Решение по дело №3883/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260170
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110203883
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2021г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На пети ноември                                                                           две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 3883 по описа за 2020 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на М.П.М. ЕГН ********** ***-0000747 от 31.08.2020год. на директора на РД „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 19, aл.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно била отразена фактическата обстановка и бил приложен неправилно материалния закон. Сочи още, че били допуснати и съществени нарушения на процес. правила, които ограничавали правото му на защита. Оспорва изобщо извършването на нарушението като сочи, че нямало доказателства изобщо да е извършвал превоз за собствена сметка. Навежда и доводи за маловажност на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли постановлението да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент липса на извършено нарушение. Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна от своя страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2020год. свидетелите И. и К., и двамата инспектори в РД „АА“ Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на ул. „Девня“ в гр.Варна, в посока към ЖП Гара Варна, на около 20м. преди кръстовището с бул. „Република“.

Около 09:35ч. двамата спрели за проверка въззивника, който управлявал товарен автомобил „Ивеко“, кат N2, с рег.№ В5349НК, собственост на В.Д.Д. като превозвал земно влажен бетон.

По данни получени от въззивника и след проверка на представените от него товарителница и пътен лист, проверяващите приели, че въззивникът извършва превоз за собствена сметка по маршрут в рамките на гр.Варна, като констатирали, че товарният автомобил не е обозначен с табела с изричен надпис „превоз за собствена сметка“.

За констатираното нарушение на място на въззивникът бил съставен АУАН, в който било посочено че е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Наредба №Н-8/27.06.2008год. на МТ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не били подадени.

На 31.08.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Б.И., който посочи възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. В показанията си пред съда св. И. сочи, че е приел че се извършва превоз за собствена сметка въз основа надокументите и обясненията на водача.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни и ВДС, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Срещу акта не са били депозирани възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства.

Въпреки горното обаче съдът споделя изцяло становището изложено във въззивната жалба, че в хода на адм.наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и АНО се е произнесъл при непълнота на доказателствата.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

В случая както в обст. част на акта, така и в тази на НП липсват факти, от които да се направи извод, че в действителност към датата и часа на проверката, с управляваното от въззивника ППС е извършван превоз за собствена сметка.

Видно от обстоятелствената част на НП, в същата се сочи единствено, че в горния смисъл са някакви обяснения на водача/ недокументирани по никакъв начин/, товарителница и пътен лист, но няма никакви факти, дали е следвало да се извърши някакъв превоз на товари, със или без заплащане и дали водачът е в някакви правоотношения със собственика на превозното средство, който видно от обстоятелствената част на НП не е самият жалбоподател, а физическото лице В.Д.Д.. Факти, в чия полза е следвало да се извърши превоза и във връзка с какви нужди също липсват.

Следва да бъде отбелязано, че дали един превоз е обществен или такъв за собствена сметка (както е посочено в случая в НП) е правен извод, който следва да почива конкретни установени факти и то факти от кръга на тези посочени в дефинициите за всеки един от посочените превози дадени в ДР на ЗАвтП - §1, т.1 (за обществен превоз) и §1, т.4 - за „превоз за собствена сметка. В случая минимални предпоставки за това липсват.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и като такова следва да бъде отменено, доколкото при положение, че АНО не е доказал наличието на превоз за собствена сметка няма как да очаква да е изпълнено изискването на чл. 19, ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год..

В конкретният случай АНО се е произнесъл и при непълнота на доказателства, предвид факта, че видно от доказателствата по делото – писмените приложени към АНП и гласни (събрани в хода съдебното следствие, фактът че се извършва превоз за собствена сметка е бил приет за установен въз основа на твърденията, че са дадени обяснения от водача (въззивника), необективирани по никакъв начин, и документи – товарителница и пътен лист, които имат отношение към обществения превоз. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил. Произнасянето от страна на АНО с налагане на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Предвид констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон съдът намира за ненужно да коментира приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбата на въззивника се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото (налице основания за цялостна отмяна на НП) направеното макар и своевременно искане от процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и се отхвърля от съда.

При този изход на спора и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът счете, то се явява основателно, поради което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 330лв., която сума не надвишава размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Воден от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000747 от 31.08.2020год. на директора на РД „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 19, aл.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. на М.П.М. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП.

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация” да заплати на М.П.М. ЕГН ********** сума в размер на 330лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.        

 

            Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: