Р Е Ш Е Н И Е № І-115
град Бургас
,14.10. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............втори октомври …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1094 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на К.С.Д.
–ищец по гр.д. № 348 /2018 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 776/05.04.2019
год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на
въззивника против „Алупласт-ЖГТ“ЕООД за
заплащане на сумата над уважения размер от
8000 лв. до претендирания от
24 800 лв.-представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука на 23.12.2017 г.
,ведно със законната лихва върху сумата
от увреждането -23.12.2017 г. до
окончателното изплащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.
Сочи
се ,че ,макар и съдът да е направил задълбочен анализ и преценка на събраните по делото
доказателства ,не е оценил в пълнота
конкретно понесените болки и страдания
,понесени от ищеца ,при което
присъденият размер на обезщетение е несправедлив .Неправилно според
въззивника съдът е обвързал определянето
на обезщетението за неимуществени вреди
с получените обезщетения за временна нетрудоспособност /болничните/.Счита се
,че определеното обезщетение е силно занижено ,несъобразено с доказателствата
по делото относно действително
претърпените от ищеца вреди с оглед
увреждането .Подробно се изтъкват обстоятелствата относно
увреждането ,лечението и психическото състояние на ищеца след това
.
Моли се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване изцяло на предявената искова претенция.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..
Въззимият
ответник по делото в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба .Счита ,че
при постановяване на решението не са допуснати визираните нарушения.
Оспорват се изтъкнатите във въззивната
жалба доводи ,като се сочи ,че
полученият абсцес /т.нар.втора
операция / не се дължи на инцидента-което е било посочено изрично от вещото лице
по медицинската експертиза .Освен това
оспорва се твърдението ,че 3 месеца след злополуката ищецът имал нужда от помощ в ежедневния си
бит за елементарни физиологични и хигиенни нужди.,като се подчертава ,че до
02.03.2019 г. ищецът е бил в болнични ,а трудовото му правоотношение не е
прекратено поради несгодите от полученото нараняване. Независимо от това
след изтичане на болничния ищецът е бил
20 дне на работа и е изпълнявал
задълженията си ,без някой да го придружава и да му помага.Затова се счита ,че
въззивната жалба на ищеца е
неоснователна ,като се изразява становище ,че
присъденото обезщетение е неоснователно завишено
Постъпила е и въззивна
жалба от ответника по делото – „Алупласт ЖТГ“ЕООД ,чрез процесуални му
представител –против решението н частта ,с която е уважена исковата
претенция за заплащане на обещетение от
88,20 лв. –за имуществени вреди и 8000
лв. – за претърпени неимуществени вреди
,като се счита в тази част решението за неправилно ,необосновано и в противоречие
със събраните доказателства ,при игнориране на част от доказателствата и избирателно съобразяване с
части от тях.В решението си съдът
не е обсъдил механизма на настъпване на трудовата злополука и пряката причина ,която я е предизвикала .Не
е посочил ,че пряката причина за настъпването
са нарушенията ,допуснати от ищеца във връзка с изпълнението на
задълженията му съобразно трудовия му договор
и длъжностната характеристика ,както и проведените
инструктажи.Причинната връзка между деянието
и вредата е в неизпълнение на задълженията на ищеца да положи елементарно старание и внимание
,като е пренебрегнал основни технологични правила за работа и безопастност според въззивника-ответник .Установяването на
механизма на трудовата злополука е от
значение за преценката относно наличието на съпричиняване от пострадалия работник поради проявена от него груба небрежност ,а
тези обстоятелства не са били изяснени по делото .
Подробно се излагат
съображения против изводите на първоинстанционния съд ,че не е налице
изключващо или намаляващо отговорността на работодателя обстоятелство ,като се анализира механизма на
инцидента ,възпроизведен в двете технически експиртизи по делото ,с които
според въззивника съдът не се е съобразил
.Изтъкват се допуснатите от ищеца
нарушения и неизпълнение на вменените му
в чл. 33 от ЗЗБУТ,чл. 01 т. 5 от Нередба № 2 /22.03.2004 г. и цитирани в инструктажа за безопасна работа с преносими стълби
задължения.Не са взети предвид
констатациите на комисията ,съставена от инспектори на НОИ,ТП-Бургас и
Д ИТ –Бургас ,според които причината за инцидента е поведението на самия ищец и грубото
нарушаване от негова страна на
елементарни правила за поведение.В противоречие с доказателствата според въззивника-ответник съдът е приел ,че действията на ищеца не
покриват съдържанието на понятието „груба небрежност „ по смисъла на чл. 201
ал. 1 КТ –злополуката да е настъпила поради допуснато от работника
пренебрегване и неспазване на правилата за безопастността на труда .Подробно се
анализират доказателствата относно
обстоятелствата около злополуката ,като се счита ,че всички събрани
доказателства установяват проявена груба небрежност от страна
ищеца,който допринася до голяма степен за злополуката и че самият той е причина за
инцидента.Действията му са в нарушения
на основните правила за безопастност ,за които му е бил проведен инструктаг от
работодотеля ,включително и относно
ползването на преносими стълби –което е част от правилата за безопансни условия на труд и е
включено в инструкията .Затова се
счита ,че нарушаването на основни
правила за безопосна работа и
пренебрегването на изрични забрани ,за
които ищецът е бил инструктиран (,са причината
за злополуката и представлява
неполагане на грижата ,която би положил и най-небрежният човек при изпълнение
на тази работа.
Направеният
от районния съд незаконосъобразен
извод за липса на груба небрежност се отразява на
правилността на съдебния акт,включително и при определяне на размера на обезщетението
поради липса на произнасяне за съотношението в приноса на пострадалия .Счита се
,че в конкретния случай отговорността на работодателя може да бъде както намалена ,така и изключена,тъй като
работникът е допринесъл за трудовата злополука ,като е допуснал груба
небрежност при изпълнение на служебните си дейности .В производството формата
на вината на ищеца според въззивника-ответник е безспорно доказана ,което предполага и изключване отговорността на
работодателя или намаляването й в
минимален размер до 1/10 от обезщетението ,което следва да се определи в
справедлив размер .Съдът е завишил прекомерно размера на дължимото обезщетение
според въззивника-ответник ,като се излагат подробни доводи за това .С оглед
неоснователното завишаване на размера
на присъденото обезщетение ,се счита,че решението е неправилно и в частта
относно присъдените на ищеца разноски .Атакува се решението и относно признатия адвокатски хонорар ,заплатен от ищеца и
осъждането на ответното дружество да заплати държавна такса за цялата претендирана сума .
Моли се за отмяна на решението .
И
двете страни не сочат нови доказателства .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 200 КТ.
По делото е
установено, че страните са били в трудово правоотношение от 25.09.2017 г. до 02.03.2018 г., като ищецът е заемал длъжността " оператор миксер". На 23.12.2017 г., по време на
работа на ищеца ,на смяна с работно време от 8,00 ч.
до 17,30 часа , на него ,заедно с останалите
работещи от смята ,е поставена
задача от началник смяната Й. да почистят работните си места и помещения .Това
станало около 15,00 часа /след почивката /,като началник смяната обиколил всички работни места .Като минавал
през миксера ,видял ,че ищецът почиствал пулта за управление на миксера
,намиращ се в обособено помещение с
врато-стена от дограма /вж. показанията на
свид. Й. /Около 15,15 часа К.Д.
,без да ему е поставяна подобна
задача и без да е необходимо за изпълнението на възложената му работа , се
е качил на двураменна дървена стълба /висока около 1,90 м.и предназначена само
за ползване от електротехниците/ и
започнал да почиства праха върху ел. таблата /според първоначалните
обяснения на ищеца , а според допълнителните му противоречиви обяснения –с
пластмасова метла с дължа дръжка около 1 м. почиствал стената в дясно над климатика /.Тъй като бил качен на
най-горното стъпало /до снадката /на стълбата ,докато бил там чул шум ,токът спрял
и той паднал от стълбата .Вследствие на падането е причинено
счупване на дисталния клай на лявата лъчева кост ,проведено е оперативно
лечение с поставяне на метална остеосинеза-киршенови игли /вж. заключението на
медицинската експертиза .
Злополуката е
приета за трудова с разпореждане № 5104-02-22/06.03.2018 г. на ТП на НОИ – Бургас .
Обсъждайки
събраните по делото доказателства, районният
съд е посочил, че ищецът е преминал инструктаж
и е бил запознат с правилата за безопасност в ответното дружество/инструктиран за безопасна работа съгл. Изискванията
на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и
служителите по плавилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд /, като освен първоначален са
му провеждани и периодични/ежедневни / инструктажи по ЗБУТ. Част от правилата за безопасност е и
инструкцията за безопасна работа с
преносими стълби /лист 47 от първоинстанционното дело /.Съгласно Основните правила за безопасна работа с
преносими стълби ,приложение към Инструкцията за безопасна работа с преносими стълби „работникът трябва да се
държи здраво за стълбата ,като трябва и
двамата му крака да са върху стъпалата и
да се придържа към нея поне с една ръка „.Тук следва да се подчертае ,че
неоснователно е възражението на ищцовата страна ,че ищецът не бил преминал през
инструктаж за работа с преносими
стълби.Тази инструкция е част от
инструкцията за безопасност в ответното предприятие ,с която ищецът е
бил запознат ,удостоверявайки за това с подписа си –списъците са приложени към
делото /В случая предвид височината на стълбата /1,90 м./ ,височината на К. Д.
/1,78 м./ и разстоянията в помещението /вж. приложената към техническата
експертиза схема/,както и мястото ,на което е бил стъпил на едното рамо на
двураменната стълба ,на височина от пода
1,60 м. ,той не се е държал с едната ръка
за стълбата и не е имал в това положение практическа възможност да се придържа към нея .С това е нарушил
основните правила за безопасна работа с преносими стълби ,цитирани по-горе
. . Установено е също , че ищецът не
е било необходимо да ползва стълбата за
изпълнение на възложената му задача /да почисти машината ,с която работи и
пултът за управление /-за изпълнение на
възложената му задача е бил необходим само парцал или метла,а той е взел
стълбата от електроотдела
–помещението ,олбосособено за ел.табла
,достъп до което имат само ел. техниците /и което е в непосредствена близост с
помещението ,където работи ищецът .Нещо
повече – работата със стълба е строго
регламентирана в ответното предприятие ,поради което и е проведен специален инструктаж за
безопасна работа с преносими стълби /част от правилата за безопасност в
ответното предприятие /,като в
длъжността ,заемана от ищеца ,не се предвижда работата с подобни стълби /макар
и да съществува задължение работникът да
поддържа в чист вид работното си място ,площадка ,машините и съоръщенията /. По делото не е спорно, че злополуката е
станала, след като ищецът е взел двураменната
дървена стълба , за да почисти“праха върху ел. таблата“/според първоначалните обяснения
на ищеца / . Качвайки се на последното
стъпало на стълбата /реално на височина около 1,60 м. /,той не е имал никаква
възможност да се придържа към стълбата ,при което след шума от спирането на
тока ,той се стряска и пада от стълбата . В резултат на това ищецът
получил счупване на долен край на лява
лъчева кост ,причинило трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за около 3-5 месеца . За уврежданията си ищецът е лекуван
оперативно и след това за период от 3 месеца е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Обсъждайки вида и
характера на полученото увреждане, продължителността на оздравителния период,
претърпените болки, страдания и неудобства, както и извършените оперативни интервенции ,настъпилото
усложнение на здравословното състояние на ищеца,момента на настъпването на
увреждането –непосредствено преди Коледните и Новогодишните празници ,, първоинстанционният съдът е приел, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата 8 000. По отношение
на възражението на ответната страна за
проявена груба небрежност от страна на
ищеца и приложение на нормата на чл. 201
ал. 2 КТ,първоинстанционният съд е приел
че същото е неоснователно ,че не е налице изключващо и намаляващо
отговорността на работодателя
обстоятелство .
Съдът не е отдал
нужното значение на установените по делото факти, че на работника е бил
проведен инструктаж за безопасна работа; че част от правилата за безопасни
условия на труд и работа в дружеството е и инструкцията за за безопасна работа с преносими стълби , в която
подробно са посочени изискванията за работа с преносими стълби – „стълбите да
се изпълзат така ,че работещите да могат по всяко време да се захващат здраво и
да имат здрава опора ;работникът винаги да се държи здраво за стълбата ,като
трябва и двата му крака да са на
стълбата и да се придържа към нея с поне една ръка ;за предотвратяване на
нежелани ситуации,стълбата винаги се наблюдава ,подсигурява и обезопасява чрез
присъствие и поддръжка на втори
човек,забранено е стъпването на най-горните стъпала на двураменна стълба …..“, както и
рисковете при използването й. Като възможен риск е описано именно загуба на стабилност при качването
върху третата част на двойната стълба ,затова е вменено работникът да се държи здраво за стълбата и двама му крака да са върху стъпалата и да
се придържа към нея поне с една ръка .Първоинстанционният съд сам е посочил
,че работникът е нарушил правилата за безопасни условия на
труд ,използвайки стълбата ,без
присъствието на помощник и без спазването
на правилото да не се качка на
последното стъпало и да се захване здраво за стълбата ,докато я използва
.Независимо от това е счел ,че в полза
на работника следвало да бъде отчетено обстоятелството ,че непосредствено преди загубата на равновесие в предприятието било преустановено
електрозахранването от изгарянето на
осветителна ламба ,което било съпроводено с известен шум .
Настоящият съдебен
състав счита ,че от събраните по делото доказателства се установява ,че в
случая пострадалият се е поставил в ситуация на
повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на
собственото си поведение. Както се посочи по-горе, злополуката е станала, след
като ищецът ,без да е било необходимо за
изпълнение на поставената му задача ,своеволно ,е взел въпросната
двураменна стълба от съседното помещение , за да избърше прах
несъвсем ясно къде /доколкото в обясненията си ,дадени на
работодателя и на специално назначената
комисия по разследване на злополуката
същият сочи различни причини да вземе стълбата /,без да се подсигури
чрез присъствието на втори човек ,качвайки се на най-горното стъпало
,без да се придържа към стълбата поне с една ръка , както изискват правилата за
безопасна работа. При това качване на най-високото стъпало и при липсата
на възможност да се придържа към
стълбата,стреснат от шума от изгорялата лампа ,той губи контрол и пада от
стълбата ,в резултат на което е
контузена ръката му . С помощта на
наблизо намиращия се негов колега и по
нареждане на началник-смяната е отведен в болницата .
Действията на ищеца - предприемане на работа с преносима стълба , без това да му е възлагано и да е необходимо
за изпълнение на работата му, в нарушение на правилата за експлоатацията й, в
т. ч. без използване на изискуемите се предпазни средства/наличие на втори човек/ - сочат на висока степен на
съпричиняване на вредите, настъпили преимуществено в резултат на проявената от
работника груба небрежност. Нарушаването на основни правила за безопасна работа,
пренебрегването на изрични забрани, за които ищецът е бил инструктиран,
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при
изпълнение на тази работа. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на
настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на
вредоносния резултат следва да се приеме, че е в размер на 85%. Поради това, дължимото обезщетение от работодателя,
носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено в
тази степен. Това съотношение съответства на установения по-висок принос на
пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат.
Затова
настоящият съдебен състав счита изводите на първоинстанционния съд относно
липсата на груба небрежност от страна на работника за неправилни .
Както и сам районният
съд е посочил ,в последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на
доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил
елементарно старание и внимание; че е пренебрегнал основни технологични правила
и правила за безопасност; че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника
не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати
от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност
само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на
задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. В същия
смисъл решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС;
решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; решение №
348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; решение № 79 от
27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и пр. Както се сочи в реш.№ 348/11.10.2011 г.по гр.д. №
348/2010 г. ., ІV г. о ВКС:“При деликта
обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си
със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е
"деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то
влече своите последици независимо от това дали е "виновно" или
"невиновно". При трудовата злополука обаче обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и
грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право
самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно
значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на
небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността).
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение
на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила
нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение,
но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност
не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване)“.
В конкретния
случай пряка причина за настъпилата
злополука са нарушенията ,допуснати от ищеца във вразка с изпълненията на
задълженията му по трудовия договор ,като причинната връзка между деянието и
вредата е именно в неизпълнение на задълженията на самия ищец да положи
необходимото елементарно старание и внимание ,за да предпази себе си
/здравето си /,като е пренебрегнал
основни технологични правила за работа и безопасност .Загубата на равновесие е предизвикана от поведението на самия
ищец -равновесие е загубил поради
грубото нарушаване на правилата за собствената си безопасност ,изкачвайки се на
най-горното стъпало на стълбата ,без да се държи където и да е ,с нито една от
двете си ръце.В подкрепа на този извод са всички приложени по делото
доказателства ,включително заключенията
на двете съдебно-технически експертизи ,както и
обясненията на самия ищец .Действайки по този начин ,в нарушение на
установени правила за безопасност на труда, той
следва да е предвиждал възможността за
настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да
предотврати,, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение/ груба
небрежност.Действията на ищеца са такива ,каквито чожек не би
направил в ежедневието си ,при това са извършени целенасочено ,без да
има нужда да се качва на стълбата за изпълнение на възложената му работа и без да
има разрешение от прекия си ръководител .Затова и неправилно районният съд приема ,че в полза на работника
следва да се вземе предвид обстоятелството ,че в предприятието шумно е изгоряла лампа .Загубата на равновесие
,както стана дума по-горе е предизвикана от поведението на самия
работник-ищец/грубо нарушавайки правилата за собствената си безопасност и
изкачвайки се на най-горното стъпало на стълбата ,без опора / и той е съзнавал
рисковете от ползването на стълбата по този начин . Ето
защо направеният
от първата инстанция незаконосъобразен извод за липса на груба небрежност се е отразил на правилността на съдебния акт и
на приетото, че предявеният иск е
основателен до размера на сумата от 8000
лева. При тези данни следва да се
приеме, че има причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
претърпените от ищеца вреди ,още повече
,че не се установява по делото пропуски от страна на работодателя във връзка с
осигуряването на безопасни условия на труд на работното място ,както и
изпълнение на задължението му за
осигуряване на такива чрез приемане на правила за работа и регулярни инструктажи ,включително и за
работа с преносими стълби /в каквато насока са и констатациите на комисията ,съставена от инспектори на
НОИ,ТП-Бургас ,както и заключенията на двете назначени по делото технически
експертизи / Ето защо в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ като размерът на
дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата злополука следва
да бъде намалено с 80 %., с какъвто
процент настоящия състав намира, че пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат.
В случая, вида на
травмата е безспорно установена - ищецът е получил счупване на долния край на лявата лъчевата кост , наложило гипсова имобилизация
и фиксация с 5К игли .Бил е хоспитализиран в продължение само на два дни – от 23.12 до 25.12.2017 г.В по-късен
момент е получил абсцес в областта на
операцията ,което наложило отново оперативно лечение с премахване на МО и ексцизия на некрозите . Претърпял е
болки както по време на увреждането, така и в продължителен период / около 4 месеца / след него. В рамките на възстановителния период не е бил напълно работоспобен с лявата ръка
в пълен обем .Възстановяването му към момента е пълно-лявата гривнена става е с пълен обем движения/пациентът –ищец е съобщил на вещото
лице за болки от време на време ,при промяна на времето / .Според
заключението на съдебно - медицинската експертиза, развитият след
първоначалната манипулация абсцес/наложил втората операция / не е предизвикан от счупването,а най-вероятно
е предизвикан от непоносимост към поставените игли ,или от неспазването на
хигиена .Твърдениета и възражениета на ищцовата страна ,че е имал нужда от чужда помощ за елементарни дейности в продължение на три
месеца след злополуката ,че дълго време след това работоспособността му не е
била напълно възстановена ,че и понастоящем
ръката му не е възстановила
подвижността си ,са останали абсолютно недоказани по делото .Затова и
жалбата на ищеца против решението в
частта относно размера на обезщетението
,считайки ,че същото е значително занижено ,е неоснователна .
Съобразявайки вида и характера на полученото
увреждане /временно ,но не трайно затрудняване на движенията на лявата китка според заключението на съдебно-медицинската
експертиза/; продължилия период на
лечение /в т. ч. оперативно/ и възстановяване-около 3-4 месеца; търпените болки, страдания, стрес и неудобства,
както и приключилото в пълна степен възстановяване на ръката и отзвучаване на последиците от
травмата, въззивният съд счита , че сумата от 7 000 лв. е
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в този случай. При
тази база, приспадайки приноса на пострадалия / 80% / за настъпване на злополуката , претенцията е основателна и следва да
се уважи до размера на сумата 1400 лв.,като в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено ,а в останалата
част –с която искът е уважен над тази
сума до размер от 8000 лв. –решението следва да бъде отменено и вместо него –
претенцията отхвърлена .Що се касае до
решението в частта относно присъдените имуществени вреди ,то в тази му
част решението следва да бъде потвърдено
,доколкото не се излагат основателни доводи против него от ответната страна .
Неоснователно е
възражението на въззивника-ответник в жалбата му, че искът следва да се отхвърли,
тъй като увредата е настъпила изцяло по вина на работника. При условията на чл.
201, ал. 2 КТ размерът на дължимото обезщетение може да бъде само намален, но
при спазване на принципа за справедливо овъзмездяване на пострадалия за
претърпените болки, страдания, психически дискомфорт, неудобства и затруднения
в ежедневието. При допусната от работника груба небрежност, работодателят не
може да бъде изцяло освободен от отговорността си за обезвреда, каквото по
съществото си е поддържаното в жалбата искане. От това задължение работодателят
може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от
пострадалия, която правна конструкция е неприложима към хипотезата на
обезщетяване на вреди от трудова злополука, или професионална болест.
Предвид изхода на спора следва да бъде направено и присъждане на
разноските ,направени от страните по делото –съобразно правилата на чл. 78 ал.
1 и ал. 3 ГПК.Няма спор ,че с оглед разпоредбата на чл. 359 от КТ работниците и
служителите не дължат в производствата по трудови спорове държавни такси и
разноски във връзка със събиране на посочените
от тях доказателства ,но дължат на ответната страна направените разноски съобразно отхвърлената
част от исковете им.В настоящия случай и с оглед представените списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК ищецът е направил съдебно-деловодни разноски пред
двете инстанции в размер на 3100 лв. , а ответникът-2260 лв. Съобразно уважената част от иска му на ищеца се дължат
разноски в размер на 175 лв. /при предявена искова претенция от 24 888,20
лв. /,а на ответника – с оглед отхвърлената част от иска / в размер на 23 400
лв. /се дължат разноски в размер на 2132 лв..
С оглед на гореизложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 776/05.04.2019 г. постановено по
гр.д. № 3482/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,заедно с постановеното
по реда на чл. 248 ГПК допълнително определение за разноските №4428/28.05.2019 г.-неразделна част от
решението , В ЧАСТТА ,с която „АЛУПЛАСТ
–ЖГТ“ЕООД,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление – гр. Бургас ,Южна
промишлена зона , Производствена база „Алупласт“,представлявано от ТЕОДОР СТОЕВ
–управител е осъдено да заплати на К.С.Д.
,ЕГН ********** от гр. *** ,,съдебен адрес – гр.Бургас ,бул.“Стефан Стамболов“
№ 26 ,вх.А,ет.3 –чрез адв. Димитринка Радева
сума в размер над 1400/хиляда и четиристотин
/лева до
размера от 8000/осем хиляди /лева –представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,изразяващи
се в претърпени болки и страдания от трудова злаполука ,претърпяна на
23.12.2017 г. ,ведно със законната лихва върху главницата над 1400 лв. ,считано
от 23.12.2017 г. до окончателното й изплащане ,както и в частта
относно присъдената в полза на
ищеца сума в размер на 828,55 лв. –
разноски по делото пред първата инстанция и
сумата над 56 лв. – държавна такса и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на
К.С.Д. ,ЕГН ********** от гр. *** ,,съдебен адрес – гр.Бургас
,бул.“Стефан Стамболов“ № 26 ,вх.А,ет.3 –чрез адв. Димитринка Радева за осъждане на АЛУПЛАСТ –ЖГТ“ЕООД,ЕИК **********,със
седалище и адрес на управление – гр. Бургас ,Южна промишлена зона
,Производствена база „Алупласт“,представлявано от ТЕОДОР СТОЕВ –управител на
сумата над 1400/хиляда и четиристотин /лева до уважения размер от 8000 лв.- представляваща обезщетение за неимуществени вреди
,изразяващи се в претърпени болки и страдания от трудова злаполука ,претърпяна
на 23.12.2017 г. ,ведно със законната лихва върху главницата над 1400 лв.
,считано от 23.12.2017 г. до окончателното й изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА решението в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ
– относно присъдените 88,20 лв. –обезщетение за претърпени имуществени
вреди -разходи за медицинско лечение
,както и в частта ,с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение на
неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 24800/двадесет и четири хиляди и осемстотин /лева .
ОСЪЖДА
АЛУПЛАСТ –ЖГТ“ЕООД,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление – гр.
Бургас ,Южна промишлена зона ,Производствена база „Алупласт“,представлявано от
ТЕОДОР СТОЕВ –управител да заплати на К.С.Д. ,ЕГН ********** от гр. ***
,,съдебен адрес – гр.Бургас ,бул.“Стефан Стамболов“ № 26 ,вх.А,ет.3 –чрез адв.
Димитринка Радева сумата 175/сто седемдесет
и пет /лева-разноски по делото пред двете инстанции съобразно уважената част от
исковете .
ОСЪЖДА
К.С.Д. ,ЕГН ********** от гр.*** ,,съдебен адрес – гр.Бургас ,бул.“Стефан
Стамболов“ № 26 ,вх.А,ет.3 –чрез адв. Димитринка Радева да заплати на
АЛУПЛАСТ –ЖГТ“ЕООД,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление –
гр. Бургас ,Южна промишлена зона ,Производствена база „Алупласт“,представлявано
от ТЕОДОР СТОЕВ –управител сумата 2132/две хиляди сто тридесет и два /лева-направени разноски пред двете инстанции
съобразно отхвърлената част от исковете .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.