РЕШЕНИЕ
№ 827 01.03.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІІ граждански състав
На първи март две хиляди и
деветнадесета година
В
открито заседание на пети
февруари 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 8122 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и насрещен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът П.Н.К., ЕГН **********,***,
*************** заявява, че ищецът и ответникът Н.Ц.Д., ЕГН **********,*** са
съученици в ***********. Между двамата никога
не е имало някакви конфликти, не са отправяни обиди или закани. На 15.11.2016 г. около 13.00 часа, след
приключване на училищните занимания ищецът си е тръгнал за дома си заедно със
свои съученици. Пред него е вървял ответникът Н.Д..*** и бул. „В. А.“, след магазин „П.“ без всякакъв повод ответникът се
обърнал назад и нанесъл силен удар с глава и юмрук в лицето на ищеца. Първият
удар е нанесен от ответника върху ищеца с глава в лицето, точно в носната
кухина и е само един. След това е нанесен още един удар от Н.Д. на П.К. с юмрук
в областта на лицето и този удар е един. В резултат на така нанесените удари на
ищеца са причинени ******************. Бил облян в кръв и е приет по спешност в
УМБАЛ „Свети Георги“
гр. Пловдив, където му е извършена оперативна интервенция. Счупените кости са
наместени и му е поставена гипсова превръзка.
В резултат на причинените телесни повреди пострадалият
не ходил на училище около един месец, претърпял е силни физически болки и
страдания от нанесените му травми и оперативната интервенция. Физическото
състояние, честта и достойнството са били силно увредени, тъй като ударите са
били нанесени пред неговите съученици, в това число и пред съученички от
гимназията. Животът му се е променил значително след нанесените травми.
Периодът на здравословното възстановяване е бил около 2-3 месеца, а
психическите ще останат завинаги. По повод на побоя е образувано ДП № …. по прокурорска преписка № …., което е било
прекратено.
С оглед изложеното,
от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди ….,ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на увреждането – 15.11.2016 г., до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Счита се, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорват се
фактическите твърдения, описани в исковата молба. Няма влязъл в сила съдебен
акт по смисъла на чл. 300 от ГПК и в тежест на ищеца е да установи наличието на
посочените в исковата молба твърдения.
Приет е за съвместно разглеждане и насрещен иск,
предявен от ответника спрямо ищеца, като се заявява, че на процесната дата
ищецът по насрещния иск се прибирал от училище, като вървял по бул. „Б.“, придружаван от своята п. Д. Л., и от съученика си Д. Д. При
приближаването си към кръстовището на бул.„Б.“ с бул. „В. А.“ спрели на червен светофар и били
застигнати от П.К. и неговите съученици И. Ц., И. И. и Г. А. Докато ги
приближавали отзад, ищецът дочул, че ответникът говори нещо по негов адрес.
Думите му го накарали да се обърне и да го попита какво иска. В този момент К.
нарекъл ищеца „н.“ и го напсувал на м., като
непристойните изрази много го обидили. Точните думи били „Пусни го нещастника,
да видим какво ще направи…“ и „Айде бе, ще ти е. м…“. Честта и достойнството на ищеца били накърнени на обществено място и в
присъствието на множество съученици от училището, в което учи. Силно се
засегнал от казаното по негов адрес. Почувствал се унижен и изложен пред
близките си хора, при все че с нищо не предизвикал обидите и псувните по свой
адрес и по този начин претърпял неимуществени вреди.
С оглед изложеното,
от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 1 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди,
съответно в размер на 500 лева за обезвреда относно първия употребен израз и 1 000 лева за втория
употребен обиден израз, ведно със законната лихва от датата на увреждането до деня
преди входиране на насрещната искова молба в размер на 245,07
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.
Своевременно е
постъпил отговор по насрещния иск, с който се оспорва насрещният иск. Твърди се, че дори да са налице казани обидни думи
като „н.“ и „…“, ако са казани
от някого, не са персонифицирани и не са отправени към Д.. Заявява се, че
изразът„н.“ не е обида, а от израза „Айде бе“ става ясно, че същият не е насочен към Д.. Твърди
се, че претендираните суми като обезщетение са
неоправдано завишени и тяхната стойност не е мотивирана.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства –
прокурорска преписка.. по описа на РП – Пловдив, педагогическа преписка и СМУ
се установява, че П.Н.К. и Н.Ц.Д. са били съученици в ***********. На 15.11.2016 г. около 13.00 часа, след приключване на учебните занятия ищецът
си тръгнал за дома си заедно със свои
съученици Г. А., И. И. и И. Ц. Пред него вървял ответникът Н.Д. заедно със свои
съученици Д. Л. и Д. Д. На кръстовището на бул. „Б.“ и бул. „В.“, след магазин „П.“, ответникът се обърнал назад и нанесъл силен удар с
глава и юмрук в лицето на ищеца. Първият удар бил нанесен от ответника върху
ищеца с глава в лицето, в носната кухина. След това бил нанесен още един удар
от Н.Д. на П.К. с юмрук в областта на лицето.
От
приетото по делото заключение на съдебно - медицинската експертиза, неоспорено
от страните, се установява, че при нанесен побой на 15.11.2016 г. на П.К. са
били причинени следните травматични увреждания: **********, ********* и
***********. Най – общият механизъм за получаване на описаните травматични
увреждания е по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет или от неговото
тангенциално действие. Тези травматични увреждания добре отговарят по начин и
време да са получени така, както е отразено в исковата молба на П.К.. Било е
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Травматичните увреждания на П.К. са били придружени от изживяване на значителни по интензитет
болки и страдания. Тези болезнени изживявания в първоначалния етап са били
свързани преди всичко с **************. Наложило се е извършване на оперативна
интервенция под обща интубационна анестезия, при която е извършено закрито наместване
на носна фрактура. Следоперативният период, който е протекъл без усложнения,
също е бил свързан с макар и по- слаби, болезнени изживявания. Общият период,
през който са продължили болките и страданията/ при обичайно протекъл
оздравителен процес/ до пълното им отминаване съвпада с периода, през който
П.К. не е ходил на училище – т.е. за около един месец.
Съдът
кредитира заключението на съдебно – медицинската експертиза като обективно,
изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните.
От
разпита на св.И. В. Ц. се установи, че бил свидетел на инцидента между П. и Н..
Ситуацията била преди две години. Връщали се от училище. Пред тях били Н.Д.,
негови приятели от класа и неговата приятелка, а те били свидетелят, П., И. и
Г. Всички били от един клас. Били зад тях на разстояние около 4-5 метра. Когато
те се спрели на светофара, групата на свидетеля била на дистанция от тях. Те
знаели, че другите били зад тях. Тогава Н. се обърнал към П., тръгнал към него,
свидетелят застанал между тях, тъй като още при обръщането видял в очите на Н.
злоба, че щяло да стане нещо и застанал между тях, за да предотврати каквато и
да е кавга и инцидент. Казал му, че тези неща се решават от големи хора и няма
нужда от физическа разправа. Тогава той му казал, че само ще си поговорят, ще
си разрешат проблема като големи хора. Свидетелят се отдръпнал настрани и в
момента, в който се отдръпнал настрани, Н. ударил с глава П. и след това с
юмрук в челюстта. Ударил го с глава в горната част на носа, където се намира хрущялът
и веднага след това и с юмрук. От страна на П. нямало никаква провокация,
абсолютно никакви реплики. Тогава свидетелят се намесил, дръпнал го настрани и
му казал, че нещата не се правят така. Съответно той с неговите приятели и
неговата приятелка си пресекли и си тръгнали. На П. носът кървял доста. Дали му
салфетки, за да си забърше кръвта. Отишли до П. със свидетеля, който разговарял
с майка му и обяснил каква е ситуацията. Тогава те отишли при лекар в някоя от
поликлиниките. Провокациите винаги били от страна на Н.. Бил свидетел на една
от тях, когато Н. умишлено блъскал по рамото с рамо П. в коридора по стълбите.
Запознат бил със ситуацията. Конкретно те нямали спор помежду си. Н. търсил
причина, за да се заяде с П. заради някакво момиче, с което П. си е писал по
интернет, а Н. имал отношения с нея преди време. Те били заедно, били двойка
тогава, а П. си поддържал просто приятелски отношения с нея по интернет.
Нямало
разменени реплики или нещо друго, когато ги доближавали. Говорили си обичайните
неща с неговите приятели от класа за училище, за неща, които са им се случили и
т.н. Нямали абсолютно никакъв словесен контакт с хората пред тях. Не бил чувал
израза „….”, казан от П. към Н., нямало такъв израз. Не чул и израза „Айде бе,
н.”. Не чул и думата „Айде бе”. Когато Н. тръгнал към тях, неговите приятели
били на разстояние два метра от тях. След инцидента П. го нямало на училище
около 20 дена. Свидетелят разбрал от него, че му е счупен носа и дори е било на
косъм да се засегне мозъка, което ако е било станало, би било опасно за неговия
живот, ако тази кост се забие в мозъка. Трудно било неговото възстановяване.
Репутацията на Н., която се носила в училище била, че въобще не е спокойно
дете, добър ученик и т.н. Много малко хора искали да комуникират с него, тъй като всички проблеми
той си ги решавал с физически контакт. След този инцидент свидетелят чул от
свои съученици, че той се хвалил с постъпката си. От И., от другия свидетел,
знаел, че Н. и друг път търсил разправия с П..
П.
го нямало на училище 20 дена след удара. Бил опериран, извършена му била
операция на носа. Разказвал подробно как е било, как е имал тампони в носа,
които, като са му ги изкарали и той ги е видял колко са дълги даже се изплашил.
Конкретно след инцидента той бил доста изплашен не само заради физическото си
състояние, но и от бързината на случката. Нещата се случили доста бързо, тъй
като това били мигновени удари, последователни, първо с глава в носа, после се
чупи носът на момента. Свидетелят чул звук, който също бил неприятен за него и
от удара с ръка също се чуло. Знаел за П., че дори не искал да е в близост до
Н.. Когато ходили да закусват в междучасията, ходили по друг път по другите
стълби, за да не се срещне с него, защото той бил изплашен от него и се
притеснявал, тъй като си мислил, че може да има следваща провокация от негова
страна. Свидетелят и И. винаги били с него, за да бъде той защитен и да няма
повече такива ситуации.
Към
момента на инцидента Н. се обърнал. Те били пред тях и дистанцията била 5
метра. По никакъв начин нито един от тях не бил провокирал хората, които били
пред тях. Някой от хората, които били с Н., чули техните гласове, че били зад
тях. По тази причина Н. се обърнал и ударил П.. Още преди те да се спрат,
групата на свидетеля се спряла на 5 метра от тях. Нямало смисъл да са толкова
близо до тях. При положение, че свидетелят знаел за намеренията на Н. към П. и
съдейки по всички провокации от страна на Н. към П., сметнали за добре да бъдат
по-далеч от тях. Той бил свидетел на една провокация. Те имали час на първия
етаж и слизали надолу, а класът на Н. се качвал нагоре. Тогава, когато
свидетелят и П. слизали надолу по стълбите, а Н. се качвал нагоре, Н. блъснал с
рамо П. с цел провокация. Не си разменили абсолютно никакви реплики, П. си
продължил напред. Свидетелят чувал от свои приятели за една случка в коридора,
когато Н. седял на прозореца до коридора и с жестове показвал на П. какво ще се
случи, т.е. удрял стъклото.
Когато
Н. се обърнал, той тръгнал директно към П. и свидетелят застанал между тях, за
да предотврати каквито и да било лоши намерения от страна на Н. към П..
Когато
Н. се обърнал, той тръгнал директно към него. Нямало абсолютно никакви реплики.
След това свидетелят застанал между тях. В този момент не се водил никакъв
диалог. Свидетелят казал на Н., че тези неща не се решават по този начин, а той
му казал: „Добре, ние ще се разберем като големи хора”. Преди свидетелят да му
каже, че тези неща не се решават по този начин, той го попитал: „Ти охрана ли
си му?”, той отговорил: „Да, в случая съм му охрана”. Диалог имало между
свидетеля и Н.. След неговата реплика от страна на П. нямало абсолютно никаква
реакция. Когато свидетелят казал на Н., че тези неща не се решават по този
начин, а трябва да ги решат като големи хора, той казал: „Да, само ще си поговорим”.
В този момент свидетелят се отдръпнал и след като се отдръпнал, последвал
ударът с глава в носа на П. и ударът с юмрук в челюстта на П.. Нямало разговори
между свидетеля и спътниците на Н. или между П. и спътниците на Н.. Нямало
агресия към другите от страна на Н., а само и единствено към П..
От
разпита на св.И. В. И. се установи, че на 15.11.2016 г. имали намалени часове в
училище. Тръгнали си една групичка - свидетелят, П., И. и Г. На кръстовището на
бул. „Б.” след „П.” пред тях били Н. с неговите приятели и неговата приятелка
тогава – Д. Те се спрели да чакат да светне зелено на пешеходния светофар и
групата на свидетеля малко зад тях си говорили. По едно време Н. се обърнал и
тръгнал към П., а И. застанал между тях, обаче само го подпирал. Н. тогава
казал: „Чакай, нищо няма да правим, само ще се разберем” и И. го пуснал. Н.
отишъл при П., нещо почнал да се заяжда с него, обаче П. си стоял с ръцете в
джобовете на якето и Н. го ударил с главата в носа, а после го ударил в долната
част на лицето с дясната ръка с юмрук. След това И. пак се намесил, дръпнал Н.,
той се обърнал и си тръгнал. След това текла кръв на П., те му дали салфетки да
си попие кръвта, поговорили си малко и после И. отишъл до тях да го изпрати,
обяснили на майка му и на баща му какво точно се е случило. П. не бил на
училище две седмици. Правили му операция на носа, имал маска, било го доста
срам да излиза така. Трябвало те да го посещават в тях, за да го виждат, защото
не искал да се показва така. След този случай той главно се чувствал унизен. В
класа им не се коментирал толкова този случай, но чували няколко пъти как Н. се
хвалил пред приятелите си с това нещо и дори не изпитвал съжаление или нещо
подобно, а буквално се хвалил с тази негова постъпка. П. не идвал на училище две
седмици. П. обяснявал, че след операцията, когато са му махали марлите, тогава
го боляло.
При
инцидента, когато Н. се обърнал към П., преди това П. не бил отправял думи или
реплики към Н. и в никакъв случай не го провокирал. Не бил споменавал думата
„н.”, не бил казвал на Н. и израза „Айде бе, ела тук, ………..”. Свидетелят не чул
такъв израз. Приятелите на Н., с които той вървял, били пред тях, всички те
били пред тях на разстояние два метра и половина-три. Приятелите на Н. не се
намесили. Те просто стоели и гледали. Никой от тях не се обадил да каже на П.,
че обижда Н. или нещо такова. На тази дата нямало нещо конкретно, спрели на
светофара и Н. просто се обърнал. Цялата история била заради едно момиче,
главно, с което Н. имал връзка, а П. я харесвал, обаче свидетелят не знаел защо
бил целият този гняв от страна на Н.. Н. провокирал П. в коридорите в
училището, гледал го лошо, бутал се с рамо в него като вървели по коридорите,
имало разстояние, а той просто идвал и се блъскал умишлено с П. в рамото.
В
деня на инцидента, когато вървели, със сигурност си говорили за нещо, но то не
било по адрес на Н.. Първо Н. се обърнал, след това се завъртели и другите.
Имало разговор между И. и Н.. И. го подпрял и му казал: „Чакай, чакай, сега
какво ще правите”? Подпрял го, защото той се засилил към П. буквално. Той се
обърнал и се засилил към П.. Н. казал: „Нищо няма да правим, само ще се
разберем, само ще говорим” и И. го пуснал. Н. казал: „Какво искаш от мен?” или
нещо такова, но П. си мълчал. П. просто стоял и не казал нищо.
От
разпита на св. Ц. Н. Д. - ***** на
ответника Н.Д., се установи, че знаел за инцидента, случил се между ***** му и
П.К.. До момента, в който се случила случката, след като го ударил с главата,
вечерта свидетелят се прибрал и той му обяснил каква била ситуацията. Бил
страшно разстроен и притеснен от случката. До този момент свидетелят не знаел,
че ***** му бил подложен на такъв психически тормоз, обиждан в продължение на
една година. Чак след това разбрал, че цялото това действие, което той
направил, го бил направил в състояние на афект, страх. След като му казал, че е
ударил П., свидетелят бил учуден, защото той никога не бил реагирал така в
такива ситуации. Като минало малко време, спокойно му обяснил какво е довело до
неговата реакция. След това вече, като видял какви неща са му пращани по
телефона и като разбрал, че бил псуван на майка и обиждан, може би в тази
ситуация и свидетелят би реагирал така. В продължение на доста време П. го
обиждал пред неговата приятелка тогава – Д., пращал обидни съобщения колко бил
„н”, „т”. Изключително лоши неща, имало ги приложени в полицията, когато
правили разследване. Свидетелят и в момента много трудно му обяснявал, че
нещата са поставени така, че някой може да стои срещу теб, да те обижда, да те
псува и единственото нещо, което може да направиш, е да отидеш да се оплачеш.
Цялата тази реакция бела благодарение на това, че той играел футбол и общо
взето във футбола да се понаблъскат, да се напсуват, не водило до такива
страшни последствия. Вече като се успокоил синът му, споделил своето отношение
към случилото се, защото той първите един-два дни не бил на себе си, притеснен,
уплашен. Вече, като се поуспокоил, свидетелят го завел да се консултира с
адвокат, който му обяснил. Наистина вече съжалявал за реакцията си. На
следващия ден или седмица, когато се събирал учителският съвет, той се извинил
за постъпката си, осъзнал си действията. Това, което той му обяснил било,
че вървял с приятелката си и с още едно
момче. През целия път от училище компанията отзад говорили по негов адрес нещо,
обиждали го. На светофара, като спрели, П. го напсувал или „н.” му казал, Н. се
обърнал. Едното момче ги спряло, след това П. казал: „Пусни го този н. да видим
какво ще стане”. Н. бил предизвикан, за да реагира. Това му го обяснил неговият
***. След тази случка той бил разстроен, чувствал се страшно виновен за своята
реакция. По отношение на това, че са отправени към него обидни квалификации той
се чувствал много обиден и много разстроен. Много страшно го притеснявало това
и след тази случка доста дълго време той излизал само с придружители.
Свидетелят говорил с неговите приятели, излизал само с придружители и бил доста
уплашен. Не знаел какви ще са последствията, даже очаквал нови провокации. Даже
в училище пак бил блъскан по коридорите от П. и след това свидетелят го накарал
да отиде при директора и той да реагира по същия начин след като продължава.
Той бил уплашен и излизаше с придружители, защото очаквал, че групата момчета,
които били зад него, ще го нападнат, че ще си върнат и ще бъде набит.
От
разпита на св.Д. К. Д. се установи, че познава Н.Д. като съученик. Учили заедно
в гимназия „И. В.“ в гр. **** П.К. бил в същата гимназия, знаел го, но не се
познавали с него. С Н. били съученици 5 години. Знаел за инцидента, който се
случил между Н. и П.. Бил свидетел от първо лице. Понеже с Н. живеели в една
посока, след училище се прибирали заедно. С тях била тогавашната му приятелка
Д. Л. Зад тях вървели П. и съответно някакви негови приятели. Единият бил И., а
другият – И. Вървели пред тях. Те били на известно разстояние зад тях. Говорили
си нещо, коментирали нещо и когато стигнали на светофара на бул. „Б.“, където
се пресича с бул. „В.“, Н. се обърнал към П. и съответно му казал: „Какво
става, дай да се разберем най -после“. След това един от приятелите на П. – И. , застанал пред Н., бил като бодигард един
вид, при което Н. казал: „Пусни ме. С него ще се разберем, само ще си
поговорим“. Тогава П. казал: „Остави го този н., ……., да видим какво ще
направи“. Н. тогава не предприел всички мерки, в смисъл, че не бил тръгнал на
бой и т.н. Просто си личало, че е афектиран от казаното и от обидата. След като
И. се обърнал, последвали някакви размени на думи. П. продължил с някакви
провокации. Свидетелят не си спомнял точните думи, но нещо си казали със
сигурност. След това Н. се афектирал още повече и го ударил в носа с глава.
След това те си тръгнали и Н. след това казал, че се чувства обиден, че му било
гадно, че пред тогавашната му приятелка го обидил, че се почувствал засегнат
морално. Н. осъзнавал, че не е прав, но бил реагирал така, защото бил засегнат
по някакъв начин. След това случката се коментирала и в училище, защото тогава
били все още на училище. Коментирало се в класа, защото първоначално в училище
бил проблемът. Н. знаел, че не бил прав, не бил претендирал, че е извършил
достойна постъпка и т.н.
Инцидентът
бил точно след като свършили училище, като се прибирали. Били свидетелят, Д. Л. и Н.Д. и съответно зад
тях вървели П., И. и И.
Съдът
възприема показанията на разпитаните свидетели Ц. и И. като последователни,
логични, съответни едни на други и на медицинската документация, основани на
преки впечатления, както и незаинтересовани. Не се възприемат показанията на
св. Д. като пристрастни, неосновани на преки впечатления, а възпроизвеждащи разказаното
от **** му, в частта относно отправени от пострадалия реплики, провокирали
причиняването на телесна повреда. Не се възприемат и показанията на св.Д. в
тази им част като изолирани и заинтересовани / предвид приятелските му
отношения с ответника/. Същият заяви, че П. казал: „Остави го този н……., да
видим какво ще направи“. След като И. се обърнал, последвали някакви размени на
думи. П. продължил с някакви провокации. Свидетелят не си спомнял точните думи,
но нещо си казали със сигурност. На първо място, за множество думи и провокации
разказва единствено този свидетел, като в отговора на исковата молба, както и в
насрещната искова молба не се споменава за множество, различни реплики, за
които единствено св.Д. говори. От друга страна, същият заявява, че не си спомня
точните думи, но нещо със сигурност си били казали, но пък е категоричен, че П.
бил казал „Остави го този н……………, да видим какво ще направи“. Тази
категоричност относно репликите, посочени в насрещната искова молба и в същото
време несигурност и липса на спомен за другите реплики, които той определя като
„провокация“, мотивират съда да не възприема показанията му и същите да се
приемат като опит за оневиняване на приятеля му.
Въз
основа на горното, съдът намира за установено, че на 15.11.2016 г. в разрез с
общоустановеното правило в чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът Д. противоправно и
виновно е причинил на К.: *************************, което се установява от
приетата медицинска документация и от заключението на вещото лице по
допуснатата по делото СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно и безпристрастно.
С
оглед изложеното, съдът намира, че е налице виновно и противоправно поведение
на ответника, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди
в патримониума на ищеца.
По
правилата на чл.45 от ЗЗД обезвреда на причинените щети дължи делинквентът. По
общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму /чл. 45, ал. 1 ЗЗД/. Или налице
са визираните от закона предпоставки /чл. 45 ЗЗД/ за уважаване на предявения
иск /вреди, причинени на ищеца от ответника; вина за причинените вреди,
причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат/ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
унижение и страх, като по изложените по-горе съображения искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Що
се отнася до размера на претенцията за обезвреда, видно от заключението на
вещото лице и от показанията на св.Ц. и И. травмите са довели до значителни по
интензитет болки и страдания, с продължителност от около 1 месец, като болките
първоначално били много силни, на впоследствие намалели. Премахването на
тампоните от носа след операцията също били свързани със силни болеви усещания.
Пострадалият се чувствал унизен пред съучениците си, като се страхувал да се
движи сам по коридорите и в района на училището, за да не срещне отново
Д..
Изхождайки
от горепосочените обстоятелства и от принципа на справедливостта, съобразно
който съдът следва да определи размера на претендираното обезщетение /чл. 52 ЗЗД/, то настоящият състав намира, че същото следва да бъде присъдено в пълния
претендиран с исковата молба размер от 3 000
лв. за неимуществените вреди, за заплащането на която сума, ведно със
законната лихва върху нея от датата на деликта до окончателното им изплащане
ответникът следва да бъде осъден.
По
отношение на предявения насрещен иск съдът намира следното:
От
събраните по делото доказателства не се установи да е налице отправяне от П.К.
по отношение на Н.Д. на изразите „Пусни го н.да видим какво ще направи…“ и „Айде бе, ….…“. За такива изрази свидетелстват
св.Д. – **** на ищеца по насрещния иск и св.Д., чиито показания съдът не
възприема по посочените по – горе съображения. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция по чл.45 от ЗЗД на ищеца по
насрещния иск Д. се явява недоказана и ще се отхвърли. С оглед отхвърлянето на
главния иск, ще се отхвърлят и акцесорните претенции за осъждане на ответника
да заплати на ищеца и обезщетение за забава.
Досежно
претенцията на ищеца К. за присъждане на разноски по производството, съдът
намира същата за основателна с оглед изхода на делото, поради което на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят 650лв. – направени
разноски, от които 120лв. - държавна такса, 90лв. – разноски за СМЕ и 440лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът
и ищец по насрещния иск Д. претендира разноски, но предвид изхода на делото,
такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Ц.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на
П.Н.К., ЕГН **********,***, пл.“*********“ № 1, ет.2, ап.3, сумата от 3000лв. / три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
причинени от Н.Ц.Д. на П.Н.К. *** травматични увреждания: ******************,
ведно със законната лихва от датата
на деликта – 15.11.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 650 лв. / шестстотин и
петдесет лева/ – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ц.Д., ЕГН **********,*** против П.Н.К.,
ЕГН **********,***, пл.“*********“ № *, ет.*, ап.*, обективно съединени
насрещни искове с правно основание чл.45, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 и чл.84 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 15.11.2016 г., от
отправени обидни изрази, с които са накърнени честта и достойноството на ищеца
на обществено място и пред близки хора, съответно в размер на 500 лева за
обезвреда относно първия израз „Пусни го н. да видим какво ще направи…“ и 1 000 лева за втория израз „Айде бе, ….…“., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.11.2016 г., до
деня преди входиране на насрещната искова молба – 24.06.2018г., в размер на 245,07
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба – 25.06.2018 г., до окончателното
изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ