Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София 10.06 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-и въззивен състав в открито съдебно
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
МАРИНА
ГЮРОВА
при секретар Мария Абаджиева и с
участието на прокурор Севдалин Цанков, като разгледа докладваното от съдия Захариева
ВНОХД № 950 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 23.10.2018 г. по НОХД 19924/2017 г., СРС, НО,
100 състав е признал подсъдимия С.П.В. за виновен в това, че на
28.08.2017г. около 16.30 часа, в гр.София, кв.“Обеля“,в близост до спирка „К в.Обеля“
на масов градски транспорт – трамвай №6 и кръстовището с бул.“Дмитрий
Лихачов“,чрез нанасяне на удар с ръка и с крак в областта на главата на П. И.Г.,е
причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване
на дясната част на тялото на долната челюст и счупване на левия ъгъл на същата
челюст, които в съвкупност реализират самостоятелния медико-биологичен признак
счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата и конкретно от оперативната, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок
от три години.
Срещу съдебния акт е подадена
въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. В., с
която се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова от въззивната инстанция, с което подсъдимият да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В допълнението към
въззивната жалба се анализират събраните по делото доказателства и мотивите на
първостепенния съд, за да се обоснове извод за избирателно възприемане на
доказателствените източници от контролираната съдебна инстанция, както и се
формира извод, че не са налице
доказателства за авторство на деянието. За да обоснове тезата си, защитата посочва, че не е налице изискуемата
от закона категоричност и доказаност на извършено от обективна и субективна
страна престъпление по чл.129 ал.2 във вр. ал.1 от НК. Оспорва се решението на
първоинстанционния съд да изгради фактическите изводи върху показанията на
частния обвинител П.Г., като същите неправилно са възприети като логични и
вътрешно непротиворечиви, подкрепящи се от останалите доказателствени
материали. Защитата твърди, че показанията на П.Г. не са подложени на
необходимия и задълбочен анализ с оглед качеството му на страна в
производството и съответно а заинтересоваността му от изхода от делото. Противопоставя
се заявеното от пострадалия веднага след инцидента, пред служители на 09 РУ-
МВР, съгласно което същият не е съобщил на случилото се да е имало свидетели, а
в съдебна зала са сочат конкретни лица,
които са го видели след нанасянето на
ударите. Защитникът на подсъдимия твърди,че първоинстанционният съд е направил неясни
изводи за допусната техническа грешка по
отношение на медицинска документация, в която е отразено, че побоят е нанесен
от две лица. На следващо място, защитата излага доводи, за това че съдът в
първоинстанционното производство неправилно се е позовал на показанията на
свидетелите Н. Д. и Й. Г., тъй като показанията на първия свидетел били дадени
едва в съдебното следствие, а тези на свидетеля Й. Г. противоречали на
останалите доказателства.
С въззивната жалба не е направено искане
за допускане на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 12.03.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица,
както и събирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба и нейното
допълнение. Заявява, че първоинстанционният съд не е отчел противоречията, които
били от съществено значение. Поддържа наведения в жалбата довод за неправилно кредитиране на показанията на
частния обвинител П.Г.. Защитата акцентира върху това, че първоинстанционният съдебен
състав не е взел предвид и наведените възражения относно поведението на пострадалия
след твърдения от него инцидент, по-конкретно дали е имал среща с другите
свидетели и дали имало очевидци на инцидента. Коментира показанията на св. Н. Д.,
като твърди,че ги депозира едва в съдебната фаза на процеса, без да бъдат
посочвани в досъдебната.Твърди се, че показанията, дадени от майката на частния
обвинител Р.Н.били изолирани – по-конкретно, свидетелката изложила твърдения, за
това че видяла снимка,на която пострадалият П.Г. бил обезобразен с кръв по себе
си, която снимка не била в кориците по делото. Отделно се защитата посочва, че
са били налице обтегнати отношения между свидетелката Р.Н.и подсъдимия П.Г..
Подсъдимият поддържа заявеното от своя
процесуален представител. Пред съда заявява, че не е извършил инкриминираното
деяние.
Представителят на Софийска градска
прокуратура оспорва жалбата, като счита фактическата обстановка за изяснена с
оглед свидетелските показания на частния обвинител П.Г., на показанията на брат
му – свидетелят Й. Г., на майката на частния обвинител – Р.Н., на свидетеля В.Г.и
на свидетеля Н. Д. и приетата в съдебно заседание СМЕ, уточняваща вида и
характера на получените увреждания, както и механизма на причиняването им. Представителят
на Софийска градска прокуратура намира за безспорно установени обстоятелствата
за мястото,времето и авторството на деянието от страна на подсъдимия, поради
което иска потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител
поддържа казаното от прокурора и се придържа към становището му.
Частният обвинител поддържа казаното от
повереника си.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение, както
и доводите и възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, установи следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от процесуално легитимирано лице,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана от
настоящата инстанция.
За
да постанови оспорената присъда, решаващият съд е провел прецизно съдебно
следствие при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимия – и да се защитава. Според настоящата инстанция
първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като не се налага допълване на доказателствената маса по
делото с допълнителна информация. От друга страна, настоящият въззивен съд
счита, а и страните не го твърдят, че в хода на съдебното следствие не са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваната
присъдата.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства, с оглед на което въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи изцяло въз основа на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и на
досъдебното производство, каквито са показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели В.Г.и приобщените по реда на чл.281,ал.5 вр. ал.1
т.2 от НПК показания от досъдебното производство - л.60 от материалите по
досъдебното производство, показанията на Н. М. Д. и приобщените по реда на
чл.281 ал.4,вр. ал.1,т.1 от НПК, показанията на Р.Н.,както и показанията на Й. Г.,
писмените доказателства и
доказателствени средства – уведомително писмо до СРП, съобщение за извършено
престъпление, заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, декларация,
постановление за привличане в качеството на обвиняем, протокол за
разпознаване на лица,ксерокопия от медицински документи, писмо от УМБАЛСМ
Пирогов със заверени медицински документи и СД с рентгенови снимки, справка за
съдимост, СМЕ.
Въззивният
съд преценява, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти
е формирано въз основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали и напълно
споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.
Настоящият
съдебен състав счита също така, че не са налице основания за съществена промяна
на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, тъй като, от една
страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства,
а от друга, възприетата от първия съд фактическа обстановка е правилно установена
на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Последната се
изразява в следното:
Подсъдимият
С.П.В. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият
живеел към инкриминирания период в гр. София, ж.к. ********.
Свидетелят
П.Г. и подсъдимият се познавали от квартала по физиономия. П.Г. познавал от квартала
и брата на подсъдимия – Д.В., който често имал конфликти с брата на П.Г. – Й. Г.,
тъй като били привържаници на различни футболни отбори.На 28.08.2017г.
около 16:00 часа П.Г. излязъл от дома си, тъй като имал уговорена среща с приятели.
С него излязъл и брат му Й. Г., двамата се отбили в салона, в който работела майка
им, свидетелката- Р.Н., находящ се ж.к. ******и
след това П.Г. тръгнал към спирката на метростанцията в кв.Обеля. Брат му Й. се
забавил в салона като малко по-късно също се насочил към метростанция „Обеля“
Пострадалият въврял покрай 140-о СОУ, като
се намирал в близост до кръстовището с ул.“Дмитрий Лихачов“ , където била и
линията на трамвай №6. Свидетелят, отминавайки двора на училището, срещнал
брата на подсъдимия С.В. – Д.В.. Последният
отправил реплика към П.Г., който му отвърнал, че не желае да се занимава
с него, като го отминал. Няколко метра по-нататък, свидетелят Г. видял и подсъдимия
С.В., който го попитал дали знае, че лицето, с което разговарял е брат му. На
този въпрос П.Г. отвърнал, че не е искал да се заяжда. В този момент С.В. нанесъл
удар с юмрук в областта на челюстта от лявата страна на П.Г.. Последният паднал
на земята в резултат на удара, подсъдимият нанесъл удар с ритник с крак, обут в
маратонка, отново в областта на челюстта около зъбите на П.Г.. В същото време Д.В.
бил на няколко метра от мястото на инцидента, видял случващо се и извикал на брат си да спре да бие
пострадалия.
В резултат на ударите в главата, в
областта на челюстта с юмрук и крак, на пострадалия били причинени открито
счупване на дясната част на тялото на долната челюст и счупване на левия ъгъл
на същата челюст.
Подсъдимият си тръгнал, а пострадалият
станал и решил да отиде на срещата с приятелите си, въпреки че челюстта
започнала да се подува и изпитвал болки. Към този момент П.Г. се видял с брат
си Й. Г., който същото в близост до метростанция „Обеля“.
П.Г. отишъл в кв.“Люлин“ на срещата с
приятелите си, където бил и свидетелят Н. Д.. Без много подробности П.Г.
разказал, че са го ударили, а на свидетеля Д. споделил, че го е ударил С.В.. Пострадалият
Г. постоял при приятелите си, но решил да отиде на лекар, за да го прегледа,тъй
като не спирал да плюе кръв.
Междувременно подсъдимият решил
да отиде до салона на Р.Н., с
която имал отношение и да й съобщи, че е ударил сина й П.. Подсъдимият С.В.
обяснил на свидетелкатаН.,че ударил синът ѝ, но се сетил, че бил той чак
след това. През това време В.Г., която била в салона като клиент, видяла, че Р.Н.била
притеснена след разговора с подсъдимия С.В. и я попитала какво се е случило. Р.Н.споделила
с клиентката си Г. това, което е разбрала от подсъдимия.СвидетелкатаН. и
пострадалият Г. се чули по телефона като последният разказал за случилото се майка си и се разбрали тя да го вземе от градинка в
ж.к. „*****“, за да а отидат в УМБАЛСМ „Пирогов“.
След като прегледали пострадалия в болницата, били направени рентгенова снимка на челюстта
му, при което били установени счупванията на двете места. Лекарите обяснили на П.Г.,че
ще го приемат в болницата на следващия ден, тъй като трябвало да му се направи интервенция
за поставяне на винтове и ластици, които да закрепят челюстта му. Г. бил на стационарно лечение за 4 дни.След като бил изписан П.Г. стоял с
винтовете и ластиците около 30 дни, като през това време не можел да яде твърди
храни, да говори добре, да поддържа добра хигиена на устата. Дори след
свалянето на винтовете и ластиците, болките при ядене продължили. При разваляне
на времето,челюстта продължавала да го боли.
Съгласно съдебно-медицинска експертиза
в резултат на нанесените му удари
свидетелят П.Г. е получил следните травматичните увреждани : открито /при наличие
на външна рана/ счупване на дясната част на тялото на долната челюст и счупване
на левия ъгъл на същата челюст / костно двустранно счупване/.
Към момента на постъпване в клиниката пострадалият
П.Г. бил с оплаквания от лицева асиметрия; затруднени говор и хранене; нарушена
захапка; болки.
Състояние в устната кухина
вътре,ненормална подвижност на долната челюст с наличие на отворена линия на
счупване между 4-ти и 5-и долни десни зъби;нарушено сключване на долната и
горната челюсти,5-и долен десен зъб и 7-и долен ляв зъб.Изкривяване на долната
челюст към ляво.
В съвкупност двете счупвания на долната
челюст /тъй като става въпрос за счупване на една челюст/ са причинили и
реализирали самостоятелния медико-биологичен квалифициращ признак: счупване на
челюст, с последици: трайно /за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата и
по-конкретно – от оперативната интервенция/ затруднение на дъвченето и
говоренето.
След
направен самостоятелен анализ на доказателствения материал, ангажиран по делото,
въззивният съдебен състав се съгласява с извода на районния съд относно
доказаността на инкриминираното деяние, за което подсъдимият е признат за
виновен.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като противно на доводите на защитата, е извършил
коректен анализ на събраните по делото доказателства, изяснявайки точния им смисъл
без да допусне превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на едни
доказателства за сметка на други.
С оглед възраженията на защитата в посока избирателно
тълкуване на доказателствата въззивният съд намира за нужно да отбележи, че се
съгласява с контролираната инстанция, че показанията на пострадалия Г. са
надежден доказателствен източник както за времето, мястото и механизма на
извършеното инкриминирано деяние, така и за неговото авторство – в лицето на
подсъдимия В.. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че
показанията на пострадалия свидетел се отличават с ясни спомени и фактологично
излагане на възприятия относно времето и мястото на инкриминираното събитие,
начинът на осъществяване на престъпното деяние, както и действията на
подсъдимия .
Действително този свидетел има
качеството на пострадал от престъплението, като е конституиран в хода на
производството и като страна в процеса (в качеството му на частен обвинител), с
оглед на което безспорно се явява заинтересовано лице от крайния изход на
делото. Този факт обаче, според настоящия съдебен състав, не е основание
показанията му да бъдат изключени от доказателствената маса, както и да бъде
отречена тяхната достоверността им. Показанията на пострадалото лице са
обективни и последователни, като същите се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства.
В съответствие
със заявеното от П.Г. за влошените отношения между сина на свидетелкатаН. – Й. и
брата на подсъдимия – Д.свидетелстват Р.Н., Н. Д. и Й. Г.. Правилно е отбелязал
първият съд, че макар Р.Н.да не е пряк очевидец на инцидента, тя възприела
нараняванията на сина си, няколко часа след случилото се, като описаното
здравословно състояние от нея, напълно кореспондира с това дадено свидетелите Н.
Д. и Й. Г., срещнали се с П.Г. малко след случилото се. Обстоятелството, че
свидетелката Р.Н.е майка на пострадалия не е основание за дискредитиране на
показанията й, като същите намират подкрепа не само в показанията на синовете й
и Н. Д., но се допълват, макар и в косвени детайли и от показанията на св. В.Г.,
явяваща се трето незаинетеросвано от изхода на делото лице, която си спомня за
споделеното с нея от Р.Н.непосредствено след като подсъдимият провел разговор с
последната във фризьорския салон,където работела. Макар, че у свидетелката Г.
липсвал спомен относно точната дата на събитията /което е напълно логично
предвид периода от време,изминал от датата на инцидента до разпита пред съда/, чрез
прочитане на нейните показания от досъдебното производство, е бил изяснен
времеви период на развитие на събитията в деня на инцидента, който период
изцяло съвпада със заявеното от Р.Н.и пострадалия. Действително е налице разминаване
между показанията на свидетелката Г. и тези на пострадалия П.Г., което е констатирано от първоинстанционния съд,
относно обстоятелството дали С.В. е отишъл на мястото на инцидента с кола. Правилно
при своята преценка първоинстанционният съд е посочил, че несъответствието не
касае факти от съществено значение за предмета на делото и същото е
обяснимо предвид обстоятелството, че Г. е не е била очевидец на
случващото се, а е разбрала за тях от друг свидетел – майката на пострадалия.
Позитивно
отношение този въззивен състав има и към анализа на останалите гласни
доказателствени източници, направен от контролирания съд. Изложените от Н. Д. и
Й. Г. обстоятелства и хронология на събитията следва да се възприемат като достоверни,
предвид тяхната логичност, последователни и непротиворечивост.Двама свидетели са имали
възможност да наблюдават състоянието на пострадалия, непосредствено след
инцидента. Показанията на тези двама свидетели, от друга страна, кореспондират
и с останалите гласни доказателствени средства.
Настоящата
инстанция изцяло споделя разсъжденията на първоинстанционния съд относно
позоваването на показанията на пострадалия по повод инкриминираното деяние и
по-конкретно механизма на получаване на телесната повреда /действията на
подсъдимия спрямо пострадалия/, които напълно се потвърждават от приобщената медицинска
документация и приетото заключението на
СМЕ. Експертизата дава заключение за наличието на травми в областта на
челюстта, съответстващи на твърденията на пострадалия относно получените два
удара в тази част на лицето му. Вещото лице посочва механизъм на получаването
на травмите – удар с или върху тъпи, твърди или тъпоръбести предмети, каквито
са човешките ритници /крака,обути в обувки/ и юмруци, които удари отговарят на
това да са причинени по начина, отразен в показанията на пострадалия.
Първоинстанционният
съд правилно не е приел за основателни възраженията
на защитата за недоказаност на обвинението, поради липса на свидетели очевидци.
Съвсем обосновано е преценено, че
показанията на пострадалия не следва да се отхвърлят, само поради това, че
не е имало други очевидци. Още повече,
че същите се потвърждават напълно
от заключението по приложената съдебномедицинска експертиза, както и от
показанията на останалите свидетели, които са възприели вида на пострадалия
веднага след инцидента. Във връзка с доводите на защитата, че пострадалият пред
органите на МВР е заявил, че е нямало свидетели на инцидента, съдът напълно
споделя становището на първата инстанция за позоваване върху недопустимо
доказателствено средство.
По отношение на възражение в допълнението към въззивната
жалба, че са игнорирани доводите от страна на защитата относно медицинската
документация и отразеното в нея, а именно, че по данни на пациента, той
постъпвал по спешност след нанесен побой от две лица, районният съд е взел
отношение като е посочил, че подобно разминаване между отразеното в част
„анамнеза“ от епикризата и свидетелските показания на пострадалия не
обосновават извод за тяхната недостоверност, като посоченото в съставената
медицинска документация може да бъде обяснено както с допускане на техническа
грешка, така и с погрешно разбиране на описаната ситуация пред длъжностното
лице, като в този смисъл е налице предоперативната епикриза, която описва същия
механизъм, който се съобщава от пострадалия пред съда.
Въззивният
съд, също както контролираната инстанция, кредитира като обосновани и обективни
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство
съдебно-медицински експертизи по отношение на констатираните травматични увреждания
при пострадалия Г.. От тях се установява както вида на телесните увреждания на пострадалия,
така и механизма на получаването им. Водещата травма, получена от пострадалия
представлява „открито счупване на дясната част на тялото на долната челюст и
счупване на левия ъгъл на същата челюст“, което покрива характеристиките на
самостоятелния медикобиологичен признак „счупване на челюст“.Така описани
всички наранявания, в частност водещото най - тежко такова - счупването, добре
отговарят да са причинени именно в резултат на юмручен удар.
В подкрепа на
извода за обективно заключението на СМЕ е и наличната и приобщена по делото
медицинска документация - лист за преглед на пациент, епикриза от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, медицинско свидетелство,история на заболяването от УМБАЛСМ „Пирогов“
за пострадалия,предоперативна епикриза и оперативен протокол, допълнителен лист
към история на заболяването, както и представеният от УМБАЛСМ „Пирогов“ CD - носител
с рентгенови снимки.
Изложеното от
защитата за интимна връзка между подсъдимия и майката на пострадалия, съдът
намира за ирелевантно, още повече, че не е констатирано хиперболизиране или
изразено отношение от свидетелкатаН. към
В..
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъплението, за което подсъдимото лице следва да понесе наказателна
отговорност. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по
делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство,
по непротиворечив начин се установява, че подсъдимият С.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК.
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е
установено от обективна страна, че на инкриминираната дата, място и време,
подсъдимият С.В. чрез нанасяне на два удара в главата на пострадалия, както
следва: един ритник с крак в областта на челюстта на пострадалия и един удар с
юмрук в отново в областта на челюстта, причинил на П.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в
открито счупване на дясната част на тялото на долната челюст и счупване на
левия ъгъл на същата челюст, което травматично увреждане реализира медикобиологичния признак „счупване
на челюст“.
Въззивният съд
напълно споделя изложеното от контролирания, че по отношение на авторството, за
което се прави възражение от защитата, и механизма на деянието са налице
категорични и безспорни гласни доказателства, подкрепяща се от писмените такава и експертното заключение.
В случая, както законосъобразно е счел и съставът на
районен съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия В., изразяващи се в нанесен удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия Г., и между
съставомерния резултат.Този извод се подкрепя и от механизма,описан от вещото
лице, именно удар с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети,каквито са
юмруците на човек,както и ритници с обути в обувки крака,за което сочат и
показанията на свидетелите.
Непосредствено след нанасяне на удара видимото
състояние на пострадалия и наличните травматични увреждания са възприети от свидетелите.
Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се извлича от действията
на подсъдимия, които, обективират съзнаване на общественоопасния характер на
извършеното, предвиждане на последиците, както и стремеж за тяхното постигане. Не
е нужно подсъдимото лице да е имало съзнание за точната по вид телесна повреда,
която ще причини на пострадалото лице като е достатъчно в случая, да е имал
представа за това, че с активните си действия ще причини увреда на здравето на
пострадалия. Подсъдимият към момента на извършване на деянието е достигнало
достатъчна степен на психо-физическа и социална зрялост, за да може да прецени,
че с нанесеният удар с ръка – юмрук има възможност да причини всякакви по вид
телесни увреждания. Самият механизъм на извършване на деянието – силата и
интензитета на нанесения удар, сочи категорично желанието на извършителя за
настъпването на вредоносния резултат.
Извършвайки
собствена преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия фактори, въззивният съд намира, че правилно са преценени от
решаващия съд наличните по отношение отговорността на В. смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, поради което и наложеното наказание е отмерено в
правилен размер и за реализацията
на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и преди всичко
за поправянето на подсъдимия, законосъобразно му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от десет месеца. Според
настоящата инстанция последното ще съдейства за постигане целите както на генералната,
така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засяга
правата на подсъдимото лице.
Правилно
предвид липсата на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени престъпни
навици у подсъдимия В., районният съд не е намерил за необходимо наложеното
наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. Настоящата
инстанция също счита, че за поправянето и превъзпитанието на извършителя на
инкриминираното деяние ще е достатъчно отлагането на определеното наказание на
основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият законосъобразно е
осъден да заплатят направените по делото разноски.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето
решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.10.2018г. , постановена по НОХД
№ 19924/2017 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 100
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.