РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия А. Цанкова
Екатерина С. Роглекова
Секретар:Гинка К. Големанска
Прокурор:Данаила Станкова Станкова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Екатерина С. Роглекова Въззивно
административно наказателно дело № 20205300601686 по описа за 2020
година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. В., подадена чрез защитника
му – адв. В. И. против Решение от 16.07.2020г. по АНД № 378/2020г. по
описа на на Районен съд – Карлово.
С атакуваното Решение първостепенният съд е признал обвиняемия Б. Н. В. с ЕГН
********** за виновен в това, че на 26.07.2019 г. на път II-35, км. 112+300, в землището на
с. Кърнаре, обл. Пловдив при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Ивеко“, модел „Стралис“ с peг. № *** е нарушил правилата за движение, а именно
чл. 16 ал. 1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: т. 1 когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата на насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда - счупване на
лакътната кост на лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, довело до трайно
затрудняване на движението на горния ляв крайник на М. Р. А.-С. с ЕГН *** - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр.2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 А ал. 1
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
1
наказание ГЛОБА в размер на 1200.00 ( хиляда и двеста) лева.
На основание чл. 78а ал. 4 във вр. чл. 343 от НК, съдът е наложил на обвиняемия Б.
Н. В. , административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 месец.
С атакуваното решение съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
С жалбата си до въззивния съд, въз основа на подробно изложени мотиви,
обвиняемият моли да се отмени така постановеното решение в частта му относно
приложението на чл. 78а ал. 4 във вр. чл. 343 от НК, като се акцентира на трудовата му
ангажираност и то като професионален шофьор, поради което отнемането на свидетелството
му за правоуправление ще попречи за упражняването на трудовата му функция.
С определение в разпоредително заседание от 03.09.2020 година, въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно в съответствие с материалния и
процесуален закон.
Защитата на обвиняемия моли за уважаване на въззивната жалба, т.к. приема,
че В. е необосновано лишен от право да управлява МПС.
Обвиняемият, редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на протестирания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 от
НПК, намери за установено следното:
При извършената проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира, че същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, която
се установява категорично от събраните на досъдебната и съдебната фаза
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
В изпълнение на възложените му задължения да извърши собствен обективен,
всестранен и пълен анализ на събраните от първоинстанционния съд
2
допустими и относими доказателства, настоящият съдебен състав на Окръжен
съд гр. Пловдив приема за безспорно установени следните фактически
положения, точно изложени от първата инстанция:
Обвиняемият Б. Н. В. , ЕГН ********** е роден на 03.07.1972 г. в гр. Ловеч. Живее
в гр. Ловеч, ул. ***. Български гражданин е и е българин. Със средно образование е и е
разведен. Работи като шофьор в „Месокомбинат Ловеч“. Не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност. Притежава свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено от СПП- Ловеч, категории „А, В, С, ДЕ, СЕ, Д, АМ, ТКТ“ .
На 26.07.2019 г. обвиняемият Б. Н. В. управлявал моторно превозно средство /МПС/
- товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Стралис“ с per. № *** по двулентов, двупосочен
републикански път П-З 5 /Троян-Кърнаре/ с посока на движение от с. Кърнаре, обл. Пловдив
към гр. Троян. Товарният автомобил бил с прикачено към него полуремарке с per. № ***. По
същото време и по същият път се движила и пострадалата М. Р. А. - С., която управлявала
лек автомобил „Фолксваген голф“ с per. № *** с посока на движение от Троян към Кърнаре.
При изкачване на прохода „Беклемето“ при завиване на ляво /спрямо посоката му на
движение/ в остър завой, намиращ се на км. 112+300 м. на път П-35, в землището на с.
Кърнаре, обл. Пловдив, обвиняемият В. навлязъл с управлявания от него товарен автомобил
- с неговото ремарке, в лентата за насрещно движение. В момента, когато ремаркето на
управлявания от обв. Василев товарен автомобил „Ивеко“, навлязло в лентата за насрещно
движение, управляваният от пострадалата автомобил „Фолксваген“ се намирал в своята
лента за движение, приближавайки товарния автомобил. Тъй като двете МПС се движили
едно срещу друго по пътя в завоя и ремаркето на товарния автомобил било навлязло в
лентата за движение на управлявания от пострадалата автомобил, последвал удар между
лекия и товарния автомобили. Съприкосновението било в предната лява част на лекия
автомобил „Фолксваген“ и лявата част на прикаченото към товарния автомобил ремарке.
След удара, под въздействието на кинетичната енергия на товарната композиция, лекият
автомобил „Фолксваген“ се върнал назад спрямо първоначалната си посока на движение, и
се спрял в предпазната мантинела. Товарният автомобил „Ивеко“ продължил движението си
в посока северозапад, макар и със задействана спирачна система, и се установил на място, а
след това бил преместен от водача Б. В.
В резултат на настъпилото ПТП, според заключението на приетата съдебно-
медицинска еспертиза, на пострадалата М. А.-С. било причинено счупване на лакътната
кост на лявата предмишница в дисталната (долната) трета, довело до трайно затруднение на
движението на горния ляв крайник, представляващо средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК, както и охлузвания на двете предмишници, довели до болка или
страдание, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Според заключението на изготвената и приета съдебна автотехническа експертиза,
скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с per. № *** преди и в
момента на удара е била около 35 км./ч., а на товарния автомобил „ИвекоСтралис“ - преди
удара и в момента на удара е била около 30 км./ч. Скоростта на движение и на двете МПС е
била технически съобразена. При движение със скорост от 30 км./ч. обв. В. е имал
техническата възможност да извърши завоя без да допуска навлизане на тегленото ремарке в
насрещната лента за движение, което нарушение се явява основната причина за
3
настъпването на ПТП. Водачите на двете превозни средства не са имали възможност да
предотвратят пътнотранспортното произшествие чрез екстрено спиране, тъй като в момента
в който се е появила опасността - навлизането на ремаркето в лентата за насрещно
движение, двата автомобила са попадали в опасната си зона за спиране.
Така възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите М. Р. А.-С., П.
Д. Л., Г. А. М., Г. И. С., В. Г. С., дадени в хода на досъдебното производство,
изготвените и приети съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице Т. П. и съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
И. Ц., писмените доказателства - протокол за ПТП № 1712063/26.07.2019г.,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент, резултати от изследване
рентгенография, лист за преглед на пациент, съдебномедицинско
удостоверение № 181/2019г., справка от РУ на МВР Карлово от 27.08.2019г.,
АУАН от 26.07.2019г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
07.08.2019г., план-схема, справка от РЦ 112 Кърджали, електронен картон,
справка от ОДМВР Ловеч, сектор Пътна полиция, справка за нарушител/
водач, справка от ОД МВР Стара Загора, справка за нарушител/водач,
фотоалбум, амбулаторен лист от 01.08.2019г., амбулаторен лист от
12.08.2019г., амбулаторен лист от 19.09.2019г., амбулаторен лист от
08.10.2019г., 4 бр. болничен лист, 2бр. справки в ЦБ КАТ, свидетелство за
регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност на ППС,
свидетелство за регистрация, 2 бр. справка за лице АИС БДС, справка за
съдимост и характеристична справка на обвиняемия.
Изложената фактическа обстановка, е приета от съда за категорично и
безспорно установена въз основа на депозираните в досъдебното производство
гласни и писмени доказателства и приетите съдебни експертизи. От тях точно
и категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото - извършването на деянието, неговото авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните
по делото доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка, като
същата не се оспорва и от обвиняемия. Относно фактите, предмет на доказване
по чл. 102 от НПК събраните по делото гласни доказателства си
кореспондират. Затова и предвид факта, че те съответстват в основаната си
част на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът ги
кредитира.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата
инстанция. За изводите си съдът е направил преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях
факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към решението са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и
4
какви са правните съображения за взетото решение.
Правилно и обосновано е решението на районния съд да кредитира
показанията свидетелите относно фактите, предмет на доказване в
наказателното производство, тъй като същите са логични, последователни и
се потвърждават напълно от останалия доказателствен материал, приобщен
по делото.
Въззивната инстанция от своя страна също кредитира като годен източник на
доказателствена информация относно релевантните факти писмените
доказателства по делото и приетите съдебни експертизи. Правилен и
законосъобразен е изводът, че инкорпорираният доказателствен материал
изяснява непротиворечиво и в пълнота приетата от съда за установена
фактическа обстановка, неоспорена от обвиняемия.
При така установената фактическа обстановка правилно, обосновано и
законосъобразно първостепенният съд е заключил, че от обективна и субективна страна обв.
В. е осъществил състав на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2-ро във вр. с чл.342 ал.1
от НК.
От обективна страна точен е изводът, че обвиняемият В. е осъществил
изпълнителното деяние на посочения престъпен състав - нарушил е правилата на движение
при управление на инкриминирания товарен автомобил. Именно при управлението му, В. е
нарушил разпоредбата на чл. чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е взета предвид
съдебно автотехническа експертиза, от която се установява, че обвиняемият е управлявал
превозното средство така, че прикаченото към него ремарке е навлязло в лентата за
движение на пострадалата, въпреки, че със скоростта, с която се е движил, товарният
автомобил е имал техническата възможност да извърши завоя, като остане в собствената си
пътна лента и по този начин да избегне ПТП. С навлизането на ремаркето в отсрещната
лента предвид разположението на пътните превозни средства на пътното платно и скоростта
им на движение, е направил невъзможно разминаването на двете МПС и настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
Няма спор, че настъпилата средна телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка
с нарушението правилата за движение от обвиняемия. Като в случая се касае за доказана и
настъпила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата
предмишница в дисталната (долната) трета, довело до трайно затруднение на движението на
горния ляв крайник на пострадалата.
От субективна страна, В. е извършил деянието непредпазливо, като не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е била длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Разпоредбата на чл. 343 ал. 1 б. „б“ пр. 2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК предвижда
наказание до три години лишаване от свобода или пробация, както и лишаване от право да
се управлява МПС.
5
Видно от събраните по делото доказателства обвиняемият не е
неосъждан. Не е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК, липсват съставомерни вреди от престъплението, които да са
невъзстановени. Действително липсват и законовите пречки за приложението
на чл.78, ал.1 от НК. Въззивният съд е напълно солидарен с първата
инстанция, че на обвиняемият следва да се наложи административно
наказание глоба в размер към минимално предвидения в закона, а именно от
1200 лв., тъй като са налице множество смекчаващи обстоятелства, като
признаване на вината, искрено съжаление за стореното, трудова
ангажираност, както и правилно не е надценено отегчаващото отговорността
обстоятелство - налагането на санкции по ЗДвП. Административното
наказание е правилно установено и размерът му е достатъчен да окаже своето
превантивно и превъзпитателно въздействие над дееца.
По отношение наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС, определен от първата инстанция на един месец и оспорен от
защитата – въззивната инстанция намира същото за правилно и справедливо
наложено, съобразено както със смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, така и със степента на обществено опасност на деянието и
дееца. Наказанието е определено в крайно минимален размер, та да попречи
на обвиняемия да упражнява оттук насетне трудовата си дейност и е напълно
съобразено с личните му и професионални характеристики. Отпадането му
напълно, според въззивната инстанция не би способствало за поправянето на
дееца и не би оказало своята предупредителна функция над обществото.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал.1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, които да съставляват
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да
бъде потвърдено, а подадената жалба - да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.6 от НПК,
Окръжен съд гр. Пловдив
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.09.2018г. по АНД № 4574/2018г., 24 н.с. на
Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7