Р Е
Ш Е Н
И Е
№556
гр. Хасково, 10.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Хасково
в открито съдебно
заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на
секретаря Гергана Мазгалова,
постави за разглеждане
докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 178/2020г. по
описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по оспорване (искова молба) от П.Т.З. ***, против бездействие на Кмета
на Община Димитровград по чл. 21 от Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ).
Ищецът
оспорва неоснователно бездействие на Кмета на Община Димитровград по
задължението, произтичащо от
разпоредбата на чл. 21 от ЗДОИ да обяви на мястото, където се подават
заявленията по ЗДОИ, дължимите разходи за предоставяне на достъп до обществена
информация, като твърди, че посочената информация не е била обявена на
съответното място към датата на подаване на исковата молба. По изложените
съображения моли да бъде постановено решение, с което да се задължи Кмета на Община
Димитровград да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 21 от ЗДОИ, като
постави на мястото за подаване на заявления обявление с нормативно определените
разходи по предоставяне на достъп до обществена информация. Претендира
присъждане на деловодни разноски, съгласно представен списък.
В
Становище с вх.№ 1449/28.02.2020г. от пълномощника на П.Т.З. се посочва, че
след образуване на делото ответникът е оттеглил спорното бездействие, като е
поставил на гише № 1 информация за нормативно определените разходи за
предоставяне на достъп до обществена информация, формите на достъп и начините
за заплащане, поради което в правомощията на съда било да прекрати делото и да
присъди на доверителя му сторените от него разноски.
Ответникът
– Кмет на Община Димитровград, в писмен отговор, депозиран по делото, заявява,
че за да е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 256, ал. 1 от АПК, визираното бездействие трябва да продължава и към момента на предявяване
на исковата молба. В тази връзка посочва, че в деня на сезирането с молба с
рег.индекс ОК-09-64, подадена на 14.02.2020г. в 16.45ч., информацията по чл .21
от ЗДОИ е била обявена на информационните табла и на гише № 1 в Центъра за
услуги и информация на граждани в Общинска администрация - Димитровград в
рамките на работния ден до 17.00 часа, преди сезирането на съда. Във връзка с
последното се излагат подробни аргументи в насока липса на оттегляне на акта –
бездействие, и за неоснователност на исковата молба. За неоснователно се счита
искането за присъждане на разноски. Прави се евентуално възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ответникът релевира твърдение за наличие на исканата от П.З.
информация според изискванията на чл. 21 от ЗДОИ, като твърди, че изпълнение на
задължението по цитираната разпоредба било факт преди подаване на исковата
молба и същата била на видно и достъпно място – на мястото, на което се
подавали заявленията, но З. не им обърнал внимание.
В
писмено Възражение с вх.№ 2167/08.05.2020г., П.Т.З. оспорва твърденията на
ответника, изразени в писмения отговор на молбата, като посочва, че във времето
от 16.45 до 17.00 часа на 14.02.2020г. не било изпълнено задължението по чл. 21
от ЗДОИ. Заявява, че през това време той бил в сградата на общината, първо се
качил до 5-ти етаж, после се върнал до гише № 1, като установил, че в 17.01
часа нямало поставено обявление. Такова било поставено на 18.02.2020г., след
разглеждане на молбата му.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
На
14.02.2020г. П.Т.З. *** молба с рег. индекс ОК-09-64/14.02.2020г. В нея
посочил, че на същата дата подал заявление по ЗДОИ и искал да се осведоми за
нормативните разходи по предоставянето на достъп до обществена информация, но
такива не се намирали на мястото за подаване на заявления, а именно: гише № 1 -
регистратура, нито по информационните табла във фронт-офиса на общината.
В
отговор на молбата, Кметът на Община Димитровград, в писмо с рег.индекс
ОК-09-64#1/18.02.2020г.,
уведомил П.З., че на информационните табла и на гише № 1 в Центъра за услуги и
информация на граждани в Общинска администрация - Димитровград е поставена
визираната от него информация.
Същият
ден – 18.02.2020г. П.Т.З. подал втора молба до кмета на Община Димитровград,
заведена с рег.индекс ОК-09-64#2/18.02.2020г., в която посочил, че искането му от
първата молба било удовлетворено частично. Във връзка с последното изразил
становище, че вече поставената информация не посочвала размера на таксата по
чл. 41ж, ал. 5, т. 3 от ЗДОИ. Поради това помолил информацията да бъде
допълнена.
Във
връзка с молба с рег.индекс ОК-09-64#2/18.02.2020г., Кметът на Община
Димитровград изпратил до П.З. писмо с рег.индекс ОК-09-64#3/24.02.2020г., с което определил
искането му за неоснователно.
По
делото е представен Протокол за поставяне на информация по чл. 21 от ЗДОИ. В
него се посочва, че на 14.02.2020 г. в 16.58 ч., С.Р. – началник отдел
„Правно-нормативно обслужване“ към Общинска администрация - Димитровград, в
присъствието на двама свидетели, е поставила на информационната табела и на
гише № 1 в Центъра за услуги и информация на граждани в Общинска администрация - Димитровград информация по
чл. 21 от ЗДОИ, а именно възможните форми за предоставяне на достъп до
обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
Протоколът е подписан от С.Р. - служител, П.Г. и Д.Д. - свидетели.
В
съдебно заседание представеният по делото Протокол за поставяне на информация
по чл. 21 от ЗДОИ бе оспорен от подателя на исковата молба. В тази връзка до
разпит бяха допуснати лицата С.Р., П.Г. и Д.Д. – служители в Общинска
администрация - Димитровград, в качеството на свидетели.
При
разпита си в съдебно заседание свид.Р. заявява, че след подаване на молбата от
страна на З. в Общинска администрация – Димитровград, реагирала своевременно,
като действията ѝ били свързани с това, че се уверила, че на мястото,
определено за поставяне на въпросната информация по ЗДОИ, същата била поставена
и налична. Намирала се на „банкото“ в деловодството на гише № 1, в ъгъла,
където стояли всички заявления и протоколи, от които гражданите свободно можели
да почерпят информация и да си вземат бланки. Тъй като изчела текста на
молбата, преценила, че за г-н З. тази информация не била видна, поради което
преценила, че можело да поставят същата на таблото за информация, за да бъде
онагледена визуално, и на гише № 1, където гражданите подавали въпросните
заявления. Заявява, че помолила подчинените си в отдела – Г. и Д., да слязат
във фоайето, да поставят въпросните информации на двете места и да подпишат
протокола за това действие. Съставянето на протокол за поставяне на информация
било практика в администрацията. Посочва, че преди това били преценили, че било
достатъчно тази конкретна информация да е нагледно поставена под формата на
листовки, за удобство на гражданите, за да можело всеки да вземе и да се
информира, като не било задължително да стои в общината и да чете, затова я
изложили под такава форма. Уточнява, че информацията била достъпна преди 16.58
часа на 14.02.2020 г., след това я поставили допълнително и на още две места,
за да се вижда.
Свидетелят
Д.Н.Д. посочва, че на 14.02.2020г. Р. им се обадила да слязат долу, да поставят
на гише № 1 и на таблата за информационно обслужване в общината информация,
свързана с достъп до обществена информация, както и да подпишат протокол за
това действие, което се случило към края на работния ден. Въпросната информация
била на разположение на гише № 1 и преди този момент, разпечатана на хартия
формат А4 и поставена на плота пред гишето.
Свидетелят
П.Й.Г. описва идентични по смисъл обстоятелства с тези на другите двама
свидетели. Изрично посочва, че налична информация по чл. 21 от ЗДОИ е имало
винаги на гише № 1, където се подавали молбите, разпечатана на лист формат А4.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият
съд е сезиран с искова молба срещу бездействие на административен орган за
извършването на конкретни фактически действия, които произтичат от нормативен
акт. Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК предвижда такова бездействие да може
да се оспори безсрочно. Поради това оспорването се явява допустимо от гледна
точка спазване на срок за оспорване.
Молбата
е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на бездействие. В тази
връзка следва да се има предвид, че правният интерес в исковите производства по
реда на чл. 256 от АПК е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо
притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си. В
исковата си молба ищецът твърди, че притежава такова притезание, поради което
оспорването следва да се приеме за допустимо и на това основание.
Разгледано
по същество, оспорването се явява неоснователно.
Фактическият
състав на чл. 256, ал. 1 от АПК включва наличие на задължение за
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези
действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да
се извърши по силата на нормативен акт.
Предмет
на оспорване по делото е твърдяното от оспорващия незаконосъобразно бездействие
на Кмета на Община Димитровград да изпълни предписано му от разпоредбата на чл.
21 от ЗДОИ задължение - да постави на местата за подаване на заявления по ЗДОИ
информация за нормативните разходи по предоставяне на достъп до обществена
информация.
Безспорно,
ответникът - Кмет на Община Димитровград, респективно Общинска администрация -
Димитровград, е сред субектите, визирани в разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ, и
като такъв субект за него е налице задължението за спазване на разпоредбата на
чл. 21 от ЗДОИ. В случая обаче, събраният по делото доказателствен материал установява,
че твърдението на оспорващия не отговаря на действителните факти.
По
делото беше представен Протокол за поставяне на информация по чл. 21 от ЗДОИ в
сграда на Общинска администрация - Димитровград и по-конкретно на
информационната табела и на гише № 1 в „Центъра за услуги и информация на
граждани“. Предвид оспорването на протокола, направено от процесуалния
представител на жалбоподателя, по делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С.Р., П.Г. и Д.Д. – служители в Общинска администрация –
Димитровград, чиито показания съдът кредитира с доверие, поради това, че същите
са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях действително
става ясно, че молбата на П.З. е дала повод на свидетеля Р. по своя преценка да
инициира поставянето на информация по чл. 21 от ЗДОИ на таблото за информация и
на гише № 1 в „Центъра за услуги и информация на граждани“ в сграда на Общинска
администрация – Димитровград. Същественото в случая е, че всички свидетели
категорично посочиха, че такава информация е била налична във въпросния център
на общината и преди подаването на молбата от З. на 14.02.2020г., като същата е
била на разположение на гражданите, тъй като се е намирала именно на гише № 1,
където се подават молби, и е била във вид на разпечатан лист формат А4.
С
оглед последното, доколкото е налице извършване на действие от страна на
ответника, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно обявяване на мястото,
където се подават заявления за възможните форми за предоставяне на достъп до
обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им,
регламентирано в ЗДОИ, и това действие е било извършено преди сезирането на
съда с разглежданата по делото искова молба, то следва логичният извод, че към
момента на подаването ѝ в съда не е било налице твърдяното бездействие на
Кмета на Община Димитровград. Следователно, неоснователно оспорващият е
обективирал в исковата молба искане да бъде задължен Кметът на Община
Димитровград да изпълни нормативно установено задължение, чрез предприемане на
съответните нормативно изискуеми действия.
В
случая не сме и в хипотезата на твърдяното от П.З. оттегляне на бездействието,
тъй като, както вече се посочи, такова бездействие не е било налице към момента
на сезирането на съда.
Настоящият
състав, след като прие, че бездействие на ответника не е било налице преди
подаването на исковата молба в съда, счита за лишени от предмет изложените във
Възражение с вх.№ 2167/08.05.2020г. доводи.
Предвид
изхода на спора, ответникът има право на разноски. Искането за присъждане на
такива е направено своевременно от страна на пълномощника му, а разгледано по
същество е и основателно. С оглед на това, като взе предвид ниската фактическа
и правна сложност на делото, съдът приема, че оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определени съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.Т.З. с ЕГН : **********
***, против бездействие на Кмета на Община Димитровград по чл. 21 от Закона за
достъп до обществена информация.
ОСЪЖДА П.Т.З. с ЕГН : ********** *** да
заплати на Общинска администрация - Димитровград направените по делото разноски
в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: