МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 89/28.04.2017 година по НОХД №4912/ 2016г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по ДП №646/2013г. по описа на Второ РУП - гр.Бургас, Пор.
№1787/2013г. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, с който е повдигнато
обвинение срещу М.М.Й., ЕГН: **********, родена на ***г***, българка, българска
гражданка, с начално образование, разведена, неосъждана, безработна, за това,
че в гр. Бургас, след като е осъдена с Решение № 59/17.01.2013г. по гр.д.
№5561/2012г. по описа на Районен съд - гр.Русе да издържа свой низходящ -
детето А. И. И., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски за периода от м. март 2013г. до м. март
2016г. включително, представляващо 36 /тридесет и шест/ месечни вноски, всяка
от които по 130лв., равняващи се общо на сумата от 4 680.00 лв. /четири хиляди
шестстотин и осемдесет/ лв., платими в гр.Бургас - престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предадена на
съд подсъдимата Й., като изтъква, че здравословното състояние, семейното
положение и наличието на други деца, за които да се грижи, не водят до извода
за отпадане на наказателната й отговорност. Моли съда да се произнесе с
присъда, с която да признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което да се отложи
за 3 години.
Защитникът на подсъдимата -
адв.Д., излага аргументи в насока неизпълнение от страна на бащата на съдебното
решение във връзка с родителските права над детето и по – конкретно
неизпълнение на същото в частта му относно режима на лични отношения с майката.
Посочва също така, че по негово мнение в случая се касае единствено за формално
осъществяване състав на повдигнатото обвинение, като в действителност
подсъдимата се намира в състояние на обективна невъзможност за заплащане на
издръжка с оглед влошеното си здравословно състояние. Посочва също така, че
през процесния период издръжката на детето е била поета от държавата, поради
което моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимата за
невиновна по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата Й., редовно
призована, не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
И.А.И., ЕГН: ********** и М.М.Й., ЕГН: ********** са сключили
граждански брак в гр.Русе на 12.10.2005г. От брака на двамата се ражда детето А.
И. И. с ЕГН: **********.
В последствие, с
Решение № 59/17.01.2013г. на Районен съд - гр.Русе гражданският брак между И. е
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата. С така
посоченото решение, влязло в законна сила на 06.02.2013г., съдът предоставя упражняването
на родителските права по отношение на детето А. И. И. на бащата И.А.И., като
определя режима на лични отношения между майката и детето. Майката М.Й. на свой
ред е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща и законен
представител в размер на 130лв. /сто и тридесет лева/ до десето число на всеки
месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2012г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска след десето число на
месеца, за който се дължи окончателното изплащане.
От
момента на влизане в сила на решението на Районен съд – Русе обаче,
непълнолетната А. не е получавала издръжка от майка си – подсъдимата Й..
Последната не е извършила плащане на нито една сума по ежемесечно дължимата на
дъщеря й издръжка, въпреки издаденият в полза на И.А.И. изпълнителен лист на
Районен съд - гр.Русе от 28.02.2013г. Това неизпълнение е започнало още с
първата дължима въз основа на решението месечна сума – тази за м. март 2013г. и
е продължило до привличането на лицето към наказателна отговорност. Дължимите
вноски са за 36 /тридесет и шест/ месеца и се равняват на сумата от 4 680 лв.
/четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/.
С
изложените по – горе действия подсъдимата М.М.Й. е осъществила от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Видно от
приложеното към ДП Решение №1519/22.10.2014г. по гр.д. №5217/2014г. на Районен
съд - гр.Русе, подсъдимата има и друго дете – Михаел Светлозаров Умбарт, по
отношение на което упражнява родителски права и получава от бащата издръжка в
размер на 90лв. месечно. Видно от представените справки от ТД на НАП – гр.Бургас
е също така, че за периода 01.01.2013г. – 31.05.2016г. по отношение на подсъдимата
липсват данни за осигурителен доход. В същото време видно от представената
входа на съдебното следствие медицинска документация подсъдимата страда от
заболяване – ca colli uteri, във връзка с което на
същата е извършена и оперативна интервенция.
Подсъдимата
твърди да е била възпрепятствана от бащата да осъществява лични контакти с
детето си А. И. И., в нарушение на определения от съда режим на лични контакти,
в която връзка през 2015г. е сигнализирала ДСП – гр.Русе и БРП, като е била извършвана
проверка от ДСП-гр.Русе по случая и е образувано досъдебно производство по
описа на БРП за престъпление по чл.182, ал.1 НК.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Решение
№59/17.01.2013г. по гр.д. №5561/2012г. на Районен съд - гр.Русе, изпълнителен
лист от 28.02.2013г. на Районен съд - гр.Русе, Решение №1519/22.10.2014г. по
гр.д. №5217/2014г. на Районен съд - гр.Русе, молба вх.
№ЗД-94ММ-111/13.07.2015г. до ДСП-гр.Русе, писмо от БРП от 30.10.2015г., писмо
изх. №ЗД-94ММ-111/10.08.2015г. от ДСП-гр.Русе, призовка и съобщение за
образувано ИД, 3бр. удостоверения за декларирани данни от ТД на НАП – гр.Варна,
медицинско удостоверение, 2бр. епикризи, удостоверение от Комплексен
онкологичен център – гр.Русе ЕООД /отделение „Лъчение”/, справка за съдимост, показанията
на свидетеля И.А.И., както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност
и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин
както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимата Й. с деянието си е осъществила
състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК, тъй като в гр.Бургас, след като е
осъдена с Решение № 59/17.01.2013г. по гр.д. №5561/2012г. по описа на Районен
съд - гр.Русе да издържа свой низходящ - детето А. И. Й., ЕГН: **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски за периода от м. март 2013г. до м. март 2016г. включително,
представляващо 36 /тридесет и шест/ месечни вноски, всяка от които по 130лв.,
равняващи се общо на сумата от 4 680.00 лв. /четири хиляди шестстотин и
осемдесет лева/, платими в гр.Бургас.
Престъплението по чл.183 НК
е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 НК
е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Данните по конкретното дело сочат за осъществено деяние по
чл.183, ал.1 НК за периода от м. март 2013г. до м. март
2016г. включително. Изпълнено е и законовото изискване относно необходимия
минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл.183, ал.1 НК,
поради което и съвсем правилно е ангажирана и наказателната отговорност на
подсъдимата.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като Й. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала
е общественоопасните му последици и е искала настъпването им, което е
обективирано в нейното поведението. Подсъдимата съзнателно не е изпълнила
алименти /неплащане на издръжка на низходящ/, като е изградила представи за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв
период от време не е внесла дължимите суми. Същата много добре е знаела, че е
осъдена да плаща така посочената издръжка с Решение №59/17.01.2013г. по гр.д. №5561/2012г.
на Районен съд - гр.Русе, но съвсем съзнателно е предприела пасивно поведение,
като не е направила дори едно месечно плащане. В тази насока ясно навежда и
фактът, че в жалбата си до ДСП – гр.Русе самата подсъдима цитира посоченото по -
горе решение на РРС, с което очевидно е била запозната.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя доводите на защитата за отпадане на наказателната отговорност на
подсъдимата поради обективната невъзможност на последната да изпълни
задължението за заплащане на издръжка на свой низходящ. Действително по делото
са налице данни за липса на трудова ангажираност на подсъдимата през процесния период,
както и такива за наличие към настоящия момент на заболяване на същата. В
практиката си ВКС обаче последователно застъпва, че за реализиране на състава
на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.
/виж Решение №188/04.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1157/2011г., III н.о., НК,
докладчик съдията С. М./. При това
положение наведените доводи относно материалното и здравословно състояние на
подсъдимата се явяват ирелевантни за съставомерността на вмененото й
престъпление.
Действително, в
практиката си върховната ни инстанция приема, че за доказване на субективните
измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 НК
е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията
и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. Като такава пречка обаче ВКС намира например лишаването от свобода
през процесния период, в каквато хипотеза понастоящем не се намираме.
Единствено и само фактът на неполагането на труд не може да доведе до извода за
обективна невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, тъй като
лицето е било в практическа възможност да полага труд, в следствие на което и
да реализира доход и да заплаща издръжка.
В същото време съдът,
макар и да кредитира наличната по делото медицинска документация, намира, че
същата не води до отпадане отговорността на подсъдимата. В тази връзка следва
да се има предвид фактът, че видно от така посочените доказателства,
подсъдимата е страдала от тежко заболяване, във връзка с което са й провеждани
лечение и оперативни интервенции, през периода от месец октомври 2016г. до
настоящия момент /след процесния период/. Няма данни по делото и не се
установява, същата да е страдала от така посоченото заболяване през
инкриминирания период, както й, че това е възпрепятствало трудовата й
ангажираност и заплащането на издръжка на нейната дъщеря.
БРС не споделя и
доводите на защитата за липса на подсъдимата на контакт с детето,
възпрепятстване от страна на бащата на личните й контакти с него и по тази
причина невъзможност да заплаща издръжка. Не могат да бъдат споделени в този
смисъл възраженията на защитата за незнание относно това, къде се намира детето
и къде живее то. Тъкмо напротив, с Решение №59/17.01.2013г. по гр.д.
№5561/2012г. на Районен съд - гр.Русе се определя местоживеене ***, като видно
от представеното от самата подсъдима писмо от ДСП – гр.Русе, детето е именно
със същия адрес. Дори и обаче бащата действително да възпрепятства майката да
осъществява контакт с детето си, това не освобождава последната от задължението
да заплаща издръжка на последното, а единствено обосновава възможността за ангажиране
и наказателната отговорност и на бащата за осъществено престъпление по чл.183,
ал.1 НК. Нещо повече, задължението на
подсъдимата е абсолютно, като не се влияе от никакви модалитети, в това число
от възможността на дължащия издръжка да осъществява личен контакт с детето. То
респ. наказателната отговорност при неизпълнението му, не се влияят и от
заплащането на присъдената издръжка от страна на държавата, като следва да се
има предвид, че същото е следствие именно от неизпълнението на това задължение
на родителя.
По вида и
размера на наказанието:
Съобразно принципа за законоустановеност на
наказанието следва да се вземе предвид визираните в закона санкции, за престъпленията
по чл.183, ал.4
вр. ал.1 НК,
които са „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”, както и „Обществено
порицание”. Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието следва да се
отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като
преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с не
толкова ниска степен на обществена опасност. В подкрепа на този извод на съда е
обстоятелството, че бездействието му във връзка с неплащане на дължимата
издръжка обхваща един значителен период от време, липсва заплащане дори на една
месечна вноска по издръжката, а размерът на дължимите издръжки е голям. Все пак
по отношение на подсъдимата Й. са налице и смекчаващи вината й обстоятелства. В
тази насока следва да се отчете факта, че тя има и друго дете, което отглежда
сама, както и това, че е в лошо финансово и здравословно състояние. Относно
обществената опасност на деянието, съдът преценява същата като ниска, тъй като
не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК,
но все пак за подс. Й. накърнява с бездействието си важни обществени отношения
по гарантиране възможността на децата да получават издръжка и по този начин
необходимите средства за тяхното нормално отглеждане, образование и възпитание.
Предвид
всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 НК,
като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на подсъдимата
следва да бъде наложено наказание при условията чл.54, ал.1 НК, като й се определи второто алтернативно такова, а именно „Пробация”,
включваща следните пробационни мерки: 1.„Задължителна регистрация” по настоящ
адрес:***, за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен
служител или друго определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
2.„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една
година.
В случая спрямо Й. са налице и смекчаващи вината
обстоятелства, но те не се явяват изключителни или многобройни, поради което и
наказанието за извършеното престъпление не се определи при условията на чл.55 НК.
При определяне вида
на наложеното наказание БРС отчете и практиката на ВКС /виж Решение №447 от 06.01.2014г.
на ВКС по н.д. №1483/2013г., I н.о., НК, докладчик председателят Пламен Томов/,
съобразно която наказанието „Лишаване от свобода” се явява поначало неподходящо
за престъпното неплащане на издръжка. Интересът на издържания по-скоро страда
от престоя в затвора на задължения и затова в случаи на отговорност за
относително малко месечни вноски, търсена при това за първи път, много
по-целесъобразно се явява алтернативното наказание „Пробация”. Именно по
изложените съображения на подсъдимата беше наложено наказанието „Пробация”,
като с оглед вложеното й здравословно състояние /респ. евентуалната нужда от
лечение и временна невъзможност за полагане на труд/ съдът приложи спрямо нея
единствено мерките по чл.42а, ал.2, т. 1 и 2 НК, които се явяват задължителни
във всеки случай.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Я. Атанасова/
Вярно с оригинала: Д.М.