Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260324
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6268/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление /НП/ № 20-6207-000023/16.01.2020
г. на началник РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на
И.П.С. с ЕГН ********** на основание чл. 178д от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с аргументи за възникване на различна фактическа обстановка от
възприетата от наказващия орган, липсата на поставени знаци Д21 на местата,
определени за хора с трайни увреждания, както и липса на нарушение от
материалноправна страна, доколкото е осъществен престой на автомобила на
жалбоподателя, а не паркиране и оттам липсата на нарушение. Възразява се и за
това, че му е връчен НП без подпис на наказващия орган, който се сочи за
задължителен реквизит на акта. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за
разглеждане, не изпраща представител в съдебно заседание. Смята издаденото НП
за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 09.01.2020 г.
жалбоподателят И.П.С. и И. Г. решили да посетят магазин „Джъмбо“, намиращ се на
път I-8,
пътен възел „Царацово-Бенковски-Войсил-Съединение“. Пътували с товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***. Спрели на паркинга на магазина.
Вътре С. харесал игра за сина си, която била обемна и тежка. Закупил я в 15:21
ч. Затова решил да вземе автомобила и да го спре до изхода, за да натовари
покупката си. До входа/изхода на магазина имало обозначени със знак Д21 и
хоризонтална маркировка места, предназначени за хора с трайни увреждания. С.
спрял колата си перпендикулярно именно на тези места, като заел две от тях с
автомобила си. Натоварил покупката си и в този момент, около 15:34 ч., на място
пристигнали полицейски служители, сред които бил и Г.В.. Те помолили водачът да
премести автомобила на друго място на паркинга и пристъпили към проверка, като
установили, че той не разполага със съответния стикер даващ му право да паркира
на места, предназначени за хора с увреждания. През цялото време със С. била и
Г.. Попитали защо е направил това, на което жалбоподателят отговорил, че е било
необходимо, за да натовари покупката за детето си.
На място бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. № 14367 от 09.01.2020 г., в който е квалифицирано
нарушение на жалбоподателя по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят
отказал да подпише акта, поради което бил връчен в присъствието на свидетел. В
срока за възражение постъпили писмени такива с основния аргумент, че
фактическата обстановка по него не отговаря на истината.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 200 лв. за установеното нарушение.
Описаната фактическа
обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Г.В. -
актосъставител, и И. Г., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмени възражения,
справка за нарушител/водач, копие на фискален бон и на АУАН, схема на местата
за паркиране на магазин „Джъмбо“, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят В.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Изяснява, че
актът е изцяло изписан от него и в подробности разказва, че бил установен
автомобила на жалбоподателя перпендикулярно на местата за хора с трайни
увреждания, като заемал две, както и че с не притежава стикер и спрял без да
има това право. Посочва, че с него е била една жена, която не е установена,
както и че е посочил, че е спрял, за да извърши товарни дейности.
Показанията на В.
се потвърждават и допълват от тези на Г., която потвърждава, че е бил с жалбоподателя
на същото място в същия ден и час. Изложената от нея фактическа обстановка
съответства на споделеното от В., доколкото и тя сочи, че автомобилът на
жалбоподателя в спрян напречно на местата за хора с увреждания, както и че това
е предизвикано от необходимостта от натоварване на обемна и тежка покупка. Тя
също споделя, че водачът възразявал със същия аргумент за съставянето на акт.
Показанията на
свидетелите съдът оцени като достоверен източник на информация, доколкото не си
противоречат съществено едни с други, както сами със себе си, последователни
са, съответни и логични. От друга страна се допълват едни с други, така и с
останалите доказателства по делото. В тази връзка се възприе, че действително
жалбоподателят е закупил игра от магазина, за което свидетелства и копието на
фискален бон, чийто час е непосредствено преди установяване на нарушението от
полицейските служители. Освен това действително на посоченото място са били
обозначени места за хора с трайни увреждания със знак Д21 и хоризонтална
маркировка, за което бе изискана схема от Община Марица на паркинга на
въпросния магазин.
Относно приложението на процесуалните правила:
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя,
свидетел и свидетел на отказа на нарушителя, съставен е в присъствието на
последния и му е връчен. Актът е написан четливо и е разбираем, като още към
съставянето му са извършени в присъствието на нарушителя корекции в него.
Съставен е от компетентно лице, за което свидетелства представената заповед от
министъра на вътрешните работи.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити.
Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, но в него съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, в частта с която е
наказан по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 178д от ЗДвП.
От фактическа
страна в обжалваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че
престоява и спира на инвалидно място, обозначено с пътен знак Д21 и място за
хора с увреждане без да има нужното удостоверение. От правна страна в НП е
посочено, че с това е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, а именно че лице,
което без да има това право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора
с трайни уреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
От съдържанието на постановлението ясно може да се открои, че от фактическа
страна се повдига обвинение водачът да е извършил престой и спиране, а от
правна – че е извършил паркиране. Това са две самостоятелни поведения на
водачите на ППС, който имат своята дефиниция в чл. 93 от ЗДвП и с предмет на
различно регулиране в целия закон.
В последната връзка
изобщо впрочем не се и въведоха конкретния обстоятелства, които да изпълват
съдържанието на нарушената норма в смисъла на действие по паркиране и да са
част от нейното изпълнително деяние, а съвсем други - по престой, свързани с конкретното поведение
на водача. Съгласно съдебната практика на Административен съд Пловдив това е
основание за отмяна на обжалвания акт. Това е така, тъй като се приема, че
правна квалификация на описаното административно нарушение не съответства на
посоченото в административният акт описание на обстоятелствата, при които то е
осъществено. Липсата на коректно посочена законова разпоредба, която е била
нарушена, е липса на реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Приема
се, че това е съществено нарушение, защото то ограничава правото на защита на
нарушителя по начин, той да не може да реализира обема на своите права - да
разбере какво е конкретното административно нарушение, което е осъществил и коя
е законовата разпоредба, която води до неговото неправомерно поведение.
Настоящата инстанция напълно споделя това становище и счита, че така описано
нарушението като престояване и спиране на посочените места не представлява и не
може да представлява паркиране, каквато е посочената нарушена норма. Първо от
семантична страна това са съвсем различни понятия, с които законът борави в
различни ситуации и по различен начин. От езикова страна е очевидна разликата в
установеното и наказуемото поведение. Всичко това най-малкото създава неяснота
престой или паркиране е осъществил жалбоподателят, за да може да му бъде
ангажирана отговорността.
По този начин и съобразно съдебната практика
съдът намира, че не може едва в настоящото производство да се ангажира
отговорността на жалбоподателя без това да отговаря на посочената в НП нарушена
правна норма. Затова и съдът счита, че са ограничени правата му и като
последица от това наказателното постановление следва да се отмени. Не може да се
приеме, че е допусната техническа грешка в НП, доколкото в АУАН се открива
същото разминаване. Това не е грешка от категорията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а
освен това не може да бъде поправена от съда.
В останалата част
НП е съобразено с процесуалните правила и не се откриват пороци. Нарушението е
описано в достатъчна степен детайлно. Същото е подписано от компетентното лице.
Отделен е въпросът, че преписът от него, предназначен за жалбоподателя не носи
подпис. Това обаче не е нарушение на процедурата, доколкото оригиналът на НП е
подписан и подпечатан.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и са ангажирали
отговорността му за нарушаването му. Посочената норми гласи, че паркирането е
забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Не се доказа от
събраните доказателства от обективна страна жалбоподателят да е осъществил
съставомерните признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че И.С. като водач на процесното МПС на
09.01.2020 г. около 15:34 часа на територията на Община Марица на паркинга на
магазин „Джъмбо“, пътен възел
„Царацово-Бенковски-Войсил-Съединение“ спрял и престоял на място, предназначено
за лица с трайно увреждания без да има съответното право, удостоверено с
документ. Нещо повече, спрял напречно на две такива места. Веднага след това
натоварил в автомобила закупената непосредствено преди това игра.
Вменената за
нарушена норма изисква паркирането на места, определени за хора с трайни
увреждания. Действително на мястото са били определени такива места и са били
обозначени както със съответния знак за това Д21, така и с хоризонтална
маркировка в цвета и съдържанието на същия знак. По аргумент от чл. 55, ал. 10
от Правилника за прилагане на ЗДвП пътен знак Д21 указва мястото или местата,
предназначени за тази цел, следователно и не е необходимо всяко място да е
придружено с такъв знак.
От друга страна
изпълнително деяние на нарушението изисква водачът за е извършил дейност по
паркиране. Легална дефиниция на това поведение дава чл. 93 от ЗДвП. Ал. 1 на
същия член посочва какво представлява престоя – пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. Докато ал. 2 паркирането - паркирано е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От възприетата фактическа обстановка може
да се направи заключение, че жалбоподателят е извършил действие по престой с
МПС, но не и паркиране. Той е установил автомобила си за ограничено време,
което му е било необходимо за товарно-разтоварни работи, а именно да качи в
автомобила си непосредствено закупената стока, като същото е извършено от самия
него, т.е. в присъствието на водача. За действителната негова цел съдът
съобрази и начина на установяване на автомобила в престой, а именно напречно на
местата за паркиране, за което свидетелстват и двамата свидетели. Това именно
би било поведението на лице, което би желало не да паркира, а да извърши
товарно-разтоварни работи. От друга страна само няколко минути по-рано
жалбоподателят е закупил въпросната стока и именно натоварването й е следвало
да организира. Затова и съдът не приема, че е осъществен съставът на
нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като не се доказа действително
да е налице паркиране на място, определено за лица с трайни увреждания, а е
налице само престой. Затова именно съдът не намира, че е осъществен от
обективна страна фактическият състав на вмененото нарушение и неправилно е
ангажирана отговорността му. Следователно и обжалваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид липсата на извършване на състав на нарушение не следва да бъде
обсъждана и субективната страна на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничило правата на нарушителя, както и поради липсата
на извършване на нарушение от материална страна, поради което същото следва да
се отмени.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал 3 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страната, в чиято
полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е
представил доказателства за сторените разноски по обжалване на НП, а именно
договор за правна защита и съдействие с адвокат, в който е записано, че
възнаграждението за адвокатско представителство е изплатено в брой и уговорено
в размер на 350 лв. Доколкото се доказа от жалбоподателя, че е сторил разноски и
същият беше представляван в съдебно заседание, следва да му се присъдят
разноските в размер на 300 лв. за процесуално представителство при обжалваем
интерес до 1000 лв. по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл от страна на
административнонаказващия орган се направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът оцени като основателно. Уговореното
възнаграждение надвишава определения от наредбата минимален размер и делото не
представлява такова от фактическа и правна сложност, което да обосновава
по-висок размер на хонорара.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателното постановление № 20-6207-000023/16.01.2020
г. на началник РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на
И.П.С. с ЕГН ********** на основание чл. 178д от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на И.П.С. с ЕГН ********** сума в размер на
300 лева, разноски в съдебното производство.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.