Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 437 Година
2022, 15.03. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 09.02.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 988
по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство
пред първа инстанция.
Образувано е по жалба на „ЕРСА-95“ЕООД със седалище и
адрес на управление град Карлово, ул.“Христо Проданов“ №15, чрез пълномощник
адв. Т.С., против ревизионен акт/РА/ №Р-16001619003495-091-001/24.01. 2020г.,
издаден от В.И.И.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
– Пловдив, потвърден с Решение №159/13.04.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който
на дружеството са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на
320 225,23 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 109 615,75
лева.
Твърди се незаконосъобразност на ревизионния акт, като се
сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от
извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и
обстоятелства, респ. доказателства за тях. Основните възражения са в насока, че
дружеството е посредник в тристранна операция, а не е страна по дистанционна
продажба на стоки по смисъла на чл.14 ЗДДС, каквито са изводите на органите по
приходите, както и че стоките се придобиват и доставят на контрагенти в един и
същ безмитен склад в Холандия, поради което ДДС не се дължи от „ЕРСА-95“ЕООД.
Искането от съда е да се отмени РА в неговата цялост като незаконосъобразен.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив чрез процесуален представител юриск.Б. намира подадената жалба за
неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена
защита.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след
като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред
и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е повторна. Първоначално същата е започнала със
Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-16001618004459-020-001/31.07.2018г.,
издадена от В.И.И.на длъжност началник
на сектор, с обхват определяне на задължения за ДДС за периода 11.02.2016г. –
31.12.2016г., като е определен срок за приключване на производството до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по
електронен път на 06.08. 2018г./л.327-329/. Последвало е издаването на Заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/
№Р-16001618004459-020-002/02.11.2018г. и №Р-16001618004459-020-003/05.12.2018г.
от същия орган по приходите, с които е продължен срокът за приключване на
ревизията до 06.01.2019г. Тези заповеди също са връчени на ревизираното лице по
електронен път/л.321 и сл./. Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад /РД/ №Р-16001618004459-092-001/21.01.2019г., който е дал
основание за издаване на РА №Р-16001618004459-091-001/14.03.2019г./л.178 и
сл./, с който на дружеството-жалбоподател допълнително е начислен ДДС и са
определени прилежащи лихви. По жалба на лицето този РА е отменен с Решение
№329/ 30.05.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Със същото
решение на основание чл.155 ал.4 ДОПК преписката е върната на органа по
приходите, издал ЗВР за издаване на нов РА, с цел правилно, мотивирано и
законосъобразно определяне на данъчните задължения на дружеството, съобразно
изискванията на процесуалния и материалните закони, при спазване на изложените
в решението съображения и отстраняване на допуснатите пропуски. По-конкретно
дадените указания са в насока да се извърши превод на български език на всички
представени документи на чужд език и да бъдат разгледани същите съвкупно с
всички други събрани и/или присъединени по надлежния ред документи, съответно
да се установят всички факти и обстоятелства, свързани с прехвърляне на
собствеността и мястото на доставка на фактурираните стоки/л.168-172/.
В тази връзка и със ЗВР
№Р-16001619003495-020-001/05.06.2019г., издадена от В.И.И.на длъжност Началник на сектор, е възложена
повторната ревизия с обхват определяне на задължения за ДДС за периода
01.02.2016г. – 31.12.2016г., като е определен срок за приключване на
производството до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 14.06.2019г. по електронен път. Последвало е издаването на ЗИЗВР №
Р-16001619003495-020-002/13.09.2019г. и № Р-16001619003495-020-003/14.
10.2019г. от същия орган по приходите, с които е продължен срокът за
приключване на ревизията до 14.11.2019г. Тези заповеди също са връчени на
ревизираното лице по електронен път/л.135 и сл./.
В хода на повторната ревизия до „ЕРСА-95“ЕООД са
изпратени 3 бр. ИПДПОЗЛ/л.132-134, л.87-89 и л.83-85/, като в отговор лицето е
представило изисканите му документи и писмени обяснения, както следва: с писмо
вх. №7000-7762 от 05.07.2019г./л.90-131/; с писмени обяснения вх.№70-00-11084
от 26.09.2019г./л.86/ и с писмо вх.№70-00-12447 от 24.10.2019г./л.74-82/.
С Протокол №1575132 от 18.06.2019г./л.177/ е извършено
присъединяване на събрани доказателства в хода на първоначално извършената
ревизия, в т.ч. РА/л.178 и сл./, ведно с РД и приложенията към същия/л.211 и
сл./, сред които и ПУФО №П-16001616191112-073-001 от 19.04.2017г./л.332 и сл./
и ПУФО №П-16001617145437-073-001 от 16.07.2018г./л.375 и сл./, а с Протокол №
1573023 от 14.11.2019г./л.68/ са присъединени документи от VIES системата – справка 1.5 – Български търговци,
недекларирали ВОП в ДП и ДП, към които чужди търговци са декларирали доставки и
справка 1.2 – Съпоставка между декларираните ВОП в ДП и ДП и данните от
получените файлове с обороти от ДЧ/л.70 и сл./.
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД
№Р-1600 **********-092-001/28.11.2019г./л.55 и сл./, срещу който е подадено
възражение от ревизираното дружество, което е прието за неоснователно от
ревизиращите органи. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване
на процесния РА №Р-16001619003495-091-001/24.01.2020г., с който на „ЕРСА-95“
ЕООД са определени процесните задължения.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията/определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на
ревизията/определен със заповедта за възлагане на ревизия/.
С оглед компетентността на органите, издали обжалвания
РА, по делото са приложени заверени копия на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с която е делегирал правомощието
си за възлагане на ревизии на редица длъжностни лица от ТД на НАП – Пловдив,
сред които и Васка Илиева Илиева, издала в случая ЗВР и ЗИЗВР/л.3-5/.
Представени са също така и Заповед №РД-09-332/28.02.2017г., Заповед
№РД-09-1215/25.06.2018г. и Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД
на НАП - Пловдив, с които са определени длъжностни лица, които да изпълняват
функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД
на НАП Пловдив, сред които и определената за такава със ЗВР Т.А.Т.на длъжност
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, а така също и Т.И.К. на
длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на
първоначалната ревизия/л.5-гръб-л.9/. За прецизност е необходимо да се посочи,
че погрешно решаващият орган в своето решение е посочил като ръководител на
процесната ревизия – Т.И.К., вместо Т.И.Т., което съдът приема за допусната
техническа грешка, която обаче не е от кръга на съществените, с оглед безспорно
установената компетентност на органите по приходите.
Следва да се констатира също така, че от представените от
страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи,
ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на
удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи/л.10-12 и л.665/ се установява, че те
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
Или, извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство, са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. РД и РА са били съобщени
на представляващия дружеството. Следователно на ревизираното лице е била
осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван
пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по
чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №159/13.04.2020г., с което РА е
потвърден.
При така установеното, съдът намира, че ревизионният акт
е издаден от компетентни органи, в изискуемата форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
В хода на съдебното производство по делото са приобщени
отговор от Нидерландската данъчна администрация на молба за информация с
референтен номер VAT_BG_026860_NL_VUCPB05844_20180306_AF_RI_R и всички документи, представени по
електронен път към отговора, ведно с превод на български език/л.697-773 и
л.777-870/, както и Договор за правила и условия за ползване под наем на
митнически склад от 08.02.2016г., ведно с процесните фактури за извършени от
дружеството-жалбоподател покупки и продажби, с превод на български
език/л.876-955 и л.1028-1317/.
По искане на жалбоподателя и служебно от съда са
допуснати, съответно изслушани и приети основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, след запознаване с наличните по
делото документи и извършена проверка в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, е проследило формирането на данъчното задължение,
издадените фактури/за покупки и продажби/, тяхното отразяване и е преизчислило
дължимия ДДС и лихвите за забава във връзка с получените услуги и осъществени
ВОП в два варианта – с включване и съответно изключване на ВОП на стоки, по
които изпълнител е регистриран за целите на ДДС доставчик в Кралство
Нидерландия доставчик. Съдът кредитира като компетентни и безпристрастно
изготвени заключенията на вещото лице, с изключение на правните изводи, за
които е налице и изрично възражение от страна на ответника, като същите ще
бъдат обсъдени наред с останалия събран по делото доказателствен материал при
разглеждане на спора по същество.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
са ангажирани от страните, въпреки дадените им от съда многократно указания във
връзка с разпределената доказателствена тежест, в т.ч. и за последиците от
недоказването.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
От събраните по делото доказателства се установява, а и
не е спорно между страните, че дружеството-жалбоподател закупува акцизни
стоки/бира и алкохолни напитки/ от дружества, регистрирани в ЕС, както следва: Linesko Trading LTD НЕ345161/Кипър/, Lowiczanka Import B.V. NL18225.57.071.B01 /Нидерландия/, Krest Spolka Z Organiczona
Odpowiedzialnoscia (Krest Limited) PL7811926278/Полша/; Brasserie L`etoile FR77797935343/Франция/, Earth Plus Info S.R.O. CZ04176847/Чехия/ и HNB Trade
LTD *********/Великобритания/,
които стоки са доставяни в митнически склад в Холандия, чийто оператор е Erasmus logistics B.V., съгласно Договор за правила и условия за ползване под
наем на митнически склад.
С така придобитите акцизни стоки, след тяхната обработка
от Erasmus logistics B.V., дружеството-жалбоподател се е разпоредило, като ги е
продало на Europa
Transp Altea SLU/Испания/, HNB Trade LTD ********* /Великобритания/, LP Groceries & Beverages LTD
*********/Великобритания/,
Topdrink
Supplies LTD MS17927/Кипър/ и Urway Import
Export Limited MS17041/Кипър/, като са налице данни, че всички
стоки са доставени до Seabrook Warehousing Limited IG110JE/Великобритания/.
По веригата от доставки са издавани фактури, като нито
един от доставчиците не е начислил ДДС.
Не е спорно също така и че дружеството-жалбоподател е
регистрирано по ЗДДС, считано от 11.02.2016г. и няма регистрация за целите на
ДДС в друга държава-членка на ЕС. Няма декларирани банкови сметки/за
ревизирания период/, няма и регистрирано фискално устройство, като по счетоводни
данни и обясненията на лицето, плащанията са извършвани в брой/както към
доставчиците, така и от клиентите/. Не са декларирани също така и собствени или
наети търговски обекти, складови помещения или офиси, както и МПС. За
ревизираните данъчни периоди от 01.02.2016г. до 31.12.2016г. са подадени СД.
Декларирани са продажби в общ размер на 1 536 526,96 лв., отразени в
кл.18 на подаваните СД по ЗДДС - данъчна основа на доставки по чл.69 ал.2 ЗДДС,
вкл. доставки при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на
територията на друга държава-членка, както и посредник в тристранна операция,
като приходите от продажба на стоки са отразени по сметка 702 „Приходи от
продажба на стоки“. В подадена ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016г. е декларирана
дейност – търговия на едно с други нехранителни стоки с общо приходи
1 536 526,96 лв., общо разходи 1 521 570,59 лв. и
счетоводна и данъчна печалба 14 956,37 лв.
В отговор на отправени ИПДПОЗЛ в хода на ревизията, в
т.ч. и в хода на първоначалната такава, а така също и в хода на извършени ПУФО,
дружеството-жалбоподател посочва, че придобива стоки в безмитен склад и доставя
стоки на контрагенти в същия безмитен склад и по-конкретно, че извършва онлайн
търговия от безмитен склад в Англия/така декларация на л.336/, впоследствие, че
извършва онлайн търговия от безмитен склад в Холандия и не разполага с офиси,
складова, производствена и търговска база/така обяснения на л.230/, след това,
че извършва и дистанционни продажби/така обяснения на л.313 и справка на
л.372/. И най-сетне, с жалбата си срещу РА ревизираното лице твърди, че са
налице предпоставките по чл.14 ЗДДС, поради което и мястото на изпълнение на
дистанционните продажби следва да се определи по чл.20 ал.5 ЗДДС, съответно с
жалбата си до съда вече навежда твърдения, че не е страна по дистанционна
продажба на стоки, а е посредник в тристранна операция по смисъла на чл.15 ЗДДС. По отношение на получените услуги от Erasmus logistics B.V., по същество
не възразява, че е следвало да начисли ДДС по реда на чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС,
като издаде протоколи съгласно чл.117 в сроковете, регламентирани в чл.9 ЗДДС,
което не е било сторено. Ревизираното лице е декларирало, че аналитични
счетоводни справки на сметка 502, 503 и 504 няма и не представя такива,
представена е само аналитичност на сметка 501, от която е видно отразяването на
получените и платените парични средства от клиенти и доставчици – срещу
плащанията към доставчици е посочено РКО, а срещу получени плащания от клиенти
ПКО. Към фактурите за покупки са приложени касови бонове/CASH RECEIPT/ за платените суми, такива касови
бонове има приложени и към фактурите за продажби за получените суми и поръчки
за доставки.
При тези данни, органите по приходите са установили на
първо място във връзка с представените фактури, издадени от Erasmus logistics B.V. с обща данъчна основа в размер на 32 457,87 евро,
че същите са с предмет „такса склад“ и 0% ДДС, като основание за това са
посочени разпоредбите на чл.44 и чл.196 от Директива 2006/112/ЕО и са
осчетоводени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“. За тези
получени услуги дружеството-жалбоподател не е издало протоколи по чл.117 ал.1 ЗДДС в срока по чл.117 ал.3 ЗДДС, с които да бъде начислен ДДС на основание
чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС. Ревизираното лице не е предоставило информация относно
основанието за неначисляване на ДДС и мястото на изпълнение при доставка на
тези услуги, въпреки отправеното му ИПДПОЗЛ в тази насока. В тази връзка е
изпратена молба по линия на административното сътрудничество за обмен на
информация до данъчната/приходна администрация на Холандия, като е получен
отговор на 07.06.2018г., съгласно който за периода м.02.2016г. – м.12.2016г. Erasmus logistics B.V. като оператор на митническо складиране е представило
вътреобщностни услуги на „ЕРСА-95“ЕООД на обща стойност 33 028 евро, представляващи
разходи за съхранение и обработка на акцизни стоки, като към отговора са
приложени инвойс фактури, издадени от Erasmus logistics B.V. към „ЕРСА-95“ЕООД, както и счетоводна справка от холандското дружество за
платените фактури, съгласно която към 26.03.2018г. дружеството-жалбоподател
дължи на Erasmus
logistics B.V. 11 751,69 евро. С оглед на така установеното, е
прието, че за получените услуги от Erasmus logistics B.V. по издадените фактури, „ЕРСА-95“ЕООД следва да издаде протоколи по чл.117
ал.1 ЗДДС, с които да бъде начислен ДДС на основание чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС,
което не е било сторено. В тази връзка и за процесните доставки е определен
дължим ДДС в размер на 12 919,85 лева.
На следващо място, ревизиращите органи са установили, че
в издадените фактури/за покупки и за доставки/ няма посочени валидни VAT номера, поради което и е невъзможно извършването на
проверка в системата VIES. Не е предоставена информация за получателите на стоките и тяхната
регистрация за целите на ДДС в държава-членка на ЕС, както и за направлението
на стоките – в коя държава-членка се потребяват и дали е начислено ДДС от
получателите, като според представените обяснения и документи от жалбоподателя,
мястото на изпълнение на декларираните продажби е Холандия/Нидерландия/, без
данни „ЕРСА-95“ЕООД да има регистрация за целите на ДДС в друга държава-членка
на ЕС. Не са представени и документи, удостоверяващи от къде започва и къде
свършва транспортът. С оглед на така установените факти и обстоятелства,
ревизиращите органи са приели, че за жалбоподателя не са налице предпоставките
по чл.14 ал.1 ЗДДС, тъй като не са представени документи, които да
потвърждават, че стоката е изпратена от територията на страната до територията
на друга държава-членка и клиент е данъчно незадължено лице – физическо лице,
поради което и мястото на изпълнение на дистанционните продажби не следва да се
определя по реда на чл.20 ал.5 ЗДДС.
В тази връзка и с оглед на това, че не са налице
условията на чл.20 ал.1, т.2 ЗДДС, а именно мястото на изпълнение на доставка
на стоки при условията на дистанционна продажба по чл.14 да е на територията на
държавата-членка, където транспортът приключва, когато извършените от лицето
доставки при условията на дистанционна продажба за държава-членка надвишават за
текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година
сумата, определена в законодателството на тази държава-членка, мястото на
изпълнение е прието, че е на територията на страната и същите са облагаеми със
ставка от 20% съгласно чл.66 ал.1, т.1 ЗДДС.
В хода на административното обжалване и с оглед
наведените възражения за наличие на обстоятелствата по чл.15 ЗДДС, решаващият
орган е приел, че ревизираното лице не е представило доказателства и за наличие
на обстоятелствата по чл.62 ал.5 ЗДДС/документите, указани в разпоредбите на
чл.9 ал.2 ППЗДДС/, поради което и е приел, че е приложима разпоредба на чл.62
ал.2 ЗДДС – мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на
територията на страната/РБ/, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано
по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер,
издаден в страната. Казано по друг начин, решаващият орган е приел, че
ревизираното лице не доказва да е посредник в тристранна операция. Поради това
е прието, че за процесните продажби на обща стойност 1 536 526,96
лв./декларирани в кл.18 на СД по ЗДДС/ следва да бъде начислен ДДС с 20% ставка
на данъка, като е определен дължим ДДС общо в размер на 307 305,38 лв.
На основание чл.175 ДОПК във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ за невнесения
ДДС в общ размер на 320 225,23 лв. са определени и дължимите лихви в
размер общо на 109 615,75 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи.
В случая, както вече се посочи, релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на
оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма, съобразно
разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и са
били съобщени на представляващия дружеството. Следователно на ревизираното лице
е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Или,
не са налице основанията по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК.
А по отношение материалната законосъобразност на
оспорения РА и съответствието му с целта на закона, настоящият съдебен състав
намира следното.
На първо място, по отношение на определените задължения
по ЗДДС във връзка с предоставените услуги от Erasmus logistics B.V. като оператор на митническо складиране на „ЕРСА-95“ЕООД
на обща стойност 33 028 евро, от събраните по делото доказателства, в т.ч.
и от получения отговор от данъчната /приходната администрация на Холандия/Нидерландия/
се установява, а и не е спорно между страните, че дружеството-жалбоподател е
получател по спорните услуги, които са осчетоводени по дебита на сметка 602
„Разходи за външни услуги“. Не е спорно също така, че издадените фактури са с
0% ДДС и посочено основание чл.44 и чл.196 от Директива 2006/112/ЕО.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно
разпоредбата на чл.44 от Директива 2006/112/ЕО, мястото на доставка на услуги
на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е
установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на
постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно
от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на
тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на
такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на
услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на
данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.
А съгласно чл.196 от същата директива, ДДС се дължи от
всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в
член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на
територията на държавата-членка.
От ревизираното лице са изискани документи и писмени
обяснения, установяващи основанието за неначисляване на ДДС за получените от Erasmus logistics B.V. услуги, като нито в хода на ревизионното, нито в хода
на настоящото съдебно производство са представени данни в търсената насока.
Предвид горното, съдът намира за правилни изводите на
приходната администрация, че процесните услуги от Erasmus logistics B.V. са с място на изпълнение мястото на постоянния адрес/в
случая седалището и адреса на управление/ на получателя, доколкото няма данни и
не се твърди „ЕРСА-95“ЕООД да е имало постоянни обекти на територията на друга
държава-членка. Съобразно предмета им, доставките не попадат в обхвата на Глава
четвърта от ЗДДС и са облагаеми такива по смисъла на чл.12 ал.1 ЗДДС. Съгласно
чл.82 ал.2, т.3 ЗДДС, когато доставчикът на услуги е данъчно задължено лице,
което не е установено на територията на страната и доставката е с място на
изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от
получателя по доставката, когато същият е данъчно задължено лице по чл.3 ал.1,
ал.5 и ал.6 ЗДДС, в която категория лица попада и дружеството-жалбоподател.
Предвид това, за него е възникнало основание да начисли ДДС за услугите от Erasmus logistics B.V., да издаде протоколи със съдържанието по чл.117 ал.2 ЗДДС и да отрази същите в отчетните си регистри и в СД по ЗДДС. Или, в тази
част жалбата на „ЕРСА-95“ЕООД се явява неоснователна, поради което и ще следва
да се отхвърли.
На следващо място, по отношение на определените
задължения по ЗДДС във връзка с извършените от дружеството-жалбоподател
продажби на Europa
Transp Altea SLU/Испания/, HNB Trade LTD *********/Великобритания/, LP Groceries & Beverages LTD
*********/Великобритания/,
Topdrink
Supplies LTD MS17927/Кипър/ и Urway Import
Export Limited MS17041/Кипър/, както вече бе казано, е прието,
че дружеството-жалбоподател е осъществило вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на РБ и същите са облагаеми със ставка от 20%, тъй
като липсват доказателства, от които да се направи извод, че „ЕРСА-95“ЕООД е
посредник в тристранна операция.
Или, основният спорен тук въпрос е, осъществил ли
жалбоподателят ВОП с място на изпълнение на територията на РБ/каквито са
изводите на ответника/ или са налице тристранни операции/каквито са твърденията
на жалбоподателя/.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място,
че съгласно разпоредбата на чл.15 ЗДДС, тристранна операция е доставката на
стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни
държави-членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1)
регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока
на лице, регистрирано в държава-членка Б (посредник), което след това извършва
доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава-членка В (придобиващ);
2) стоките се транспортират директно от А до В; 3) посредникът не е регистриран
за целите на ДДС в държавите-членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като
получател по доставката.
А съгласно чл.17 ал.3 ЗДДС, мястото на изпълнение при
доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна
операция е държавата-членка, където придобиващият в тристранната операция е
регистриран за целите на ДДС, като при недоказано изпълнение на условията за
осъществяване на тристранна операция, по силата на чл.62 ал.2 ЗДДС се приема,
че е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон
и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в
страната.
Съответно, съгласно чл.62 ал.5 ЗДДС, независимо от ал.2,
мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата-членка,
където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице
едновременно следните условия: 1) посредникът в тристранна операция придобива
стоките под идентификационния си номер по чл.94 ал.2; 2) лицето по т.1, т.е.
посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в
тристранната операция; 3) същият този посредник издаде фактура за последващата
доставка, отговаряща на изискванията на чл.114, в която посочи, че е посредник
в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в
тристранната операция; 4) лицето/посреднникът/ декларира последващата доставка
във VIES-декларацията за съответния данъчен период.
Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, са уредени
в чл.9 ал.2 ППЗДДС, към който препраща разпоредбата на чл.62 ал.6 ЗДДС, а
именно: 1) фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която
е посочен идентификационният номер по ДДС по чл.94 ал.2 от закона на
посредника; 2) фактура по чл.79 ал.2, т.1, издадена от посредника в
тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в
тристранната операция, издаден от държавата-членка, където стоките пристигат;
3) VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана
доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т.2; 4) писмено
потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че
стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска
услуга - номер на товарителница. Като в ал.3 на чл.9 ЗДДС се съдържа законова
фикция, съобразно която, в случай, че посредникът в тристранната операция не се
снабди с документите по ал.2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния
период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл.62 ал.2 от
закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностното придобиване е с място
на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от
посредника.
От анализа на цитираните разпоредби става ясно, че
условията и документите, които посредникът в тристранната операция следва да
представи, за да бъде освободен от заплащане на ДДС, са регламентирани изрично
в закона и жалбоподателят е разполагал с възможност да се снабди с тях,
полагайки добросъвестно грижа за собствените си търговски дела. В случай, че не
се снабди с тези доказателства до изтичането на данъчния период, следващ
данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл.62
ал.2 ЗДДС би станал изискуем, то съгласно чл.9 ал.3 ППЗДДС, се счита, че
вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на
страната, данъкът за което става изискуем от посредника.
В настоящия случай следва да бъде направена преценка
относно наличието на кумулативно предвидените в чл.15 ЗДДС предпоставки, за да
бъде признато дали процесните доставки представляват тристранна операция.
На първо място, от събраните и неоспорени от страните
доказателства се установява, че като посредник дружество-жалбоподател не е
осъществило последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната
операция в изпълнение на изискването на чл.62 ал.5, т.2 ЗДДС, тъй като стоката
не е транспортирана директно за придобиващия, а е превозена до територията на
друга държава-членка. Това е така, защото стоките по процесните фактури след
закупуването им от прехвърлителите - А/Linesko Trading LTD НЕ345161/Кипър/, Lowiczanka Import
B.V. NL18225.57.071.B01/Нидерландия/, Krest Spolka Z Organiczona
Odpowiedzialnoscia (Krest Limited) PL7811926278/Полша/; Brasserie L`etoile
FR77797935343/Франция/, Earth Plus Info S.R.O. CZ04176847/Чехия/ и HNB Trade LTD *********/Великобритания/, не са доставени директно до
придобиващите - В/Europa Transp Altea SLU/Испания/, HNB Trade LTD *********/Великобритания/, LP Groceries & Beverages LTD
********* /Великобритания/, Topdrink Supplies LTD MS17927/Кипър/ и Urway Import
Export Limited MS17041 /Кипър/, в т.ч. до Seabrook Warehousing Limited IG110JE/Великобритания/, а са престояли в склад на посредника
- Б/митнически
склад в Холандия, чийто оператор е Erasmus logistics B.V./.
В този смисъл е и нормата на чл.141 б.“в“ от Директива
2006/112/ЕО, която предвижда, че стоките, предмет на тристранна операция, се
изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в
която лицето е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва
да извърши последващата доставка, който текст от директивата е точно
транспониран в чл.15 т.2 ЗДДС. Нормата на чл.141 б.“в“ от Директивата следва да
се тълкува и във връзка с изискванията към лицето, което придобива стоките по
чл.141 б.“г“ и „д“ от Директива2006/112/ЕО - да е лице, което е идентифицирано
за целите на ДДС в съответната държава-членка и е определено в съответствие с
чл.197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от
данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се
дължи данъкът. Съгласно чл.197 §1 от Директива 2006/112/ ЕО, ДДС се дължи от
лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия: а)
облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията,
предвидени в член 141 и б) лицето, на което се доставят стоките, е друго
данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано
за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката.
От цитираните норми от правото на ЕС следва, че за да е
налице тристранна операция и освобождаване от задължението за начисляване на
ДДС от посредника, придобиващият следва да е лице, идентифицирано за целите на
ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката, т.е. превозът на
стоките следва да е до държавата-членка по идентификацията за целите на ДДС на
придобиващия, т.е. до държава-членка В така, както е предвидено и в чл.15 т.2 ЗДДС.
В случая липсват доказателства за превоз на стоката
директно от А до В, а следователно и за извършване на тристранна операция, като
при тези констатации, мястото на изпълнение на процесните доставки се определя
по предвиденото в чл.62 ЗДДС.
От събраните по делото доказателства не се установява и
да е изпълнено условието на чл.15 т.4 ЗДДС, тъй като не е установено
придобиващите - Europa Transp
Altea SLU/Испания/, HNB Trade LTD *********/Великобритания/, LP Groceries &
Beverages LTD *********/Великобритания/, Topdrink Supplies LTD MS17927/Кипър/ и
Urway Import Export Limited MS17041/Кипър/, да са декларирали ВОП, съответно да
са начислили и внесли ДДС. Доказателства в тази насока не са представени в хода
на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство.
Направеното в жалбата възражение, че
дружеството-жалбоподател няма как да разполага с посочените в чл.15 т.4 ЗДДС
данни, поради което ревизиращите органи е следвало по служебен път да установят
дали от дружествата-получатели по процесните доставки е деклариран ВОП,
съответно дали е начислен и внесен ДДС, е неоснователно. Това е така, защото,
съобразно разпределението на доказателствената тежест според нормата на чл.37
ал.2 ДОПК, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи,
книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите
права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински
органи, при които се намират такива. В този смисъл и съобразно разпоредбата на
чл.37 ал.3 ДОПК органът е изпълнил задължението си и е поискал представянето на
доказателства по ал.2 в определен от него срок. Сред представените такива от
жалбоподателя липсват данни по чл.15 т.4 ЗДДС, поради което законосъобразно,
съгласно чл.37 ал.4 ДОПК, органът по приходите е издал РА, преценявайки само
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. След като не са
ангажирани доказателства, че стоките са обложени в държавата-членка, където са
пристигнали, то правилно органите по приходите са приели, че на това основание
не може да се приеме, че е налице тристранна операция по смисъла на чл.15 ЗДДС.
При липса на доказани тристранни операции, мястото на
изпълнение на процесните доставки се определя по предвиденото в чл.62 ЗДДС.
Съгласно текста на ал.1 от същата разпоредба, мястото на изпълнение на
вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките
пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо, че
процесната стока не е пристигнала на територията на РБ, на основание чл.62 ал.2 ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на
страната, когато лицето, придобиващо стоките, е регистрирано по този закон и е
осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Текстът на чл.62 ал.3 предвижда неприложимост на ал.2, когато лицето разполага
с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в
държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В
случая обаче, както вече се посочи и по-горе, не са ангажирани доказателства,
че ВОП на стоките е обложен в процесната държава-членка.
За пълнота на изложеното е необходимо да се посочи още и
че разпоредбата на чл.62 ал.5 ЗДДС точно транспонира чл.42 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Материалноправната предпоставка, която следва да е налице, за да се
приеме, че мястото на вътреобщностното придобиване на стоки е мястото, където
завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива, е
да е доказано осъществяването на вътреобщностно придобиване за целите на
последваща доставка на територията на държавата-членка, за която получателят, е
определен като платеца на ДДС. Според решението на СЕС от 19 април 2018г. по
дело C-580/16, Firma Hans Bühler KG, т.46 съгласно член 42, буква а) от
Директивата за ДДС междинното придобиващо лице трябва да докаже, че е придобило
стоките за целите на последваща доставка на територията на държавата членка,
определена в съответствие с член 40 от Директивата за ДДС, за която получателят
на доставката е определен като платеца на ДДС в съответствие с член 197 от
посочената директива. В т.49 и т.50 от същото решение СЕС приема, че това
материалноправно условие подлежи на доказване и не е формално за разлика от
условието по член 42, буква б). Според член 141 от директивата всяка
държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява
върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в
съответствие с член 40, когато са изпълнени предвидените за това условия.
Доколкото в директивата липсват конкретни разпоредби относно доказателствата,
които данъчно задължените лица следва да представят, за да се ползват от
освобождаване от ДДС, в правомощията на държавите-членки в съответствие с
чл.131 от нея е да регламентират в националните законодателства документите,
необходими за доказване осъществяването на ВОД и ВОП.
Принципът на правна сигурност, следствие на който е
принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква правните норми да
бъдат ясни, от една страна, и от друга – прилагането им да е предвидимо /т.27 и
т.28 от решение на СЕС от 9 октомври 2014г. по дело С-492/13, „Траум“, т.49 от
решение на СЕС от 27 септември 2007г. по дело С-409/04, Teleos/.
От изложеното следва, че в съответствие с чл.131 от
Директива 2006 /112/ЕО българският законодател е регламентирал документите,
които следва да бъдат представени от посредника в тристранната операция, за да
докаже, че е осъществено ВОП, а това са документите, изброени в чл.9 ал.2
ППЗДДС, към който препраща ал.6 на чл.62 ЗДДС. Достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че дружеството-жалбоподател като посредник в тристранна операция, не
разполага с документ по смисъла на чл.9 ал.2, т.4 ППЗДДС, а именно писмено
потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че
стоките са получени, за да бъде приложима разпоредбата на чл.62 ал.5 ЗДДС.
При съблюдаване на ясно регламентираните норми е било
възможно жалбоподателят да се снабди с нужните документи, а именно като поиска
от получателите да декларират, че са получили стоките по начина, регламентиран
в българския закон, и се снабди с необходимите документи, доказващи предаване
на стоката на получателите.
След като дружеството-жалбоподател не притежава всички
необходими документи, посочени в чл.9 ал.2 ППЗДДС, то не е изпълнило
задължението си за доказване на обстоятелствата по чл.62 ал.5 ЗДДС за
определяне мястото на изпълнение по процесните доставки, поради което и
настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за прилагане на
чл.9 ал.3 ППЗДДС, в която хипотеза се счита, че данъкът е изискуем от
посредника на основание чл.62 ал.2 ЗДДС. Следователно, правилен е изводът на
ревизиращите органи, че е налице ВОП на територията на страната по смисъла на
чл.62 ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, тъй като
лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването
им под идентификационен номер, издаден в страната.
Изключение от горното правят доставките, получени от
Lowiczanka Import B.V. NL18225.57.071.B01/Нидерландия/, доколкото по отношение
на тях се установява, че превозът на стоките е започнал от Холандия/Нидерландия/
и е приключил в Холандия/Нидерландия/, т.е. не е налице вътреобщностно
придобиване.
Във връзка с наведените от жалбоподателя твърдения в хода
на ревизионното производство, че е извършвал дистанционни продажби, е
необходимо да се посочи още и че дистанционните продажби на стоки са определени
в чл.14 ал.1 ЗДДС, като приложима по време на осъществяване на спорните
доставки през ревизираните периоди от 01.02.2016г. до 31.12.2016г. е нормата в
редакцията й преди изменението с ДВ бр.104/2020г., в сила от 01.07.2021г.
Според действащия по време материален закон, дистанционна продажба е доставката
на стоки, за която са налице едновременно следните условия: стоките се изпращат
или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава
членка, различна от тази, в която транспортът приключва/т.1/; доставчикът на
стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в
която транспортът приключва/т.2/ и получател по доставката е лице, което не е
задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката, където
транспортът приключва/т.3/ и стоките: не са нови превозни средства, или не се
монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на
специален ред за облагане маржа на цената за стоки втора употреба, произведения
на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети/т.4/.
В конкретния случай ревизираното дружество твърди, че
транспортът е осъществяван от и за сметка на доставчиците при покупката на
стоките, съответно от и за сметка на клиентите при тяхната продажба, поради
което и не представя документи за извършен транспорт, тъй като не разполага с
такива, ето защо и следва да се приеме, че не е изпълнено едно от кумулативните
условия по чл.14 ал.1, т.1 ЗДДС, а именно - стоките, предмет на процесните
продажби, да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика,
което е самостоятелно основание обсъжданите доставки да не бъдат подведени под
хипотезата на нормата на чл.14 ЗДДС.
И най-сетне, във връзка с твърденията на жалбоподателя,
че придобива и доставя стоки в безмитен склад, поради което и не дължи ДДС,
следва да се посочи, че действително, разпоредбата на чл.155 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета в приложимата редакция, предвижда, че без да се засягат
други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане
на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да
освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от
сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят
крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената
стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в
настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде
дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.
В тази връзка и на жалбоподателя са дадени изрични
указания, а именно да представи доказателства, че процесните доставки попадат в
приложното поле на Глава Десета от дял IX на Директива 2006/112/ЕО, в т.ч. и документи, съставяни
съгласно приложимото национално/ЗАДС/ и общностно/Директива 2008/118/ЕО/ право
при търговията с акцизни стоки. Такива обаче не са представени, въпреки
многократно даваната му възможност, поради което и следва да се приеме, че тези
му твърдения са недоказани.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав
констатира, че размерът на данъчната основа за облагане, респективно размерът
на допълнително начисления ДДС са незаконосъобразно определени. Това е така,
защото данъчната основа при вътреобщностно придобиване се определя в
съответствие с разпоредбата на чл.64 ал.1 във връзка чл.26 ЗДДС върху
стойностите, посочени във фактурите, издадени до жалбоподателя от неговите
доставчици – в случая това са Linesko Trading LTD НЕ345161/Кипър/, Krest Spolka
Z Organiczona Odpowiedzialnoscia (Krest Limited) PL7811926278/Полша/; Brasserie
L`etoile FR77797935343/Франция/, Earth Plus Info S.R.O. CZ04176847/Чехия/ и HNB
Trade LTD *********/Великобритания/, в качеството им на прехвърлители, а не
върху стойностите по фактурите, съставени за доставките от жалбоподателя като
посредник до придобиващите Europa Transp
Altea SLU/Испания/, HNB Trade LTD *********/Великобритания/, LP Groceries &
Beverages LTD 220 161077/Великобритания/, Topdrink Supplies LTD MS17927/Кипър/
и Urway Import Export Limited MS17041/Кипър/, какъвто е бил подходът при
определяне на данъчната основа от органите по приходите.
С оглед на това, че съгласно разпоредбата на чл.160 ал.1 ДОПК съдът решава делото по същество, т.е. решава материалноправния спор, като
задължението му е да установи данъчното задължение по основание и размер, освен
когато обяви акта за нищожен, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка
да установи данъчното задължение на друго основание, различно от фактическото
и/или правното основание в акта, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение №5
от 14.07.2004г. на ВАС по д. № ТР-7/2004 г., ОС на съдиите, което макар и
постановено по отменения ДПК, не е загубило сила.
В тази насока и от съда е поставена допълнителна задача
на вещото лице, в т.ч. да преизчисли дължимия ДДС на всички доставки - както
ВОП по покупните фактури, така и услугите, предоставени от Erasmus logistics B.V., ведно с прилежащите лихви, в два варианта – с включването
и съответно изключването на доставките, извършени от Lowiczanka Import B.V. NL
18225.57.071.B01/Нидерландия/, ведно с прилежащите лихви.
Изложените по-горе съображения обосновават прилагане на
втория вариант от заключението по допълнителната ССЕ, при който дължимият ДДС и
лихвите за забава за процесните данъчни периоди във връзка с получените
доставки на услуги по фактурите, издадени от Erasmus logistics B.V. и във връзка с ВОП по фактурите, издадени от Linesko
Trading LTD НЕ345161/Кипър/, Krest Spolka Z Organiczona Odpowiedzialnoscia
(Krest Limited) PL7811926278 /Полша/; Brasserie L`etoile
FR77797935343/Франция/, Earth Plus Info S.R.O. CZ 04176847/Чехия/ и HNB Trade
LTD *********/Великобритания/ са установените от вещото лице да са в размер на
253 546,20 лв./ДДС/, съответно 86 201,78 лв. /лихви/.
Това налага отмяна на оспорения РА в частта, с която на
дружеството допълнително е начислен ДДС за данъчни периоди от 01.02.2016г. до
31.12. 2016г. за разликата над 253 546,20 лв. до пълния размер на задължението
от 320 225,23 лв. и в частта, с която на дружеството са определени
прилежащи лихви за разликата над 86 201,78 лв. до пълния размер на
задължението от 109 615,75 лв. като незаконосъобразен.
В останалата част жалбата като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
С оглед констатираната частична незаконосъобразност на
оспорения РА и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива им се дължат, съобразно уважената, респ. отхвърлената
част на жалбата. Жалбоподателят се констатира да е сторил разноски в размер на
550 лева – възнаграждение за вещо лице и ДТ. На ответника се дължат разноски в
размер на 7 078,41 лв., от които възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, който размер се определя на база правилото на чл.8 ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата,
за жалбоподателя дължимите разноските се констатираха в размер на 115,28 лв., а
за ответника – 5 594,80 лв. Или по компенсация на ответника се дължат
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 5 479,52 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16001619003495-091-001/24.01.2020г., издаден от В.И.И.на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.на длъжност главен инспектор по приходите
– Ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение
№159/13.04.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в
ЧАСТТА, с която на „ЕРСА-95“ЕООД със седалище и адрес на управление град
Карлово, ул.“Христо Проданов“ №15, са установени допълнителни задължения по
ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2016г. до 31.12.2016г. за разликата над
253 546,20 лева до пълния размер на установените задължения от
320 225,23 лв. и с която на дружеството са определени прилежащи лихви за
разликата над 86 201,78 лева до пълния размер на задължението от
109 615,75 лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, като ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата и част,като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЕРСА-95“ЕООД със седалище и адрес на
управление град Карлово, ул.“Христо Проданов“ №15 да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от
5 479,52/пет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и две
стотинки/, разноски по делото по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: