Решение по дело №476/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№133

гр. Самоков, 31.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на втори април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Евелина Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 476 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ю.Б.Б. *** е предявила срещу Б.В.Н. *** за разпределяне на ползването на недвижим имот, находящ се в с. Ковачевци, Община Самоков и представляващ УПИ V в кв. 55 по кадастралния и регулационен план на селото, с площ 457 кв. м., отреден за имоти пл. №№ 480 и 481, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м., състояща се от един етаж и таван, както и стопанска сграда със застроена площ 24 кв. м.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са съсобственици на поземления имот и на построените в него сгради при дялове – 3/8 идеални части за ищцата и 5/8 идеални части за ответника. Ищцата твърди също така, че ответникът не я допускал до имота, поради което не било възможно доброволно разпределение на ползването му.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, в който оспорва искането със становище за неговата недопустимост и неоснователност. Срещу допустимостта на искането излага съображения, че формирането на мнозинство относно управлението и ползването на съсобствения недвижим имот не е невъзможно, поради което съдебна намеса в разпределението на ползването на имота е недопустима. Излага доводи за липса на твърдения на ищцата, че формирането на мнозинство и неговите решения за управление и ползване на общата вещ са вредни за вещта. Оспорва се твърдението на ищцата, че тя и ответникът не могат да уредят доброволно въпроса за ползването на имота. При условията на евентуалност тези съображения срещу допустимостта на иска са отнесени и срещу неговата основателност.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си адв. Здр. Теофанов, който заявява, че поддържа иска и в хода на устните състезания  отправя искане ползването на процесния поземлен имот да бъде разпределено съгласно вариант 2 по скицата към приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. Отправя искане за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът се представлява от пълномощниците си адв. В. Вълова и адв. А. Мамихина, които в хода на устните състезания заявяват, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Евентуално отправят искане ползването на поземления имот да бъде разпределено съгласно вариант 1 по скицата към приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. Отправят и искане за присъждане на разноски и правят възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е предявила срещу ответника искане с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства ги легитимират като съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Ковачевци, Община Самоков и представляващ УПИ V в кв. 55 по кадастралния и регулационен план на селото, с площ 457 кв. м., отреден за имоти пл. №№ 480 и 481, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ 24 кв. м.

От тези писмени доказателства се установява, че участието на ищцата в съсобствеността се основава на наследяване от баща й Б. Борисов Дойчинов, починал на 04.12.2010 г. и нейният дял е 3/8 идеални части в съсобствеността върху поземления имот и 1/4 идеална част в съсобствеността върху всяка от построените в него сгради. Ответникът притежава дял 5/8 идеални части в съсобствеността върху поземления имот и 3/4 идеални части в съсобствеността върху същите сгради на основание сключени през 2016 г. договор за дарение – с майка му Кременка Б. Дойчинова /другата дъщеря и наследник на Б. Борисов Дойчинов/ и договор за продажба – с Елена Борисова Любенова. Впрочем дяловете на страните в съсобствеността върху поземления имот и върху построените в него сгради не са били предмет на оспорване между тях по делото.

При това положение предявеното от ищцата искане за разпределение на ползването на поземления имот и на построените в него сгради, е допустимо, а доводите на ответника за неговата недопустимост са неоснователни. След като в т. 1 от Тълкувателно решение № 13/2012 от 10.04.2013 г. на ОСГК на ВКС е прието за допустимо да се иска разпределяне на ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС дори от съсобственик, който сам притежава повече от половината от нея, то на още по-силно основание е допустимо такова искане на съсобственик, чийто дял в съсобствеността не му осигурява мнозинство за вземане на решение за управлението и ползването на общата вещ. В конкретния случай ищцата притежава по-малък дял от дела на ответника в съсобствеността както върху поземления имот, така и върху построените в него сгради, поради което тя не разполага със самостоятелна възможност, предвидена в чл. 32, ал. 1 от ЗС, да вземе решение за тяхното управление и ползване. От друга страна ответникът не твърди, нито се установява по делото, да е взел конкретно решение за разпределяне на ползването на процесните поземлен имот и построени в него сгради в съответствие със своите и на ищцата права върху тях. Становището му в отговора на исковата молба, поддържано и от пълномощниците му пред съда, в което принципно се оспорват твърденията на ищцата за липса на такова решение и за невъзможност то да бъде взето, не кореспондира с доказателствата по делото, поради което и развитите съображения, че доброволното разпределение на ползването на общата вещ дерогира допустимостта на съдебната намеса по този въпрос, остават с изцяло теоретичен характер. В този смисъл, дори и преди постановяване на ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС /а на още по-силно основание след това/, искането на ищцата е допустимо с оглед установената съдебна практика /Решение № 646/15.04.1999 г. по гр. д. № 262/1998 г. на ВКС, ІV г. о./.

Твърденията на ищцата, че ответникът не я допуска до имота и така не й позволява да го ползва съобразно дела си в съсобствеността, оспорването на тези твърдения от страна на ответника и събраните гласни доказателства за тези обстоятелства, са изцяло неотносими както за допустимостта на иска, така и по същество.

Установява се от приетото заключение на в. л. И.Т. по назначената съдебно-техническа експертиза, че построената в поземления имот жилищна сграда представлява еднофамилно жилище с един вход, състоящо се от две стаи, кухня, коридор и килер, с обща площ 65 кв. м., а таванът на сградата е общо помещение, представляващо обща част. Намиращата се в имота стопанска сграда е с площ 24 кв. м. и се състои от две помещения – източно и западно, всяко с площ 12 кв. м., със самостоятелни врати на приземния етаж и общо помещение на втория етаж с една обща врата. Вещото лице е предложило два варианта, изобразени графично на скици, за разпределение на ползването на поземления имот, във всеки от които по идентичен начин са определени части от УПИ V в кв. 55 по плана на с. Ковачевци за общо ползване, които са необходими за достъп до поземления имот откъм улицата, за достъп до жилищната сграда, до стопанската сграда и до външна тоалетна, находяща се съгласно заключението на север от жилищната сграда до входната врата към имота. Вариантите се различават в предложенията за конкретното местоположение и конфигурация на свободните от застрояване части от УПИ, подлежащи на индивидуално ползване от съсобствениците. Според разясненията на вещото лице в с. з. на 02.04.2018 г., дадени при защитата на заключението му, според всеки от двата варианта тези площи отговарят по размер на дяловете на страните в съсобствеността върху урегулирания поземлен имот, като вещото лице не е включило в тях онези части от имоти пл. №№ 480 и 481, попадащи извън УПИ V съгласно регулационните предвиждания, независимо че фактически съществуващите на място огради на имота от юг и североизток не съвпадат със съответните регулационни граници на процесния УПИ и по този начин имотът е ограден в по-голяма площ от площта на УПИ V. Що се отнася до ползването на построените в поземления имот сгради вещото лице предлага ищцата да ползва североизточната стая на приземния етаж на жилищната сграда, с площ 12 кв. м., както и идеални части от коридора и от кухнята, която е преходна, както и от килера, които идеални части възлизат на 12 кв. м. – в съответствие с дела й в съсобствеността върху сградата, а ответникът да ползва югоизточната стая на жилищната сграда, с площ 17,6 кв. м., както и съответните на дела му общи части в размер на 41 кв. м., като таванът на жилищната сграда да се ползва общо от страните съобразно дяловете им. Според вещото лице всяка от страните може да ползва по едно от помещенията на приземния етаж на стопанската сграда, а нейният втори етаж – да се ползва общо съгласно квотите на съсобственост.

Съдът кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза като изготвено съобразно неоспорената компетентност на вещото лице и съдържащо в пълнота отговори на поставените на експертизата задачи. По съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни и които са изложени в с. з. на 02.04.2018 г. по повод искане на ищцата за допълване задачите на експертизата, съдът счита, че изготвяне на допълнителни варианти за разпределение на ползване на поземления имот, включващи и площите от имоти пл. №№ 480 и 481 по плана на с. Ковачевци, от които е образуван УПИ V в кв. 55, но които попадат извън този УПИ, е неотносимо както с оглед предмета на делото, очертан от ищцата в исковата молба /разпределение на ползването на УПИ и построените в него сгради/, така и предвид спецификата на настоящото производство, в което въпроси относно приложението на дворищно-регулационния план, които евентуално биха породили правен спор на страните по делото с трети лица, засягащи техни вещни права, е недопустимо да се разглеждат.

Съдът намира, че предложеният от вещото лице вариант 2 за разпределение на ползването на процесния УПИ е по-оптимален, тъй като при този вариант и на двете страни се осигурява относително по-симетрично ползване на части от УПИ спрямо неговото лице към улицата, за разлика от вариант 1, според който на ищцата се разпределя за ползване само част от дъното на УПИ, която при това е оградена от три страни от постройки – стопанската сграда в процесния имот, както и сгради в съседните УПИ.

Обстоятелството, че този вариант създава фактически предпоставки евентуално ищцата да ползва и частта от имота на юг от отредената й част до изградената ограда не представлява съществено несъответствие на разпределението на ползването на УПИ с квотите в съсобствеността върху него, тъй като такава фактическа възможност не е изключена и за ответника – да ползва частта, разположена на север от участъка по т. 1-2-3-4 съгласно скицата по този вариант до северната ограда на имота. Съгласно скица № С-681/10.05.2017 г., издадена от Община Самоков за УПИ V в кв. 55 /л. 12 от делото/ частта на юг от южната регулационна линия на този УПИ до фактически съществуващата граница с УПИ VІ-478, за която не се изключва възможността да бъде ползвана от ищцата при вариант 2 от заключението по СТЕ, е с площ 40 кв. м., а частта на север от северната регулационна линия на процесния УПИ до фактически съществуващата граница с УПИ ІV-482, за която такава възможност не се изключва за ответника при същия вариант, е с площ 12 кв. м.. Ако се приеме, че тези възможности биха били фактически реализирани, ищцата би ползвала едва 28 кв. м. /40 кв. м. – 12 кв. м./ повече от ответника спрямо съответстващата на квотата й в съсобствеността върху УПИ площ. Следва да се отбележи, че част от ивицата на юг от регулационната граница на УПИ V с УПИ VІ /между южната стена на жилищната сграда и оградата от юг/ е и практически неизползваема и може да служи само като тесен проход към вътрешността на УПИ V. По всички тези съображения, а и с оглед обстоятелството с основно значение – че на разпределение на ползването подлежи УПИ V, а не образуващите го имоти с пл. №№ 480 и 481 – съдът намира, че така отбелязаната фактическа вероятност ищцата да ползва 28 кв. м. повече от ответника спрямо квотите им в съсобствеността върху УПИ не представлява съществено отклонение от принципа за съразмерност на ползваните части от съсобствения имот с дяловете на съсобствениците в общата вещ. Обратно, във вариант 1 по скицата към заключението на вещото лице такава фактическа вероятност се очертава само и единствено за ответника – както на юг от регулационната граница с УПИ VІ-478, така и на север от регулационната граница с УПИ ІV-482, а съдът намира това за нецелесъобразно за постигане на възможния баланс в интересите на страните.

Предложеният от вещото лице единствен вариант за разпределение на ползването на построените в имота жилищна сграда и стопанска сграда е съобразен с дяловете им в съсобствеността върху тези обекти на право на собственост и е целесъобразен.

Ищцата и ответникът не живеят постоянно в имота, а и за никого от тях не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи защитим интерес от ползване на точно определени желани от тях части от тези обекти, в частност ищцата не обосновава искането си в исковата молба да ползва именно югоизточната стая от жилищната сграда за сметка на предоставяне на ответника да ползва цялата стопанска сграда, защото ако тя няма интерес от ползването на стопанската сграда, за ответника също не се установява такъв конкретен интерес. Поради това въпросът за разпределението на ползването на сградите следва да се реши най-вече на плоскостта на съответствието на това разпределение с дяловете на страните в съсобствеността върху тях – 1/4 идеална част за ищцата и 3/4 идеални части за ответника.

Приземният етаж на жилищната сграда се състои от две самостоятелни стаи – североизточна с площ 12 кв. м. и югоизточна с площ 17,6 кв. м., преходна кухня, коридор и килер. Поради това ищцата следва да ползва североизточната самостоятелна стая, а ответникът – югоизточната. С оглед предназначението на кухнята, коридора и килера, както и на таванското помещение на жилищната сграда, те следва да бъдат разпределени за общо ползване на ищцата и ответника  в съответствие с дяловете им в съсобствеността върху сградата. Това е смисълът и на заключението по съдебно-техническата експертиза в тази му част, независимо от известната юридическа непрецизност на онези от формулировките в него, според които на страните се разпределят като идеални части съобразно дяловете им квадратни метри площ общо от всички общи помещения.

На ищцата следва да се разпредели за ползване източното помещение с площ 12 кв. м. от първия етаж на построената в поземления имот стопанска сграда, а на ответника – западното помещение, също с площ 12 кв. м. Така се осигурява възможност за оптимална свързаност между ползването на частите от стопанската постройка и ползването на поземления имот – западното помещение се явява функционално и териториално по-добре свързано с по-голямата част от площта от поземления имот, ползвана от ответника съгласно вариант 2 на заключението по СТЕ. Помещението на втория етаж на стопанската сграда следва да се предостави за общо ползване на страните съобразно дяловете им в съсобствеността върху тази сграда.

По разноските.

Тъй като производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съставлява спорна съдебна администрация, държавната такса по делото се определя в съответствие с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /в т. см. т. 21 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и е в дължим размер 25 лв. Независимо от това, ако искането по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустимо /както  в конкретния случай/, то изходът на делото е обусловен от наличието на съсобственост между страните и от обема на правата им в съсобствеността върху имота. Ето защо отговорността на страните за разноските по делото следва да се определи по арг. от чл. 355 от ГПК съобразно дяловете им в съсобствеността върху имота, а твърденията им за това, че никоя от тях не е дала повод за завеждане на делото, са неотносими към разпределението на разноските в конкретното производство.

От представеното удостоверение за данъчна оценка на имота се установява, че данъчната оценка на поземления имот е 1286,90 лв., на жилищната сграда – 2009 лв. и на стопанската сграда – 173 лв. Следователно – единствено за целите на определяне на отговорността за разноски – паричното изражение на дела на ищцата в съсобствеността върху тези обекти е 1028,10 лв. (3/8 х 1286,90 лв. = 482,60 лв. и 1/4 х 2182 лв. = 545,50 лв.), а стойността на дела на ответника е 2440,81 лв. (5/8 х 1286,90 лв. = 804,31 лв. и ¾ х 2182 лв. = 1636,50 лв.). Така делът на ищцата в общата стойност на имота е приблизително 3/10, а на ответника – приблизително 7/10. Съобразно тези дялове ищцата следва да понесе 7,50 лв. от държавната такса в дължимия й размер от 25 лв. и 51 лв. от разноските за СТЕ, а ответникът – 17,50 лв. от държавната такса и 119 лв. от разноските за експертизата. Разноските за държавна такса и за СТЕ са изцяло внесени от ищцата, поради което ответникът следва да бъде осъден да й заплати онази част от тях, която той дължи съобразно дела си, т. е. 136,50 лв. Ищцата е направила и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 470 лв., който не е прекомерен по арг. от чл. 7, ал. 4, изр. първо от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От тази сума за нейна сметка следва да останат 141 лв., а ответникът следва да бъде осъден да й заплати разликата до 470 лв., или 329 лв. Ответникът е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 700 лв., който също не е прекомерен по изложените по-горе съображения с оглед фактическата сложност на делото. От този размер за негова сметка следва да останат 490 лв., а ответницата следва да бъде осъдена да му заплати разликата до 700 лв., или 210 лв.

В обобщение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата 465,50 лв. за разноски за внесена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и платено адвокатско възнаграждение, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 210 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, на съсобствения между Ю.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Овча Купел 1”, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 79 и Б.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ V /пет/ в кв. 55 по кадастралния и регулационен план на с. Ковачевци, Община Самоков, с площ 457 кв. м., отреден за имоти пл. №№ 480 и 481, като Ю.Б.Б. ще ползва част от този УПИ, означена по точки 10-11-12-14-15-16-10 и оцветена в червен цвят на скицата съгласно вариант 2 /две/ към заключението на в. л. И.А.Т. по съдебно-техническата експертиза, Б.В.Н. ще ползва части от този УПИ, означени по точки 1-2-3-4 и по точки 10-16-3-8-6-4-5-9-10 и оцветени в зелен цвят на същата скица, а за общо ползване на Ю.Б.Б. и Б.В.Н. се предоставя част от този УПИ около построените в него и отразени на скицата сгради, оцветена в жълт цвят на същата скица, която е приподписана от районния съдия и представлява неразделна част от настоящото решение.

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, на съсобствените между Ю.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Овча Купел 1”, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 79 и Б.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, СГРАДИ, построени в УПИ V в кв. 55 по кадастралния и регулационен план на с. Ковачевци, Община Самоков, отреден за имоти пл. №№ 480 и 481, а именно едноетажна жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м. и стопанска сграда с площ 24 кв. м., като Ю.Б.Б. ще ползва североизточната стая с площ 12 кв. м. на първия /приземен/ етаж на едноетажната жилищна сграда и източното помещение с площ 12 кв. м. на първия етаж на стопанската сграда, Б.В.Н. ще ползва югоизточната стая с площ 17,6 кв. м. на първия /приземен етаж/ на едноетажната жилищна сграда и западното помещение с площ 12 кв. м. на първия етаж на стопанската сграда, а за общо ползване на Ю.Б.Б. и Б.В.Н. съобразно дяловете им в съсобствеността върху сградите /1/4 идеална част за Ю.Б. и 3/4 идеални части за Б.Н./ се предоставят кухнята, коридора и килера на първия /приземен/ етаж на жилищната сграда и таванското й помещение, както и помещението на втория етаж на стопанската сграда.

ОСЪЖДА Б.В.Н. да заплати на Ю.Б.Б. сумата 465,50 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Ю.Б.Б. да заплати на Б.В.Н. сумата 210 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: