Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.04.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
ч.гр.д. № 14190 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.5 от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 10255 от 27.10.2020 г. на
Ц.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Ц.Ц., непълнолетен, действащ лично и
със съгласието на баща си Ц.К.Ц., ЕГН ********** с адрес *** и Г.К.Ц., ЕГН **********,
малолетен, действащ чрез своя баща и законен
представител К.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес *** срещу въвод във
владение извършен с протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 21.10.2010
г. по изп. дело № 20208490402961.
Сочи се, че първата жалбоподателка Ц.Д.П. е трето лице-владелец на процесния недвижим имот, а именно 99 % ид.
части от 2/3 ид. части от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
село Мировяне, София област СО, район „Нови Искър“, ул.“********в
североизточната част от дворното място, състоящо се от две стаи, хол, кухня,
баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 105 кв.м., както и 99 % ид. части
от 2/3 ид. части от втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в село
Мировяне, София област СО, район „Нови Искър“, ул.“********в североизточната
част от дворното място, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и
антре, със застроена площ от 80 кв.м, в които е извършен въвод във владение
по изп.д. № 20208490402961 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ. Ц.Д.П. е сключила граждански
брак на 20.05.1973 г. с И.В.П., придобил собствеността върху процесния недвижим
имот чрез дарение / първия етаж/, а през 1997 г. чрез делба/втория етаж/.
Съпругът И.В.П. починал на 07.11.2017 г., като след неговата смърт Ц.Д.П.
продължила да владее двуетажната жилищна сграда, където живее и по настоящем.
Между жалбоподателите бил сключен договор за
дарение, оформен с нот. акт № 89, дело 777/07.10.2019 г., по силата на който Ц.Д.П.
дарява на своите внуци К.Ц. и Г.Ц., чрез техните законни представители 1/3
ид.ч. от първия и втория етаж на двуетажната жилищна сграда, като Ц.П. си е
запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.
Твърди се, че до датата на въвода-21.10.2020 г.
никой освен жалбоподателите/последните двамата и чрез техните законни
представители-родители/ не е имал достъп
до първия и втори етаж от двуетажната жилищна сграда, не е имал владение върху
цялата или част от сградата.
Сочи се още, че на 08.09.2019 г. на Ц.Д.П. била
връчена нот. покана от „Ф.И.“ ЕООД, с което била уведомена, че дружеството притежава 2/3 ид.ч. от двуетажна жилищна
сграда, като я кани да предаде
владението. Същата научила, че дъщерите й С.Ц.и Д. Ц., които също са наследници
по закон на баща си И.В.П., са продали идеалната част от наследството си на „Ф.И.“
ЕООД. Впоследствие, „Ф.И.“ ЕООД е завело иск за делба на двуетажната жилищна
сграда, като било образувано гр.д. № 56623/2019 г. по описа на СРС, 81 състав.
Твърди се, че по отношение на жалбоподателите не е
издаван ИЛ за въвод във владение. Същите са трети лица, които са били във
владение на имота преди подаване на заявлението и издаването на Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 10.09.2020 г., въз основа на която е
издаден ИЛ срещу „Ф.И.“ ЕООД. Заповедта за изпълнение е издадена от СРС на
основание нот. акт за продажба на идеални части № 98, дело № 440/16.07.2020 г.,
с който продавачът „Ф.И.“ ЕООД се е задължило да предаде на
купувача Д.М.К. владението на имота.
Твърди се,
че в случая, изпълнителната сила на разпореждането за незабавно изпълнение в
заповедта за изпълнение може да обвърже само длъжника по изпълнението, но не и
третото лице, дори и то да не е противопоставило на взискателя свои вещни и облигационни
права върху имота. Въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е законосъобразен единствено и само, когато
е насочен срещу длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното
производство лице.
Ето защо моли съда да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен извършения с протокол от 21.10.2020 г. по изп. дело №
20208490402961 по описа на ЧСИА.П., с рег. № 849 на КЧСИ и район на действие
СГС въвод във владение, в следните недвижими имоти: 99% идеални части от 2/3 идеални части от ПЪРВИ ЕТАЖ
от двуетажна сграда, находяща
се в с. Мировяне, Столична община, район „Нови Искър”, ул. ********, в
североизточната част на дворното място, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня-тоалетна и антре, със застроена площ от 105 кв. метра, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 48393.4988.394.4.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София и 99% идеални части от 2/3
идеални части от ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна сграда, находяща се в с. Мировяне, Столична община, район
„Нови Искър”, ул. ********, в североизточната част на дворното място, състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня- тоалетна и антре, със застроена площ от 80 кв.
метра, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 48393.4988.394.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София.
Взискателят Д.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Д.К.от САК, със съдебен
адрес:*** оспорва жалбата като недопустима, а по същество неоснователна. Претендира
разноски.
Длъжникът по изпълнението „Ф.И.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.П.П..,
чрез пълномощника по делото адвокат Т.И.С.от САК, със служебен адрес: гр.София,
бул.“*********20 също оспорва жалбата като недопустима,
а по същество неоснователна. Претендира разноски.
На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция счита, че подадената жалба е допустима, тъй
като е заплатена дължимата държавна такса, обжалваният акт на съдебния
изпълнител е извършеният от ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ по изп. дело № 20208490402961 с Протокол за принудително отнемане на недвижимия имот
въвод във владение на процесния имот, съставен на 21.10.2010 г. от ЧСИ А.П.е измежду изрично предвидените изпълнителни действия,
които могат да бъдат обжалвани, като жалбата е
подадена в посочения в чл.436, ал.1 ГПК двуседмичен срок от узнаване на действието
от третите лица.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.435, ал.5 ГПК въвод във владение на недвижим
имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота
преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, като при пропусне
срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
В мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
по тълк. дело № 2/2015 г., на ОСГТК на ВКС, е възприета принципната позиция, че
възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг
лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и
отказите на съдебния изпълнител.
С оглед необходимостта от стриктното тълкуване на
разпоредбата на чл.435, ал.5 ЗЗД, предметът на проверка, която дължи съда в това
производство, се свежда единствено до преценката за установено владение от
третото за изпълнителното дело лице, което датира отпреди момента на завеждане
на делото, решението по което се изпълнява принудително.
В горния смисъл са и дадени разяснения с т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че като пречка за извършване въвода
във владение, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на
делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права
върху него и дали те са противопоставими на взискателя, т.е. достатъчно е да се
докаже само факта на владението и на установяването му преди предявяването на
иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.
Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл.68, ал.1 ЗС, определяща го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на
разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие
характеризира владението:обективната, изразяващ се в упражняване на фактическа
власт и субективната- намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно
вторият елемент отграничава владението от държането, което според чл.68, ал.2 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя.
В доказателствена тежест на жалбоподателя в
производството по чл.435, ал.5 ГПК е да установи, че владее процесния имот отпреди
завеждане на делото, решението по което е предмет на въвода във владение, както и че упражнява фактическата власт върху вещ, която лицето държи като своя.
В настоящия казус, от представените писмени доказателства
и от твърденията на жалбоподателката Ц.П. се установява, че тя се явява вещен
ползвател на 1/3 ид. част от имота, тъй като е прехвърлила собствената си 1/3 идеална
част от него на своите внуци К.Ц. и Г.Ц., със запазено право на ползване, които
от своя страна се явяват държатели на останалите 2/3 идеални части от процесния
имот. Изводът е, че жалбоподателите нямат качество на владелци на имота, поради
което не могат да се ползват от защитата на
чл.435, ал.5 ГПК.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че извършеният въвод във владение е
законосъобразен, а
подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, жалбоподателите следва да заплатят на взискателя Д.М.К., ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
а на длъжника по изпълнението „Ф.И.“
ЕООД направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Ц.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Ц.Ц.,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си Ц.К.Ц., ЕГН **********
с адрес *** и Г.К.Ц., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своя баща и
законен представител К.Б.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена по реда на чл.435, ал.5 ГПК срещу извършения на 21.10.2020 г. по изп. д. № 20208490402961 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ въвод във владение по искане на взискателя Д.М.К., ЕГН **********, в
следните недвижими имоти: 99% идеални части от 2/3 идеални части от ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна сграда, находяща се в с. Мировяне,
Столична община, район „Нови Искър”, ул. ********, в североизточната част на
дворното място, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и антре, със
застроена площ от 105 кв. метра, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 48393.4988.394.4.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София и 99% идеални части от 2/3
идеални части от ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна сграда, находяща се в с. Мировяне, Столична община, район
„Нови Искър”, ул. ********, в североизточната част на дворното място, състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня- тоалетна и антре, със застроена площ от 80 кв.
метра, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48393.4988.394.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, което принудително
изпълнително действие е обективирано в Протокол за принудително отнемане на недвижим имот, съставен на 21.10.2020
г. от ЧСИ А.П.по изп. дело № 20208490402961.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Ц.Ц., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си Ц.К.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** и Г.К.Ц., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез
своя баща и законен представител К.Б.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят
на Д.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат И.Д.К.от САК, със съдебен адрес:*** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Ц.Ц., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си Ц.К.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** и Г.К.Ц., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез
своя баща и законен представител К.Б.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Ф.И.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.П.П..,
чрез пълномощника по делото адвокат Т.И.С.от САК, със служебен адрес: гр.София,
бул.“*********20 направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.