Р Е Ш Е Н И Е
№ 260128
гр. Несебър, 04.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Радостина Менчева, след като разгледа гражданско дело № 854 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на К.Р. Х Ш., граждани на Белгия, роден на ***г. в гр. Гент, Белгия, с адрес:
гр. Свети Влас, „**************чрез адв. К.А.,*** против М.И.М.,***. В исковата
молба се сочи, че на 27.02.2020г. между ищеца и ответника бил сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент 324 в
апартаментен комплекс „**************гр. Свети Влас. Ответникът се бил задължил
до 30.05.2020г. да реализира продажба на апартамента, като намери купувач за
имота, а в случай , че не намери купувач на имота до изтичане на срока сам да
закупи жилището на цена 41200евро. Поетото от М. задължение не било изпълнено.
Ищецът сочи, че наред с това между страните била постигната и уговорка да бъде
извършен ремонт на жилището. За целта Ш. бил дал на М. сумата от 1200евро, като
последният в срок до 30.05.2020г. следвало да извърши ремонт – да пребоядиса
стените, да подмени ламината на подовете, да претапицира холната мебел, да
подмени душ – кабината в банята и да закупи и монтира нов душ в нея, да
ремонтира куненската мебел. Парите били дадени в брой срещу разписка. За
дадената сума Ш. бил поканил М. да върне сумата чрез нотариална покана, връченa на 08.09.2020г.,
но и до момента задължението не било изпълнено. Не било изпълнено и първото
поето задължение на М. – да намери купувач на жилището или сам да закупи имота
на посочената цена. Ищецът сочи, че в договора била уговорена неустойка в
размер на 10000евро, като същата била с падеж 14.06.2020г. Претендира се за
съдебно решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
10000евро, представляваща неустойка за неизпълнение на договора от
27.02.2020г., ведно със сумата 434.62лева законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2020г. до предявяване на иска, както и законна лихва от датата
на предявяване на иска до изплащане на сумата. Иска се ответника да бъде осъден
и за сумата от 1200.00евро, с която сума М. се бил обогатил неоснователно, след
като не извършил уговорения между страните ремонт на жилището, както и законна
лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата. Представени са
писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.
Ответникът М.И.М.,*** депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Р.Т.,***. На първо място се
твърди, че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение – не
било поемано задължение за продажба на жилището, както и за сочената неустойка.
Страните се намирали в предварителни договорки М. да помогне за продажбата на
апартамента, но липсвали конкретни договорки за това. Ищецът не бил предоставил
на М. и документите за имота, които да го легитимират като собственик. Твърди
се, че за неизпълнението били налице непреодолима сила и стопанска
непоносимост. Претендира се, че срокът за изпълнение на договора е изтекъл в
условията на извънредна обстановка в страната. В периода 13.03.2020г. до
13.05.2020г. било невъзможно да се извършва търговска дейност, вкл. и продажба
на жилища. След това обстановката в страната не се била изменила. Излагат се
съображения за състоянието на имотния пазар. Сочи се, че няма как задължението
по договора да бъде изпълнено само две седмици след отпадане на извънредното
положение. На последно място се счита, че посочената неустойка е нищожна. Посочената
сума била в размер на 18 % от цената на имота, определена като продажна с
договора, което е правело прекомерна. Нарушен бил принципа на справедливост.
Начинът на уговаряне и размера излизал извън присъщата й обезпечителна и
обезщетителна функция. Това водело до неоснователно обогатяване на ищеца. По
отношение сумата от 1200евро се твърди, че в разписката било посочено, че
сумата не подлежала на връщане. И за тази сума важало казаното за
непреодолимата сила. Не било указано каква работа следвало да извърши ответника
и за това нямало неизпълнение. Посочените в исковата молба ремонтни работи
възлизали на сума по – голяма от посочената. Прави се искане за отхвърляне на
иска поради неоснователност и недоказаност.
В съдебно заседание за ищецът се явява лично и с адв. К.А.,***. Иска се уважаване на исковата молба и отвхърляне на възраженията на ответника. Защитата счита, че са налице облигационни правоотношения между ищеца и ответника, като послоедният е останал задължен.
Ответникът, редовно призован, не се явява. М. се представлява от адв. Р.Т.,***. Иска се отхвърляне на предявения иск. Според защитата на ответника, предвид забраната за извършване на дейност през изминалата 2020г., за ответника било невъзможно да изпълни уговорката си по договора. Неустойката по договора била прекомерна. Не били представени и доказателства, че Ш. е претърпял вреди в търсения размер. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В хода на съдебното дирене е изслушан ищецът К.Р. Х Ш. ,
който е изявил желание лично да даде обяснения за отношенията си с ответника. Ищецът твърди, че в края
на 2019г. ответникът, когото познавал лично, имал финансови проблеми. М. се
занимавал с търговия на недвижими имоти и имал офис на приземния етаж в хотел „М.П.“.
Ищецът бил отседнал в хотел „М.П.“, докато търсел апартамент и тогава двамата
започнали да общуват. М. помолил Ш. да инвестира 5 или 10 хиляди евро в
неговите проекти, като му обещал след няколко месеца да върне в двоен размер
вложените пари. Ищецът отказал. След отрицателния отговор, М. започнал да
настоява ищецът да купи от него някакъв имот, като му показвал различни обекти.
Целта на ответника била да вземе комисионната от сделката. Ищецът сочи, че през
2019г. вече бил закупил два апартамента
от М. и не желаел да става собственик на трети. Въпреки това се стигнало до
тази сделка. През февруари 2020г. М. се свързал с Ш., за да направят покупко-
продажба на последният закупен апартамент – гр. Свети Влас, апартамент ***, в
апартаментен копмлекс «***********. Жилището било оценено от М. на 55 000
евро. Ш. бил убеден от ответника, че ще продаде апартамента преди да изтече
месец май 2020г. За целта Ш. следвало да закупи апартамента и да заплати 1200
евро за ремонт. Ремонтът също бил по настояване на М., който казал на ищеца, че
за да се увеличи стойността на апартамента, трябва да се смени душ- кабината,
да се сложат нови мебели в банята, да се постави нов ламинат, да се боядисат
стените и да се направят ремонти на съществуващите мебели. Ш. поискал
уговорките между двамата да се оформят в писмен договор между двамата. Договорът
бил сключен на 27.02.2020г., когато била извършена и покупко – продажбата на
апартамента, на който Ш. станал собственик. Съдържанието на договора било изготвено от М..
На 03.03.2020г. Ш. се върнал в Белгия. След
нотариалната сделка М. поискал и получил сумата от 1200 евро за извършване на
уговорените ремонти, за което била съставена разписка. Ш. оставил ключовете за
жилището на М. и отпътувал. Поради въведените ограничение от настъпилата
пандемия, ищецът успял да се завърне в България едва на 06.07.2020г. До този
момент продажба на жилишето не била извършена, а пред ищеца М. обяснявал, че
заради пандемията не може да продаде имота. В края на месец май, след като част
от мерките се освободили в България, ищецът се съгласил да продължи срока за
изпълнение на договора, но и до месец август М. не извършил действия по
изпълнение на договора. Ш. бил разбрал, че в този период М. е продал и други
три апартамента. Към датата на провеждане на съдебното заседание К.Ш. все още бил
собственик на апартамента. Като собственик ищецът продължил да заплаща такси и
за него било невъзможно да продаде
апартамента. Между тях бил воден и разговор за ремонта, който следвало да
извърши, но и след август 2020г. М. отлагал изпълнението и на това си
задължение. По тези съображения К.Ш. предявил иска си.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните изводи. Предявената
искова молба е процесуално допустима.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 280 и сл. вр. чл. 92, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 258 и сл. вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца К.Р. Х Ш.,
граждани на Белгия, роден на ***г. в гр. Гент, Белгия, с адрес: гр. Свети Влас,
„***********и ответника М.И.М.,***, са били налице облигационни правоотношения
във връзка сключен между тях договор от 27.02.2020г. С посоченият договор е
уговорено извършването на поръчка – наименована от страните посредничество, за
продажба на жилище собственост на ищеца, находящо се в гр. Свети Влас.
Договорката между страните е била М. да извърши правни и фактически действия по
обявяване за продажба на имота, да го
рекламира с тази цел, предоставянето му
за оглед на потенциални купувачи, както и да извърши всички останали дейности
свързани със сключване на сделката , които биха довели до продажбата. Уговорен
е срок до 30.05.2020г., в който М. да изпълни поетото задължение. Страните са
постигнали съгласие ответникът да бъде възнаграден със сумата от 1000евро при
успешна продажба на имота. Между тях са уговорени и още две алтернативни
условия. Първото гласи, че ако до 30.05.2020г. М. не успее да продаде жилището,
сам той ще го закупи са сумата от 41200евро. Второто условия е предвидена
неустойка в размер на 10 000евро, платима до 14.06.2020г., ако М. не
изпълни постигнатите по делото уговорки. Настоящият състав не споделя изводите
на защитата на ответника, че не е налице валидно правоотношение, понеже
договорът бил подписан само под превода на английски език. На първо място не са
оспорени подписите под договора, а видно от представеното копие , подпис има и
в графата „изпълнител“ във варианта на български език. От друга страна, видно
от съдържанието на документа, договорът е оформен в две колони на общо три
страници и в края има подписи положени и от двамата. Т.е. в случая има подписан
и от ищеца и от ответника договор. На следващо място се установява, че
ответникът не е изпълнил поетите задължения към ищеца. М. не е продал имота в
уговорения срок и не го е закупил лично, както е договорено. Не отговаря на
смисъла на договора и твърдението, че страните са били в предварителни
договорки за това М. да продаде апартамента, но нямало конкретни уговорки за
това какви действия да се извършат за тази цел. Както се посочи по – горе,
задълженията на М. по този договор за поръчка са за конкретно уговорени
действия, предвиден е срок за изпълнението им, както и са посочени последиците
при неизпълнение на договора. Не отговарят и на доказателствата по делото
твърденията на М., че не е получил нотариален акт за собственост на жилището,
за да извърши сделка. Следва да се отбележи, че ищецът доказа с обясненията си
по чл. 176 от ГПК и представената кореспонденция между тях двамата, че М. е
имал в себе си нотариалния акт. На следващо място е редно да се отбележи, че
дейността на М. е посредническа и той няма данни да е бил упълномощен сам да
приключи сделката, като евентуално подпише нотариалния акт за покупко –
продажба. Ето защо липсата на нотариален акт, дори това да беше вярно, не би
оказала въздействие върху възможността му да изпълни договора. По възражението,
че били налице непреодолима сила и стопанска непоносимост. Двете понятия са
изрично формулирани в ТЗ. Тяхното действия обаче е свързано с неизпълнение на
търговска сделка, каквато в случая не се твърди, че има – двамата сключили
договора са физически лица, а сделката не отговаря на изискванията на чл. 286,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Наред с това „Непреодолима
сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора.“ Безспорно настъпилите извънредни събития, резултат
от пандемията, са такива непредвидени и непредотвратими събития, но те не са
довели до абсолютна невъзможност да се изпълни договора, а само до неговото
забавяне. По делото се установява, че М. е имал възможност, а ищецът все още е
имал интерес да получи изпълнение, и доста след уговорения срок. За това сочат
както обясненията на Ш., така и представената по делото нотариална покана от
09.09.2020г., връчена на М. на 18.09.2020г. Наред с това при възникналото
извънредно положение не е била налагана забрана за извършване на нотариални
дейности със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Съгласно
чл. 5, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, нотариалните дейности са били ограничени до отмяна
на извънредното положение, но не и спрени. След отпадане на това ограничение е било
възможно договорът да се изпълни. Наред с това следва да се посочи, че непреодолимата
сила поставя пред длъжника по договора и друго задължение - в подходящ срок да уведоми писмено другата страна в какво се състои
непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора,
като при неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. М. не
сочи и не представя доказателства, че е сторил това. Следва да се отхвърлят и
съображенията за наличие на стопанска непосносимост по сходни мотиви. На първо
място няма данни М. да е поискал това – нормата на чл. 307 от ТЗ указва, че съдът
може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло
или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са
могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи
на справедливостта и добросъвестността. Такива действия от страна на М. няма
предприемани до предявяване на иска.
По последното
възражение, че предвидената и търсена с договора неустойка била прекомерна,
настоящият състав счита следното. Между страните са уговорени правни действия,
с които М. е следвало да посредничи за продажба на апартамента на Ш. срещу
възнаграждение. Това е направено след като М. е склонил ищеца да закупи
жилището, а след това да бъде ремонтирано и продадено. И двамата са търсили
постигане на печалба. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти,
съдът може да намали нейния размер. На първо място неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Тя
действа като стимул за страните
по облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с договора
задължения. Неустойката има няколко функции - обезпечителна , обезщетителна и наказателна
или санкционна функция. С Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по т.д.№ 1/ 2009г.
на ОС на ТК на ВКС е засегнат въпроса за разграничаване на случаите, когато
неустойката е прекомерни и тези при които същата противоречи на добрите нрави. В
т. 3 на тълкувателното решение се сочи, че «Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася
както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.» В изложението си ВКС е посочил
съдържанието на понятието „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
както и спазването на принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Направен е извод и за критериите по които може да се установи
дали клаузата за неустойка е нищожна, но изрично се изтъква, че това трябва да
са уговорки свързани с условия към момента на сключване на договора, а не
настъпили в последващ момент. В заключение се посочва, че неустойката може да
счете „за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента
на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.” Настоящият състав счита, че в
случая уговорената неустойка в посочения от ищеца размер не е прекомерна и не
противоречи на добрите нрави. Същата е в размер на 10000евро, равностойността
на която е 19558.30лева. Същата, съпоставена с уговорките в договора и по
размера си от 18.18% от уговорената продажна цена на имота, не е излязла извън
придадените й функции. Следва да се отбележи, че ответникът не е изпълнил и
друго своя задължение , а именно да закупи посоченото жилище за сумата от
41200евро. Изводите за липсата на прекомерност могат да се илюстрират и
посредством друг критерий – законната лихва към датата на сключване на
договора. Към 27.02.2020г. , според БНБ, основният лихвен процент е в размер на
0.00%, т.е. законната лихва е в размер на 10.00%. Практиката на ВКС - Решение № 378/18.5.2006г.
по гр.д. № 315/2005г., Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. и
Решение № 1270/9.1.2009 г. по гр. д. № 5093/2007г. - всички на II г. о., сочи, че възнаградителна лихва, надвишаваща два
или три пъти размера на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Ако се
приложи и този критерий за преценка на спорната неустойка, се вижда, че същата
не надвишава два пъти размера на законната лихва. По тези съображения следва
първият предявен иск да бъде уважен за претендираната главница от
10 000евро / 19558.30лева/ и лихвата за забава в размер на 434.62 лева от
15.06.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната
лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска.
По втората искова претенция за сумата от 1200.00евро или
2347.00лева. Същата е основателна, по следните съображения. Както се установи
по делото , облигационната връзка между ищеца Ш. и ответника М. е във връзка сключен между
тях договор от 27.02.2020г. за
извършването на поръчка –посредничество за продажба на жилище собственост на
ищеца, находящо се в гр. Свети Влас. За подобряване състоянието на имота М. е
приел да извърши ремонтни дейности в имота на ищеца, за което му е дадена и
посочената сума. Не могат да се споделят твърденията на ответника М., че
работата не е изпълнена поради липса на възлагане на конкретен вид работа,
която да се извърши. Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗЗД вменява на
изпълнителя задължение в случай, че дадения му проект или доставения му
материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, да иска извършване
на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Другата страна
следва да бъде уведомена, като едва след това уведомяване изпълнителят и
неизпълнението на задължението на възложителя, може да се откаже от договора.
Ответникът не е представил доказателства за подобни негови действия.
Възражението за непреодолима сила също не е споделимо. Аргументите са
сходни с изложените по – горе. Наред с
това няма как такава да е налице, поради факта, че имотът е бил наличен,
ответникът е имал достъп до него и е разполагал със средства за извършване на
уговорената дейност. М. е възразил, че сумата не била достатъчна за извършване
на работата, но правилата на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД възлагат на него да
изработи поръчаното с негови средства, като при приемане на работата от ищеца
да поиска следващото му се възнаграждение, както и изменението цената на
материала и работната ръка. По последното твърдение, че сумата не подлежала на
връщане. Законът не допуска разместване на блага без правно основание или въз основа
на неосъществено или отпаднало основание – чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Уговорки с
противен характер , според настоящия състав , са недействителни. Следва да се
приеме, че М. без да има право да я задържи се е обогатил за сметка на Ш. с
посочената сума, поради което следва платената сума от 1200.00евро или
2347.00лева, ведно с претендираната законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба да бъде върната на ищеца.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,
при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските за водене на производството. Представен е списък и е видно, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лева, и сумата от 926.21лева
за внесената държавна такса и банкови такси в размер на 5.24лева или общо 1731.45лева,
които следва да се понесат от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,***
да заплати на К.Р. Х Ш., граждани на Белгия, роден на ***г. в гр. Гент, Белгия,
с адрес: гр. Свети Влас, ***********сумата в размер на 10 000евро/ десет
хиляди евро/ или равностойността им от 19558.30лева/ деветнадесет хиляди
петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща неустойка
за изпълнението на Договор от 27.02.2020г., както и законна лихва за забава
върху посочената сума в размер на 434.62лева/ четиристотин тридесет и четири
лева и шестдесет и две стотинки/ считано от 15.06.2020г. до датата на
предявяване на исковата молба, както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,***
да върне на К.Р. Х Ш., граждани на Белгия, роден на ***г. в гр. Гент, Белгия, с
адрес: гр. Свети Влас, ***********сумата в размер на 1200.00евро/ хиляда и
двеста евро/ или равностойността им в размер на 2347.00лева/ две хиляди триста
четиридесет и седем лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил, до размера
на обедняването на ищеца, като не е извършил уговорения в имота на ищеца ремонт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.И.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на К.Р. Х Ш., граждани на Белгия, роден на ***г.
в гр. Гент, Белгия, с адрес: гр. Свети Влас, ***********сумата в общ размер на 1731.45лева/ хиляда седемстотин тридесет и един лева и четиридесет
и пет стотинки/ разноски за водене на производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: