Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19007 по описа за 2018 година на Варненския районен
съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от
„Е.М.“ ЕООД срещу А.Л.С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителни иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 2123.57 лева – главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11146657 от 02.02.2015 г.,
сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 08.12.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 10808/2018 г. по
описа на ВРС.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първото по делото заседание
е проведено на 13.12.2019 г., като редовно призованият ответник не се е явил и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
На 02.02.2015
г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11146657 между
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.Л.С., по силата на който
дружеството е предоставило на последната сумата от 3500 лева. Ищецът посочва,
че сумата е разсрочена на 48 месечни вноски, всяка от които в размер на 161.30
лева, като крайният падеж е определен на 20.02.2019 г. Поддържа, че на
08.12.2015 г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД са
сключили Договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който задължението,
произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, е изкупено от
ищцовото дружество. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Излага, че на 11.02.2016 г. ответницата е сключила с ищцовото дружество
споразумение за разсрочване на задълженията си по договора за кредит. С анекс
от 10.04.2017 г. срокът за окончателно изпълнение е удължен до 30.08.2018 г.
Навежда твърдения за извършени от длъжника доброволни плащания, с които са
погасени дължимата договорна лихва и част от главницата. Посочва, че срокът за
изпълнение, уговорен в сключеното споразумение е изтекъл, поради което е
настъпила изискуемостта на вземанията по договора за потребителски кредит.
Ищецът обосновава правния си
интерес от предявения иск с твърдения, че за претендираното вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на иска.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявеният иск следва да се уважи по
този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното и в исково производство разноски за заплатена държавна
такса от по 42.47 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът А.Л.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-6, СУМАТА ОТ 2123.57 лева /две хиляди сто
двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ – главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11146657 от 02.02.2015
г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 08.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 10808/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.Л.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6, СУМАТА ОТ 42.47 лева /четиридесет и
два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Л.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6, СУМАТА ОТ 42.47 лева /четиридесет и
два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: