лв. Сумата е дължима за периода от датата на съответната сделка т.е. от първата транзакция от 06.02.2004 г. до 12.11.2018 г., който е крайният момент, в който дружеството е начислявало лихви.

По отношение на дължимите такси, от посоченото в табличен вид в общите условия се установява, че същите са както следва: такса за одобряване на кредита – 25 лв., такса за обслужване на кредита – 2.50 лв. на месец, такса за ползване на кредит в брой – 3 % (минимум 10 лв.), такса за ползване на кредит над кредитния лимит – 5 %, такса за просрочено плащане – 15 лв. Таксата за надхвърлен лимит в размер на 5% от сумата, ползвана над кредитния лимит, издателят на картата е започнал да начислява считано от деня на първото установяване на надхвърления лимит до обявяване на кредита за просрочен, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Тази такса се дължи съгласно ОУ „при надвишение на кредитния лимит”, т.е. при всяко превишение и не е определена като месечна или годишна, тъй като не се дължи периодично, а само при възникване на условието за начисляването й. Когато длъжникът не плати на падежа дължимите суми, те се отразяват в следващото месечно извлечение в общ размер, съобразно който се определя надвишението на кредитния лимит, върху което се начислява таксата. След като това превишение не е било покрито от длъжника, чрез извършване на своевременни плащания, то сумата се дължи по всяко месечно извлечение и води до кумулиране на по-големи по размер такси.

От заключението се установява още, че банката е начислявала следните такси: таксата блокиране на карта в общ размер на 75 лв. и такса хартиено месечно извлечение- 2 лв., нотариални такси в общ размер от 153,60 лв., такси в размер на 406,25 лв. за обслужване на кредита, такси за теглене в брой в общ размер от 1054 лв., такса надхвърлен лимит в размер на на 116,66 лв. и застрахователни премия в размер на 872,16 лв. и такса превод *** 1 лв.  От така начислените такси се претендират сумите, както следва: сумата от 10,60 лв.- такса обслужване на кредита, 100,24 лв.- такса надхвърлен лимит, сумата от 30 лв.- такса блокиране на кредитната карта и 153,60 лв. – нотариални такси.Такса блокиране на кредитната карта и заплащане на нотариални такси не фигурират в общите условия към договора за кредитна карта ***. Възнагражденията на кредитора и дължимите лихви са уредени в чл. 11-12 от ОУ, а таксите са изнесени в отделно поле в края на ОУ и никъде не се съдържа допълнително задължение за плащане на такса за  блокиране на кредитната карта в размер на 15 лв., нито заплащане на нотариални такси, което по своята същност биха могли да представляват имуществени вреди, вследствие на неизпълнение на договорни задължения, които подлежат на установяване по съответния ред, а не следва да се претендират, като уговорени в договора такси, доколкото подобна уговорка липсва. Действително, кредиторът разполага с правото да прекрати ползването на картата като я блокира, съгл. чл. 7.3 и чл. 14 от ОУ, но това не означава заплащане на допълнителна такса.

 По делото не са представени приложения или изменения на общите условия към договора, приети от длъжника, поради което съдът приема, че претенцията за плащане на посочените такси от общо  183,60 лв. е недоказана по основание.

Другите начислени такси, за горницата над 183,60 лв., до установения от вещото лице размер от 294,44 лв. съдът приема за дължими, съгласно общите условия, като задължението възлиза в размер на общо 110,84 лв. 

Относно претендираната застрахователна премия, съдът счита, че не се установи при условията на пълно и главно доказване нейната дължимост. Представена е декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма т.е. присъединяване към Групов застрахователен договор със застраховател ***, но липсват доказателства, че този договор е действал през целия период, за който се претендира застрахователна премия, както и че същата е била заплатена към съответния застраховател, което обуславя и недоказаност на основанието на претенцията. Предвид изложеното следва да се отхвърли претенцията за застрахователни премии в размер от 384,11 лв. Още повече, че е налице разминаване между изложеното като основание в исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение и установено в хода на делото основание за заплащане на сумата от 384,11 лв.,   която не представлява дължима такса по договора, а застрахователна премия по сключена групова застраховка.

 Съдът счита, че следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана и претенцията за мораторна лихва, считано от датата на първата транзакция до 12.11.2018 г. Не се твърди, нито се установява по делото в договора за издаване на кредитна карта и в допълнителното споразумение да е уговорено заплащане на мораторна лихва в размери, отговарящи на претенцията. В случай, че се претендира законна лихва за забава за този период, то не става ясно поради каква причина това обезщетение за забава се претендира от датата на първата транзакция, към който момент не се установява ответникът да е изпаднал в забава. Претенцията за мораторна лихва не се установи при условията на пълно и главно доказване, поради и което искът за признаване на установено, че се дължи сумата от 780,49 лв.- мораторна лихва за периода от 06.02.2004 г. до 12.11.2008 г. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Отговорност за разноски:

Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в заповедното  производство в размер от   1055,33 лв. – от които 263,81 лв. – държавна такса и 791,72 лв. – адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност на уважената искова претенция следва да се присъди сумата от 947,47 лв.  В исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер от 1616,31 лв., от които  305,45 лв.- държавна такса, 200 лв.- внесен депозит за вещо лице и 1110,86 лв.- адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност  на уважената част от исковите претенции следва да се присъди сумата от  1451,11 лв.  Общият размер на разноските за двете производства, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 2398,58 лв.

По изложените мотиви съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.С., ЕГН: **********,*** дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: *********, гр. София,  бул. „Околовръстен път“ № 260  сумата от 9715,33 лв.- главница по Договор за издаване на кредитна карта „***” от 06.02.2004г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното й изплащане,  сумата от 2016,31 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 06.02.2004 г. до 29.08.2018 г. и сумата от 110,84лв. - такси по договора за периода от 06.02.2004 г. до 12.11.2018 г., за които суми е издадена  заповед за изпълнение  по ч.гр.д.№ 18637/18г. по описа на РС – Пловдив, І–ви бр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените от  ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: ********* против С.П.С. искове за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва: сумата от общо 567,71 лв., включваща такси в размер на 183,60 лв. и 384,11 лв.- сбор от застрахователни премии и   сумата от 780,49 лв.- мораторна лихва от 06.02.2004 г. до 12.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д.№ 18637/18г. по описа на РС – Пловдив, І–ви бр. с-в.

            ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН: **********,*** да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК: *********, гр. София,, бул. „Околовръстен път“ № 260  сумата от общо 2398,58 лв. – разноски по съразмерност на уважената част от исковите претенции, включваща сумата от 947,47 лв. – разноски по ч.гр.д.№ 18637/18г. по описа на РС – Пловдив, І–ви бр. с-в. и 1451,11 лв. – разноски по гр.д. №4896/2019 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПОС с въззивна жалба.

          Препис от решението да се връчи на страните.                     

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ