Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
24.09.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
03.09.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 1358 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Предявена е искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, с
ЕИК ********* срещу В.С.Д. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищецът е
собственик на вземане срещу ответника по силата на приложение № 1/01.07.2018г.
към рамков договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между Вива кредит ООД-
цедент, и ищеца като цесионер. Твърди, че ответницата е сключила с Вива кредит
ООД договор за паричен заем № 5387467/03.10.2017г., с който му е предоставен
кредит в размер на 500.00 лв. Ответникът се е задължил да върне кредита заедно
с договорената лихва в размер общо на 823.86 лв. под формата на 9 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв., от които е извършено плащане
само на 20лв. Твърди, че в договора са били включени и следните суми – 87.61лв.
– договорна лихва, 216.25лв. – такса експресно разглеждане, 245лв. - за
събиране на просрочени вземания, 236.25лв. - неустойка при неизпълнение -
неосигуряване на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, които не са
заплатени. Претендирана е и законна лихва върху непогасената главница в размер
на 43.67лв. за периода 01.07.2018г. – 20.09.2018г., но впоследствие, с изрична
молба от ищеца този иск е оттеглен. Производството по делото
по тази претенция за законна лихва върху непогасената главница в размер на
43.67лв. за периода 01.07.2018г. – 20.09.2018г., е прекратено на осн. чл. 233
от ГПК, и Заповед за изпълнение № 4187/27.9.2018г. по ч.гр.д. № 6847 /2018г. по
описа на РС Плевен, е обезсилено в частта, в която е присъдена мораторна лихва
за забава в размер на 43.67лв. за периода 01.07.2018г. – 20.09.2018г., с
Определение № 2555/18.06.2019г. по настоящето дело. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№ 6847 от 2018г. на ПлРС и е издадена заповед за
изпълнение, която не е била връчена на длъжника, поради което съдът му е указал
да предяви иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница по договор за
паричен заем № 5387467 от 03.10.2017 г. в размер на 500.00 лв., договорна лихва
в размер на 87.61 лв. за периода от 02.11.2017 г. до 30.06.2018 г.; такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 216.25 лв.; неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 236.25 лв.; разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лв.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 26.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските в исковото и заповедно
производство.
Ответникът не
взема становище по делото.
Конституираното в първото по делото съдебно
заседание трето лице – помагач на ищеца – А.з.с.н.в. ЕАД, не взема становище по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е връчване на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6847/2018г. на
ПлРС на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което дължимостта на
вземането по нея следва да се установи по исков ред.
Видно
е от приложения по делото Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5387467/03.10.2017г.,
сключен между „Вива Кредит“ ООД и В.С.Д., че
на ответника е предоставена заемна сума в размер на 500 лева, която
същият се е задължил да върне, при следните условия: на 9 броя погасителни
вноски в размер на 91.54 лева, със срок на издължаване 9 месеца. В договора
страните са уговорили, че ГЛП ще е в
размер на 40.28 %, а ГПР ще е в размер на 49.44 %. Страните са договорили, и че
заемателят следва в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история
със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател; или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем.
Уговорено е също, че ако заемателят не е представил на заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните същия следва
да плати неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лева ( чл. 4, ал. 2 вр.
ал. 1), която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на равни
части, към всяка от погасителните вноски
или погасителната вноска е в размер на 117.79 лева. Договорено е, че при
неизпълнение на задължението на заемателя да заплаща дължимите погасителни
вноски заемодателят има право да предприеме всички позволени действия, за да
събере своето вземане. Уговорено е, че при забава на плащането на задълженията
по договора заемателя дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден
забава. Договорено е, че при забава на изпълнение на задълженията по договора д
повече от 90 дни заемодателя може да обяви предсрочно договора за изискуем.
Представена
по делото е и Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към процесния договор, в
която е посочено, че за договори за
паричен заем със срок на погасяване на месечна погасителна вноска /какъвто е
настоящия случай/, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава
Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10.00 лв., а на единадесетия и
двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 15.00
лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75.00
лв. за заемни суми в размер на 300.00 лв., 125.00 лв. за заемни суми в размер
на 400.00 лв. и 175.00 лв. за заемни суми от 500.00 лв. до 1 500.00 лв.; при забава с повече от 57 календарни
дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по договора, на 58 ден се
начислява еднократно сума в размер на 70.00 лева, представляващи направени
разходи за събиране на просрочените вземаания, вкл. ангажиране на лице,
служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Приобщено
по делото е и доказателство, че на ответника е предоставена преддоговорна
информация като предложение за сключване на договор за паричен заем. От
представения по делото Разходен касов ордер № 17/03.10.2017г., се установява,
че ответникът по делото е удостоверил с подписа си получаване на сумата.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.07.2018г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца “А.з.к.н.п.з.” ЕООД /тогава ООД/,
вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Видно е от представените
по делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение
на извършената цесия от заемодателя. От представения препис на пълномощно, изходящо
от „Вива Кредит“ ООД, чрез управителя се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера “А.з.к.н.п.з.” да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия. Налице
е писмо до длъжника, без дата и без данни за връчване, с което той е уведомен
от упълномощения ищец за цесията на вземането. Това писмо, наред с всички
съдебни книжа към исковата молба, е било връчено на ответника по делото. В хода
на делото, на 03.05.2019г., ищецът е цедирал на третото лице – помагач
вземането си срещу ответника, за което са представени писмени доказателства,
послужили за конституирането на третото
лице като страна в процеса.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на
валидно облигационно отношение между ответника и „Вива Кредит“ ООД, предоставяне на дължимите
по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор
за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението.
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, и в изпълнение указанията на съда,
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа
вземане на праводателя си по сключения
между ответника и него договор за заем. По делото не се спори, че е сключен
договор между „Вива Кредит“ ООД като кредитор и ответника по делото - като
кредитополучател, по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в
размер на 500 лева, че се уговаря дължимост на такса експресно разглеждане в
размер на 236.25лв., че ответникът се е задължил да върне сумите на 9 броя погасителни
вноски в размер на 91.54 лева, със срок на издължаване 9 месеца. Не е спорно
че: страните са уговорили, че ГЛП ще е в
размер на 40,28 %, а ГПР ще е в размер на 49,44 %; че заемателят е следвало в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно – банкова гаранция или поръчител - физическо
лице, което да отговаря на строго определени изисквания, и че ако заемателят не
е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, същия следва
да плати неустойка за неизпълнение в размер на 236.25лв., като по този начин погасителната
вноска ще бъде в размер на 117.79 лева.
Трайно
установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно за
нищожност на договора или на клаузи в него, дори и да липсва надлежно
възражение в този смисъл, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; когато нищожността
се отнася до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; когато е налице противоречие
с добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на
II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/; когато е налице
неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа
страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост
основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Процесният
договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право
да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от
договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното
съдът приема, че договорът е валидно сключен. Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, вземанията по
процесния договор срещу ответника са
цедирани на ищеца, който е заявител в заповедното производство и ищец в
исковото такова. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля
по основание, размер и кое е задълженото лице. В договора за цесия е посочено,
че приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /. Уведомяването за извършената цесия е от надлежно
упълномощеното лице – ищецът, е извършено в хода на делото и този факт следва
да бъде съобразен от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия,
уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за
кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата: С исковата молба се претендира главница в
размер на 500.00 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираната сума и доколкото такова плащане не се твърди
или доказва от него, съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за
главница по договора за заем в размер на 500.00 лева. Падежът и на последната
вноска за главница е изтекъл на 30.06.2018г. – преди образуване на исковото
производство, поради което и цялата сума е изискуема.
По отношение на възнаградителната лихва: Претендира се договорна лихва в размер на
87.61 лева за периода от 02.11.2017 г. до последната погасителна вноска 30.06.2018г.
По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.28 %. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В
случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размера на кредита, размера
на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката,
който носи кредитора, както и автономията на волята на страните, уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, поради което и
предявената искова претенция следва да се уважи, като се отчете, че ищецът е
признал в исковата молба неблагоприятен за себе си факт - плащането на 20.00лв.
от страна на кредитополучателя и с тази сума се намали дължимата сума за
възнаградителна лихва.
По
отношение на неустойката: Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително
и неизпълнение на главното задължение. В случая обаче, при така уговорена
неустойка, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, по следните
съображения: Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 236.25 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение следа да се отхвърли
изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите
нрави.
Относно задължението за разходи: В чл.12 от договора, длъжникът се е съгласил,
че е запознат с Тарифата на събираните такси от заемодателя. В тарифата,
приложена по делото е предвидено, че при кредити, платими на месечни вноски,
какъвто е настоящия случай при забава на плащане на погасителна вноска дължи
допълнително плащане на разходи, които за кредит в размер на 500 лева не може
да е повече от 175 лева, именно такава такса е начислена от ищеца. В тарифата е
предвидено еднократно плащане на сумата от 70 лева на 58 ден на забавата,
представляваща разход за дейност на служител за събиране на вземането. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в
Тарифата на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай
на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща
отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението като
едновременно са начислени и двете максимални такси от 175 лева и 70 лева
еднократна такса. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата
на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С
предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне
на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното
съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива Кредит ООД“.
Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в тарифа, която не е
подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се
съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща
тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част
от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето им като отделен
разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това
основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени
индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която
заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на
договора. Поради изложеното претенциите за заплащане на сумата в общ размер на
245.00 лева, представляваща разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът
счита за нищощожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
236.25 лева, поради нейната неравноправност. Съгласно подписаната от ответника
преддоговорна информация /л. 8 от дерлото/, опциите при сключване на договора
за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор
за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава
заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост
от разглеждане на заявката в по-кратък
срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса
е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят
преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 236.25 лв.
или в случая приблизително 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и
да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП,
неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В
чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така
предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП,
както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява
и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед изложеното претенцията за заплащане
на този разход е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на лихвата за забава – производството по този иск е прекратено в хода
на делото.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 32.71 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 120.76 лв., съобразно уважената част от иска. Относно разноските
за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, в
отношенията между страните, че В.С.Д. с ЕГН **********,***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527,
представлявано от законния си представител ***– управител, сума в общ размер на
567.61 лева, от които: сума в размер на 500.00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5387467/03.10.2017г.,
сключен между „Вива Кредит“ ООД и В.С.Д., и сума в размер на 67.61 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 02.11.2017 г. до 30.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 500.00лв, считано от 26.09.2018г.
- датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6847/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане на
главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4187/27.9.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, с ЕИК *********, срещу В.С.Д. с
ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79 и вр.чл.92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: договорна лихва за
разликата между присъдената сума от 67.61 лв. до претендирания размер от
87.61лв.; сума в размер на 216.25лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит; сума в размер на 236.25 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сума в размер
на 245.00 лева, представляваща разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, В.С.Д. с ЕГН **********,***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527,
представлявано от законния си представител ***– управител, сумата от 32.71лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6847/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, В.С.Д. с ЕГН **********,***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527,
представлявано от законния си представител ***– управител, сумата от 120.76 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - А.з.с.н.в. ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: