Решение по дело №183/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на глава ХІІ на АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН и е образувано по касационна жалба на директора на РД на ИА „ Автомобилна администрация“ – Варна , срещу решение № 1786/12.12.2022г. , постановено по АНД № 4564/2022г. по описа на Районен съд-Варна, в частта в която е отменено наказателно постановление /НП/ №23-0001983/03.08.2023г. на директора на РД на ИААА [населено място] по налагане на адм. наказание „ глоба“ от 500 лв. на М. Д. В. на основание чл.178в ,ал.5 ,пр.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Твърди се погрешен извод на решаващия съд за несъставомерност на деянието предвид настъпилата законодателна промяна на Наредба № 36/2006 г. , тъй като измененията имат правно действие занапред и нормотворецът не им е предал обратно такова. Не е отпаднало изискването за притежание на удостоверение за психологическа годност . Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение в атакуваната му част, както и присъждане на юриск. възнаграждение .

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява .

Ответникът по касационната жалба – М. Д. В., се представлява от адв. К. С. при АК-Добрич , като последният заявява позиция за неоснователност на жалбата , която подробно аргументира в депозиран по делото писмен отговор на жалбата . Допълнително се позовава на решението на СЕС по дело С- 227/22 г. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски .

Участващият в производството представител на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред РС-Варна е било наказателно постановление /НП/ № 23-0001983/03.08.2023г. на директора на РД на ИААА-Варна , с което на М. Д. В. са наложени следните административни наказания : „глоба“ от 100 лева на основание чл.93б ал.4 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ и „глоба“ от 500 лева на основание чл.178в ,ал.5 ,пр.3 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

От фактическа страна районния съд е приел, че на 03.07.2023г. служители към ОО КД“АА” – Варна са спрели за проверка М. В. – водач на влекач „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], осъществяващ международен превоз на товари по маршрут България- Румъния . На превозното средство бил монтиран дигитален тахограф. От изготвената разпечатка на картата на водача било констатирано , че В. при период на управление от 4 часа и 30 минути, започващ в 5,24 часа на 09.06.2023г. е ползвал почивка по време на работа от 15 минути и последваща почивка по време на работа по 7 минути, като е намалил почивката по време на работа с 23 минути. Освен това проверката е установила изтекъл срок на валидност на удостоверението за психологическа годност на В. , понеже предходното е било валидно до 17.08.2017г. На същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение , срещу който не са били подавани писмени възражения и на 03.08.2023г. било издадено процесното НП.

За да постанови отмяна на НП относно санкцията по чл. 178в, а.5 от ЗДвП , районният съд се е съобразил с новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., въвеждаща безсрочен характер на удостоверението за психологическа годност. В тази връзка и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е постановил частична отмяна на издаденото НП.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение в неговата обжалвана част за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на приложимия материален закон.

Видно от описаните юридически факти в АУАН и НП вмененото противоправно поведение на М. В. е управление на товарен автомобил по повод извършван обществен превоз на товари , без притежание на валидно удостоверение за психологическа годност, поради изтекъл срок на предходно такова на 17.08.2017 г. Дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието е по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

Според относимата редакция на 8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания , приета с ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г. е определен безсрочен характер на удостоверението за психологическа годност . На тази законодателна промяна не е придадено обратно действие , което означава, че предходното удостоверение за психологическа годност на М  , изтекло на 17.08.2017 т. , не може да се счита за безсрочно , но в случая следва да се съобрази постановеното решение от 18.01.2024г. на Съда на Европейския съюз / СЕС/ по дело № С-227/2022г., според което чл.7, § 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат СУМПС от категории С, СЕ, ,С1, С1Е, D, DE D1 и D1Е , издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление , така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност .

Предвид даденото тълкуване на Директивата от Съда на Европейския съюз и настоящата редакция на чл. 8 , ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. , административнонаказателното санкциониране на М. В. по чл. 178в , ал. 5 от ЗДвП е незаконосъобразно . В тази връзка подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски следва да се удовлетвори , като му се присъдят такива съобразно представения техен списък, включващ заплатено в брой адв. възнаграждение от 300 лв.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд Варна

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1786/12.12.2022г. , постановено по АНД № 4564/2022г. по описа на Районен съд-Варна, в частта в която е отменено наказателно постановление №23-0001983/03.08.2023г. на директора на РД на ИА „Автомобилна администрация “ [населено място] по налагане на административно наказание „ глоба“ от 500 лв. на М. Д. В. на основание чл.178в ,ал.5 ,пр.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА РД на ИА „ Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на М. Д. В. с [ЕГН] сумата от 300 / триста / лева , представляваща направени съдебно-деловодни разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.