Решение по дело №139/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 533
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330200139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 533                                 02.04.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На единадесети февруари                          двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     139  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 480453-F513450/27.11.2019г. на **на ТД на НАП Пловдив, с което на В.Г.Н., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

          Жалбоподателя  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата. Депозирано по делото е и допълнително становище, което обаче не е подписано и по тази причина не следва да се коментира.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателката заемала длъжност ** на фирма „Вени-В-Консулт“ ЕООД, ЕИК *********. Като такъв следвало до 30 юни на годината следваща предходната да подаде заявление и публикува в Търговския регистър годишен финансов отчет. В конкретния казус следвало до 01.07.2019г. да стори това по отношение ГФО за 2018г. Това обаче станало едва на 27.09.2019г. Същевременно горното било констатирано при проверка осъществена от свид. Р.Д.В. ***, при извършена от нея проверка във връзка с подадена информация от Агенция по вписванията на 21.08.2019г. Ето защо тя съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН № F513450/04.10.2019г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Р.Д.В. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото- АУАН, Заповед №ЗМФ 610/03.07.18г, покана до жалбоподателя, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

 

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи неправилно прилагане на закона като не било отчетено наличието на обстоятелства по чл.28 б.а ЗАНН от наказващия орган. Твърди се, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като АУАН бил съставен след подаване на ГФО, а освен това липсвали други вредни последици.

Не е основателно възражението според настоящата инстанция, защото нарушението е била извършено още юли месец и закъснението е значително – почти три месеца, от една страна. На следващо място законодателят не предвижда настъпването на някакви резултатни последици при извършване на нарушението. Достатъчен е факта на неподаване на информацията в срок и нейното огласяване. Ето защо не е било допуснато соченото от жалбоподателя нарушение и правилно не е приложена нормата на чл.28 б.а ЗАНН в процесния казус, защото той не се отличава от други от същия вид. Нормата на чл.57 ЗАНН не поставя като изискване в съдържанието на НП изрично да се посочи защо не счита наказващия орган, че случая е немаловажен. След като е издал НП, явно е преценил именно това.

Не е основателно възражението, че жалбоподателя претърпял сериозна хирургична интервенция и това го затруднило да изпълни задължението си в срок. Представените заверени копия на телково решение и епикриза са от по-ранни дати. Първото още от 2011г., а епикризата е от м.01.2019г. На следващо място преди съставяне на констативния акт е публикуван ГФД. Нарушението обаче вече е било извършено. Важен е крайния резултат, а той е че не е заявена информацията в Агенция по вписванията преди крайния срок по закон. Заплащането на такса за тази услуга е само намерение да се спази закона, но видно е че ГФО не е бил заявен за публикуване навреме.

Правилно при това фактическо положение актосъставителя е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.38 ЗСч, съгласно който всички търговци по смисъла на Търговския закон  чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В случая чрез бездействие е осъществено административното нарушение от представителя по закон на дружеството „Вени-В-Консулт“ЕООД. Законодателят в чл.16, ал.1, т.4 ЗСч изрично е предвидил, че ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. А това е именно жалб.Н. в процесния казус.

По отношение санкцията според съда правилно наказващия орган я е определил по вид – Глоба, както и по размер. Законодателя е предвидил минимум от 200 лева с нормата на чл.74, ал.1, който е и наложен в случая и под него не може да се слиза съгласно правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото съдът намира, че на ТД НАП-Пловдив, която е страна по делото следва на основание чл.63, ал.3 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 80 лв., тъй като делото не се отличава с някаква сложност или извънредна активност на страната, налагаща да се присъди максимума по Наредбата.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 480453-F513450/27.11.2019г. на **на ТД на НАП Пловдив, с което на В.Г.Н., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

          ОСЪЖДА жалбоподателя В.Г.Н., ЕГН **********, адрес ***  да заплати сумата от 80 лева на ТД НАП – Пловдив разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.