ОПРЕДЕЛЕНИЕ
11.11.2019 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на единадесети ноември 2019 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа гр. дело № 2060 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Д.Т.П.
*** срещу Пловдивския районен съд и се движи по общия ред. Разглежда се от
Пазарджишкия районен съд поради отвод на съдиите от районните съдилища в района
на Пловдивския окръжен съд. Иска се отмяна на уволнението на ищцата, извършено
със заповед от № 728/04.06.2018 г. на председателя на съда, възстановяването
ѝ на длъжност призовкар в съда, обявяване на недействителността на
допълнително споразумение към трудовия ѝ договор от 29.01.2018 г., постановяване
от съда да ѝ бъде върнат ІV ранг по ЗСВ с размер 75 лв., осъждане на
ответника да ѝ заплати обезщетение в размер 5895,60 лв. за оставане без
работа за периода 04.06.2018 г. – 04.12.2018 г. поради незаконно уволнение заедно
със законната лихва от 05.12.2018 г., осъждане на ответника да ѝ заплати
обезщетение в размер 935,80 лв. за неползван платен годишен отпуск за 2018 г.
от 20 дни и осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 100 лв.,
представляваща разликите между сумите за ранга за месеците февруари и март 2018
г., последните две суми – заедно със законната лихва от предявяването на иска.
Съдът изготви следния проект за доклад
на делото:
В исковата молба се твърди, че от 2002
г. ищцата е работила на длъжност призовкар в Пловдивския районен съд. На
29.01.2018 г. тя била възстановена от съда на длъжността си след второ
незаконно уволнение. При възстановяването ѝ било отново предложено да
подпише допълнително споразумение за изпълнение на задължения на длъжността
чистач. Тя категорично отказала този път
да го направи, а работодателят ѝ обяснил, че така е възстановена на
длъжността – „призовкар с временно възлагане поради трудоустрояване на
трудовите функции на длъжността чистач“. Формулировката на длъжността обаче била
такава от 2014 г., без никъде да се посочва докога е това временно възлагане.
Това според ищцата е един от пороците, от които страда допълнителното
споразумение и поради които е недействително. Налице са според нея и други
пороци, също водещи до недействителност – посоченият адрес не е нейният, изписано
е "ранг V – 25 лв.", а ищцата повече от 10 години има ранг IV – 75
лв. Обяснението на съдебния администратор във връзка с ранга било, че липсва
документ за IV ранг, но според ищцата такъв нямал никой призовкар, били
сключвани само допълнителни споразумения с новия ранг, а съдебният
администратор не бил наясно "с измененията нито на класификатора, нито на
тогавашното ръководство". И накрая, по това допълнително споразумение
изобщо не било започнало изпълнение на трудовите функции на ищцата - след
отказа да бъде чистач тя сама предложила да замести другите призовкари в
целодневните дежурства по връчването на т.нар. чакащи призовки на явилите се на
място в съда за получаването им граждани и адвокати. Тази практика един от
призовкарите да дежури съществувала повече от три години, но след като ищцата
предложила тя да поеме функцията, дежурствата на призовкари били отменени още
същия ден и с тях били натоварени куриерите. Според чл. 315, ал. 1 от КТ ако
естеството на работата го позволява, работодателят може да промени трудовата
функция на отделен служител, за да отпаднат от нея медицинките показания. В
случая вече съществувала такава функция на длъжността призовкар без
противопоказанията, но работодателят просто я отменил с цел да не я възлага на
ищцата. Тя също заявила писмено, че е готова да работи като призовкар на
облекчен режим. Вместо това била назначена комисия от трима членове, която
всеки ден да удостоверява, че ищцата не чисти. От 30.01.2018 г. до 19.03.2018
г. тя седяла от 8,30 до 17 ч. на стол в коридора на съда, без да и бъде
възложена друга работа. Накрая получила болки в гърба и кръста, които според
лекарите се дължали на престоя в коридора на течение, постъпила в болница, а
след това била в болнични до 04.06.2018 г. При завръщането и на работа
работодателят вече бил получил решение на ТЕЛК, според което на ищцата и е
противопоказано да работи като чистач и призовкар, бил и зададен въпрос дали
може да изпълнява функциите на съдебен секретар, тя отговорила писмено, че и
трябва време за практикуване, без да влиза в зала, за да възстанови скоростта
си, и в следващия момент и била връчена заповед за уволнение. Според нея в съда
има много подходящи длъжности за състоянието и, но нито една не и е била
предложена. Комисия, назначена от работодателя, и службата по трудова медицина,
която го обслужва, се произнесли, че ищцата е негодна не само за длъжностите
чистач и призовкар, но също и за съдебен секретар и деловодител, макар че ТЕЛК
не е давал становище за тях и според ищцата комисията и СТМ нямат правомощия да
се произнасят и за други длъжности. На ТЕЛК освен това не бил представен списък
на длъжностите по чл. 315 от КТ и чл. 27 от ЗИХУ, на ищцата също не и бил
представен такъв списък, което тя счита за съществено процесуално нарушение. За
уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 според нея е задължително ТЕЛК, а не СТМ, да
се е произнесъл коя работа е подходяща или не е. Според ищцата в съда не се
определят реални работни места за трудоустроени, а в списъка се включват само
отдавна заети длъжности, на част от които работят здрави хора.
С исковата молба се представят писмени доказателства. Иска се
задължаване на работодателя да представи трудовото и досие в абсолютна цялост,
дневника на регистрираните за трудоустрояване в ПРС, протоколите от комисията
по трудоустрояване и определените работни места по чл. 315 от КТ и чл. 27 от
ЗИХУ, пълния списък на трудоустроените лица в ПРС, придружен от съответните
документи за трудоустрояване и от първоначалните и последващите трудови
договори персонално на всеки. Иска се задължаване на Дирекция "Бюро по
труда" - Пловдив да представи списъка, предоставен от ПРС, с обявените
работни места по чл. 27 от ЗИХУ заедно със списъците на обявения по т. 1 брой
на заетите работни места с трайни увреждания и брой на работните места по т. 1
чрез заявката за свободни работни места за периода 2014-2018 г. Иска се
задължаване на ТЕЛК – Пловдив да представи административната преписка по
издаването на решението за длъжностите с противопоказания. Иска назначаване на
експертиза, която да определи размерите на дължимите обезщетения. Иска се
разпит на трима свидетели при призоваване, като фактите за установяване ще се
посочат с оглед отговора.
Предявените искове са с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ; чл. 224, ал. 1 от КТ – за присъждането на
обезщетение за неползван отпуск; чл. 128, т. 2 от КТ – за иска за присъждане на
сумата 100 лв.; чл. 74 от КТ – за обявяването на недействителност на
допълнителното споразумение. Законодателството не предвижда възможност да се
предявява иск за присъждане (връщане) на ранга.
Ответникът е представил отговор. Той
счита, че искът е недопустим в частта за връщането на ранга и за обявяването на
допълнителното споразумение за недействително и че исковата молба е нередовна в
частта за заплащането на сумата 100 лв. – не са изложени фактически
обстоятелства. В останалата част счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи,
че работодателят няма право да възстанови служителя на друга длъжност, различна
от заеманата преди уволнението – обратното би било неизпълнение на съдебно
решение и нарушение на закона. С оглед препоръките на здравния орган и
трудоустрояването на ищцата със заповед от 29.01.2018 г. работодателят е
възложил на ищцата временно до приключване на процедурата по трудоустрояване
изпълнение на функциите само на длъжността чистач, без тези на длъжността
призовкар, като ѝ е определил и облекчени условия в сравнение с другите
чистачи, съобразени със здравословното ѝ състояние – освободил я е от
даване на дежурства по график и почистване на общите помещения. Допълнителното
споразумение възпроизвежда според ответника статута на служителя, какъвто е бил
към датата на отмененото уволнение. Ищцата не е имала по-висок ранг от V-ти –
придобиването на по-горен ранг става със заповед на административния
ръководител и няма издавана такава за ищцата през годините. Колкото до искането
на ищцата да изпълнява длъжността призовкар при облекчени условия, такава
възможност нямало – тази длъжност не е определена като подходяща за заемане от
трудоустроени поради спецификата си, а длъжност дежурен призовкар в съда не
съществува – нито по щат, нито реално действаща; наистина в един период самите
призовкари наред с връчването на призовки на адреси са поемали и дежурства по
график за връчване в канцеларията на съда, но тази практика е била прекратена
по искане на самите призовкари и „дежурството“ им е било поето от куриерите в
съда. Заявява се и че работодателят не е длъжен да се съобразява с желанието на
върналия се след уволнението служител каква длъжност иска да изпълнява, че
ищцата неправилно интерпретира чл. 314 от КТ, посочен неправилно като чл. 315,
ал. 1 – той се отнася за хипотеза на трудоустрояване, а в случая процедурата по
трудоустрояване не е приключила. Ищцата сама признава, че не е изпълнявала
възложената ѝ работа на чистач при облекчени условия. Здравословните
ѝ проблеми, които се твърди да са настъпили от стоенето в коридора, не са
в причинна връзка с действията на работодателя, който ѝ е възложил
конкретни задачи, а не стоене в коридора. Със заповед от 16.01.2018 г. на
председателя на съда е определена комисия, а тя от своя страна е определила
длъжности за трудоустрояване – от тях към момента само две щатни бройки за
чистач са били свободни. Работодателят е отправил запитване към ТЕЛК дали
длъжността чистач е подходяща за ищцата и е получил експертно решение, според
което ищцата не може да изпълнява длъжностите чистач и призовкар. След
запитване към службата по трудова медицина пък е получен отговор, че ищцата не
може да изпълнява никоя от определените за трудоустроени служители длъжности в
съда – не само чистач, но също и длъжностите
съдебен секретар и деловодител, които при това са заети. Така в съда
няма подходяща за ищцата свободна длъжност, а длъжността, която тя заема, е
неподходяща за здравословното ѝ състояние. Незаета длъжност за съдебен
секретар извън определените за трудоустрояване е имало, но тя, както и поначало
всички длъжности в този съд, е свързана със значително психическо и физическо
напрежение поради големия обем на работа, а на ищцата според експертното
решение на ТЕЛК ѝ е противопоказано такова напрежение. По-нататък
ответникът сочи, че доводите на ищцата във връзка с определянето на
длъжностите, подходящи за трудоустроени, са несъстоятелни – те се определят по
целесъобразност от комисията, назначена от работодателя, и съдът не може да
контролира по същество преценката на комисията, а само спазването на
процедурата. Сочи и че ТЕЛК не следва да дава становище за всички съществуващи
длъжности при работодателя, а само за заеманата от лицето; службата по трудова
медицина пък следва да даде становище само за длъжностите, определени
предварително за заемане от трудоустроени. От казаното следва, че не е имало
обективна възможност за заемане на длъжност от ищцата и тя правилно е уволнена,
като е спазена и процедурата. По отношение на иска за обезщетение за оставане
без работа се заявява, че не е доказано оставането без работа, а не е изчислено
правилно и обезщетението – база за определянето му е брутното трудово
възнаграждение, а то включва основното и допълнителните с постоянен характер.
Прави се възражение за прихващане на обезщетението за неползван отпуск с
насрещно вземане на работодателя в размер 1069,18 лв. за възстановяване на суми
за облекло, получени от ищцата през 2018 г., пропорционално на отработеното
време.
Ответникът представя заповедта за
назначаване на комисия по трудоустрояване от 16.01.2018 г., протокола от заседанието
на комисията от 29.01.2018 г., извлечение от щатно разписание на съда за април
2018 г. и длъжностни характеристики за длъжностите деловодител, секретар,
призовкар и чистач. Иска назначаване на комплексна техническа и медицинска
експертиза – от специалист ТРЗ и лекар специалист трудова медицина, която да
отговори на въпросите: какви свободни длъжности е имало по щатно разписание към
датата на прекратяването на трудовото правоотношение; има ли длъжности,
предвидени за заемане от трудоустроени, които не са заети от трудоустроени
лица; има ли свободни длъжности към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, които да са подходящи за заемане от нея с оглед
здравословното ѝ състояние – всичко това без поименно посочване на лицата
с оглед запазването на тайната на здравния им статус. Иска се разпит на двама
свидетели, които да установят начина на изпълнение на работата от ищцата и
поведението ѝ след възстановяването ѝ на работа. Ответникът
възразява срещу представянето на трудовото досие на ищцата в цялост, като
счита, че документите отпреди това са неотносими. Противопоставя се на искането
за изискване на списък, дневник и пр. на трудоустроените лица в съда, тъй като
това би нарушило ЗЗЛД. Счита, че е ирелевантно представянето на протоколите на
комисията по трудоустрояване за годините назад. За изискването на преписките от
ТЕЛК и Д“ИТ“ счита, че искането е нередовно – няма молба по чл. 192 от ГПК, а освен
това ищцата може да се снабди с тези доказателства и сама, с помощта на
издадено ѝ съдебно удостоверение. За определянето на размера на
обезщетенията счита, че не са необходими специални знания, а ищцата би могла да
се снабди с удостоверения за необходимите за целта данни за възнаграждението,
получавано от нея. Иска се да бъде оставено без уважение искането за допускане
до разпит на свидетели при довеждане от ищцата, тъй като изобщо не са посочени
факти, които те ще установяват, освен това е недопустимо конкретизацията за
това да става с оглед отговора на исковата молба – предоставянето на възможност
на страната да уточни доказателствени искания, които е могла да формулира
по-рано, е процесуално недопустимо като преклудирано.
По допустимостта на предявените искове съдът
намира, че недопустимо е само искането за връщане на ІV ранг. Няма пречка
допълнително споразумение към трудов договор да бъде обявявано за недействително,
както може самият трудов договор или отделни клаузи от него. Изложени са и
достатъчно обстоятелства, които позволяват да стане ясно, че ищцата претендира
разликата от по 50 лв. на месец между добавката върху трудовото възнаграждение
при V ранг и при ІV ранг, т.е. претендира изплащането на частично неизплатено
според нея трудово възнаграждение.
Между страните не е спорно, че ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника, че то е било прекратено с
уволнение с посочената в исковата молба заповед и че предходни уволнения на
ищцата от същия работодател са били отменяни от съда и тя е била възстановявана
на работа.
Ответникът носи тежестта да докаже
законността на уволнението – спазването на изискванията за начина на
извършването му, както и това, че ищцата поради заболяването си не е можела да
изпълнява работата за длъжността си поради болест и това, че в съда не е имало
към момента на уволнението друга работа (свободна длъжност), подходяща за
здравното ѝ състояние, или ако е имало – че тя е изразила несъгласие да я
заеме. Ищцата носи тежестта да докаже размера на последното получено от нея пълно
брутно трудово възнаграждение, което е основа за определяне на претендираните
обезщетения, на среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния месец, през който има отработени най-малко 10 работни дни, както и
размера на дължимото ѝ допълнително възнаграждение за придобит ранг.
По отношение на искането за представяне
на цялото трудово досие на ищцата съдът намира, че някои от твърденията на
ищцата според нея имат отношение към състоянието на трудовото ѝ
правоотношение преди последното възстановяване на работа от съда – твърдението
за придобит ранг, за длъжността, на която е назначена първоначално и условията,
при които е била трудоустроена, и пр. Следва да ѝ се даде възможност да
събере тези доказателства.
Същото се отнася до протоколите от
заседанията на комисията по трудоустрояване за определяне на работните места по
чл. 315 от КТ и чл. 27 от ЗИХУ за периода от 2009 г. до момента – ищцата очевидно
счита, че изискването на тези данни и сравнението помежду им по години ще
ѝ помогне да установи някои от твърденията си за недобросъвестно
определяне на тези места от работодателя с оглед желанието му според нея да я
уволни.
Няма пречка да се изслушат вещи лица, които
да дадат отговор на въпросите за свободните и заетите длъжности за
трудоустроени в съда и за наличието на други подходящи за ищцата свободни
длъжности. Заключението на една такава експертиза ще даде отговор и на
въпросите, за чието изясняване ищцата иска изискване на списъка на определените
длъжности за трудоустроени и трудоустроените лица, затова не е необходимо
изискването им, като в същото време ще може да се запази от ненужно разкриване и
тайната на здравословното състояние на останалите служители. Няма пречка
едновременно с това да се изиска и копие на информацията по чл. 21 от ППЗИХУ,
изпратена до Агенцията по заетостта. Не е ясно обаче какво допълнително ще се установи
от административната преписка по издаването на решението на ТЕЛК, поискано от
работодателя.
Няма пречка работодателят да представи
данни за размера на последното начислено на ищцата брутно трудово
възнаграждение – чл. 228 от КТ, което ще позволи да не се изслушва вещо лице за
този размер.
По искането на ищцата за разпит на
свидетели съдът ще се произнесе след уточняването на фактите, които те ще
установяват. Правото да се иска разпит на свидетели не е преклудирано до
момента, в който с окончателния доклад се разпределя тежестта на доказване
(първото съдебно заседание), т.е. без значение е, че ищцата е можела евентуално
да конкретизира по-рано фактите, които свидетелите ще доказват. От значение е
само да е направила самите твърдения за тези факти в исковата молба или в
рамките на уточненията по чл. 143, ал. 2 от ГПК.
Не е необходимо да се разпитват
свидетели за изпълнението от страна на ищцата на работата ѝ след
възстановяването на работа и преди настоящото уволнение и изобщо за поведението
и отношението и във връзка с работата. Без значение за изхода на делото е
начинът, по който ищцата е изпълнявала работата си като призовкар или като
чистач, още повече, че тя изобщо не оспорва, че не е изпълнявала никаква работа
– такава на призовкар не ѝ е била възлагана, а тази на чистач тя е
отказала да изпълнява.
Писмените доказателства, представени от
страните, са допустими и относими към предмета на делото.
По изложените съображения и на осн.
чл. 312 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищцата с исковата
молба и от ответника с отговора писмени доказателства.
Оставя без уважение искането на
ответника за разпит на свидетели за установяване на начина на изпълнение на
работата от ищцата, поведението и отношението и към работата
Дава възможност на страните да доведат
свидетели с оглед установяването на други техни твърдения, като уточнят какви
факти ще установяват те.
Да се изиска от Дирекция „Регионална
служба по заетостта“ – Пловдив информация за броя на работните места, обявени
по чл. 21, ал. 1, т. 1-3 от ППЗИХУ от Районен съд – Пловдив като работодател за
периода от 2014 г. до 2018 г.
Оставя без уважение искането да се
изиска от ТЕЛК преписката по издаването на решението от 15.03.2018 г.
Задължава ответника да представи данни
за последното начислено на ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен месец преди
уволнението ѝ, както и за начисленото ѝ брутно трудово
възнаграждение за последния месец, за който тя е отработила поне 10 дни. Оставя
без уважение искането на ищцата да бъде изслушано вещо лице по този въпрос,
като при непредставяне на данни от ответника определението в частта за оставяне
на искането без уважение може да бъде отменено, за да се съберат данни за
размера на възнагражденията.
Задължава ответника да представи копие
от трудовото досие на ищцата.
Задължава ответника да представи копия
от протоколите от заседанията на комисията по трудоустрояване за определяне на
работните места по чл. 315 от КТ и чл. 27 от ЗИХУ за периода от 2009 г. до 2018
г.
Оставя без уважение искането на ищцата
за задължаване на ответника да представи списък на трудоустроените лица в ПРС.
Допуска комплексна съдебно-счетоводна и
медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ответника:
на въпросите: какви свободни длъжности е имало по щатно разписание към датата
на прекратяването на трудовото правоотношение; има ли длъжности, предвидени за
заемане от трудоустроени, които не са заети от трудоустроени лица; има ли
свободни длъжности към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, които да са подходящи за заемане от нея с оглед здравословното ѝ
състояние, без поименно посочване на лицата с оглед запазването на тайната на
здравния им статус. Определя депозит в размер 300 лв., вносим от ответника в
10-дневен срок от връчване на определението. Определя за вещо лице – специалист
ТРЗ Любомир Црънчев, на когото задачата да се съобщи след внасянето на депозита.
За определяне на вещо лице – специалист по трудова медицина да се напише писмо
със запитване за такава възможност до службите по трудова медицина в гр.
Пазарджик.
Прекратява производството по искането да
бъде върнат на ищцата върнат ІV ранг по ЗСВ като недопустимо.
Насрочва съдебно заседание на 13.12.2019 г. от 10,00 ч.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на ищцата – и от отговора.
Определението подлежи на обжалване само
в частта за прекратяване на производството – с частна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: