МОТИВИ към НОХД №1434/2013 г.:

Обвинението е против подсъдимия Д.Х. ***  за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 16.09.2012 г. в гр.Пазарджик, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. №РВ 3688 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата:

- чл.5, ал.1 от ЗДвП- Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Ал.2 Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

- чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

- чл. 119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж.Н.П. ***, изразяваща се в счупване на долното рамо на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.  

На основание чл.76 от НПК пострадалата Ж.Н.П. е конституирана в качеството на частен обвинител.

Подсъдимият се признава за виновен. Не дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Сутринта на 16.09.2012 г. над гр.Пазарджик валял силен дъжд, времето било облачно и мрачно.         Около 7:20 ч. пострадалата свидетелка Ж.П. *** и тръгнала към тролейбусната спирка на бул.„България” от страната на гимназията „Аксаков”. Била облечена с черен панталон и черно сако с червени шарки по него. Свидетелката стигнала до читалище „Виделина” и спряла на тротоара до пешеходната пътека. Възнамерявала да премине по нея, за да пресече булеварда и да стигне до тролейбусната спирка на отсрещния тротоар. От там трябвало да се качи на тролейбус и да стигне до ж.п. гара Пазарджик. Пешеходната пътека била обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка.

По същото време по бул.„България” в посока от сградата на Община Пазарджик към моста на р.Марица се движел подсъдимият Д.Д.. Той управлявал лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК №РВ 3688 ВА, собственост на търговско дружество „Братя Герини” ЕООД, гр.Пловдив. С него подсъдимият изпълнявал служебните си задължения да снабдява павилионите за разпространяване на вестници. Светлините на автомобила били включени.

Свидетелката П. се огледала в двете посоки и видяла, че от към моста на р.Марица не приближават превозни средства. Забелязала автомобила на подсъдимия да идва откъм сградата на общината, но преценила, че е далече и има време да премине на отсрещния тротоар. Стъпила на пътното платно и тръгнала да пресича. Преминала половината от пътя и навлязла в лентата, по която приближавал подсъдимия. Последният се движел със скорост от 44 км/ч. Той не забелязал пострадалата и малко преди тя да стигне до отсрещния тротоар я блъснал с предната дясна част на автомобила си. Пострадалата паднала на пътното платно в непосредствена близост до тротоара, на около 1,5 м. извън хоризонталните очертания на пешеходната пътека. Обвиняемият продължил движението си още няколко метра и спрял.

Шумът от удара бил чут от свидетелите Г.Г. и С.С. – водачи на таксиметрови автомобили, паркирани в непосредствена близост до местопроизшествието. Те веднага отишли да проверят какво е състоянието на пострадалата. Не след дълго при нея дошъл и подсъдимия. По-малко от минута след сблъсъка свидетелката П. се опомнила и поискала от двамата да й помогнат да се изправи, тъй като възнамерява да продължи по пътя си. Те не й позволили да стане и повикали екип за спешна медицинска помощ, който я откарал в МБАЛ Пазарджик. При първоначалния преглед лекарите открили единствено наранявания по главата на пострадалата, които не застрашавали живота й. Затова приели, че не са налице данни за телесни повреди от вида на посочените в чл.343, ал.1, б. „б” от НК. По тази причина срещу подсъдимия не било образувано досъдебно производство. Въпреки това местопроизшествието било посетено от свидетеля К.Ш. - разследващ полицай в РУП - Пазарджик, който направил необходимите измервания и ги отразил върху импровизирана схема на пътната ситуация. Под негово ръководство били изготвени и фотоснимки. В хода на образуваното след това досъдебно производство тези материали са предадени от него и приложена като доказателство по делото.

По-обстойният преглед на пострадалата обаче показал, че освен нараняванията по главата същата е получила и счупване на долното рамо на лявата срамна кост, както и счупване на лявата седалищна кост. Според приложената по делото експертна справка, изготвена от специалист по съдебна медицина, всяко едно от тези счупвания самостоятелно е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на пострадалата свидетелката П., което от своя страна представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство е назначена автотехническа експертиза, която да изясни механизма на катастрофата и евентуалните възможности за нейното предотвратяване. При отчитане на ранния час на денонощието, лошите метрологични условия – мрачно време, силен валеж и мокра пътна настилка, заключението е, че безопасната скорост на движение е била от порядъка на 27 км/ч, при която скорост предотвратяването на автопроизшествието е било възможно. Същевременно е изчислено, че скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия непосредствено преди ПТП е била 44 км/ч.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Ж.П., Г.Г., Илиян З., К.Ш., С.С., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля Стилиян С., депозирани на досъдебното производство и прочетени съответно по реда на чл.81, ал.5 във връзка с ал.1 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, заключенията на автотехническата и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

При пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.

В случая разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП имат характер на общо предписание и не създават конкретни задължения за водачите на превозни средства, поради което и нарушаването им няма конкретни последици, т.е. не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, приета по време на съдебното следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От същата се установи, че скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия Д. преди произшествието е около 44 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при тази скорост на движение  на автомобила е била 32,45 м. Дължината на осветеност на от фаровете на автомобила на къси светлини е била 32 м, която е по-малка от опасната зона.

Следователно подсъдимият е могла да възприеме пешеходците от разстоянието на осветеност на фаровете, но не и да предотврати удара със скоростта, с която се е движел.

Настоящият състав счита, че основният въпрос, върху който следва да се разсъждава в настоящия казус касае избраната от подсъдимия скорост на управление на автомобила, при конкретните пътни условия за видимост – време на движение и климатични условия и след като категорично е установено, че същата е "разрешена", представлява ли тя "съобразената" скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която подсъдимият е бил длъжен да избере, с оглед изискванията за безопасност на движението и която би му позволила своевременно да спре при възникнала опасност на пътя, за да не допусне ПТП.

Заключението на автотехническа експертиза, категорично се установи, че пътно-транспортното произшествие е можело да бъде предотвратено, ако подсъдимият се е движил със скорост от 27 км/ч.

Скоростта на моторните превозни средства винаги трябва да бъде съобразена с конкретните пътни условия и по-специално с отрицателното влияние на различни фактори, които затрудняват движението. Съобразена скорост е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, с оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие.

От показанията на свидетелката Ж.П., се установи, че е пресичала уличното платно на пешеходната пътека. Преди да стъпи на пътното платно е възприела лекия автомобил, управляван от подсъдимия, но е преценила, с оглед на отдалечеността му и поради обстоятелството, че се намира на пешеходна пътека, че ще може да пресече пътното платно безпрепятствено. Когато навлязла преминала половината пътно платно и навлязла в лентата на движение на подсъдимия, била ударена от автомобила, управляван от последния.

Съдът дава вяра на тези показания, относно обстоятелството, че ПТП е станало на пешеходната пътека, тъй като са ясни, подробни, последователни, поради което убедителни. Същата, макар да е пострадала от деянието е единствения пряк очевидец е няма съмнение, че е наясно със собствените си действия.

Освен това нейните показания, макар и косвено се подкрепят от показанията на свидетелката Г.. Същата дава показания, че не е видяла ПТП, тъй като поради ранния част, спяла в таксиметровия си автомобил. Но когато чула удара от ПТП отишла до местопроизшествието. Пострадалата лежала на пътното платно на около 1-1,50 м от пешеходната пътека, а автомобилът, управляван от подсъдимия се намирал на около 6-8 м след нея.

Мястото на автомобила – около 10 м след пешеходното пътека се потвърждава и от показанията на свидетеля Ш., изготвил скицата на местопроизшествието.

Но свидетелят Ш. не е бил свидетел на произшествието и на мястото на падане на пострадалата, тъй като при пристигането му същата е била вече отведена за оказване на медицинска помощ.  

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., в частта в която твърди, че е видял пострадалата  след ПТП на 3-4 м след автомобила.

Неговите показания противоречат на показанията на свидетелките П. и Г.. Освен това става ясно, че същият е дошъл на местопроизшествието след свидетелката Г. е не отделил достатъчно внимание на ситуацията, тъй като се обадил на тел.112, за да извика медицинска помощ.

С оглед на така установеното пострадалата, стъпвайки на пътното платно, предприемайки пресичане е представлявала опасност за движението и подсъдимият, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да направи всичко възможно да намали скоростта и да спре. Още повече, че мястото на пешеходната пътека не е било достатъчно осветено, според показанията на свидетелите П., Г. и С. за времето за движение на автомобила - в тъмната част на денонощието и падащия дъжд.

При тези обстоятелства е очевидно, че подсъдимият е управлявал автомобила при усложнена пътна обстановка, съдържаща множество фактори, които влияят отрицателно върху безопасността на движението. Наличието на посочените фактори задължава подсъдимия, като водач на моторно превозно средство, да намали величината на скоростта, за да бъде съобразена с конкретната пътна ситуация. Още повече, че в този участък на пътя е имало и друга пешеходна пътека, в непосредствена близост преди пешеходната пътека пресичана от пострадалата и множество пътни знаци, указващи наличие на пешеходна пътека и спирка на градския транспорт, Следователно скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила е била неподходяща и завишена в този участък на пътя.

Налице е поведение на подсъдимия, изразено в невземане на предварителни мерки, каквито му вменява разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Според нея подсъдимият е имал задължението да наблюдава пътя пред себе си и да определя скоростта по начин, даващ му възможност да намали или да спре, за да предотврати евентуална опасност. В конкретния случай подсъдимият е управлявал превозното средство неправомерно и с несъобразена скорост по недобре осветен булевард, мрачно и дъждовно време, на фарове, при мокра пътна настилка, и при наличие на пресичащ пешеходец. С такава скорост е управлявал автомобила и при приближаване на пешеходната пътека.

Следователно при тази усложнена пътна обстановка и пътен участък за движение, подсъдимият, като водач на МПС, е бил длъжен, съобразявайки посочените фактори и обстоятелства, да определи безопасната скорост за преминаване, защото в този участък е закономерно появяването на опасност за движението. Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимата е могла, с оглед дължината на осветеност на фаровете и е била длъжна да предвиди наличието на опасност за движението, каквато представляват правомерно пресичащите пешеходци. Подсъдимият е бил длъжна да има готовност за предотвратяване на удара с пресичащата в лентата му за движение пешеходка. Понеже не е изпълнил това си задължение, подсъдимият е извършила нарушение на основно правило за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което е основание за ангажиране наказателната му отговорност.

Възприемането на едно пътно препятствие по време на движение е само част от елементите на процеса за спиране, защото до окончателното преустановяване на движението трябва да последва реагирането на водача на препятствието, сработване на спирачния ефект. 

В този случай водачът на автомобила е нарушил и чл.119, ал.1 от ЗДП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Всичко това, състоянието на пътя, часът на придвижване, както и намиращата се на пешеходната пътека пешеходка са налагали повишено внимание и движение със съобразена скорост от страна на подсъдимия.

При тези отрицателно въздействащи комплексни фактори в нарушение на предписанията на правилата за движение по чл.119, ал.1 и несъобразената с пътната обстановка скорост не са позволили ефективното и навременно спиране на автомобила, управляван от подсъдимия. 

По този начин той е предизвикал ПТП, при което на свидетелката П. са били причинени посочените и установени от медицинската експертиза травматични увреждания.

В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинската експертиза, назначена и приета в хода на съдебното следствие, на свидетелката Ж.П. са били причинени: контузна рана по окосмената част на главата и мозъчно сътресение, две изолирани счупвания на тазовите кости – долно рамо срамна кост в ляво и седалищна кост в ляво, контузия на дясната тазобедрена става, последвана от ексцизия.

Вещото лице дава заключение, че е налице счупване на тазовите кости в ляво-седалищна и срамна. Счупваният не прекъсват тазовия пръстен и се наричат изолирани. Счупванията се лекуват с покой на легло за 20-30 дни, през което време се правят физиотерапевтични процедури и постепенно раздвижване с патерици. Оздравителният период приключва за около 2 месеца. По тази причина е налице трайно затрудняване на движенията на долните крайници за посочения период.

В този смисъл следва да се приеме, че тези счупвания на тазовите кости в ляво представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Експертът е преценил, че контузия на главата, довела до лекостепенно мозъчно сътресение и контузията на дясната тазобедрена става представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.  

Настъпилият резултат, телесна повреда на свидетелката П. е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.Х.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като на 16.09.2012 г. в гр.Пазарджик, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. №РВ 3688 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДВП, а именно като водач на МПС, при избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре превозното средство пред всяко предвидимо препятствие и не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението и чл.119, ал.1 от ЗДвП, а именно при приближаването към пешеходна пътека, като водач на нерелсово ППС, не е пропуснал преминаващата по нея пешеходка, като не е намалил скоростта или спрял и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж.Н.П. ***, изразяваща се в счупване на долното рамо на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.  

Посочените нарушения на предписанията на правилата за движение са довели до опасното движение на подсъдимия по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимата, като непредпазливост за настъпилия вредоносен резултат.

За останалите вменени нарушения на ЗДвП по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, тъй като не се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат съдът ОПРАВДА подсъдимия Д..

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д.Д. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им обществената опасност.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние като висока, като се има предвид тежестта на вредните последици настъпили за пострадалата и мястото, където е настъпило ПТП – на пешеходна пътека, където пешеходецът би следвало да е по-защитен от останалите участъци от пътното платно.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.

Разпоредбата на чл.343, ал.3, б.”а” от НК при причиняване на средна телесна повреда предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години.

Но в случая не са налице предпоставките за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК, с оглед предишните осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание, изразеното искрено съжаление за извършеното, проявената загриженост за пострадалата след инцидента, добрите характеристични данни и възрастта на подсъдимия  - 65 г., а като отегчаващи – трайните вредни последици причинени на пострадалата и предишните осъждания.

При тези многобройни смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние.

Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Д.Х.Д. при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия и предишните осъждания, съдът счете, че не са налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК и за поправянето и превъзпитанието му е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.3 във връзка с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС постанови наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият Д.Х.Д. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

При определяне размера на това наказание съдът взе предвид тежестта на деянието, с оглед значителните вредни последици настъпили за пострадалата. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът съобрази липсата на данни за налагани наказания на подсъдимия Д. за нарушения на ЗДП.

Видно от справката за съдимост, с присъда по НОХД №49/2008 г., по описа на Първомайски районен съд, влязла в сила на 28.10.2009 г. на подсъдимия Д. е определено общо наказание в размер на три години лишаване от свобода между наказанията наложени по посоченото дело и по НОХД №131/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

 С оглед на така изложеното се установява, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по горепосоченото дело.

Но, тъй като настоящото престъпление е непредпазливо, съдът на основание чл.68, ал.2 от НК не постанови отложеното наказание да бъде изтърпявано.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.Д. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 249 лева, от които 94 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пловдив и 155 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителни листове, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: