Решение по дело №359/2016 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 242
Дата: 15 септември 2016 г. (в сила от 15 септември 2016 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20164340100359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

   

 

15.09.2016 г., град  Троян

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на тринадесети септември                               две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 359 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.318-330 от Граждански процесуален кодекс ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК),  като производството е трансформирано в хода на делото по чл. 50 от СК.

 

         Съдът е сезиран с искова молба  от П.И.П. *** против А.А.Ф. ***, с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Ищецът твърди, че на 24.09.2010г. в гр.София с ответницата сключили граждански брак, който бил първи и за двама им. От брака се родило детето им - малолетният Й.А.П. П.. В началото бракът им потръгнал добре, макар че преживели и много тежки моменти-загубили първородното си дете. След раждането на Й.А. ищецът твърди, че ответницата се променила до неузнаваемост. Започнала да страни от него, все по-често оставала в дома на своите родители, което било фактически отказ от нейна страна за съвместно брачно съжителство. Отношенията между двамата се изострили до нетърпимост. Опитали да започнат работа в гр.София, но това не променило положението. Ищецът бил принуден да се върна в родния град, като ответницата категорично отказала да го последва. Тя отказвала какъвто и да било контакт помежду им , не желаела да разговарят  и по телефон. Ответницата не позволявала на ищеца и неговите родители да виждат детето. Всичко това довело до отчуждаването на двамата съпрузи и  последвала окончателната им фактическа раздяла, която била от  повече от една година.

Ищецът е посочил, че бракът между него и ответницата съществувал само формално-лишен от смисъл и съдържание, разстроен дълбоко и непоправимо. Поради което за него е налице правен интерес да предяви иск за развод, като не прави искане съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака. Ищецът не  възразява упражняването на родителските права върху роденото от брака  дете-малолетният Й.А.П. П., род.на ***г., да бъде предоставено на майката.

 При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата  е представила писмен отговор и е взела становище по иска. В отговора е посочено, че ответницата също желае прекратяване на брака, тъй като действително през последните три години  бракът им се разстроил дълбоко и непоправимо. Твърди, че ищецът бил непрекъснато недоволен от всичко - скандалите станали ежедневие и между тях настъпило недоверие, съмнение и неразбирателство. Твърди, че била малтретирана психически, а имало опит и физически. Цялото  отношение на ищеца към ответницата било обидно и неприемливо за нея, и личното й достойнство било сериозно накърнено от това поведение. През ноември 2015г. ищецът напуснал семейното жилище в гр. София, ж.к. „Лагера", бл. 25, ет.5, ап.35 и заживял в гр. Троян, като от тогава двамата живеели разделени. Бракът им се разстроил дълбоко, което е трайно и непоправимо фактическо състояние. 

Ответницата желае след прекратяване на брака фамилното й име да е „Ф.“ и което е фамилното й име преди  брака, както и да й бъде възложено упражняването на родителските права върху малолетния Й.А., както и да бъде определено местоживеенето на детето на постоянният й адрес в гр. Троян,   ул. „Г.С.Раковски" 123, като бъде определен режим на лични отношения на  бащата с малолетното дете, както следва: четири часа в събота, веднъж седмично, до навършване на три годишна възраст на детето в присъствието на майката; осем часа в събота, веднъж седмично, до навършване на пет годишна възраст на детето в присъствието на майката; два пъти месечно, всяка четна събота и неделя в месеца, с преспиване при бащата от девет часа сутринта в събота до осемнадесет часа следобед в неделя; пет дни за Коледа през четна година и пет дни за Нова година през нечетна година; три дни през Великденската и двадесет дни през лятната ваканция, последните несъвпадащи с годишният отпуск на майката.

Ответницата не се противопоставя по всяко друго време, по взаимна съгласие на двамата родители, детето да бъде при бащата. Ответницата прави искане ищецът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лева месечно, с период на дължимост една година преди завеждането на иска; като не притендира издръжка за себе си. Няма претенция за ползване на семейно жилище, както и за недвижими вещи, предобити по време на брака, тъй като последните били поделени между тях.

Ответницата не възразява съдът да не се произнася по въпросът за вината и декларира волята си да сключи споразумение с ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв.Димитър Илковски от АК-Ловеч,  поддържа желанието си за развод и изразява съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие с ответника и уреждане на отношенията им със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си – адв.П. Ванев от АК-София,  заявява желанието си за развод по взаимно съгласие с ищеца и съгласието си за уреждане на отношенията им  със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдебно заседание страните представят пред съда споразумение по чл. 51 във вр. чл.50 от СК и молят съда да трансформира производството в развод по взаимно съгласие и да не се произнася по въпроса за вината. Поддържат споразумението в с.з., като заявяват пред съда сериозното си и непоколебимо съгласие за развод и правят искане бракът им бъде прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК при условията на постигнатото от тях споразумение по чл.51 СК.

С  оглед постигнатото споразумение и становищата на страните, с протоколно определение от 13.09.2016г., съдът, на основание чл.321, ал.5, предл.2 ГПК, премина към  производство по делото от развод по исков ред по реда на чл.49, ал.1 СК, към  производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

            И двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Предвид изложеното, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.

При извършената преценка по чл.51, ал.2 СК, съдът намира, че постигнатото от страните споразумение съдържа минимално определеното съдържание по чл.51, ал.1 СК, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

С оглед на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между страните споразумение, както следва, бъде утвърдено:

  Родителските права върху роденото от брака дете –малолетният Й.А.П. П., ще се упражняват от майката,  като местоживеенето на детето ще следва местоживеенето на майката, което е в гр. Троян, ул. „Г.С. Раковски” №123.

Режим на лични отношения на бащата с малолетното дете Й.А.П. П. : Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя  за бащата  с приспиване от навършване на три годишна възраст на детето до тогава  без приспиване. Коледните празници за бащата , а Новогодишните при майката в четна година, а в следващата обратно.       5 пет дни през великденската ваканция при бащата по споразумение с майката.20 дни при бащата през лятната ваканция, които не съвпадат с редовния платен годишен отпуск на майката.

            П.И.П. ще заплаща месечна   издръжка на малолетния си син Й.А.П. П., чрез неговата майка и законна представителка  А.А.Ф.  в размер на 110 /сто и десет/ лева, считано от датата на завеждане на иска /18.05.2016 година/,  като издръжката се дължи и за 6 /шест/ месеца преди завеждане на иска.

            Фамилното име на А.А.Ф. след развода  остава  Ф..

            Съпрузите нямат претенции за издръжка по между си,  не притежават движими вещи и недвижимо имущество в режим на СИО.

            Съпрузите не притежават семейно жилище.

            Разноските по делото остават, така, като са направени от страните, а окончателната ДТ ще бъде заплатена от А.Ф..

          Молителят   П.И.П. следва да заплати държавна такса в размер на 79.20 /седемдесет и девет лева и 20 ст. /лева, представляваща 2 % върху тригодишните платежи на издръжката.

Съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 25.00 лв., която  следва да се възложи в тежест на А.А.Ф., съобразно представеното споразумение. Направените в производството разноски остават така, както са направени за всяка от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, вр. чл.50 и чл.51 от СК, съдът

                       

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 24.09.2010г. в гр.София, община Столична, населено място СТУДЕНТСКИ,  за което е съставен акт за граждански брак № 3213 от 24.09.2010г. на Община гр.Троян, между А.А.Ф., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********, ПОРАДИ ПОСТИГНАТО СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЗА РАЗВОД.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.А.Ф., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********, споразумение за следното:

ОБЯВЯВА, че   РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете –малолетният Й.А.П. П., ЕГН **********, роден на ***г.,  за в бъдеще ще се упражняват от неговата майка и законен представител А.А.Ф., ЕГН **********,   като местоживеенето на детето Й.А.П. П. ще следва местоживеенето на неговата майка и законен представител - А.А.Ф., ЕГН **********,***.

    ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на бащата П.И.П., ЕГН ********** с малолетния си син Й.А.П. П.  - бащата ще има режим на контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя  за бащата  с приспиване от навършване на три годишна възраст на детето, като преди навършване на три годишна възраст - без приспиване. През четна година на коледните празници , а през нечетна година - Новогодишните празници.         5 пет дни през великденската ваканция по споразумение с майката.20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с редовния платен годишен отпуск на майката.

         ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** да заплаща месечна   издръжка на малолетния си син Й.А.П. П. , чрез неговата майка и законна представителка  А.А.Ф., ЕГН **********, в размер на 110 /сто и десет/ лева, считано от датата на завеждане на иска /18.05.2016 година/,  както и издръжка за минало време - за 6 /шест/ месеца преди завеждане на иска.

            ОБЯВЯВА, че съпрузите не притежават семейно жилище, не притежават движими вещи и недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност.

ОБЯВЯВА, че след развода СЪПРУЗИТЕ не си дължат издръжка един на друг.         

           ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име  Ф..

ОБЯВЯВА, че направените в производството разноски остават така, както са направени за всяка от страните.

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,  да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка Районен съд гр.Троян, сумата от 79.20 /седемдесет и девет лева и 20 ст. /лева, представляваща 2 % върху тригодишните платежи на издръжката.

ОСЪЖДА А.А.Ф., ЕГН **********,  да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян, сумата от 25.00лева / двадесет  и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :