Р Е
Ш Е Н И Е №979
гр. Перник, 05.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1233 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление за издаване на заповед издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника И.Р.В. за следните суми: 1152,54 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.20167 г., 181,52 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.12.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумите от 26.68 лв. за държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, при което
в срока по чл.415 ГПК е предявен процесният установителен иск.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.20167 г., за топлоснабден имот, находящ се в
в ***, за което ответникът му дължал процесните вземания. Иска от съда да
установи същестуването на вземанията за цената на доставената топлинна енергия
и обезщетението за забава в плащанията в размерите по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор. С възражението срещу
заповедта за изпълнение са изложени съображения, че сумите не се дължат, поради
отсъствието на отоплителни тела в имота и поради изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето ч.гр.дело №8617/2017г. по описа на РС-Перник е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството
ищец и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания
за главница и обезщетение за забава.
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава.
По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във вестник „Съпрерник” бр.82/ 2008г. /л. 7 от делото/
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот
по персонална партида на ответника И.Р.В. /на
л. 3 от делото/.
От приетото неоспорено писмо изх.№18-МСИ-936-1/10.08.2018г.
на Община Перник, отдел „МПТ”, се установява, че жилището с адрес ***е
декларирано по реда на чл. 14 ЗМДТ като собствено на И.Р.В. /л. 34 от
делото/.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64,
том II, рег. №10925/01.08.2008г. на нотариус Манов, в
който е оформен договор за прехвърляне правото на собственост върху жилището с
адрес***. жилищна сграда №***с приобретател ответника И.Р.В..
В представеното по делото неоспорено копие от данъчна декларация вх.№4152
от 09.10.2008г. И.Р.В. е декларирал, че е
единствен собственик на същото жилище.
По делото е изслушано
заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е прието без възражения от
страните, и от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени
вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От
същото заключение съдът приема за установено, че сумите не са погасени с
плащане, както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период са въведени в счетоводството на ищеца по
партидата на ответника.
От заключението на
съдебно-техничеката експертиза, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че за процесния период са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция, че от прогнозно начисленото потребление е
направено изравняване след края на всеки от отчетните периоди, включени в
процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение не са постъпвали
възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за установено, че
общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен
метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има
въведена система за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че
отоплителното тяло в помещението „Баня“ е щранг-лира, поради което и разходът
за топлинна енергия за същото се определя по изчислителен път, съгласно
методологията по Наребда №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, а
начисленията на потребената топлинна енергия са верни,
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
По силата на чл.150,
ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
За установяване
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия, ищцовата
страна е представила декларация по чл.14 ЗМДТ. В същата под страх от
наказателна отговорност И.Р.В. е посочил, че е единствен притежател на правото
на собственост върху жилището, за което са начислени процесните вземания. Представената
по делото декларация представлява изходящ от страната частен документ, в който
се съдържа признание относно притежаваното право на собственост, както и
относно факта, че правото на собственост е придобито въз основа на прехвърлителната
сделка, оформена по нотариален ред в нотариалния акт за покупко-продажба, с
който се прехвърлят права в полза само на едно лице. От тук се налага извод, че
ответникът не би могъл да се противопостави на обвързващата го доказателствена
сила на изходящия от него частен документ, установяващ неблагоприятен за него в
настоящия процес факт. Наред с това, по делото липсват твърдения и
доказателства, че след декларирането на имота ответникът се е разпоредил с
правото на собственост, или с идеална част от него. Не се твърди и не се
установява имотът да е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид горното съдът
намира, че по делото е установено, че ответникът И.Р.В. е собственик на имота,
за който са начислени процесните вземания, поради което има качеството на
потребител на топлинна енергия.
На следващо място,
установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно
при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на
потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за
дялово разпределение.
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представеното по делото извлечение
от сметка и експертните заключения по съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи се установява, че за процесния период общо дължимите
се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 13.12.2017г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на претендирните вземания ответната
страна с възражението срещу издадената заповед за изпълнение е направила
възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111,
б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предявяването на иска
спира течението на давността. В случая
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 13.12.2017г., поради което извън
погасителната давност са вземанията, чиято изискуемост съгласно чл. 34 от
Общите условия е настъпила след 13.12.2014г. При това положение погасени по
давност за вземанията за главница за периода от м. 5 2014г. до м. 10.2014г.
вкл. на стойност 74,15 лв. и вземането за обезщетение за забава върху тази сума
на стойност 28,70 лв. Вземането за м. 11 2014г. не е погасено по давност,
доколкото изискуемостта му съгласно общите условия настъпва на 31.12.2014г.,
т.е. след 13.12.2014г. Поради това съдът не кредитира заключението на вещото
лице в тази му част и приема, че извън погасителната давност са вземанията за
главница на стойност 1078,39 лв. за периода от м. 11.2014г. до м. 04.2017г. и
вземането за обжезщетение за забава върху тази сума, начислено за периода от
08.01.20156г. до 06.12.2017г., за които предявените искове са основателени и
следва да бъдат уважени. За разликата до пълните им предявени размери исковете
подлежат на отхвърляне като неоснователни поради погасяване по давност на
процесните вземания.
В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно на уважената част
от исковете. При съблюдаване на това правило съдът намира, че от направените
общо 76,68 лв. разноски в заповедното
производство (26,68 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение),
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 76,50 лв., а в
исковото производство при направени разноски в размер на 443,32 лв. ( 73,32 лв.
за държавна такса, 260 лв. за възнаграждения на вещите лица, 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 10 лв. за такса за издаване на съдебни
удостоверения), ответникът следа да бъде осъден да плати на ищеца сумата от
442, 29 лв.
С оглед изхода на делото ответникът няма право на
разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.В.
с ЕГН **********, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”,
ТЕЦ “Република” сумите от 1078,39 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот с
адрес ***и 152,82 лв. – обезщетение
за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 08.01.2015 г. до 06.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата от 1078,39 лв., считано
от датата на подаване на заявлението – 13.12.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №7010/14.12.2017г. по ч.гр.д. № 8617/2017г. на
РС-Перник, като ОТХЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния предявен размер от 1152,54 лв. и за периода
01.05.2014г. до 31.10.2014г. и иска за обезщетение за забава до пълния предявен
размер от 181,52 лв., като неоснователени поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК И.Р.В. с ЕГН ********** да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 76,50 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 442,29 лева за разноските в
настоящото производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д №8617/2017г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от настоящия акт на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: