№ 514
гр. Варна , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110202200 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на СВ. Й. АНДР., депозирана чрез процесуален
представител - адв. Ив. Г. - ШАК, срещу Наказателно постановление № 21 - 0439 -
000300 / 19.04.2021 год. на Началника на Трето РУ към ОД МВР - Варна, с което за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП на
въззивника е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/
лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че същото е
незаконосъобразно. Твърди се, че за нарушението предмет на обжалваното наказателно
постановление първоначално е бил съставен АУАН с № 441307 от дата 13.03.2021 год.
с който е започнало административнонаказателното производство. Това производство
било прекратено с разпореждане с рег. № УРИ 439000-6640 от дата 26.03.2021 год. на
Началника на Трето РУ при ОД МВР - Варна .
Впоследствие за същото нарушение бил съставен нов АУАН, серия АА, бл. №
441312 от дата 24.03.2021 год.,. и въз основа на него било издадено Наказателно
1
постановление № 21 - 0439 - 000300 / 19.04.2021 год. на Началника на Трето РУ
към ОД МВР - Варна. Образуваното след това ново административнонаказателно
производство със съставянето на втори АУАН и издаването въз основа на него на
наказателно постановление било при съществено процесуално нарушение, защото
наказващият орган за същото нарушение вече се бил произнесъл, като е прекратил
производството.
В съдебно заседание въззивника не се явява. Процесуалния представител на
жалбоподателя – адв.Г., счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно
на посочените в жалбата основание. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Депозирани са
писмени бележки от ю.к. Л. в които моли съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.03.2021 год. св. Г.П. св. И.А., двамата служители в Трето РУ към ОД МВР
- Варна, изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил марка
„Шкода Рапид“ с рег. № СВ 59-11 НР. Същите се движили по бул. "Константин и
Фружин", в посока бул.“Света Елена“, където до книжарница „Хирон 3000“, около
22:00 часа, спрели за проверка въззивника С.А., който управлявал ле автомобил марка
"Сеат Кордоба" с peг. № СС 44 -77 СК, собственост на Й.С. А.. В хода на проверката
било установено , че водачът не носи задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, за МПС което управлява .
Н а място един от служителите на Трето РУ при ОД МВР – Варна, св. И.А.
съставил на въззивника АУАН, бл. № 441307 / 13.03.2021 год. Актът бил надлежно
предявен и връчен на въззивника.
Впоследствие след като се запознал с така съставения АУАН, АНО след
извършена проверка от комисия в Трето РУ при ОД МВР – Варна, преценил, че същия
„ е неправомерен и незаконосъобразен и не следва да се издава наказателно
постановление по него“ .
2
Въпреки горното от актосъставителя И.А. бил съставен нов АУАН, серия АА,
бл. № 441312, който бил предявен и връчен на въззивника на 24.03.2021 год., като
последният го подписал с отбелязване в графата обяснения/възражения - „нямам“.
Впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП № 21 - 0439 -
000300 / 19.04.2021 год. на Началника на Трето РУ към ОД МВР - Варна.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 28.05.2021
год.. В законоустановения 7 - дневен срок, на 02.06.2021 год., чрез Началника на
Трето РУ при ОД МВР - Варна, въззивника депозирал жалба, до РС - Варна срещу
горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, писмо на Началника на Трето РУ при ОД МВР – Варна, справка за
нарушител, Заповед на министъра на МВР и др., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.
П. и св. А..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на
Трето РУ към ОД МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице-
командир на отделение в Трето РУ към ОД МВР - Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и
3
3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на обвинения субект.
Съгласно ЗАНН за едно административно нарушение се издава само един акт за
неговото установяване, който дава началото и образува административно-
наказателното производство, а в случая това е бил АУАН бл. № 441307/ 13.03.2021
год. срещу въз. СВ. Й. АНДР. за гореописаното, прието за установено, нарушение.
Въз основа на него, административнонаказващият орган има правомощия да
издаде наказателно постановление, или да прекрати преписката в случаите когато се
установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето,
посочено като нарушител или че то не може да му се вмени във вина, като в случая се
постановява връщането на иззети вещи, ако притежаването им е забранено.
От представеното пред въззивната инстанция – УРИ № 439000-6640/26.03.2021
год. , АНО след извършена проверка от комисия в Трето РУ при ОД МВР – Варна,
преценил, че същия /АУАН бл. № 441307/13.03.2021 год./ „ е неправомерен и
незаконосъобразен и не следва да се издава наказателно постановление по него“ .
Съдът приема, че процесното - УРИ № 439000-6640 / 26.03.2021 год. на Началника
на Трето РУ е сложило край на административно наказателното производство, както и
че то не подлежи нито на съдебен контрол, нито на възобновяване.
Настоящият съдебен състав приема, че при наличие на такъв стабилен
административен акт за прекратяване на образуваното административно
наказателнопроизводство е недопустимо за същото нарушение, за което
производството е прекратено, да бъде съставян втори акт за установяване на
административно нарушение, както това е било сторено на 24.03.2021 год. с АУАН,
серия АА, бл. № 441312, както е и абсолютно недопустимо за този втори акт за
установяване на административно нарушение да се издава наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, субсидиарно приложима,
предвид препращането от чл.84 от ЗАНН, не се допуска образуването на
административнонаказателно производство, ако спрямо същото лице, за същото
нарушение има прекратяване на производството. Съдът приема, че със съставянето на
4
втори акт за установяване на административно нарушение на същото лице и за същото
нарушение/ касае се за определено деяние- действие или бездействие а не за неговата
квалификация/, при прекратено вече производство за това и като въз основа на този
втори АУАН е било издадено и обжалваното НП е допуснато съществено нарушение
на административно производствените правила, налагащо отмяна на обжалваното НП.
Съгласно чл.24, ал., т.6 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява ако спрямо същото лице за
същото деяние има незавършило производство, влязъл в сила съдебен акт,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото. В случая образуваното първоначално административнонаказателно
производство е било прекратено с нарочен акт на решаващия санкционен орган, което
и обуславя недопустимостта повторно такова производство да бъде образувано за
същото нарушение срещу същото лице. В теорията и съдебната практика еднозначно се
приема, че правилото “Non bis in idem” се прилага с оглед фактите, предмет на
приключилото или висящо наказателно производство, а не с оглед правната им
квалификация. В случая безспорно фактите, предмет на производството по
първоначално съставения акт за установяване на административно нарушение, който е
прекратен с посочената резолюция са идентични с тези по акта, въз основа на който е
издадено атакуваното наказателно постановление.
Пренебрегването на установеното правило в нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК би
дало възможност на съответните административни органи да злоупотребяват с това
правило, което е в разрез с духа и смисъла на закона./ в посочения смисъл
съществува константна практика на АС - Варна- например Решение по КНАХД №
3344 по описа на съда за 2016 год., Решение по КНАХД № 2312 по описа на съда
за 2016 год., Решение по КНАХД № 2314 по описа на съда за 2016 год. и др.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
преди края на съдебното заседание съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на СВ.
Й. АНДР. следва да се присъдят направените по делото разноски. В случая
възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
5
минимален размер, а именно - 330 /триста и тридесет/ лева, от които 30 /тридесет/ лева
данък по чл.36 от ЗДДФЛ.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 21 - 0439 - 000300 / 19.04.2021
год. на Началника на Трето РУ към ОД МВР - Варна,, с което на СВ. Й. АНДР. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на СВ. Й. АНДР., ЕГН **********
сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, направени разноски по делото съгласно чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6