РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. П., 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Ю., чрез пълномощника
юрисконсулт И. Н., срещу Г. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул. “Б.“ № 26.
Ищецът твърди, че на 09.11.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството – кредитор, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД с уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-18962127 от
15.06.2023 г.
Посочва, че на 30.11.2021 г. между кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, като Кредитор и Г. М. К., като Кредитополучателят е сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS-18962127, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, който договор урежда реда и условията, при които кредиторът е
отпуснал кредит за закупуване на маса на кредитополучателя, при размер на кредита – 15
000 лв. Уговорена е и застрахователна премия в размер на 2 098,80 лева.
Кредитополучателят се съгласил да заплати на Кредитора погасителните вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Страните договорили, че погасителните вноски съставляват изплащане на главница по
кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на Кредитора, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 19 768,68 лева, така договорната лихва по кредита е в
размер на 2 678,88 лева. По силата на цитирания договор кредитополучателят се е съгласил
да върне сумата по кредита в срок до 15.11.2024 г. на 36 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 549,13 лева, при първа погасителна вноска 15.12.2021 г., съгласно
1
погасителния план посочен в договора. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 15.12.2024 г., но поради обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителни
вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора стана предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до
длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 15.06.2023
г. Съгласно условията на договора, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. В тази връзка
на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до датата на подаване
на заявлението в съда, която е в общ размер на 1 457,07 лева, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
В тази връзка се иска от съда да от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Г. М. К., ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател по Договор
за потребителски кредит с № PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 878/2023 г. по описа
на РС – П., а именно: 13 489,39 лв. (тринадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева
и тридесет и девет стотинки) - представляващи главница по Договор за потребителски
кредит с № PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., за периода от 15.03.2022 г. до 15.11.2024 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от 15.06.2023 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2078,04 лв. (две хиляди
седемдесет и осем лева и четири стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от
15.03.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.06.2023 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 1475,07 лв. (хиляда четиристотин
седемдесет и пет лева и седем стотинки) - представляващи обезщетение за забава, считано
от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда (28.06.2023 г.); законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда (28.06.2023 г.) до окончателното изплащане на
задължението; както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените разноски в
заповедното и в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за
отговор, такъв е постъпил от страна на ответника, в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че е бил жертва на измама и
реално тези пари били взети от друго лице, но тъй като се води кредитополучател оставя на
преценката на съда основателността на претенцията. Моли съда при разглеждане на делото
да прецени обстоятелствата свързани с действителността на договора, съответствието му с
добрите нрави и други обстоятелства, за които съдът е призван да се произнесе по
справедливост.
В проведените по делото съдебни заседания страните, не се явяват и представляват.
От процесуалния представител на ищеца са депозирани молби, с които поддържат
предявените искове.
В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства,
прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за
установено следното от фактическа страна:
2
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч. гр. д. № 878/2023 г. по описа
на РС гр. П., че със заявление, депозирано на 29.06.2023 г. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Издадена е Заповед № 498/30.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Г. К. /ответник по делото/ да заплати на
заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец по делото/ претендираните в
заявлението суми произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта сключен на
30.11.2021 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и Г. К., вземанията
по който са прехвърлени на ищеца съгласно Приложени № 1 от 09.11.2022 г. към Рамков
Договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.09.2023 г. и на 25.09.2023 г
длъжникът е подал възражение срещу заповедта. С разпореждане от 26.09.2023 г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 12.10.2023 г. и в едномесечния преклузивен срок, а
именно на 09.11.2023 г. заявителят е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след
подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По същество съдът намира следното:
Ищцовото дружество "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е предявило срещу Г.
М. К., ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от 13 489,39 лева главница, 2/ чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от
2 078,04 лева договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 15.06.2023 г.; 3/ по чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 088,19 лева, обезщетение за забава за
периода от 16.03.2022 г. до 29.06.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за следните суми:
главница в размер на 13 489,39 лв., договорна лихва в размер на 2 078,04 лв. за периода от
15.03.2022 г. до 15.06.2023 г. и сумата от 2 088,19 лева обезщетение за забава за периода от
16.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
30.11.2021 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България в качеството на
кредитор и Г. М. К., с ЕГН: ********** в качеството на кредитополучател е сключен от
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18962127 със следните параметри/размер на
кредита за потребителски цели – 15 000 лв., застрахователна премия по застраховка "защита
на плащанията" – 2 089,80 лв., която застрахователна премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски" и е част
от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се е съгласил да заплати на
кредитора еднократно такса ангажимент в размер на 300 лв. срещу която кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателят
при усвояване на кредита, като кредиторът удържа с тази сума от общия размер на кредита.
Страните са уговорили лихвен процент – 11,32 % и годишен процент на разходите 13,55 %.
Кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора общо сумата от 19 768,68 лв. на 36
броя равни месечни вноски всяка от вноските в размер на 549,13 лв., платима на 15-то число
на съответния месец като първата погасителна вноска е с падеж 15.12.2021 г., а последната е
с падеж 15.09.2024 г. съгласно погасителен план, съдържащ се в текста на договора като в
погасителния план е посочено падежната дата на всяка вноска и размер на вноската /а
именно 549,13 лв./ както и оставащата главница. В чл. 3 от договора е уговорено, че
погасителните вноски съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща
печалба на кредитора. Съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата втората
3
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включващо всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетението за забава. В чл.
26 от договора е уговорено, че кредиторът може да прехвърли правата си по този договор на
избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя.
Изрично е уредено между страните, че с полагане на подписа си върху
процесния договор кредитополучателят удостоверява, че е получило сумата по кредита по
посочената в чл. 1 от договора банкова сметка. В чл. 1 от договора е посочена банкова
сметка и изрично деклариране от страна на кредитополучателя, че тази банкова сметка е
лично негова.
Установява се, че на 15.02.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България" КТЧ, ЕИК: ********* в качеството на цедент и "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания с предмет на цесията всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България" КТЧ, ЕИК: *********, произтичащи от договори за кредит,
сключени с физически лица, ведно с обезпеченията, привилегиите и другите им
принадлежности. Тези вземания са определени в Приложение № 1, което от датата на
подписване става неразделна част настоящия договор. Видно от съдържащото се на лист 44-
46 от делото Приложение № 1 от 11.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. под № 733 е прехвърлено вземането по договор за
потребителски кредит PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., обсъден по-горе за следните суми:
остатък от главница в размер на 13 489,39 лв. и остатък от договорна лихва в размер на
2 078,04 лв., остатък от лихва за просрочие в размер на 549,26 лв. или общо за сумата от
16 116,69 лв.
Видно от данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърляне на вземанията на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо № УПЦ-П-БНП/PLUS-18962127 до длъжника Г. М. К. за
извършената цесия като е посочено, че към датата 09.11.2022 г. задължението възлиза на
сумата от 16 116,69 лв.. Това уведомително писмо е връчено на длъжника на 27.11.2022 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Вещото лице е установило, че на 30.11.2021 г. " БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон София" е превел по банковата сметка на ответника сумата от 14 700 лв. с
основание на плащането „Съгл. договор PLUS-18962127“. В табличен вид вещото лице е
онагледило извършените от ответника плащания по процесния договор за потребителски
кредит като видно от таблицата ответникът е направил 5 погасителни вноски в общ размер
на 2 750 лева. Последното плащане по дълга е било на 27.04.2022 г. и от тази дата до
настоящия момент не е извършвал никакви плащания. От общо постъпилата сума за
погасяване на кредита 1 858,91 лв. са съотнесени към главницата, 600,84 лв. са съотнесени
към договорната лихва и 290,25 лв. плащане по застраховка. Вещото лице заключава, че
размерът на неплатената главница по вземането е в размер на 13 489,39 лева главница по
кредита и 348,30 лева главница по договор за застраховка, договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 2 078,04 лева и обезщетение за забава в размер на 1 945,01 лева, за
периода от 16.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2023 г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК за
съществуване на вземането, предмет на ч. гр. д. № 878/2023 г. по описа на РС-П., за което е
издадена заповед № 498 от 30.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, е Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.02.2022 г. между него в качеството му
на цесионер и "БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“, в качеството му на
4
цедент. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали, че
такъв договор е сключен. По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който
го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В тази връзка
безспорно се установи, наличие договорно отношение между "БНП Париба Пъсрънъл
Файненс, С.А, клон България“ в качеството на кредитор и ответника по делото в качеството
на кредитополучател /потребител/ по договор за потребителски кредит PLUS-18962127
сключен на 30.11.2021 г. Безспорно се установи от съвкупния анализ на писмените
доказателствени средства, ангажирани от ищеца, че в предметния обхват на цедираните
вземания попада и вземането на цедента към ответника К. по горевизирания договор за
потребителски кредит.
От приетите по делото писмени доказателства, а и от заключението на вещото лице се
установи, че по процесния договор за потребителски кредит кредиторът е предоставил на
кредитополучателя за потребителски цели паричен заем в размер на 15 000 лв. като по
банковата сметка на кредитополучателя е преведена сумата от 14 700 лв. след приспадане на
такса ангажимент в размер на 300 лв.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от
ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя това дружество като
кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна отпуснатия заем на ответника като
физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на параграф 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК, както и по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредите е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата
на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в
оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори
ако нарушението на тези норми не е въведено като основание / в този смисъл са
задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г на ОСГК на ВКС/.
Съдът като взе предвид наведените от ответната страна възражения относно
недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит и
извършвайки служебна проверка в тази насока намира следното:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, като от представеното по делото копие не може да
се прецени размерът на шрифта. По делото няма възражения в тази връзка, както и изрично
искане за изследване на това обстоятелство.
В текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "годишен
процент на разходите"/ГПР/. Посочено е, че ГПР представлява общите разходи на
потребителя по договора за потребителски кредит, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на чл. 19, ал. 2 от ЗПК е
посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1. В текста на чл. 19,
ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление
на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. В
5
текста на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа данни за ГПР и обща сума, дължима от потребителя изчислена към момента на
сключване на договора. В случая в процесният договор за кредит формално фигурира
размерът на ГПР – 13,55 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от
които се формира ГПР, така както те са описани в чл. 19, ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1
към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на
закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Никъде в условията по договора не е посочено
какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностното измерение в проценти на
всеки един от формиращите ГПР компоненти. Не е ясно дали като компонент е включена
възнаградителната лихва, респективно такса ангажимент и застрахователна премия като
следва да се отбележи, че размера на застрахователната премия е доста висок и в процентно
изражение би дал съществено отражение върху общия размер на ГПР. Това освен че
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК лишава кредитополучателя, а и съда от
възможност извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Ето защо съдът
приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От изложеното дотук може да се направи обобщения извод, че не е достатъчно
в договора за потребителски кредит да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно
съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е в общия размер на ГПР
в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така
както са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен
разбивка на всички разходи по вид и размер в договора за потребителски кредит трябва да е
посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР. / в т.
см. решение № 108 от 14.04.2020 г. по в. гр. д. № 93/2020 г. по описа на ОС-
Пловдив, Решение № 122 от 20.09.2021 г. по възз. гр. д. № 395/2021 г. по описа на ОС-
Пловдив и решение № 184 от 04.11.2021 г. по възз. гр. д. № 635/2021 г. по описа на ОС-
Пловдив /
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е
недействителен /нищожен / по силата на чл. 22 от ЗПК. Последиците от обявяване на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, на не и на лихва и други
разходи по кредита.
Настоящият решаващ състав на съда намира, че в конкретния случай чистата
стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 14 700
лв., която сума реално е била преведена от кредитора по банковата сметка на потребителя
съгласно заключението на вещото лице. Сумата от 300 лв. до договорения общ размер на
кредита от 15 000 лв. не е преведена на ответника, тъй като с тази сума кредиторът е
прихванал дължимата според договора" такса ангажимент". При констатирана
недействителност на договора тази такса се явява недължима по смисъла на чл. 23 от ЗПК,
поради което размерът на същата не следва да бъде включван в дължимата от ответника
чиста стойност на кредита. В чистата стойност на кредита не следва да бъде включване и
посочената в договора застрахователна премия от 2 089,80 лв. Това е така, тъй като
с договора на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка" защита на
плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна премия в общ размер от
2 089,80 лв., която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част
от месечната погасителна вноска.
Ето защо както се посочи по-горе съдът приема, че в подлежащата на връщане по
силата на чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата от 14 700
лв. Съществен е въпросът каква част от тази сума е погасена чрез извършените от ответника
плащания. Според кредитираното заключение на вещото лице ответникът е направил 5 броя
погасителни вноски по процесния договор в общ размер от 2 750 лв., от които 1 858,91 лв. са
отнесени към погасяване на главница, 600,84 лв. са отнесени към погасяване
на договорна лихва и 290,25 лв. са отнесени към погасяване на застрахователни премии.
Съдът намира, че извършеното от ответника плащане по процесния договор в общ размер от
2 750 лв. следва да се отнесе единствено за погасяване на главницата, тъй като както се
посочи по-горе предвидената в чл. 23 от ЗПК последица от обявяване недействителността
на договора за потребителски кредит е дължимостта на чистата стойност на кредита и
недължимост на лихви и други разходи по кредита. При това положение извършените от
6
ответника плащания, с които според заключението на вещото лице са
изплатени договорни лихви, застрахователни премии следва да бъдат отнесени към
погасяването единствено да дължимата от ответника чиста стойност на кредита, която
според съда е в размер на 14 700 лв. Ето защо като от 14 700 лв. се приспаднат внесените 2
750 лв. съдът приема, че непогасената главница възлиза на сумата от 11 950 лв.
Предвид изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника,
че съществува вземане на ищеца за сумата от 11 950 лв. главница по договор за
потребителски кредит с № PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., което вземане е прехвърлено на
ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
29.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №
498/30.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
878/2023 г по описа на РС-П., като следва да се отхвърлят исковете за разликата от 11 950 лв.
до претендираната главница в размер на 13 489,39 лв., за договорна лихва в размер на
2 078,04 лв. за периода от 15.03.2022 г. до 15.06.2023 г. и за обезщетение за забава в размер
на 1 475,07 лв. за периода от 16.03.2022 г. до 29.06.2023 г.
По разноските:
При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от исковите претенции.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.4 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по
чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта
за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
С оглед изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните разноски в
заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които съгласно уважената част на иска възлизат в размер на 274,06
лева. На същото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените разноски в настоящето производство за заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 340 лева, които съгласно уважената част на иска възлизат на
сума в размер на 378,64 лева.
Така мотивиран П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Г. М. К., ЕГН:
**********, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №
PLUS-18962127 от 30.11.2021 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
7
*********, сумата от 11 950 /единадесет хиляди деветстотин и петдесет/ лева,
представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /29.06.2023 г./ до изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 878/2023 г.
по описа на РС – П., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 11 950 лева до
претендираната главница в размер на 13 489,39 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Ю.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт И. Н. срещу Г. М. К., ЕГН: **********, с адрес
гр.П., ул. “Б.“ № 26, искове за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане по договор за потребителски кредит с № PLUS-18962127 от
30.11.2021 г. за сумите от 2078,04 (две хиляди седемдесет и осем лева и четири стотинки)
лева - представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 15.06.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост и 1475,07 (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и седем
стотинки) лева - представляващи обезщетение за забава, считано от 16.03.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда (28.06.2023 г.), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 878/2023 г по описа на
РС-П..
ОСЪЖДА Г. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул. “Б.“ № 26, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от Ю.Ю., сумата от 274,06 /двеста седемдесет и четири лева и шест
стотинки/ лева, представляваща сторени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 878/2023 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Г. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр.П., ул. “Б.“ № 26, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от Ю.Ю., сумата от 378,64 /триста седемдесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща сторени разноски в настоящето
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8