№ 154
гр. Панагюрище, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. С.
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245230100105 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Ц. Л. Ч., Л. Ц.
Ч. и П. Ц. Ч. против П. Д. Ш. и М. П. Ш.. за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищците, като наследници на Л. Д.а Ч.а, са
собственици на общо 1/2 ид. части от поземлен имот с пл. № ***, с площ 663
кв.м., в кв. 35 по плана на с. Елшица, общ. Панагюрище, за който е отреден
УПИ VI-***, в квартал 35 по действащия дворищнорегулационен план на с.
Елшица, Общ. Панагюрище, при граници и съседи УПИ V-237, УПИ VII-239,
УПИ XV-247, улица, ведно с построените в имота двуетажна полумасивна
жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв.м. по графични данни, а по
нотариален акт с площ от 70 кв. м. и паянтова сграда със застроена площ от 35
кв. м. по графични данни, а по нотариален акт 30 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в имота, находящ се в с. Елшица, общ.
Панагюрище, ул. ***. В хода на делото ищецът Ц. Л. Ч. е починал и е
заместен, на осн. чл. 227 ГПК, от наследниците си Л. Ц. Ч. и П. Ц. Ч..
Ищците твърдят, че са преки законни наследници на Л. Д.а Ч.а, починала на
04.09.2023 г. - съпруга на Ц. Л. Ч. и майка на Л. Ц. Ч. и П. Ц. Ч..
Наследодателката им е сестра на ответника П. Д. Ш..
Излагат, че бащата на Л. Ч.а и П. Ш.- Д. П. Т., починал на 02.02.1997 г.,
придобил на основание давностно владение по време на брака си с В. П. Т.а,
починала на 08.01.2006 г., дворно място в с. Елшица от 680 кв. м., при съседи
Г. С. П., С. Ш., Ц. С. и улица, за което бил отреден парцел Vl-***, в квартал 35
по плана на с Елшица и застроените в него масивна жилищна страда на 70
кв.м. и стопанска страда на 30 кв.м.
1
На 05.03.1992 г., с договор за издръжка и гледане Д. П. Т. и В. П. Т.а,
прехвърлили имотите на първородния си син П. Д. Ш.. Към онзи момент П. Д.
Ш. бил женен за Ц. И. Ш.а, но бракът им бил прекратен през 2010 г. с развод.
Поддържат, че договорът за издръжка и гледане бил развален с Решение от
21.05.1996 г. по гр. дело 421/1995 г. по описа на РС-гр. Панагюрище, влязло в
сила на 06.06.1996 г.
Сочат, че от 04.11.1993г. прехвърлителите Д. П. Т. и В. П. Т.а били
настанени от приобретателите П. Ш. и Ц. Ш.а в Дом за стари хора в гр.
Пазарджик, където починали. От датата на настаняването им в дома през
ноември 1993г., в процесния имот не е живял никой. Ищците го посещавали в
годината по 3-4 пъти, за да го наглеждат. Наследодателката им Л. Д.а Ч.а
споделяла, че при продажбите на наследствените им земи с брат й П. Ш.,
останали от покойните им родители, е искала да уредят отношенията със във
връзка с имота в с. Елшица, дори му предлагала да ремонтират къщата, да го
продадат и да си разделят парите, но той все отклонявал въпроса. Понеже
знаела за разваляне на договора за издръжка и гледане, преди смъртта си
заръчала на ищците да си търсят наследството в с. Елшица.
Твърдят, че след смъртта на Л. Ч.а на 04.09.2023 г., тръгнали да се снабдяват
с документи за процесните имоти. При справка в Имотния регистър обаче,
разбрали, че ответникът П. Д. Ш. и бившата му съпруга Ц. И. Ш. ги
прехвърлили с покупко-продажба на сина си - ответникът М. П. Ш., без да се
съобразят с влязлото в сила Решение от 21.05.1996 г. по гр. д. 421/1995 г. по
описа на РС-Панагюрище, по силата на което след смъртта на родителите му
П. Ш. притежавал ½ ид. ч. от имота, а останалата ½ ид. част била на Л. Ч..
Поддържат, че при сключване на покупко-продажбата пред нотариуса бил
представен единствено нотариалния акт за прехвърляне на недвижимия имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 1992 г., но не и влязлото в сила
съдебно решение, с което бил развален. Развалянето на договора ответниците
укрили от нотариуса. Следователно ответникът П. Ш. се разпоредил с права,
които не притежавал, а именно с притежаваните от ищците ½ ид. част от
имотити, поради което сделката не произвеждала вещно-транслативно
действие за целия имот и приобретателят М. П. Ш. не придобил правото на
собственост върху притежавания от ищците дял. След като узнали за сделката,
Ц. Ч. разговарял с приобретателя М. Ш. и му предложил да оценят имота и
той да им заплати полагащата се част от него на ищците, но той отказал.
Заявил, че е собственик и да си търсят правата пред съда.
От 2022 г. М. извършвал строителни дейности по къщата без знанието и
съгласието на ищците. През октомври 2023г. с ответникът М. Ш. се срещнал и
разговарял и ищецът П. Ч., който също отправил предложение имотът да бъде
оценен и на ищците да се заплати стойността на притежаваната идеална част,
но той отново отказал.
Излагат, че по силата на сключения договор за покупко-продажба
ответникът М. Ш. се легитимирал като собственик на повече права, отколкото
2
притежава. Това пораждало за ищците правен интерес да предявят
установителен иск за собственост по отношение на ½ ид. част от имотите, с
който да се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните за
собствеността и да се установи със сила на пресъдено нещо, че са собственици
на тези ½ идеални части.
Поради гореизложеното искат от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на П. Д. Ш. и М. П. Ш.., че Ц. Л. Ч., Л. Ц.
Ч. и П. Ц. Ч. са собственици на общо ½ ид. части от поземлен имот, находящ
се в с. Елшица, общ. Панагюрище, ул.***, с пл. № ***, с площ 663 кв.м., в кв.
35 по плана на с. Елшица, общ. Панагюрище, за който е отреден УПИ VI-***,
в квартал 35 по действащия дворищнорегулационен план на с. Елшица, Общ.
Панагюрище, при граници и съседи УПИ V-237, УПИ VII-239, УПИ XV-247,
улица, ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда
със застроена площ от 77 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт с площ
от 70 кв. м. и паянтова сграда със застроена площ от 35 кв.м. по графични
данни, а по нотариален акт 30 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения,
по наследството от Л. Д.а Ч.а, починала на 04.09.2023 г.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска.
Оспорват, че от настаняването в Дом за стари хора – Пазарджик на
04.11.1992г. на родителите на П. Д. Ш. и Л. Д.а Ч.а, в процесния имот, находящ
се в село Елшица не е живял никой и че единствено ищците са го посещавали
3-4 пъти в годината, за да го наглеждат.
Поддържат, че ищците никога не са се интересували от процесния имот в
село Елшица. След брака на Л. Д.а Ч.а с Ц. Л. Ч., двамата заживели в град
Пазарджик, като гостували по 3 - 4 пъти в годината на нейните родители и
брат й, ответника П. Д. Ш.. Основно той полагал грижи за родителите им Д. Т.
и В. Т.а, защото живял при тях в имота, находящ се в село Елшица. Работил в
мина Елшица в периода от 1969г. до 1990г. и заемал различни длъжности през
годините. След като се пенсионирал, П. Ш. продължил да живее в къщата при
родителите си в село Елшица, като едновременно полагал грижил за тях и
имота. С напредването на възрастта неговите родители Д. Т. и В. Т.а имали
нужда от помощ, тъй като и двамата получили инсулт и единствено П. Д. Ш.
полагал за тях ежедневни и непосредствени грижи, до настаняването им в
старческия дом в град Пазарджик. Винаги той ги водил по лекари,
изследвания дори ги придружавал при престоя им в болница.
Излагат, че след като родителите на П. Д. Ш. му прехвърлили имота през
1992г., се залежали на легло и имали нужда от ежедневна от медицинска
грижа, с оглед на което били настанени на 04.11.1993г. в дом за стари хора град
Пазарджик. След тяхното настаняване, единствено П. Д. Ш. и неговата
съпруга Ц.а И. Ш.а ходили и поддържали имота в село Елшица. Отделно,
всяка седмица посещавали родителите в старческия дом, като им купували
всичко необходимо, дори взимали мръсните дрехи и чаршафи да ги изперат.
3
Тези грижи продължили до смъртта на Д. П. Т., починал на 02.02.1997г. и В. П.
Т.а, починала на 08.01.2006г. Въпреки че ответникът знаел, че договорът, с
който родителите му прехвърлили имота в село Елшица бил развален от тях
през 1995г. под давлението на сестра му, бил спокоен, че е изпълнил към тях
синовния си дълг.
След смъртта на Д. Т. и В. Т.а до момента единствено П. Д. Ш. поддържал
имота, като многократно го посещавал през годините, обработвал го с
помощта на сина си М. П. Ш.. Докато била жива Л. Ч., ищците не проявявали
интерес към имота в село Елшица, тъй като се знаело в семейството, че същия
остава на П. Д. Ш., като първороден син.
Оспорват твърдението на ищците, че П. Ш. не е придобил и не е собственик
на целия процесен имот, респективно че неговият син не е станал собственик
на целия имот, с доводи, че след смъртта на родителите си П. Ш. е имал
наследствени права върху имота за ½ ид. части от същия, но към момента на
продажбата през 2022г. е бил собственик на целия имот, на основание
давностно владение.
Поддържат, че П. Д. Ш. е придобил съсобствения имот в село Елшица по
давност, упражнявайки фактическата власт върху него в продължение на
повече от 10 години. От деня на смъртта на неговата майка - В. П. Т.а,
починала на 08.01.2006г. до 01.07.2022г. е завладял за себе си останалата 1/2
ид. част на сестра му Л. Д.а Ч.а, като е променил държането на нейните
идеални части във владение, което обстоятелство било доведено до знанието
й, без тя да му се противопостави.
През годините П. Ш. упражнявал непрекъснато, явно и необезспокоявано
владение върху спорния имот в село Елшица в продължение на повече от 10-
години. Той е живял в къщата, обработвал и засаждал двора, ремонтирал
постройките, т. е. извършвал действия, от което личало, че е само негов. През
всичките тези години сестра му Л. Ч.а и нейните наследници, ищците в
настоящото производство, идвали в имота няколко пъти в годината, но само на
гости. Не били допускани до имота от П. Д. Ш., когато него го нямало.
Нямали ключ за пътна входна врата на имота, находящ се в село Елшица, а
през годините дори не са се интересували какво се случва с този имот.
Осъществяваното от П. Д. Ш. владение върху целия имот през годните било
спокойно, упражнявано явно от него, така че всеки да може да научи това,
като държал съсобствения имот по начин възпрепятстващ владението на
другия сънаследник, а именно непрекъснато и несъмнено. С извършваните
действия, като сънаследник манифестирал промяна на държането на
идеалната част на сестра си Л. Д.а Ч.а във владение за себе си, което
достигнало преживее до същата. Тя възприемала действията на брат си и
никога не му се противопоставяла, като намерението му за своене й било
противопоставено по категоричен начин от него, чрез действия, като
демонстрирал отричането на нейните права върху сънаследствената й част.
Спорният имот в село Елшица бил променен от сънаследника П. Д. Ш. по
4
начин, който не оставял съмнение, че го е третирал като собствен,
демонстрирайки пред всички, така че е придобил по давност идеалните части
на сестра си Л. Д.а Ч.а. Владението върху целия съсобствения имот
продължило повече от 10 години, превръщайки държането на наследствените
идеални части на сестра си във владение.
Поддържат, че владението продължило за периода от 08.01.2006г.-датата на
смъртта на В. Т.а до 01.07.2022г., деня, в който П. Ш. се разпоредил с имота в
полза на М. Ш..
Към момента на сключване на договора за продажба П. Ш. бил собственик
на основание давностно владение. Давността не е била спирана или
прекъсвана, поради придобил правото на собственост върху целия имот. В
патримониума на купувача по договора за покупко-продажба е възникнало
право на собственост върху целия имот, тъй като сделката била сключена от
продавач собственик на целия имот.
С оглед на изложеното, претендират предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и с
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ц. Л. Ч. /починал в хода на делото и заместен на осн. чл. 227 ГПК от Л. Ц. Ч.
и П. Ц. Ч./, Л. Ц.о Ч. и П. Ц. Ч. са наследници /съпруг и деца/ на Л. Д.а Ч.а,
починала на 04.09.2023г.
Л. Д.а Ч.а и ответникът П. Д. Ш. са наследници /деца/ на Д. П. Т., починал
на 02.02.1997г. и на В. П. Т.а, починала на 08.01.2006г.
Приживе Д. П. Т., по време на брака си с В. П. Т.а, бил признат за
собственик на основание давностно владение на дворно място в с. Елшица от
680 кв. м. и на застроените в него масивна жилищна сграда на 70 кв. м. и
стопанска сграда на 30 кв. м., при граници и съседи Г. С. П., С. Ш., Ц. С. и
улица, за което бил отреден парцел № VI – *** в кв. 35 по плана на с. Елшица,
общ. Панагюрище с Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 39 от
27.02.1992г., том I, нот. дело № 104/1992 г. Имотът е идентичен с имот с пл. №
***, за който е отреден УПИ VI – ***, находящ се в кв. 35 по действащия РП
на с Елшица, общ. Панагюрище, при граници и съседи имот пл. № 237, пл.
239, пл. 247 и улица.
На 05.03.1992г. Д. П. Т. и В. П. Т.а прехвърлили на ответника П. Д. Ш., по
време на брака му с Ц. И. Ш., дворното място, жилищната сграда и
стопанската сграда с договор за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № 60/05.03.1992г., нот. дело № 112/1992г., запазвайки си
правото да ползват имотите докато са живи.
През ноември 1993г. праводателите били настанени от приобретателя в дом
за възрастни хора в гр. Пазарджик, където починали.
Договорът за издръжка и гледане бил развален поради неизпълнение на
5
задълженията на приобретателя с Решение от 21.05.1996г. по гр. д. 422/1995г.
на Районен съд – Панагюрище, влязло в сила на 06.06.1996г.
На 01.07.2022г. П. Д. Ш. и Ц. И. Ш. продали на ответника М. П. Ш.
поземлен имот с пл. № *** в кв. 35 по плана на с. Елшица, общ. Панагюрище,
за който е отреден УПИ VI – *** по РП на Община Панагюрище, ведно с
построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застоена
площ 77 кв. м. по графични данни, а по документ за собственост 70 кв. м. и
паянтова сграда с площ 35 кв. по графични данни, а по нот. акт 30 кв. м., ведно
с всички подобрения и приращения в имота. При сключване на договора за
покупко – продажба праводателите са се легитимирали като собственици на
имота на основание договора за издръжка и гледане.
От показанията на свидетелката В. П. и отчасти от показанията на
свидетелката Н. К. се установява, че П. Ш. е живял в имота след
прехвърлянето му с договора за издръжка и гледане, до настаняването на Д. Т.
и В. Т.а в дома за възрастни хора. След това се преместил в гр. Пазарджик, тъй
като се пенсионирал. В имота не останал да живее никой. След смъртта на
родителите си П. Ш. посещавал имота по няколко пъти в годината. Поддържал
къщата, обработвал и засаждал двора, ремонтирал дувара и покрива. Сестра
му Л. също ходела, за да го го наглежда. Чистила плевелите в двора, държала
багаж в една от стаите. Двамата спорели на кого да остане имотът, но не могли
да постигнат съгласие.
В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелката В. П. /дъщеря
на ответника П. Ш., сестра на ответника Д. Ш. и първа братовчедка на
ищците/. Съдът, като прецени показанията на свидетелката П., съгласно чл.
172 ГПК, отчитайки и влошените отношения с родителите й, ги кредитира в
тази част. Свидетелката не може да се счита за заинтересована от изхода на
делото, тъй като дори искът да бъде уважен, не би придобила права върху
имота. Също така, като дъщеря на ответника логично е П. да знае къде е
живял баща й през годините, поради което показанията й се ползват с по –
висока степен на достоверност от тези на свидетелката К.. Показанията на
свидетелката К. са противоречиви в частта, че Ш. е продължил да живее в с.
Елшица след настаняването на родителите си в дома за възрастни хора в гр.
Пазарджик. Свидетелката веднъж твърдеше, че е живял там, а след това, че
като се е пенсионирал е „слязъл в града“. Като се има предвид, изложеното в
отговора на исковата молба, че П. Ш. се е пенсионирал в началото на 90 – те
години, което се потвърждава от показанията на свидетелката П. и че
настаняването на родителите му в дома гр. Пазарджик е в този период,
обосновано може да се приеме, че след ноември 1993г. имота в с. Елшица е
останал необитаем.
В подкрепа на показанията на свидетелката П., че в периода сед 1993г. в
имота не е живял никой и в опровержение на показанията на свидетелката К. в
тази част, е представеното от ЕВН електроснабдяване удостоверение, според
което за периода от 26.05.2005г. /при монтиране на електромера/ до
6
демонтирането му през 24.10.2011г. не е отчитана консумация на
електроенергия. Нелогично е през 21 век в имот, който се ползва по
предназначение и е електроснабден да не се отчита консумация на
електроенергия. Нелогично е, ако имотът е електроснабден да се ползва и
електроенергия от друг имот, каквато е тезата на процесуалния представител
на ответника Ш..
Съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 по тълк. дело 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В
тази хипотеза владението е върху собствените идеални части, а за чуждите
съсобственикът е държател – владее от името и за сметка на останалите
собственици. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
този съсобственик трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си, за да се обезпечи възможността последните
да предприемат действия за защита на правото си. Основанията, на които е
възникнала съсобствеността, както и тези, на които е придобито владението на
чуждите идеални части, могат да бъдат различни и във всеки конкретен
случай при позоваване на придобивна давност от съсобственик, следва да се
преценява въз основа на твърденията на страните и доказателствата по делото,
дали завладяването не е станало на правно основание или със съгласието на
предишния владелец, което може да бъде изразено в писмен акт или да е
неформално.
Ищците и ответникът П. Д. Ш. са придобили правото на собственост върху
процесните имоти по наследяване. След влизане в сила на 06.06.1996г. на
съдебното решение на РС Панагюрище от 21.05.1996г. за разваляне на
договора за издръжка и гледане от 05.03.1992г., с който процесните имоти са
прехвърлени на П. Ш., правата на приобретателя са отпаднали с обратна сила
и правото на собственост се е върнало в патримониума на праводателите Д. Т.
и В. Т.а. След смъртта на Д. П. Т. на 02.02.1997 г. и на В. П. Т.а на 08.01.2006г.
имотите са наследени от децата им Л. Ч.а и П. Ш. при равни квоти от по ½ ид.
част за всеки. Като наследници от първи ред на Л. Д.а Ч.а ищците са
придобили ½ ид. част от имотите след смъртта й на 04.09.2023г., на осн. чл. 5
ал. 1 и чл. 9 ЗН.
При съсобственост произтичаща от наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗС
се счита оборена, защото основанието, на което е придобита фактическата
власт показва съвладение. Следователно ответникът П. Ш. е владелец на
придобитите по наследство ½ идеални части от имота и държател на
наследствените ½ ид. части на сестра си Л. Ч.а. Позовавайки се на
придобиване на целия имот по давност следва да докаже, че е извършил
действия, с които е преобърнал държанието във владение и е започнал да
владее наследствените идеални части на Ч.а за себе си, като е довел до
знанието й тези действия, както и изтичането на 10 - годишния давностен
7
срок.
За времето от влизане в сила на съдебното решение, с което договорът за
издръжка и гледане е развален, до смъртта на родителите си, ответникът П. Ш.
не е владелец на имотите, дори да ги е ползвал по предназначение.
Придобивайки имоти, обременени с ограничено вещно право на ползване,
приобретателят по своя воля се е лишил от владението, поради не упражнява
фактическата власт на основание, което сочи на намерение да ги държи за
себе си или за другиго. Ползването на имотите по предназначение със
знанието, съгласието и без противопоставянето на титулярите на ограниченото
вещно право до края на 1993г., представлява извършвани търпими действия,
основани изцяло на близките родствени отношения между ответника Ш. и
родителите му. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа
власт и по това трябва да се различават от държането и от владението, поради
което и не могат да служат за основание за придобиване на владение.
Развалянето на договора за издръжка и гледане не е довело до промяна на
основанието, на което фактическата власт върху имота е установена. Щом
ползването на имота се основава на извършвани от П. Ш. търпими действия,
след прекратяване на облигационната връзка трябва да са се осъществили
факти, които да доведат до установяване на държане /сключване на договор
със собствениците/ или владение /чрез отричане правото на собственост на
собствениците демонстриране на това отричане пред него/, каквито факти по
делото не са установени.
Не се установи от събраните по делото доказателства и че след смъртта на
родителите си ответникът П. Ш. е извършил действия, с които е демонстрирал
пред сестра си намерение за своене на наследствените й ½ ид. части за периода
08.01.2006г. – 01.07.2022 г. Не може да се приемат за такива действия
поддържането на имота, като поправка на оградата на дворното място,
засаждане на дръвчета, смяна на керемиди и ремонт на покрива, смяна на
дограми на къщата, които според показанията на свидетелката Н. К.
ответникът е извършвал. Такива действия може да извърши всеки
съсобственик, предвид нормите на чл. 30, ал.2 и на чл. 31, ал.1 ЗС.
Не сочи на преобръщане на държането във владение и че наследодателката
на ищците и сестра на П. Ш. Л. Ч.а е посещавали имота рядко и не е влизала в
него, когато брат й го е нямало, тъй като не се установи по несъмнен начин, че
не е допускана там от Ш.. Според показанията на свидетелката К., Ш. и Ч.а са
били в добри отношения, а когато Ш. е бил в Елшица са се виждали.
Не се установи и че Л. Ч.а се е дезинтересирала от имотите в с. Елшица.
Според показанията на свидетелката П., леля й, с която са били близки, е
имала достъп до имота, макар и рядко е посещавала къщата в с. Елшица след
смъртта на родителите си, чистила е двора от плевели, държала е багаж в една
от стаите, възложила е на близък техен роднина да го наглежда. Настоявала е
пред баща й още през 2010г. да уредят отношенията си във връзка с имотите и
да се разберат на кого от двамата да остане, но не се е стигнало до съгласие, с
8
което е показала, че се интересува от наследствения си дял. Бащата на
свидетелката също е посещавал имотите, чистил е двора, освежавал е стаите
на къщата.
Няма данни и че наследодателката на ищците е предала доброволно
владението на своите ½ ид. части на П. Ш., нито че волята на родителите им е
била имотът да остане за сина им след тяхната смърт. Дори напротив, с
развалянето на договора за издръжка и гледане те изрично са се
противопоставили на тази възможност.
Не може да се приеме за акт на предаване на владение изявлението на Л. Ч.а
пред свидетелката К.: „Да си прави брат ми, то си е негово“. Изявлението за
предаване на владение, за да породи правните последици на преобръщане на
държането във владение, следва да е направено пред лицето, на което
владението се предава, за да може да го възприеме и от този момент да
започне да упражнява фактическата власт върху имота със съзнанието, че е
изключителен негов собственик
В подкрепа на извода, че в периода 08.01.2006г. - 01.07.2022 г. не е владял
имотите изключително за себе си е и обстоятелството, че е декларирал пред
отдел „Местни данъци и такси“ в Община Панагюрище, единствено
наследствените си ½ ид. части и че е заплатил данъците за периода 2017 г. –
2022г. точно преди да ги прехвърли на ответника М. Ш.. Действията, с които
за пръв път П. Ш. се е легитимирал като единствен владелец на процесните
имоти е продажбата им на ответника М. Ш. на 01.07.2022г.
Затова съдът намира, че П. Д. Ш. не е владял наследствените ½ ид. части на
Л. Д.а Ч.а от имотите в с. Елшица, общ. Панагюрище, в периода 08.01.2006г. –
01.07.2022г. и не ги придобил по давност. Същите са останали в патримониума
на наследниците на Ч.а след смъртта й на 04.09.2023г. – ищците по делото при
равни дялове, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9 ЗН. След смъртта на Ц. Ч., са
придобити от Л. Ч. и П. Ч., като всеки е получил по ¼ ид. част.
Следователно с договора за покупко – продажба П. Д. Ш. е прехвърлил на
М. П. Ш. повече права отколкото притежава и сделката не е произВ. вещно –
транслативно действие за разликата над ½ ид. част. По силата на нея М. П. Ш.
не се легитимира като собственик на целия имот. Предвид че договорът за
покупко – продажба е сключен след вписването на Решение от 21.05.1996г. по
гр. д. 421/1995г. на Районен съд – Панагюрище, с което е развален договорът
за издръжка и гледане, ответникът М. Ш. не може да се ползва от защитното
действие на вписването на исковата молба по чл. 88, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения, предявените от Л. Ц. Ч. и П. Ц. Ч., лично и
като наследници на починалия в хода на делото Ц. Л. Ч., против П. Д. Ш. и М.
П. Ш.. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците, като
наследници на Л. Д.а Ч.а, са собственици на общо 1/2 ид. части от поземлен
имот с пл. № ***, с площ 663 кв.м., в кв. 35 по плана на с. Елшица, общ.
Панагюрище, за който е отреден УПИ VI-***, в квартал 35 по действащия
9
дворищно-регулационен план на с. Елшица, Общ. Панагюрище, при граници и
съседи УПИ V-237, УПИ VII-239, УПИ XV-247, улица, ведно с построените в
имота: двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 77
кв.м. по графични данни, а по нотариален акт с площ от 70 кв. м. и паянтова
сграда със застроена площ от 35 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт
30 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, находящ се в с.
Елшица, общ. Панагюрище, ул.***, са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на правния спор, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците се
дължат разноски.
Искането за заплащането им е заявено своевременно, с исковата молба.
Представен е и списък по чл. 80 ГПК.
Претендират се разноски за държавна такса от 50 лв., за три броя съдебни
удостоверения в общ размер 15 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 1750 лв., включващо първоначално заплатеното при образуване на делото
възнаграждение от 1 500 лв. общо за тримата ищци и допълнително сумата
250 лв. за явяване на процесуалния представител на повече от две заседание.
По делото са представени доказателства за заплащане на разноските.
Предвид основателността на иска на ищците се дължат изцяло разноските
за държавна такса и за издаване на съдебни удостоверения.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът като
съобрази релевираното от ответниците възражение за недължимост на
допълнителното възнаграждение на разноски в размер на 250 лв., го намира за
основателно.
Причина за провеждане на повече от две съдебни заседания е процесуалното
поведение на представителите на ищците, по чиято молба е отложено
заседанието на 13.06.2024г. и е проведено заседанието на 26.09.2024г., след
като съдът е уважил искането им за представяне на удостоверение от ЕВН.
Затова страната, която е станала причина за отлагане на делото, не може да
черпи изгоди последици от поведението си, довело два пъти до отлагане на
делото, претендирайки допълнително възнаграждение за процесуално
представителство.
В останалата част заплатения хонорар е съобразен с размерите по чл. 7, ал.
5, във вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото
и е съответен на хонорара на процесуалния представител на насрещната
страна.
Следователно на ищците се дължат разноски по делото в размер на общо
1565 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Панагюрище
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение
на П. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. *** и М. Д. Ш., ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, ул. ***, че Л. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр.
Пазарджик, ул. ***, *** и П. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. ***
лично и като наследници на Ц. Л. Ч. /починал на 19.03.2024г./, са собственици
по наследство от Л. Д.а Ч.а, починала на 04.09.2023г. на общо 1/2 ид. части от
поземлен имот с пл. № ***, с площ 663 кв.м., в кв. 35 по плана на с. Елшица,
общ. Панагюрище, за който е отреден УПИ VI-***, в квартал 35 по
действащия дворищнорегулационен план на с. Елшица, Общ. Панагюрище,
при граници и съседи УПИ V-237, УПИ VII-239, УПИ XV-247, улица, ведно с
построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена
площ от 77 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт с площ от 70 кв. м. и
паянтова сграда със застроена площ от 35 кв.м. по графични данни, а по
нотариален акт 30 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота,
находящи се в с. Елшица, общ. Панагюрище, ул.***.
ОСЪЖДА, на 78, ал. 1 ГПК, П. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик,
ул. *** и М. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Л. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. ***, *** и П.
Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. ***, разноски по гр. д. 105/2024
година по описа на Районен съд – Панагюрище в размер на общо 1 565 лв.
/хиляда петстотин шестдесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
11