Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о.,
5 състав, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 504 по описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./
Ищeцът твърди, че на 27.10.2015 г. настъпило ПТП по вина на
водач на МПС, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното
произшествие му били причинени телесни повреди – контузия и разкъсно-контузна
рана на дясна теменна област на главата, травматичен епистаксис и навяхване на
шията, разкъсно-контузна рана на дясната теменна област. От така причинените
телесни повреди търпял неимуществени вреди – изпитвал силни болки в продължение
на 2 седмици в областта на шията и третираната лицева област. През този период
следвало да изпълнява щадящ режим. Това го поставило в невъзможност да посреща
със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяването на които
получавал помощ от близките си. През този период носел шийна яка, която
допълнително усложнила движенията му и му причинила неудобство при извършване
на обичайни дейности в ежедневието. Болките и страданията смущавали съня му.
При обработването на раната в областта на челото били поставени шевове, които
завинаги оставили белег върху лицето му и щели да му напомнят за катастрофата. Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди ищецът определя на 40 000 лв.
Моли съда да осъди ответника да заплати горепосочената сума, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че вредите настъпили,
докато ищецът управлявал моторно-превозно средство и пътно-транспортното
произшествие настъпило в резултат на неговото противоправно поведение, поради
което бил осъществен съставът на чл. 494 от КЗ – изключения от покритието;
оспорва наличието на причинно-следствената връзка между пътно-транспортното
произшествие и телесните повреди; прави възражение за съпричиняване на вредите,
тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан; оспорва размера на иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/
е върху ищеца, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/ да докаже размера на
дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на лек автомобил „Мерцедес” модел ”Ц 200”
с рег.№ *******– С.Д.Д., е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП – 27.10.2015г. от ответното дружество, което се
потвърждава и от представената по делото разпечатка за публикувана на електронния сайт на Гаранционния фонд
информация за сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния автомобил
Спорен
въпрос по делото е какъв е механизмът на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Видно от автотехническата
експертиза, чието заключение съдът приема, механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие вярно е отразен в констативния протокол за
ПТП. На 27.10.2015г. на прав участък по бул.”Сливница” в района на №114 лек
автомобил ”Алфа Ромео Спидер” с рег. № *******е паркирал в крайната дясна
аварийна бус лента при наличието на забраняващ спирането знак Б-27, а пред него
е бил паркиран друг автомобил – джип ”Хонда”. Лек автомобил „Мерцедес” модел ”Ц
200” с рег.№ СА *******, се е движил в средната лента на платното със скорост
над 70 км./час. Водачът на автомобила се е отклонил надясно, поради маневра за
престрояване, извършена от друг неизвестен автомобил. След като се е отклонил
надясно, водачът на л.а ”Мерцедес” е навлязъл в крайна дясна лента, но е
продължил да се движи надясно и е преминал в аварийната лента, където се е
ударил в паркиралия лек автомобил ”Алфа Ромео Спидер” с рег. № *******, който
от своя страна се е придвижил напред и се е ударил в спрелия пред него джип
”Хонда”. При удара в лек автомобил ”Алфа Ромео Спидер”, лекият автомобил „Мерцедес Ц 200” се е движил със скорост от 79
км./час. Скоростта, при която ПТП е било предотвратимо е до 61 км./час. В
съдебно заседание вещото лице заявява,
че ПТП не би могло да настъпи при друг механизъм, а само ако л.а „”Алфа Ромео
Спидер” е бил паркиран по време на удара. Механизмът на настъпване на ПТП се
потвърждава и от показанията на св.Ц. и Д., които също заявяват, че автомобилът
е бил паркиран по време на ПТП.
При така събраните доказателства,
съдът приема, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на водача
на л.а ”Мерцедес”, модел „Ц 200” с рег. № *******, който се е движил с
несъобразена с пътната обстановка скорост, при което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС при избиране на скоростта на
движение следва да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността
на движението, конкретните условия на видимост и да имат готовност да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Противоправно е и поведението на водача на л.а
”Алфа Ромео”, който е паркирал МПС в аварийната бус лента при наличието на
забраняващ спирането знак Б – 27, като това нарушение също е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
От
представеното по делото постановление за прекратяване на наказателно
производство от 11.01.2016 г. /л. 33/, се установява, че образуваното срещу деликвента
С.Д.Д. наказателно производство е било прекратено на основание чл. 343, ал. 2
вр. ал. 1 от НК и чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и чл. 199 НПК.
Видно от писмо от СДВР от
31.03.2016г. срещу С.Д.Д. е издадено наказателно постановление, което към
момента на изпращане на писмото не е било връчено и не е влязло в сила.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял следните леки телесни
повреди: дисторзио коли - множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия и
разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата, контузия и охлузване
в дясна слепоочна област на главата и травматичен кръвоизлив от носа, без
рентгенови данни за счупване на ностни кости. Непосредствено след ПТП ищецът е
бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – неврохирургичен кабинет, извършени
са консултации с хирург и травматолог, рентгенологични изследвания, след което
е освободен за домашно амбулаторно лечение. За навяхването на шийния отдел на
гръбначния стълб е предписано носенето на мека шийна яка за период от 7-10 дни
и медикаменти. Най-интензивни са били болките и страданията в рамките на
първите 10-15 дни. В следващия период, с носенето на шийната яка, оплакванията
са намалели и постепенно утихнали. Разкъсно-конкурзната рана е била хирургично
обработена – след почистване, залепена с тъканно лепило. Дадени са указания да
не се мокри за период от четири дни. Разкъсно-контузната рана в дясна теменна
обраст на главата и ожулването в дясната слепоочна обраст са довели на болка
най-интензивна в първите 5-6 дни, общо за период от 10-14 дни. Контузията на носа
е причинила болка за 7-10 дневен период. Дължината на контузно-разкъсната рана
е 3 см.Тя е в окосмената част и само при обръсната глава може да се забележи.
Формирането на ръбец след такова нараняване продължава в период до
една година.
В заключението е посочено, че пациенти,
които са получили множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб е възможно да изпитват болезнени
усащения при по-висока влажност и през студените месеци от годината. Може да се
очаква и по-бързо развитие на дегенеративни промени в шийния отдел на
гръбначния стълб. В съдебно заседание вещото лице заявява, че развитието на дегенеративни промени не е
задължително, в заключението е изложил теоретична постановка, с която се е
запознал от статии, самият той не е провеждал изследвания. Според експерта,
няма данни по делото за настъпили дегенеративни промени при ищеца,
поради което съдът прие, че заключението в тази част е неотносимо към
здравословното състояние на ищеца.
Така
събраните доказателства установяват всеки един от юридическите факти от състава
на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което предявеният иск е доказан по
основание.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът
направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без
поставен обезопасителен колан.
Това
възражение е неоснователно. От заключението на автотехническата експертиза и
показанията на свидетелите се установи, че процесният лек автомобил ”Алфа Ромео
Спидер” с рег. № *******е бил паркиран, поради което не е бело необходимо
ищецът да поставя обезапосителен колан.
Ответникът
в отговора на ИМ поддържа становището, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило по време на движение на лек автомобил ”Алфа Ромео Спидер” с рег. № *******,
по вина на ищеца, който нарушил правилата за движение, тъй като управлявал
автомобила с превишена скорост. От заключението на автотехническата експертиза
и показанията на св. Ц. и Д. се установи, че процесният автомобил ”Алфа Ромео
Спидер” с рег. № *******е бил паркиран, а не в движение по време на пътно-транспортното
произшествие. Според вещото лице, една от причините за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е паркирането на автомобила в аварийната бус
лента при наличие на забраняващ спирането знак Б-27. В този смисъл,
неправомерното поведение на водача на автомобила, който го е паркирал в
аварийната бус лента, е допринесло за настъпването на пътно-транспортното
произшествие. В отговора на ИМ, обаче, не е направено възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, поради паркиране на автомобила в аварийната
бус лента. Вместо това е направено възражение, че ищецът се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост, както и че не е използвал предпазен
колан. Едва в пренията по същество, процесуалният представител на ответника
направи възражение за съпричиняване на вредите, поради паркирането на автомобила
в аварийната бус лента, но това възражение е преклудирано, ищецът не се е
защитавал срещу него, поради което не следва да бъде обсъждано.
При определяне размера на обезщетението, което следва да
бъде присъдено на ищеца, съдът взе предвид следните обстоятелства: възрастта на
пострадалия към датата на ПТП – 28 години, вида на причинените телесни
повреди, които са леки телесни повреди, изразили се в: множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб,
контузия и разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата, контузия и
охлузване в дясна слепоочна област на главата и травматичен кръвоизлив от носа,
без рентгенови данни за счупване на ностни кости. Според вещото лице, ищецът е
носил мека шийна яка за 7-10 дни, а в рамките на 10-15 дни е изпитвал
интензивни облки от навяхването на шията, които постепенно са отзвучали. Разкъсно-контузната
рана на главата и ожулването в дясна слеоочна област са довели до болка, която
е била най-интензивна в първите 5-6 дни, общо за период 10-14 дни. От разкъсно-контузната
рана е останал белег с дължина 3см., който е в окосмената част и може да бъде
забелязан каво при обръсната коса, което
се потвърждава и от показанията на св.Ц., която заявява в съдебно заседание, че
не е забелязала да е останал белег върху главата на ищеца. Формирането на ръбец
след такова нараняване продължава в период до една година. Периодът на болка от
контузията на носа е около 7-10 дни. Като отчете всички тези обстоятелства и
продължителността на изпитваните болки и страдания – най-силни в рамките на 15
дни, както и обстоятелството, че белегът не е голям, намира се в окосмената
част на главата и не се забелязва, съдът по справедливост, на основание чл.52
от ЗЗД, определи обезщетение в размер на
2000 лв., до който размер искът е основателен а в останалата част, до пълния
предявен размер от 40 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът направи възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което
възражение следва да бъде уважено, тъй като делото не е сложно от фактическа и
правна страна. На основание чл.78, ал. 5 ГПК, следва да бъде намалено претендираното
адвокатско възнаграждение от 2300 лв. на 1730лв., съгласно предвидения минимум в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 97лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 475лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, държавна такса върху уважения
иск в размер на 80лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.К.„Л.И.” АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.–
Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., да заплати на М.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм/, сумата от 2000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните леки телесни
повреди: дисторзио коли - множествено изкълчване и навяхване на ставите и
ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия и
разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата, контузия и охлузване
в дясна слепоочна област на главата и травматичен кръвоизлив от носа, без
рентгенови данни за счупване на ностни кости, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
22.10.2015г., по вина на водача С.Д.Д., при управление на л.а „Мерцедес” модел
”Ц 200” с рег.№ СА *******, по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 22.10.2015
г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част до пълния предявен размер от 40000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД да заплати на М.В.Г.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 97лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.В.Г.
да заплати на „З.К.„Л.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 475лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД да заплати на
държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ
: