Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1762 Година
24.10.2019 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на
двадесет четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
902 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.Ж.Ж.
с ЕГН: ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Г. против заповед
за налагане на ПАМ № 19-3794-000053/25.02.2019г. издадена от младши
автоконтрольор РУ Банско към ОД на МВР гр.Благоевград, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и
нищожна и прави искане за нейната отмяна.
Ответникът - Младши автоконтрольор
РУ Банско към ОД на МВР гр.Благоевград – Владимир Боянов Пицев, редовно
уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
Акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 184238/25.02.2019г. (л.26 по делото) е
съставен от младши автоконтрольор към РУ Банско, за това, че на 25.02.2019г.,
около 22,35ч. в гр.Банско, ул.“Тодор Каблешков“, П.Ж. управлява лек автомобил с
рег. № А 4033 КР, като е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство ДрегЧек 5000.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-3794-000053/25.02.2019г. издадена от
младши автоконтрольор РУ Банско към ОД на МВР гр.Благоевград (л.10 от делото),
на П.Ж. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
С определение 857/30.04.2019г.
е оставена без разглеждане жалбата на П.Ж. в частта в която се иска да бъде
отменена като незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-3794-000053/25.02.2019г. и в тази му част е
прекратено производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в
законна сила, поради което предмет на настоящото производство е жалбата на П.Ж.
в частта в която се иска да се обяви за нищожна заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-3794-000053/25.02.2019г..
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт, но законодателя е приел критериите на който следва да отговаря един
административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези
критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е
законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на
целта на закона.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 244з-1837/22.08.2017г. (л.21-22 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Благоевград,
на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и на младши автоконтрольори в РУ, да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия.
При издаване на заповедта, административния
орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което
да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта
или да е повлияло или е могло да повлияе върху неговото съдържание. Заповедта е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му. Актът е надлежно връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Заповедта е издадена в
предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана, тъй като
съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Видно от изложеното, в посочената законова норма се съдържат няколко хипотези при наличието
на които административния орган може да наложи процесната ПАМ, включително и
при отказ на лицето да бъде проверено с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози. В случая не е налице спор, че
жалбоподателят Ж. на 25.02.2019 г. е управлявал лек автомобил с рег.№ А 4033 КР и е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. След
като релевантните факти са налице – управление на МПС и отказ да бъде проверен
за употреба на наркотични вещества, то административният орган е приложил
правилно материалния закон – чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, като е наложил на
жалбоподателя принудителна административна мярка “временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но
не повече от 18 месеца”. Следва да се има в предвид, че при наличието на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган
няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е
длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест
той действа при условията на обвързана компетентност.
Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за нищожност на заповедта, тъй като
връчения на Ж. екземпляр е със съдържание различно от това на заповедта.
Действително връчения екземпляр от заповедта на жалбоподателя (л.78 от делото)
не съответства на представения по делото оригинал на обжалваната заповед (л.74
от делото). Двата екземпляра съдържат идентичен ръкописен текст, като връчения
екземпляр е писан под индиго, не съдържа номер на заповедта и като нарушена
норма е посочена тази на чл.147, ал.3 от ЗДвП. Същевременно в оригинала на
заповедта се съдържа номер и приетата за нарушена норма е поправена на 174,
ал.3 от ЗДвП. Също така оригинала на заповедта е написан на бланка за налагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, а връчения на
лицето екземпляр на бланка за налагане на ПАМ по чл.171, т.2А от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Така посочените
несъответствия на издадената заповед с екземпляра връчен на жалбоподателя,
водят единствено до нарушаване правото му на защита във връзка с обжалване на
заповедта, тъй като фактически заповед със съдържание идентично на съдържанието
посочено в представения по делото оригинал не му е връчвано. В случая,
доколкото тези възражения са направени за първи път в проведеното по делото
съдебно заседание на 28.05.2019г., след като е влязло в сила определение
857/30.04.2019г., в което е приета жалбата на Ж. за просрочена, съдът вече не
разполага с правомощия да приеме, че заповедта не е била надлежно връчена и
срока за нейното обжалване не е изтекъл. Също така, извършената поправка в
заповедта по отношение на приетата за нарушена правна норма променена от
чл.147, ал.3 от ЗДвП на чл.174, ал.3 от ЗДвП, не води до нейната нищожност и
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като според настоящия
съдебен състав се касае за техническа грешка при изписването, като са заменени
местата на цифрите 7 и 4. До този извод се стига и тъй като нормата на чл.147,
ал.3 от ЗДвП, касае периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на превозните средства и е изцяло неотносима към описаната в
заповедта фактическа обстановка. Същевременно основанията за налагане на
процесната ПАМ са предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, която е надлежно
посочена както в заглавието, така и в диспозитива на заповедта.
С оглед на изложеното, при
издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процесуалните и
материалноправните предпоставки, който да са довели до нейната нищожност,
поради което жалбата на П.Ж. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4
от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас,
десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ж.Ж. с
ЕГН: ********** с адрес ***, с която се иска да се прогласи нищожност на
заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-3794-000053/25.02.2019г. издадена от младши автоконтрольор РУ Банско към ОД
на МВР гр.Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: