МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 61/01.07.2020г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 198/2020г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против В.П.Н. *** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, като
счита същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и пледира да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.
С оглед представените доказателства относно изплащането на пълния размер на
присъдената в полза на низходящия издръжка, чистото съдебно минало на
подсъдимия и обстоятелството, че същият не се е ползвал от привилегията на
чл.183, ал.3 от НК прокурорът счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и предлага подсъдимият да не се наказва.
На основание чл.247в, ал.1,
т.2 вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, разпоредителното
заседание и съдебното следствие се проведоха при задочна процедура, без
участието на подсъдимия, тъй като същият е бил редовно призоваван за заседанията, не е
посочил уважителни причини за неявяването си и спрямо него е изпълнена
процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК. Поради това, и след като намери, че отсъствието му няма да попречи за
разкриване обективната истина по делото, съдът проведе задочно производство, с
участието на служебен защитник – адвокат.
Защитникът намира
обвинението за доказано и също пледира за прилагане привилегирования състав на чл.183,
ал.3 от НК.
За да постанови присъдата
си,ЯРС прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Н. и св. С. са родители на малолетното дете Т.В. Н., родена на ***г. С
Решение № 281/24.04.2019г. по гр.д. № 4998/2018г. на ЯРС, влязло в сила на 24.04.2019г.,
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
св. С. и подсъдимият е осъден да й заплаща, в качеството й на майка и законен
представител на детето Т., месечна издръжка в размер на 140 лева. Въпреки това, от влизане на
решението в сила до месец август 2019г., включително, подсъдимият не е плащал
присъдената в полза на детето си издръжка.
В края на месец
август 2019г. подсъдимият платил на св. С. 200 лева за издръжката на детето,
през месец януари 2020г. й платил 100 лева от дължимата издръжка и през месец
юни 2020г. й платил и сумата от 400 лева.
Към момента на извършване на деянието подс. Н. е неосъждан и не се е
ползвал от привилегията по чл.183, ал.3 от НК.
Горното съдът прие за установено от показанията на св. С., от заключението
и показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебно-счетоводна
експертиза, както и от писмените доказателства по делото, на които съдът даде
вяра, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подс. Н. е осъществил състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец май 2019г. до месец август
2019г., включително, в гр. Ямбол, след като е осъден с влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№ 4998/2018г. по описа на ЯРС да издържа свой низходящ – детето
си Т.В. Н., родена на ***г., като заплаща на Т.Г.С. ***, в качеството й на
майка и законен представител на детето, месечна издръжса в размер на 140 лева, съзнателно
не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – четири
месечни вноски, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 560 лв.
От обективна страна, в случая действително е налице извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, чието авторство, както
и броят на неплатените вноски, безспорно се установяват от събрания по делото
доказателствен материал.
Изпълнителното деяние по чл.183 от НК се осъществява чрез бездействие и се
изразява в неплащане на две или повече месечни вноски от присъдена в полза на
низходящ на подсъдимия издръжка. В конкретния случай от влизане в сила на
решението по гр.д. № 4998/2018г. на ЯРС на 24.04.2019г. до месец август 2019г.
подс. Н. изобщо не е плащал издръжка на малолетното си дете Т.В. Н., или в
продължение на четири месеца, считано от влизане на решението в сила, като
общата дължима сума е в размер на 560 лв. Касае се за престъпление на просто
извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо
настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се, че
обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни
вноски за издръжка.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е знаел, че
съгласно влязлото в сила решение по гр.д. № 4998/2018г. на ЯРС дължи на малолетното
си дете Т.В. Н. месечна издръжка в размер на 140 лева, съзнавал е, че от
влизане на решението в сила до месец август 2019г., включително, не предприема
никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното
възлиза на повече от две месечни вноски и пряко е целял това.
С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия Н. за виновен в извършването
на посоченото в обвинителния акт престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но тъй
като в срока по чл.183, ал.3 от НК – през месец юни 2020, или до постановяване
на настоящата присъда, същият изцяло е заплатил дължимата за издръжката на
детето сума, за която му е повдигнато обвинение, заплащайки на части сума в общ
размер на 700 лева, в резултат на деянието не са настъпили други вредни
последици за издържания, и Н. не се е ползвал от привилегията по чл.183, ал.3
от НК, на основание
цитирания законов текст, след като го призна за виновен по предявеното му
обвинение, съдът не му наложи наказание.
Съдът
намери, че по отношение обвинението за неплащане на издръжка за м. април 2019г.
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, тъй като за този период не е
имало влязло в сила съдебно решение, с което същият да е бил осъден да издържа
свой низходящ. Както вече се посочи, решението по гр. д. № 4998/2018г. на ЯРС е
влязло в сила на 24.04.2019г. Нормата на чл.183, ал.1 от НК, криминализираща
неплащането на изръжка, изисква за обективната съставомерност на деянието наличие
влязло в сила съдебно решение, с което лицето да е осъдено да издържа
низходящия си. Затова, според последователната съдебна практика, относно
неплатената издръжка за времето преди влизане в сила на решението, въз основа
на което тя се дължи, лицето носи гражданска, но не и наказателна отговорност. Доколкото
се касае за периодично (ежемесечно) парично задължение, началото на
неизпълнение на задължението е месецът, следващ този на влизане в сила на
решението на гражданския съд, или в случая месец май 2019г. В този смисъл е
Решение № 484 от 16.10.1980 г. по н. д. № 486/80г. на ВС, I н. о., според което инкриминираният период от
време, за който осъденият да заплаща издръжка може да се държи наказателно
отговорен за съзнателно забавяне изплащането на дължимите месечни вноски, е
само след като е влязло в сила осъдително решение за заплащането на издръжката.
Затова, и на основание чл.304 от НПК подсъдимият беше оправдан по обвинението в
тази му част – за неизпълнение на задължението за издръжка на низходящ за месец
април 2019г.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беще признат за виновен, на
основание чл.189, ал.3 от НПК същият беше осъден да заплати направените по
делото разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза общо в размер на
125 лева, от които 105 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 20 лева, вносими в приход на бюджета на
съдебната власт и по сметката на ЯРС.
Относно разноските за изплащане
възнаграждение на участвалия в съдебното производство служебен защитник съдът
ще се произнесе след определяне неговия размер от НБПП – София.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: