№ 2983
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501955 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Хелио-тур-
с“ АД , ЕИК *********, против Определение № 5542 / 10.10.2022г. по гр.д. №
4367/2022г. по описа на PC-Бургас, с което е оставена без разглеждане
молбата на „Хелио- тур-с” АД, за възстановяване на срока за отстраняване
нередовностите по исковата молба, върната е искова молба и е прекратено
исковото производството.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното определение е
незаконсъобразно. За да приеме, че срокът за отстраняване на нередовностите
на исковата молба е изтекъл, първоинстанционния съд бил съобразил
неправилно, че съобщението с указанията е редовно връчено на ищеца.
Съобщението било връчено на Г. М., който не бил служител на ищцовото
дружество, поради което не било налице редовно връчване и срокът за
изпълнение на указанията не бил започнал да тече. Твърди се, че за да бъде
уважена молбата за възстановяване на срока, не следвало с нея да бъде
представена редовна искова молба, който извод на първостепенния съд бил
неправилен. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
От страна на жалбоподателя е направено доказателствено искане за
издаване на съдебно удостоверение по силата на което процесуалния
представител на жалбоподателя да се снабди със справка от НАП за
действащите трудови договори сключени с „Хелио-тур-с“ АД.
Препис от жалбата не е изпращан за отговор, тъй като на този етап по
делото няма конституирани ответници.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
1
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 66, ал. 2 ГПК и 274, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 129, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Хелио- тур-
с” АД, против Б. Д. П., Г. Д. Х., Ж. Г. Ш., „Трансформер“ ООД. Исковата
молба е била оставена без движение с указание в едноседмичен срок да се
отстранят изрично посочени нередовности. Съобщението до ищеца е
изпратено на единствения посочен в исковата молба адрес на ищеца, а именно
по седалището му. Същото е било получено на 05.09.2022 г. от Г. М., посочен
като технически секретар. На 15.09.2022 г., в съда е депозирана молба, с която
се твърди от ищеца, че съобщението не му е било връчено, а лицето, което го
е получило, не е служител на дружеството. Отделно от това се твърди, че след
като исковата молба била подадена чрез адвокат, следвало да се приеме, че
същия е съдебен адресат и адреса за връчване следвало да бъде кантората на
адвоката. В тази молба е направено и искане за възстановяване на срока за
отстраняване на нередовностите на исковата молба.
По направеното в частната жалба доказателствено искане настоящата
съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде оставено без уважение,
той като не е необходимо издаването на съдебно удостоверение. Съдът може
да установи твърдяното обстоятелство, чрез служебна справка за действащите
трудови договори сключени с „Хелио-тур-с“ АД.
След извършване горепосочената справка се установи, че лицето Г. М.
никога не е бил в трудови правоотношения с „Хелио-тур-с“ АД.
При това положение приложима в настоящия случай е нормата на чл.
46, ал. 4 ГПК, и следва да се приеме, че искането за възстановяване на срока е
направено в срок, тъй като „Хелио-тур-с“ АД не е узнало за връчването.
Въпреки това правните изводи на първостепенния съд са правилни.
Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 ГПК пропуснатото
действие следва да бъде извършено преди съдът да е допуснал
възстановяването, а ако съдът възстанови срока, извършеното процесуално
действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т. е. смята се
като своевременно извършено. С обратна сила отпадат породените от
процесуалното бездействие последици. Изводът на първоинстанционния съд
напълно съответства на константната практика на ВКС по приложението на
чл. 65, ал. 2 ГПК, съгласно която условията за разглеждане на молбата за
възстановяване на пропуснат срок са да се посочат особените непредвидени
обстоятелства, поради които същият е пропуснат, и доказателствата за
установяването им, както и да се подадат книжата, за подаването на които се
изисква възстановяване на срока. В настоящия случай „Хелио-тур-с“ АД с
подаването на молбата за възстановяване на срока не е отстранил нито една
от нередовностите на исковата молба, за които са били налице указания на
съда.
При това положение молбата за възстановяване на срока не подлежи на
2
разглеждане. В следствие на това следва и връщане на исковата молба, тъй
като в срок не са отстранени нередовностите.
Обжалваното определение по своята същност съдържа два акт на
първоинстанционния съд, като и двата са законосъобразни и следва да бъдат
потвърдени.
Ето защо въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5542 / 10.10.2022г. по гр.д. №
4367/2022г. по описа на PC-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Хелио-тур-с“ АД за издаване
на съдебно удостоверение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3