№ 430
гр. Разград, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, наименована „въззивна жалба“,
подадена от А. Т. А., В. Л. Х. и Л. Л. Д., чрез адв. М. И. от АК - Разград срещу
Определение № 295/01.08.2022 г. по гр.д. № 221/2022 г. по описа на РС-
Кубрат, с което съдът е оставил без уважение направено искане от
жалбоподателите за изменение на Решение № 295 от 01.08.2022 г.,
постановено по същото дело, в частта за разноските. С атакуваното
определение съдът е оставил без уважение претенцията на ищците в
първоинстанционното производство за изменение на постановеното по делото
решение в частта, с която е отхвърлена претенцията им за присъждане на
сторени по делото разноски в размер на 708.32 лева, като неоснователна.
В частната жалба се твърди, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно. Навеждат се твърдения, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата Петракиева не
е станала причина за завеждане на делото. Твърди се, че ответницата и цялото
й семейство са били запознати с проблема, като при опит от страна на ищците
да уредят извънсъдебно спора са срещнали неодобрение от страна на
ответницата, поради което считат, че същата е станала причина за завеждане
на делото. Молят постановеното по делото определение по реда на чл. 248 от
ГПК да бъде отменено и по същество да бъде постановено друго, с което да
1
бъде уважена претенцията им за присъждане на разноски по делото в размер
на 708.32 лева.
В законоустановения двуседмичен срок насрещната по жалбата
страна – М.Й.П. е подала отговор на частната жалба, чрез пълномощника си
адв. К.К.. Счита атакуваното определение за правилно и законосъобразно, а
подадената частна жалба за неоснователна. Излага подробни съображения
досежно неоснователността на подадената частна жалба.
Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна
жалба, отговора на частната жалба и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по подадена
искова молба от А. А., В. Х. и Л. Д., чрез пълномощник против ответницата
М.Й.П., с която се иска да бъде установено, че ответницата не е собственик на
сграда с идентификатор 40422.505.1702. 2. В срока за писмения отговор е
депозиран такъв от ответницата по делото, с който изцяло признава иска.
В открито съдебно заседание пред първостепенния съд ищците
поддържат своята искова молба, ответницата чрез своя процесуален
представител поддържа писмения си отговор. В хода на устните състезания
пълномощникът на ответницата отново заявява, че признава иска и моли за
неговото уважаване. Изразява становище за недължимост на разноските,
доколкото ответницата не е станала повод за завеждане на делото.
С Решение № 78/16.06.2022 г., постановено по гр. д. № 221/2022 г. по
описа на Районен съд – Кубрат, съдът в условията на признание на иска е
уважил предявения от ищците против ответника отрицателен установителен
иск, като е приел за установено, че Маринка Петракиева не е собственик на
имот – сграда с идентификатор № 40422.505.1702.2, находящ се в гр. Кубрат,
ул. „М.“ № 20, представляваща едноетажна постройка с предназначение:
„гараж“ със застроена площ от 20 кв.м. Със същото решение съдът е
отхвърлил на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, претенцията на ищците за
2
присъждане на сторените по делото разноски.
Недоволни от постановеното по делото решение в частта му за
разноските, ищците са депозирали искане по реда на чл. 248 от ГПК за
неговото изменение. Съдът със свое определение, постановено в
производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение претенцията на
ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, с която е отхвърлена претенцията на ищците за присъждане на
сторени от тях деловодни и съдебни разноски в размер на 708.32 лева, като
неоснователна.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна въззивна
жалба, въз основа на което е образувано и производството по настоящото
дело.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги
преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от
ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези
предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се
извършва от съда разглеждащ спора по същество. Преценката за
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните по
делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. Смисълът
на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Така Решение № 185 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 709
от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК и Определение №
60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., ГК.
Безспорно е, че с отговора на исковата молба ответникът е признал
иска.
Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство, е
3
дали ответникът е дал повод за предявяване на иска.
Изследвайки втората кумулативна предпоставка, настоящият съдебен
състав намира, че не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърденията на ищците, че е направен опит за извънсъдебно решаване на
спора, който да е бил отхвърлен от ответницата Петракиева. В кориците на
делото не се съдържат данни за недобросъвестно процесуално поведение на
ответницата, което да е възпрепятствало извънсъдебното решаване на спора.
По изложените съображения определението на Районен съд –
Исперих се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като
подадената срещу него частна въззивна жалба се остави без уважение.
Предвид горното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 295/01.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което съдът е
оставил без уважение искането на А. Т. А., В. Л. Х. и Л. Л. Д. чрез
пълномощник адв.М. И. от АК–Разград за изменение на постановеното
Решение № 78/16.06.2022 г. по гр. дело № 221/2022 г. по описа на РС –
Кубрат в частта, с която е отхвърлена претенцията им за присъждане на
сторени по делото разноски в размер на 708.32 лева, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4