Р Е Ш
Е Н И Е
№
262225 16.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІІ
граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9727 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата
молба ищцата Т.С.А. е предявила против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не
дължи, поради погасяването й по давност, сумата от 424.26 лева – главница, представляваща дължим остатък от
незаплатено задължение за потребена питейна и отведена канална вода за периода
от 04.07.2000 г. до 12.10.2005 г., по изпълнителен лист от 16.12.2005 г.,
издаден по ч.гр.дело № 6932/2005 г. на Районен съд - Пловдив, за принудителното
изпълнение на които е образувано ***. дело № *** г, по описа на **** *****
***** **** ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Твърди се, че кредиторът е предприемал активни действия, като било без
значение дали реално били осъществени съответните изпълнителни способи. Именно
в този смисъл било и разрешението, дадено в ТР № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС - да се поиска извършването на действия от взискателя, а не
непременно тези действия да са били предприети. Посочва се, че ***** дело не
било прекратено по силата на закона, защото по делото били извършвани действия,
които прекъсвали давността, които се посочват с конкретни дати. Моли за отхвърляне
на иска, като претендира разноски.
С
определение № 261332 от 18.02.2021 г. на съда, постановено по настоящото дело,
съдът е присъединил, на основание чл. 213 ГПК, гр. д. № 9728/2020 г. по описа
на ПРС, ХХІ гр.с. към настоящото гр.д. № 9727/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с. за съвместно разглеждане под гр.д. № 9727/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с.
По присъединеното и прекратено гр.д. №
9728/2020 г. по описа на ПРС, ХХІ, съдът е сезиран с искова молба от Т.С.А., ЕГН **********
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 18.06.2012 г.
по ч.гр.д. № 9484/2012 по описа на ПРС, предвид влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, вземанията били присъединени към друго дело на ДСИ.
Твърди да не дължи присъдените
суми, поради перемпция на ИД и невъзможност за присъединяване и изтекла
погасителна давност, както следва: 1563.27
лева – главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена
канална вода за периода 17.05.2006 г. – 15.05.2012 г.; 316.61 лева – обезщетение за забава за периода 17.05.2006 г.– 15.05.2012 г. (в частта
относно периода, за който ищецът претендира, че не се дължи обезщетение за
забава в размер на 316.61 лева, съдът с протоколно определение от о.с.з. от
15.06.2021 г. е изменил доклада, обективиран в определение от 15.01.2021 г. по
присъединеното гр.д. № 9728/2020 г.). Моли се за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Твърди, че в хода на
изпълнението били поискани и извършвани конкретни и валидни действия, които
довели до прекъсване срока на перемпцията и давността. Нямало период на
бездействие в рамките на две години.
Имало множество доброволни плащания, както и сключено споразумение за
разсрочване на изпълнението. Към момента претендираните суми били погасени,
оставали неплатени само разноски. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Няма спор между страните, а и това се установява от изисканото **** дело № ***/****
г. по описа на *** **** ***, с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – ****,
че в полза на ответното дружество са издадени:
1) изпълнителен лист от 16.12.2005 г., издаден по ч.гр.дело № 6932/2005 г. на
Районен съд – Пловдив /л.82/, за сумата от 974.59 лева – главница, за потребена
питейна и отведена канална вода за периода от 04.07.2000 г. до 12.10.2005 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2005 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 19.49 лева – за разноски и 40 лева–
юрисконсултско възнаграждение;
2) изпълнителен лист от 20.08.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 9484/2012 г. на
Районен съд – Пловдив /л.189/, за сумата от 1563.27 лева – главница, за потребена
питейна и отведена канална вода за периода от 17.05.2006 г. до 15.05.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2012 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 316.61 лева – обезщетение за забава за
периода от 17.05.2006 г. – 15.05.2012 г., както и сумата от 37.60 лева – за
разноски за държавна такса и 100 лева– разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, представляват по своя характер периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение
за забава– чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение
на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни
платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.
Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се
прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва
да тече нова тригодишна давност.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на
образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013
г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
б.„в” ЗЗД.
От материалите от изисканото ***** дело
№ ***** г. по описа на *** **** ****, с рег. № ***, с район на действие –
Окръжен съд – ****, установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от
16.12.2005 г. и молба на взискателя от 30.01.2006
г., първоначално е образувано ***. дело № **/***** г. по описа на ДСИ при
ПРС.
В нея са посочени конкретни изпълнителни способи – опис и продажба на
движими вещи на длъжника или запор на трудово възнаграждение. Извършени са
справки за имущественото състояние на длъжника.
Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното
посочване на способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени
редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване,
не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото
не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК
изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
/съобразно ТР/.
Въз основа на молбата на взискателя от 30.01.2006 г., ДСИ, с разпореждане
от 31.05.2006 г. е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника на 06.07.2006 г./л.94/,
като с Протокол от 06.07.2006 г., ДСИ е пренасрочил описа за 11.09.2006 г.,
поради нередовно връчена ППИ на длъжника, както и поради неявяване на
взискателя /л.98/. От ДСИ са дадени указания до взискателя, за внасяне на
държавна такса, както и за осигуряване на транспорт за деня на описа. На
11.09.2006 г., видно от съставения от Протокол на ДСИ /л.102/, описът не се е
състоял, тъй като не се явил взискателя и не е внесъл държавната такса за опис,
въпреки дадените от ДСИ, указания.
Следващата молба от взискателя до ДСИ е постъпила на 24.01.2008 г. за извършване на опис на движими вещи, които ще се
намерят в жилището на длъжника. /л.103/.
ДСИ, с разпореждане от 25.01.2008 г. е насрочил опис за 03.04.2008 г., като
на 03.04.2008 г., видно от Протокол на ДСИ /л.109/, е пренасрочил описа за 09.05.2008
г., отново поради незаплащане от взискателя на дължимата държавна такса и
неявяването му. Видно от Протокол на ДСИ /л.116/ от 09.05.2008 г., описът
отново не се е състоял, поради неявяването на взискателя.
Следващата молба от взискателя до ДСИ е постъпила на 11.03.2010 г. за извършване на опис на движими вещи, които ще се
намерят в жилището на длъжника. /л.120/, но същата е ирелевантна.
При така установеното, съдът приема, че нито насрочените описи от ДСИ, нито
молбите от 30.01.2006 г. и 24.01.2008 г., са произвели търсения правен ефект.
Описите не са състояли поради бездействие
на самия кредитор. Въпреки отправените известия към ВиК от съдебния
изпълнител, не е внесена посочената държавна такса, а и представител на
дружеството не се е явил на насрочените по молбите от 30.01.2016 г. и
24.01.2008 г. описи, за да се пристъпи към извършването му. Тези молби, както и
насрочените описи, не се приемат за валидни действия, които да прекъсват
давността и срока на перемпцията. Това е така, тъй като не са предприети действия във връзка с тях.
Няма последващи такива от СИ по изпълнението им – не са внесени пари от
взискателя за осъществяването им, нито е
документирано на определените дати – имотът на длъжника да е бил посетен.
Следователно, бланкетното посочване на описи не е годно изпълнително действие, въз основа на посоченото в ПДИ не
са предприети действия за осъществяването им, при което и не пораждат твърдените от ответника правни последици. Няма активни
действия, които да обективират изискваното от закона и трайната съд. практика предприемане на действия по
изпълнението /така и чл. 434, ал.2 ГПК/.
Да се приеме, че давността и перемпцията се прекъсват единствено чрез
бланкетни искания и насоченост на изпълнение, но, без да са последвали никакви фактически действия, конкретно
указани от съдебния изпълнител, целящи реалното осъществяване на описи,
противоречи на смисъла на изпълнителния процес и целта на закона. Това би
означавало длъжникът да се постави в ситуация, при която никога не би могъл да
се позове на перемпция или давност, макар реални действия по изпълнението да не
се осъществяват и дори да не се пристъпва към търсения резултат. Липсата на
съответна адекватна активност в случая, се приравнява на бездействие, което не
може да е в тежест на длъжника /макар и принципно неизправен платец на налични
задължения/.
По отношение на молбата от длъжника Т.А. от
21.09.2010 г., да се удържат от
сметката й във „Прокредит Банк“ по 50 лева месечно за погасяване на дълга по ***.дело
/л.72/, съдът приема, следното:
Действително, признание
на задължението би могло да бъде направено и с определено волеизявление на
длъжника в изпълнителното производство, като същевременно същото може да
съдържа и отказ от субективното право на погасителна давност. В такъв случай,
обаче, от съдържанието на това волеизявление трябва да може по несъмнен начин
да се направи извод, както за индивидуализацията на самото задължение, така и,
че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
относно цялото или част от паричното задължение. В този смисъл е и съдебната
практика /Решение № 186 от 19.06.2013 г., постановено по гр.д. № 927/2012 г. по
описа на ВКС, ІV ГО/. Ето защо, в настоящия случай,
доколкото в Молба от 21.09.2010 г., не е посочено нито размера на цялото
вземане по изпълнителното дело, няма и изрично изявление за признаване на
конкретни задължения, следва да се приеме, че не е налице признание по смисъла
на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, годно да прекъсне давността.
Дори да бъде застъпена
различна теза и да се приеме, че молбата на взискателя от 11.03.2020 г. е
прекъснала давността, то от ИД пред ДСИ се установява, че след 25.10.2010 г./л.159/ - писмо от „Прокредит банк“ за
постъпили суми, въз основа на наложения запор по искане на взискателя,
обективирано в молба от 15.07.2010 г., до изтичане на две години, други изпълнителни
действия, респ. искания за извършване на такива, няма.
От материалите по изпълнителното дело се
установява, че с молба от взискателя от 14.02.2013
г. /л.188/, е приложен в оригинал изпълнителен
лист от 20.08.2012 г., като е направено искане към изп.дело да се
присъедини същият. В молбата няма
посочен конкретен способ за изпълнение.
На 25.02.2013 г., е постъпила от взискателя
молба, да не се предприемат изп.действия по ***. дело, тъй като длъжникът ще
погасява задължението си на каса „ВиК“ – Пловдив.
Следващата молба от взискателя до ДСИ е постъпила на 03.12.2013 г. за извършване на опис на движими вещи, които ще се
намерят в жилището на длъжника. /л.195/.
Подадени са и последващи молби от взискателя: на 09.12.2014 г. /л.201/ за
извършване на опис на движимите вещи; на 13.03.2015 г. /л.209/ с искане да се
наложи възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 21.03.2016 г. /л.240/ за
извършване на опис на движимите вещи, както и последваща такава, депозирана на
31.08.2016 г. /л.246/.
Видно от Протокол на ДСИ, съставен на 14.10.2016 г., описът не се състоял,
поради неявяването на взискателя по изп.дело. /л.252/.
Следващата молба е на 03.02.2017 г.
/л.258/ с искане да се наложи възбрана върху недвижим имот на длъжника, като
същата е наложена от ДСИ на 06.02.2017 г., съответно вписана на 17.02.2017 г.
Следващата молба е на 23.01.2018 г.
/л.271/ за извършване на опис на движимите вещи, който опис отново е насрочен
от ДСИ, като Видно от Протокол на ДСИ /л.275/, съставен на 27.02.2018 г.,
отново не се е състоял, поради неизпращане на представител на взискателя.
По отношение на молбата от
длъжника Т.А. от 13.03.2018 г.
/л.276/, с която същата внася сума в размер на 60 лева на каса на „ВиК“, съдът
приема, че доколкото в молбата не е посочено нито
размера на цялото вземане по изпълнителното дело, няма и изрично изявление за
признаване на конкретни задължения, не е налице признание по смисъла на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, годно да прекъсне давността.
От материалите по
изпълнителното дело се установява още, че взискателят е подал Молба от
12.02.2019 г. /л.284/ до ДСИ, с искане ***.дело да се продължи от *** **** ****.
Въз основа на тази молба, с Постановление от 13.02.2019 г. на ДСИ, е прекратено
***.дело № ***** г., по описа на СИС при ПРС и делото е изпратено на *** **** ****.
По образуваното ***.дело
№ ***** г. по описа на *** **** ****, са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника.
С Молба от 06.10.2020 г., /л.321/ взискателят уведомява *** за
актуалните размери на дълговете по двата изпълнителни листа, както и е направил
искане за опис на движими вещи и запор върху банковите сметки на длъжника.
Депозирани са и последващи молби от
взискателя от 07.10.2020 г. за опис и запор върху банковите сметки на длъжника
/л.326/ и молба от 13.10.2020 г. за запор върху МПС /л.329/.
Дори да бъде застъпена
различна теза и да се приеме, че съответните срокове са прекъсвани, то от ИД
пред ДСИ се установява, че за последно евентуално валидно изпълнително действие
следва да се приеме вписаната възбрана на 17.02.2017
г., като от този момент, до изтичане на две години, други изпълнителни
действия, респ. искания за извършване на такива, няма. Последващата молба от
23.01.2018 г. от взискателя, с посочен способ за опис на движими вещи в имота
на длъжника и данните по делото, че същият не е извършен, поради неизпращане на
представител на взискателя, съдът намира, че е ирелевантна, поради
бездействието на самия кредитор и изложените по-горе мотиви в тази насока. По –
изложените по-горе мотиви, съдът приема и, че молбата на длъжника от 13.03.2018
г. за доброволно внесена сума, не прекъсва давността.
Съдът намира, че давността не
се прекъсва и с искането на взискателя от 12.02.2019 г., изп.дело да се
прекрати и изпрати на *** ****, тъй като молба до *** **** по образуваното пред
него изп. дело от взискателя, с конкретни изпълнителни способи - няма.
При този най – благоприятен за
взискателя – ответник вариант – последното валидно изп. действие е от 17.02.2017
г., като от този момент до 17.02.2019 г., поради бездействието му, на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе. На 17.02.2019
г. е настъпила перемпцията /сл. молба е от 06.10.2020 г./.
Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. – насрочване на описи и пр., не могат да породят правни последици,
тъй като не почиват на съществуващо
и валидно изпълнително производство.
С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. За такова съдът приема датата на вписаната
възбрана от 17.02.2017 г. До предявяване на ИМ – 10.08.2020 г., 3 - годишната
давност е изтекла /задължението е за периодични платежи - чл. 111, б. „в” ЗЗД;
ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. Давността е изтекла на 17.02.2020 г.
Относно размера
- видно и от отбелязванията върху ИЛ, се доказват извършени плащания. Прието е
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло
като ясно и компетентно. След подробен анализ, вещото лице сочи, че от страна
на длъжника – ищец са извършени плащания, доброволни на каса, както и такива в
хода на изпълнението. Плащанията следва да бъдат съобразени, предвид цялото
погасяване на процесното вземане по изпълнителния лист от 16.12.2005 г., както
и предвид погасяване на част от вземанията от страна на ищеца по изпълнителния
лист от 20.08.2012г.
Според в. л., след преводите към взискателя, неплатена по процесния
изпълнителния лист от 20.08.2012 г., остава сумата от 81.74 лева - остатък от главница
и сумата от 66.11 лева – законна лихва върху главницата /в о.с.з. в. л. обяснява,
че това е законната лихва, която е начислявана върху приспаднатата главница, до
момента на частичните плащания. В. л. изрично посочва в о.с.з., че по ***. лист
от 2012 г., обезщетението за забава от 316.61 лева е платено/. В заключението
си, както и в о.с.з. в. л. посочва още, че не са заплатени суми от 147.60 лева
– представляваща юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изп.
производство, както и сума от 87.80 лева – авансово заплатени такси по изп.
дело.
Предвид изложеното, предявеният иск за недължимост на сумата от 424.26 лева – главница по изпълнителен
лист от 16.12.2005 г. следва да се отхвърли изцяло, предвид плащането й, а предявеният
иск за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 20.08.2021 г. следва да
бъде уважен отчасти, като се установи недължимостта, предвид изтеклата давност
на вземането за главница в размер на 81.74
лева, която се доказа като неплатена в процеса в посочения по – горе
размер, а за разликата до пълния предявен размер, както и за обезщетението за
забава, предвид плащането им, искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 122.50 лева – ДТ и 24 лева – такса
за изп.дело. По съразмерност се дължат 5.19 лева.
По отношение искането на упълномощения от Т.А. – адвокат С.М., да му се
определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай, съдът като взе предвид, че
предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като видно от представения
договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а е уговорена
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, а и ответникът дължи
разноски, доколкото предявения иск частично се уважава. Следователно адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в полза на адвокат С.М., следва да се определи възнаграждение в размер на 391.29
лева, като по съразмерност му се присъди 13.88 лева. Посочената сума следва да
се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищцата, с оглед на
обстоятелството, че последната не е реализирала този разход.
Ответникът също е направил искане за разноски и доказателства за плащане
на 190 лева – за ССЕ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, на 150 лева над минимума, предвид
фактическата и правна сложност на делото, явяването в о.с.з. и пр. По
съразмерност се дължат 327.93 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Т.С.А., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 424.26 лева – главница,
представляваща задължение за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 04.07.2000 г. – 12.10.2005 г., за
която сума е издаден изпълнителен лист на 16.12.2005 г. по ч.гр.д. № 6932/2005
г. на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Т.С.А., ЕГН ********** не дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 81.74 лева - главница, представляваща неплатено
задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 17.05.2006
г. – 15.05.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер на главницата до предявения размер от 1 563.27
лева, както и за сумата от 316.61 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 17.05.2006 г. до 15.05.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 9484/2012 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250, да заплати
на Т.С.А., ЕГН **********, сумата от общо 5.19
лева /пет лева и деветнадесет стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адвокат С.М.,***, сумата от
общо 13.88 лева /тринадесет лева и осемдесет
и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение по съразмерност за процесуалното
представителство на Т.С.А. в производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА Т.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив бул. „Шести септември” № 250, сумата от общо 327.93 лева /триста двадесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/
- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.