МОТИВИ: НОХД № 30195/2010г.
Подсъдимият К.Ц.К. е обвинен в това, че за времето от 15.01.2010 година до 29.01.2010
година в село Вирове, обл. Монтана в условията на продължавано престъпление
отнел от владението на различни собственици движими вещи, както следва:
За времето от 15.01.2010г. до 24.01.2010г. в село
Вирове, обл. Монтана отнел от владението на Ц. М. Т. от град Монтана вещи, собственост
на Ю.И. xxx-1бр. печка „чудо”, 1 бр. пружина от спалня със залепени крака, 1бр.
легло „русенско”, 1бр. нафтова отоплителна печка, 1бр. легло персон и половина,
2бр. кухненски маси, 6 бр. кухненски дървени столове, 1бр. легло тип кушетка, 1бр.
чугунена мивка, 1бр. бака от 15 литра и 3бр. бидони 80-литрови, всичко на
стойност 306.50 лева.
На 29.01.2010 година в село Вирове, обл. Монтана
в условията на продължавано престъпление отнел от владението на М.Д.М. xxx
марка „Крос” на стойност 80, 00 лева, или вещи на обща стойност 386.50 лева без
съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът подържа
обвинението. Предлага на съда след като признае подсъдимия за виновен да му наложи
наказание пробация със задължителните пробационни мерки за срок от по една
година.
Подсъдимият К. се признава за
виновна по предявеното му обвинение. Защитникът на подсъдимия моли съда да му
наложи наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, тъй като наказанието пробация в
случая се явява много тежко за него с оглед трудовата му дейност и условията на
криза.
Производството се разви при условията и реда
на чл. 370 ал. 1 и сл. от НПК /чл. 371 т. 1 от НПК/- съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 във вр/ка с чл. 372
ал. 3 от НПК във вр/ка с чл. 283 от НПК съдът прие, прочете и огласи
доказателствения материал, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещото лице.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено следното:
Подсъдимият
К.Ц.К. е роден през 1986 година. Работи като общ работник в ЕТ “Т.” село Вирове,
обл. Монтана. Със средно образование е. Не е женен. Има влязла в сила присъда
на 20.08.2010 година по НОХД № 269/2010 г. по описа на РС - Берковица с която му
у наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години.
Свидетелят Ю.И. С. притежава наследствен имот
къща в село Вирове, обл. Монтана, но тъй-като живее и работи в град София
оставил контрола върху имота в ръцете на братовчед си - свидетеля Ц. М. Т.. През
януари 2010г. свидетеля С. бил уведомен по телефона от свидетеля Т. за една от
многото кражби, които били извършени в имота. Видно от разпита на самия Т., който
пък живее в гр. Монтана при едно от посещенията в имота на братовчед си
установил, че през периода от 15.01.2010г. до 24.01.2010г. в имота на свидетеля
С. са извършвани кражби. Вратата на къщата била отворена, а по двора били
разхвърляни дрехи и капак от нафтова печка. При внимателен оглед свидетеля Т.
установил липсата на отоплителна печка „Чудо”, пружина от спалня, единично
легло, нафтова отоплителна печка, легло персон и половина, две кухненски маси, шест
дървени стола, легло тип кушетка, чугунена мивка, метална бака и три бидона с
вместимост от 80 литра. Входната врата била само превързана с тел и
извършителят просто я бил откачил.
След намесата на органите на МВР
се установило, че извършител на кражбата е съседът на свидетеля Т., подсъдимия К..
Той заявил на свидетеля Т., че бил пиян и затова извършил кражбите. Част от
вещите /чугунена мивка, пружина от спалня, единично „русенско” легло и нафтова
печка/ били намерени в мазето на къщата на подсъдимия и впоследствие върнати на
свидетеля Т. с разписка.
Общата стойност на отнетите вещи
към момента на извършване на деянието е 306.50 лева, от които-107.00 лева са
възстановени.
Свидетелят М.Д.М. xxx и притежава велосипед
„Крос”. На 29.01.2010г. вечерта свидетеля М. оставил велосипеда пред дома на свой познат и
впоследствие установил липсата му.
Въпросният велосипед е предаден с протокол за
доброволно предаване от свидетеля П. Л. П., който заявява, че го е получил без
пари от подсъдимия К.. Велосипедът е възстановен на собственика срещу разписка.
Стойността му към момента на извършване на деянието е 80.00 лева.
Според заключението на вещо лице М. В.
изготвил на досъдебното производство съдебно оценъчна експертиза общата
стойност на всички вещи предмет на продължаваното престъпление извършено от
подсъдимия К. възлиза на 386.50 лева от които 187.00 лева са възстановени на
собствениците им – свидетеля К. и свидетеля М..
От
изложените фактически обстоятелства се налага правния извод, че подсъдимия К.Ц.К.
е осъществил състава на престъплението за което е обвинен - по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава изцяло и от подсъдимия К. и по нея не се
спори.
От обективна страна се установява по безспорен
и категоричен начин, че подсъдимия К.Ц.К. за времето от 15.01.2010 година до 29.01.2010
година в село Вирове, обл. Монтана в условията на продължавано престъпление
отнел от владението на различни собственици движими вещи, както следва:
За времето от 15.01.2010г. до 24.01.2010г. в
село Вирове, обл. Монтана отнел от владението на Ц. М. Т. от град Монтана вещи,
собственост на Ю.И. xxx-1бр. печка „чудо”, 1 бр. пружина от спалня със залепени
крака, 1бр. легло „русенско”, 1бр. нафтова отоплителна печка, 1бр. легло персон
и половина, 2бр. кухненски маси, 6 бр. кухненски дървени столове, 1бр. легло
тип кушетка, 1бр. чугунена мивка, 1бр. бака от 15 литра и 3бр. бидони
80-литрови, всичко на стойност 306.50 лева; на 29.01.2010 година в село Вирове, обл. Монтана
в условията на продължавано престъпление отнел от владението на М.Д.М. xxx
марка „Крос” на стойност 80.00 лева, или вещи на обща стойност 386.50 лева без
съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна подсъдимия К. е извършил деянието виновно с форма на вината - пряк умисъл - съзнавал, че извършва
кражба на чужди вещи, но въпреки това извършил деянието и то не еднократно, като
съзнавал обществено опасните последици от деянието - нанасянето на вреди на
свидетелите, мотивиран да се сдобие с чужди вещи.
Причини за извършване на деянието от подсъдимия
К. са слабо - морално волеви задръжки, ниско правно и обществено съзнание и
стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Мотивиран от изложеното съдът призна подсъдимия
К. за ВИНОВЕН и му наложи съответно наказание предвидено в правната норма, а
именно четири месеца лишаване от свобода. При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид обстоятелствата, имащи значение за определяне на
тежестта на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства са признаването на
вината и частично възстановяване на причинените щети, а като отегчаващи са, че
подсъдимия вече е осъждан за извършено престъпление и обществената опасност на деянието.
При определяне размера на
наказанието съдът съобрази личността на подсъдимия, а именно, че е извършил
процесното деяние преди да е имал влязла в сила законна присъда и
обстоятелството, че целите визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с такова
по размер. Съдът намери, че в случая не следва да налага на подсъдимия К.
наказание пробация, като съобрази обстоятелството, че делото се разгледа при
условията на чл. 371 т. 1 от НПК- проведе се съкратено съдебно следствие и
съдът не е длъжен в случая да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, както
когато делото се разглежда по реда на чл. 371 т. 2 от НПК без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В случая съдът
намери, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и определи наказанието при условията на чл. 54 от НК. Съдът
намери също, че едно наказание лишаване от свобода ще се окаже несъразмерно
тежко за подсъдимия К. с оглед личността му и престъплението, което е извърши. В
процесния случай няма пречка за приложението на института на така нареченото
условно осъждане, тъй като подсъдимия К. не е бил осъждан с влязла в сила
присъда когато е извършил процесното деяние и затова съдът на основание чл. 66
ал. 1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание от четири месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано то влизането на
присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
Съдът след като съобрази разпоредбата на чл. 301
т. 3 от НПК и справката за съдимост на подсъдимия К., арг. лист 22 от делото на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ на
подсъдимия едно общо наказание по настоящата присада и по присъда по НОХД №
269/2010 година по описа на РС-Берковица, в сила от 20.08.2010 година до
размера на най- тежкото от тях, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛОЖИ за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в
изпълнение.
С така наложеното наказание,
респективно общо такова определено измежду две присъди съдът намира, че ще
могат да се постигнат целите и задачите на личната и на генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
При
този изход на делото подсъдимия К.Ц.К. следва да заплати по смисъла на чл. 189
ал. 3 от НПК по сметка на ВСС – София сумата от 55.00 лева разноски по водене
на делото / разноски за назначените на досъдебното производство съдебно -
оценъчна експертиза/ и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: