РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. М., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500099 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на З.З..
срещу решение № 260445 на Районен съд-М. от 17.12.2021 г. по гр. д. №
14/2021 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените на
основание чл. 79 във вр. с чл. 86 във вр. с чл. 52 от ЗЗД искове за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е
необосновано и е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Въз основа на Определение №160/11.03.2022г. на МОС, с което са
дадени указания да конкретизира исковата молба, въззивникът е депозирал
уточнение с вх.№ 1667-1402/06.04.2022г., в което твърди неизпълнение на
процесния договор от страна на въззиваемата страна, поради което
претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция въззивникът чрез своя процесуален
представител моли съда да отмени обжалваното решение на РС-М. като
неправилно и да уважи предявените искове. Прави се искане и за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна Г.Г. чрез пълномощника адвокат М.К. с подаден в
срок писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Твърди, че МРС
правилно е установил по отношение на него, че е изправна страна по
1
процесния договор, а претендираните от ищеца неимуществени вреди са
недоказани. Въз основа на това моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно. Също така прави искане за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове на З.З.
срещу Г.Г. за заплащане на обезщетение от 3600 лв – имуществени вреди от
неизпълнение на договор и на обезщетение от 1400 лв за неимуществени
вреди от неизпълнение на същия договор.
Ответникът Г.Г. е противопоставил възражение, че е изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил всички вменени му задължения по него.
С решението по делото първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове като неоснователни, тъй като е приел,че по процесния
договор ответникът не е неизправна страна и отделно от това няма
задължение да заплати на ищеца добитата дървесина. Съдът е отхвърлил и
предявения иск за нанесени неимуществени вреди, тъй като не е установено
конкретно с какви действия ответникът е допринесъл да се влоши
здравословното състояние на ищеца.
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен
правен интерес и е допустима за разглеждане.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
постановено в производство с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 86 във вр.
чл. 52 от ЗЗД.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
са следните:
От фактическа страна е безспорно установено, че въззивникът З.З.. е
собственик на два горски имота, видно от приложеното пред
първоинстанционния съд Решение №110/15.05.2001г. на Поземлената
комисия Г.Д., с което му е възстановено правото на собственост върху тях.
По делото не е спорно, че процесният договор за управление на горски
територии чрез личен труд е сключен на 16.03.2017 г. между страните по
делото, по отношение на двата процесни имота. С този договор въззиваемият
Г.Г. като изпълнител поел следните задължения, свързани с управлението на
процесните два имота в горска територия:
1. Консултиране и подпомагане на възложителя при снабдяване и
оформяне на необходимите документи, свързани с ползването на дървесина
от процесните имоти.
2. Изработка на Горскостопанска програма - заверена от всички
2
държавни инстанции, включително и представянето и в РИОСВ М., както и
получаването на изготвеното от тях становище.
3. Изготвяне на всички необходими документи, съпровождащи
издаването на позволително за сеч, които са в компетенцията на изпълнителя.
4. Маркиране на насаждението.
5. Издаване на позволително за сеч.
6. Упражнява контрол по извършване на добива на дървесина до
освидетелстване на сечището.
7. Освидетелстване на сечището в присъствие на възложителя.
Съгласно чл. 4 от Договора възложителят следва да извърши добива и
транспортирането на дървесината.
Поради напредналата си възраст и здравословните проблеми З.З..
заявил пред Г.Г. и лицето М.В., че е непосилно за него да добива и
транспортира дървесината, предвид чл. 4 от процесния договор, който му
вменява това задължение.
Г.Г. обяснил на З.З.., че тази дейност ще бъде извършена от св. М.В., с
когото З. трябвало да се договори допълнително и да уточнят условията.
Безспорно се установява, че при така вменените му от договора
задължения, въззиваемият Г.Г. осигурил издаването и снабдяването на
следните приложени по делото документи:
Горскостопанска програма за процесните имоти, издадена със Заповед
№ГСП735/16.08.2017г. на Директора на РДГ-Берковица.
От нея се установява, че последната е изготвена от инж. Г.Г. –
регистриран лесовъд за упражняване на частна лесовъдска практика,
притежаващ Удостоверение № 138-1 от 26.03.2012 г.;
Становище относно Програмата от Директора на РИОСВ-М.;
4 броя Позволително за сеч издадени на името на Г.Г., представител на
З.З.., като в тях е упоменато, че дърветата са маркирани от Г.Г..
Позволителните за сеч са издадени на основание чл.108 от ЗГ и Заповед
№ГСП735/16.08.2017г. за утвърждаване на горскостопански план
(горскостопанска програма);
3 броя „Технологичен план за добив на дървесина“ от отдел 186,
подотдел „а1“, отдел 187, подотдел „б“ и „и“, като в трите технологични
плана е пояснено, че лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
е М.В., като последният е упоменат в документите като пълномощник на
собственика;
3 броя Карнет-описи за отдел 186, подотдел „а1“, отдел 187, подотдел
„б“ и „и“ (издадени въз основа на Горскостопанска програма, издадена
със Заповед №ГСП735/16.08.2017г.);
3 броя Скици на насаждението и схеми на извозните пътища;
4 броя протоколи за освидетелстване на сечище.
3
Между свидетеля М.В. и въззивника З.З.. била сключена устна
договорка за отсичане на дървесина в процесните имоти. Последното се
установява както от показанията на свидетеля В., така и от обясненията на
страните /в частност и от исковата молба/.
Във връзка с устната им договорка въззивникът З.З.. получил от М.В.
преди приключването на сечта сумата от 9 000,00 лв. авансово на четири
вноски. Последното не е спорно, още повече, че в исковата молба има
признание за получената сума и начина й на получаване /авансово на четири
вноски/. Свидетелят М.В. отказал да документира извършените плащания с
разписки. На тази среща М.В. заявил на З.З.., че Г.Г. е изпълнил задълженията
си по процесния договор, като информирал, че позволителното за сеч на
голямата гора от 59.481 декара е за 172 куб. м. плътен обем и той щял да
плаща половината от уговореното /устно/ по 20лв. на 1 куб.м /превозен/, а
останалата сума щяла да бъде заплатена след приключване на сечта. В.
уточнил, че този обем от 172 куб. м. може да не бъде изпълнен, тъй като
някой вече е откраднал 50 куб. м. /100 куб. м. превозен обем/. В. обещал, че
ще реши този проблем с кражбата.
Сечта започнала на 05.09.2017 г., като дървесината е отсечена и
извозена от свидетеля М.В. и приключила на 12.10.2018 г.
От заключението на вещото лице Р.Г., което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че количеството добита и
извозена дървесина е 573 куб. м. дърва за огрев. Така установеното се
подкрепя и от показанията на свидетеля В., който твърди, че заплатил на
ищеца около 571 куб. м. дърва за огрев.
Тъй като не е доволен и счел, че е получил сума, по-малка от
действително полагащата му се относно изсечената дървесина, З.З.. провел
телефонен разговор с Г.Г., като последният заявил, че е изпълнил всичко по
договора, а проблемът с парите следвало да се реши между З. и М.В..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Правното основание на иска е чл. 79 във вр. чл. 86 във вр. чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение за кредитора възниква правото да претендира реално изпълнение
от длъжника заедно с обезщетението за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. В настоящия случай се претендира обезщетение за
неизпълнение на задължение по договор за управление на горски територии
чрез личен труд.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника на това
основание, в процеса следва да се установи кумулативното осъществяване на
елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно:
сключен договор между страните по делото, изпълнение на договорните
задължения от страна на ищеца, за да има същия качеството на кредитор и
неизпълнение на договорните задължения на ответника.
4
Безспорно е установено, че страните по делото са обвързани от валидно
сключен договор за управление на горски територии чрез личен труд.
В чл. 1 от Договора са изброени основните задължения, който са
вменени на въззиваемия като изпълнител по договора. От приложените по
делото доказателства се установява, че Г.Г. е изпълнил точно задълженията
си, като е осигурил издаването на Горскостопанска програма за процесните
имоти. Приложено е и Становище от РИОСВ-М. относно програмата. Също
така са издадени 4 броя Позволително за сеч, като от тях става ясно, че
дърветата са маркирани от Г.Г.. Към делото са приложени Технологичен план
за добив на дървесина, Карнет-описи, Скици на насаждението и схеми на
извозните пътища и протоколи за освидетелстване на сечище.
Неоснователни са доводите на въззивника, че Г.Г. не го е консултирал и
подпомогнал, съобразно изискването на чл.1, т.1 от процесния договор, тъй
като не бил предупреден, че след издаването на нужните документи веднага е
следвало да сключи договор с физическо лице или фирма, лицензирани за
добив на дървесина. Още в исковата молба З. посочва, че е бил наясно със
задължението си да добие и транспортира дървесината /чл.4 от Договора/.
Същият признава, че това било непосилно за него задължение предвид
напредналата му възраст. От исковата молба става ясно още, че Г.Г. е
предложил свидетелят М.В. да извърши тази дейност, като било необходимо
допълнително въззивникът и В. да договорят условията. На следващо място,
консултирането и подпомагането по смисъла на чл. 1, т. 1 от Договора е
свързано единствено със снабдяването и оформянето на необходимите
документи. Въззиваемата страна по никакъв начин не е се е ангажирала да да
извършва добива и транспортирането на дървесината. Напротив, това
задължение съгласно чл. 4 от Договора е вменено именно на въззнивника З..
Неоснователни са твърденията на въззивника З.З.., че Позволителното
за сеч не е следвало да се издаде на името на въззиваемата страна Г.Г., поради
което е бил поставен в невъзможност да реализира правото си като
собственик да договори ползването на дървесина с физически или
юридически лица.
Тъй като процесните имоти не са нито държавна собственост, нито
общинска, намира приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ,
съгласно която сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по
образец, издадено от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските
територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът има сключен
договор за конкретния имот. По делото безспорно е установено, че Г.Г. е
именно такова лице.
На следващо място, съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволителното за сеч
се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
5
лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.
101, ал. 3. Цитираните законови разпоредби водят до единствения извод, че
Г.Г. законосъобразно е издал позволително за сеч, съобразно закона и
договорните си задължения.
Във връзка с горното са неоснователни и твърденията на въззивника, че
издаденото позволително за сеч го е поставило в невъзможност да реализира
правото си като собственик да договори ползването на дървесината с
физически или юридически лица. Безспорно по делото е установено, че З.З.. е
сключил устен договор със свидетеля М.В. за извършването на добива и
транспортирането на дървесината, поради което следва да се приеме, че
собственикът е реализирал правото си да договори ползването.
Съгласно чл. 52 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, сечите
се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108,
ал. 1 от Закона за горите въз основа на: утвърден горскостопански план или
програма или одобрено план-извлечение; одобрен карнет-опис,
удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са
изискванията на чл.50 и границите на имота с други собственици са трайно
обозначени на терена и одобрен технологичен план за добив на дървесина.
Вземайки предвид цитираната разпоредба и предвид гореописаните
документи, които Г.Г. изготвил и снабдил, се налага изводът, че последният е
изпълнил точно задълженията си по чл.1 от Договора. По делото са
приложени и документите, установяващи освидетелстването на сечището.
Неоснователни са и твърденията на въззивника за нарушаване на чл. 1,
т. 6 от Договора от страна на Г.Г., тъй като се твърди, че не е извършил
контрол в процеса по добиването на дървесина. По същество МОС намира, че
става въпрос за контрол съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ,
съгласно която лицето на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия
по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището. Съобразно гореизложените констатации от
настоящата инстанция, се достига до извода, че въззвиваемата страна е
изпълнила точно задълженията си, като се е погрижила за снабдяването с
изрядни документи, маркирала е насажденията, издала е законосъобразно
6
позволително за сеч и след извършване на добива е освидетелствала
сечището. При извършването на процедурата не са открити нарушения.
Неизготвянето на спецификация съгласно чл.2 във вр. с чл.3 от
Договора не би се отразило на правните изводи на МОС за изхода на спора,
тъй като неизготвянето й се отразява негативно единствено на въззиваемата
страна, която има право да получи възнаграждение за извършените услуги,
едва след изготвянето на спецификацията.
Въззивникът навежда доводи, че е насочил иска срещу Г.Г., тъй като
последният е предоставил позволителното за сеч на М.В. без да изиска от
него договор за добив и разпореждане с дървесината. МОС намира, че
предвид вида на процесния договор е недопустимо да се произнесе по такива
твърденията, тъй като по същината си те представляват твърдение за деликт.
Доколкото искът е по чл. 79 и сл. от ЗЗД и съобразно задълженията на
въззиваемата страна по процесния договор, се стига до извода, че тези
твърдения са неотносими към настоящия процес. Установено бе, че
въззиваемият е изпълнил точно всичките си задължения по договора. Освен
това, на последния не е вменено задължението да извърши добив и
транспортиране на дървесината. Други отношения, каквито очевидно се
релевират от въззивника, биха могли да бъдат предмет на друг иск, по който
Г. не е пасивно легитимиран.
Отделно от това, МОС приема, че отношенията между свидетеля М.В. и
З.З.. не са свързани с процесния договор. Те по своето естество представляват
отделна облигационна връзка, поради което твърденията за неизплащане на
парична сума, съобразно уговореното между двете страни, не следва да се
разглеждат пред настоящата инстанция.
Съобразно гореизложеното, следва да се приеме, че искът по чл. 79 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като въззиваемият е
изправна страна по договора. Това след себе си влече и отхвърлянето като
неоснователен на иска по чл. 52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди
от процесния договор. В тази насока са и мотивите на Тълкувателно решение
№ 4/2012 г. по тълк. дело № 4/2012 на ОСГТК на ВКС, според които
неимуществените вреди следва да са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорното задължение. Същите подлежат на
обезщетяване, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
7
неизпълнението. След като не се установи неизпълнение на задължението, то
искът по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а
първоинстанционното решение - потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемата страна следва да се присъдят поисканите разноски в размер на
200,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
При така изложените мотиви МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260445 от 17.12.2021г. на Районен съд-
М., постановено по гр. дело № 14/2021 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА З.З., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Ц.“ №*, ет. *, ап. *, да
плати на Г.Г., ЕГН **********, от гр.М. ул. „В.“ № *, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8