Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 287/26.02.2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 58 по
описа на съда за 2024 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл.
227, ал. 1 и ал.
2, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на касационното административнонаказателно
производство е Решение № 100 от 24.11.2023 г. по АНД № 20231450200208 на
Районен съд – Мездра, в частта с което е отменено Наказателно постановление №
112/08.02.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на А.М.К. *** са
наложени, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, административни наказания глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ е отнет в полза на държавата лек автомобил „Ауди 80“ с
регистрационен № В*** като вещ, послужила за извършване на нарушението.
Касационният жалбоподател инж. С*** М*** К*** –
директор на Регионална дирекция по горите – Берковица, ЕИК * , адрес гр.
Берковица, ул. „Митрополит Кирил“ № 13, поддържа касационни основания, които се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт
е незаконосъобразен и неправилен, постановен в нарушение на закона. По същество
твърди, че не
е законосъобразен изводът на PC - Мездра, че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на
нарушението. Излага съображения, че съдът е счел за неизяснен въпроса за
количеството на транспортираните дърва за огрев. Счита, че в настоящия случай
обемът на дървесината, предмет на нарушението, е ирелевантен
по отношение размера на санкцията, тъй като глобите са определени в почти
минимален размер, не е начислявана парична равностойност на дървесината, нито е
определяно обезщетение в полза на ощетено юридическо лице (напр. ДГС па чиято
територия е добита). На следващо място, сочи, че окомерният метод на измерване
(напр. при таксиране, определяне на пълнота, диаметри,
интензивност на растеж и др.) е един от нормативно определените в подзаконовата
уредба по прилагане на Закона за горите. Твърди, че с дългогодишната практика
на актосъставителя - горски стражар при ТП ДГС
Мездра, безспорно би следвало да се приеме, че установеното в МПС количество
незаконно транспортирани дърва за огрев е именно 0,50 пр. мЗ.
Сочи, че случаят не е и маловажен такъв, независимо от относително малкото
количество дървесина, предмет на административното нарушение, тъй като
практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид
обичайно имат за предмет именно неголеми количества дървесен материал. Касаторът, счита че законосъобразно е отнет в полза на
държавата лек автомобил „АУДИ 80“ с peг. № В*** . Сочи, че не са били налице възражения относно
собствеността му и не е било оспорено от санкционираното лице, че посоченото
МПС е именно негова собственост. Няма каквито и да било данни, представени в
хода на админисгратнвоннаказателното производство,
превозното средство, послужило за извършване на нарушението, да е използвано
независимо или против волята на неговия собственик. Твърди, че нито актосъставителят при съставяне на АУАН, нито административнонаказващият орган при издаването на НП имат
задължение да проверяват собствеността на вещите, послужили за извършване на
нарушение, щом възражения в тази насока не са направени. Счита, че свидетелските
показания на М*** Р*** , майка на С*** М*** - собственичката на МПС, дъщеря на
жалбоподателя, не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като не са
безпристрастни и обективни. Представените експертни решения не доказват, че МПС
е използвано против волята на собственичката на МПС, а не просто са
регистрирани като собственост на лице с увреждане, с намерение за данъчни и
други облекчения, а да се ползва от бащата й - установеният нарушител. Моли
касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решение № 100/24.11.2023
г., постановено по АНД № 20231450200208 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Мездра в посочените части, и да потвърди изцяло Наказателно постановление № 112/08.02.2023
г. на Директора на РДГ - Берковица като правилно и законосъобразно, съответно
да отмени съдебното решение и по отношение присъдените разноски. Развива
съображения, че института на отнемането в полза на държавата е вид
административна принуда и се прилага кумулативно с административната санкция,
съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН. В случай, че касационната инстанция счете
постановеното отнемане на вещта, послужила за извършване на нарушението, за
несъобразено с относимостта на неговата стойност към
предмета на нарушението, то моли съда да приеме, че това не представлява
самостоятелно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, тъй
като същият е извършил виновно вмененото му нарушение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание Директора на РДГ – Берковица редовно призован се представлява от
надлежно упълномощения юрисконсулт М*** И*** Д*** който поддържа касационната
жалба по доводи изложени в нея. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба А.К.М., не взема становище по жалбата. В
съдебно заседание, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения адв. М*** С*** от АК – Враца, оспорва касационната жалба,
като моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства кореспондиращи с фактическата обстановка и установените
при издаване на НП множество процесуални нарушения. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна, а решението на РС –
Мездра незаконосъобразно. В хода на проведеното административно – наказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което правилно
е ангажирана АНО на наказаното лице в частта за извършеното нарушение. Счита,
че неправилно е отнет лекия автомобил собственост на трето лице, поради което в
тази част НП е незаконосъобразно и правилно е отменено от първоинстанционния
съд.
С Определение № 1042/30.01.2024 г. по адм. дело № 810/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл.
133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд –
Монтана.
С Решение № 248 от 17.07.2023 г. по КАНД № 302/2023 г.
на АдмС – Враца е обезсилено Решение № 48 от 13.04.2023
г. по АНД № 20231450200078 на Районен съд – Мездра и на основание чл. 227, ал.
2 АПК е образувано АНД № 20231450200208 на Районен съд – Мездра, предмет на
касационното производство.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 227,
ал. 2 АПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства свързани
с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН,
настоящия касационен състав я намира за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното Наказателно постановление е
заключителен акт в административнонаказателно
производство, образувано с АУАН Серия СЗДП бланков № 0000858/17.01.2023г. по
регистъра №112/2023г., след постановен отказ от образуване на досъдебно
производство от 06.02.2023г. по пр. преписка 763/2022г. по описа на РП – Враца
ТО Мездра, срещу А.М.К. , ЕГН * ***.
От фактическа страна се установява следното:
На 17.01.2023 година около 15:20 часа служители на РУ-Мездра установили
МПС „Ауди 80“ с peг. № В*** , собственост на С***
М*** от село Руска Бела, управлявано от А.М.К. ***, като в лекия автомобил били
натоварени дърва от вид „Акация", немаркирани с контролна горска марка,
производствена марка или общинска марка. К. заявил, че няма документи -
превозен билет за транспортирането им. Контролните органи нагледно приели, че
дървата са нарязани на приблизително метър дължина с дебелина на стволовете от
10 до 15 см. и общото им количество е 0.50 пр. куб. метра. С разписка дървата
за огрев били оставени на отговорно пазене при горския надзирател. За
констатираните нарушения е съставен Констативен протокол Серия СЗДП №
004213/17.01.2023 г. и АУАН по Закона за горите. Въз основа на АУАН от Директор
РДГ - Берковица е издадено оспореното Наказателно постановление №
112/08.02.2023 г., с което на лицето са наложени административни наказания
глоба в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ – за нарушение на
чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и глоба в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 266,
ал. 1 от ЗГ – за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. На основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата 0.50 пространствени куб. м. дърва за
огрев от дървесен вид „Акация“ като вещи, предмет на нарушението и лек
автомобил „Ауди 80“ с регистрационен № В*** като вещ, послужила за извършване
на нарушението.
Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният
административен акт следва да бъде частично отменен поради недоказаност на
нарушението, като е счел, че не е изяснен с необходимата категоричност въпроса
за количеството на транспортираните дърва за огрев. Свидетелските показания,
според районния съд не дават основание да се счита, че наличните в автомобила
на жалбоподателя дърва са били именно 0.50 пр. куб. м., както е отбелязано в
АУАН и НП, тъй като същите не са били измерени в хода на проверката. Обемът на
дървесината, предмет на нарушенията, районният съд счита за съществено за определяне
на нейната стойност и е част от обстоятелствата, които се преценяват при
определяне степента на обществена опасност на деянията. По тези съображения
съдът приема, че описаните в обжалвания административен акт деяния не са
подкрепени по категоричен начин от наличната доказателствена
маса, поради което наказателното постановление в тази му част е отменено. Въззивният съд е направил заключение, че собственикът на процесното МПС не е бил уведомен, че автомобилът ще се
използва за извършване на нарушение на Закона за горите и на практика това е
станало независимо от волята на дъщерята на административнонаказаното
лице, която е собственик на МПС. Въззивният съд споделя
тезата, че незаконосъобразно е било отнето моторното превозно средство, поради
което наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено. Приел е,
че съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ - 0,50 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен
вид акация, независимо от наказателната отговорност, правилно са били отнети в
полза на държавата, тъй като са били транспортирани немаркирани и без превозен
билет. Поради това административния акт в тази част е потвърден. В частта
относно разноските, районният съд е осъдил РДГ – Берковица да заплати разноски,
направени от А.М.К. в хода на административнонаказателно
производство пред трите съдебни състава, в размер на 2300 лева.
Касационната инстанция намира, че районният
съд е изпълнил задължението си да събере всички относими,
допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото
факти.
Като извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия и служебно –
на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:
Актът е издаден от компетентен
административен орган – Директор на РДГ – Берковица, упълномощен на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
Наказателното постановление е издадено в
предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите на ЗГ не предвиждат
различни изисквания от установените в ЗАНН. Актът е издаден в писмена форма, в
него са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването
му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира
адекватно защитата си.
При постановяване на обжалвания
административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които да мотивират
неговата отмяна само на това основание.
Отговорността на К. е ангажирана затова, че транспортира с МПС определено количество дърва за огрев от вид акация, немаркирани с контролна горска марка или друга марка, или непридружени с превозен билет. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. Съгласно този текст се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет. Следователно, съставът на нарушението, за да е съставомерно същото, изисква установяването и доказването на осъществени изпълнителни деяния – транспортиране и предмет на нарушението – дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Законодателят въвежда единствено изискване транспортираната дървесина да не е маркирана с контролна горска или производствена марка. Следователно, законодателят санкционира транспортирането във всички случаи на немаркирана с каквато и да е марка дървесина, тъй като при липсата изобщо на такава маркировка не може да се установи от къде е добита дървесината. При транспортирането на дървесина се изисква тя да е маркирана с марка, като при липсата на такава марка безспорно се счита, че транспортирането на дървесината е незаконно. Според касационната инстанция количеството на транспортираната дървесина, не е елемент от състава на обективната страна на нарушението и неустановяването на точното количество дървесина, която се транспортира, не съставлява съществено нарушение, влечащо отмяна на НП само на това основание. Видно от изписаната в НП санкционна разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ (в сила до 02.02.2023 г.) се наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Налага се извод, че едно деяние по тези цитирани текстове е съставомерно, когато се установи транспортиране на дървесина , която не е маркирана със съответната марка, като количеството на превозваната дървесина не се отразява на съставомерността на деянието. Поради което транспортирането на каквото и да е количество немаркирана дървесина се явява съставомерно. ЗГ не съдържа нито привилигировани, нито квалифицирани състави на нарушения от вида на процесното, диференциращи размера на отговорността/наказанието в зависимост от количеството на предмета на нарушението. Според касационния състав, количеството транспортирана дървесина би имало значение с оглед преценката дали се касае за маловажен случай на административно нарушение, респ. при преценка относно индивидуализация на наказанието. В конкретния случай деянието не може да се квалифицира като маловажно, тъй като опазването, поддържане и подобряване състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; природосъобразното стопанисване на горските територии; поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота и т.н., е с приоритет пред масовото изсичане на горите. Конкретното изсечено количество 0,50 пр.куб.м. дърва, поради не големия си обем е дало основание на АНО орган да наложи административни наказания глоба, определени по размер към законово определения минимум.Касационният състав намира, че правилно АНО е наложил две административни наказания глоба за установени две нарушения, тъй като когато едно лице, с едно деяние по чл. 266, ал. 1 от ЗГ е нарушило забраните по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ (отделни нарушения), то трябва да понесе административна санкция за всяко едно от тях, предвид чл. 18 от ЗАНН, съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ предвиждат поотделно забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. Нарушаването на всяка една от забраните следва да се разглежда като отделно нарушение в този см. е Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2021 г.
Настоящият касационен състав приема
за правилно решението на районния съд в частта с която е потвърдил НП по
отношение на постановеното от АНО отнемане в полза на държавата на вещите
предмет на нарушението – 0,50 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид акация, на
основание разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, тъй като няма спор по отношение
на това, че същите са били транспортирани немаркирани и без превозен билет.
Касационният състав намира, че
правилно районният съд е приел, че неоснователно административнонаказващият
орган е отнел в полза на държавата МПС „Ауди 80“ с рег. № В*** , на основание
чл. 273, ал. 1 от ЗГ, без да съобрази разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, а
именно, че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не
съответстват на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако
в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая разпоредбата на чл.
273, ал. 1 от ЗГ не е специална по отношение на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Първата
алинея на чл. 20 от ЗАНН гласи, че административнонаказващият
орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за
извършване на умишленото административно нарушение, тогава когато това е предвидено
в съответния закон или указ. В изпълнение на този текст от ЗАНН, с разпоредбата
на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е предвидено такова отнемане на вещи или в случая е
налице взаимнодопълващи се разпоредби, а не наличие
на отношение по между им като специална към обща. Като е допуснал отнемане на
вещите, предмет на нарушението и тези, с които е извършено същото /от този кръг
са изключени вещите, чието притежаване е забранено, независимо от тяхното
количество и стойност/, законодателят е приел, че отнемане не се допуска,
когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
нарушението. Тази забрана може да отпадне единствено, когато в специалния закон
или указ е предвидено друго, т.е. когато е прието, че дори и да има явно
несъответствие между стойността на вещите и характера и тежестта на извършеното
нарушение, същите се отнемат в полза на държавата. Такова изключение в ЗГ не е
предвидено, т.е. законодателят не е предвидил специален текст, въз основа на
който да отпадне тази забрана, поради което в сила остава общата норма. С оглед
на изложеното касационната инстанция намира, че въззивното
решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отменено спорното
НП, с което на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнета в
полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението.
В съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК по
арг. чл.63д ЗАНН, съгласно обаче разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК разноски се дължат при отмяна на обжалвания акт, а в случая
издаденото НП следва да се потвърди, поради което и не се дължи претендираното адвокатско възнаграждение от административно
наказаното лице.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на РДГ - Берковица, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр.
ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско
възнаграждение за настоящата и възивната инстанция,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, в размер на по 100.00
лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
както и заявените такива в писмени бележки по КАНД №302/2023г. на АС – Враца в
размер на 100.00 лева /сто/ на осн. чл.227, ал.3 АПК,
както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4
във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Решение № 100/24.11.2023 г. по АНД № 20231450200208 на Районен съд – Мездра, В ЧАСТТА, с която е отменил Наказателно
постановление № 112/08.02.2023 година на Директора на РДГ Берковица с което по
отношение на А.М.К. ***, в раздел І, т. 1 и т. 2 от НП са наложени, на
основание чл. 266, ал. 1 ЗГ административни наказания, както следва: глоба в
размер на 100,00 лева /сто/, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ и глоба в
размер на 100,00 лева /сто/, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, както и В
ЧАСТТА с която е осъдена РДГ – Берковица да заплати сторените по делото
разноски. ОСТАВЯ В СИЛА Решение останалата му част.
ОСЪЖДА А.М.К. , ЕГН * ***,
да заплати на Регионална
дирекция по горите – Берковица, сумата от 300.00 лева /триста/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции,
както и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: