№ 1986
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110124585 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против С. И Р. и П.
Д. Р..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. ........ аб. № 228081.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 3 498, 15 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 430, 05 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 01.06.2021 г.;
сумата 58, 49 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 11, 27 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 01.06.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021
г. за исковите суми по ч.гр.д. № 36809/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
С. И Р. и П. Д. Р. чрез назначения особен представител адв. Н., с който исковете се
оспорват по основание и размер. Оспорва се съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период по съображения, че ответниците не
са изявявали изрично съгласие за сключване на договор с ищеца и че писмен договор
не е бил сключен. Прави се позоваване на чл.62 ЗЗП. Оспорва се начислените от ищеца
суми да отговарят на реално доставената топлинна енергия. В тази връзка се твърди, че
1
не се установява индивидуалните разпределители в имота да отговарят на действащите
стандарти. Поддържа се, че на ответниците не са били връчвани фактури за исковия
период. Отправя се искане за отхвърляне на претенциите.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 24.06.2021 г. „Т С“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците С. И Р. и П. Д. Р. за сумата 3
498, 15 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 430, 05 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 01.06.2021 г.; сумата 58, 49 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 11, 27 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 01.06.2021 г. – в условията
на солидарност, на основание чл.32 СК.
С разпореждане от 19.08.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение /с
отстранена ОФГ с разпореждане от 11.04.2022 г./, като е присъдил и държавна такса в
размер на 79, 96 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представен е нотариален акт № 6, том II, рег. № 11835/2004 г. от 15.11.2004 г.,
по силата на който Димитър Любомиров Данев продава на С. И Р. и на П. Д. Р. следния
свой собствен недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. ........ ет.
14, с площ от 68, 78 кв.м. Видно от нотариалния акт, при съставянето му е било
представено удостоверение за сключен граждански брак от 29.03.1987 г.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „.......... от
06.06.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т С“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 06.07.2002 г. е сключен договор № 2562 между „Т С“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж.к. „.........., по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия
в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т С“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Представени са 2 бр. договори – от 22.06.2017 г. и 03.06.2020 г., сключени между
„Т С“ ЕАД – възложител и „Т С“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2
ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
2
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От страна на третото лице-помагач са представени 2 бр. индивидуални справки
за отопление и топла вода за аб. № 228081 с клиент: П. Д. Р. за отчетните периоди
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. м.04.2020 г., както и 2 бр. документи за
главен отчет от 10.05.2019 г. и 15.06.2020 г., подписани от клиент.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма „Т С“ ЕООД в
края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с
действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За
исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 3 бр.
отоплителни тела с монтирани ИРРО. Извършени са отчети от ФДР на 10.05.2019 г. и
15.06.2020 г. Начислена е топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, както и
топлинна енергия за БГВ – въз основа отчети на 2 водомера от 10.05.2019 г. и
15.06.2020 г.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3 456, 18 лв., представляваща разликата между
начислената по прогнозни стойности сума от 3 456, 66 лв. и сумата за възстановяване
от изравнителни сметки в размер на 0, 48 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че стойността на дяловото разпределение за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 58, 49 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма извършени плащания на задължения за процесния
период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. възлиза на сумата 58, 49 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт № 6, том II, рег. № 11835/2004 г. от
15.11.2004 г. се установи, че на посочената дата ответниците са придобили
собствеността на процесния имот, като страните не спорят, че това е станало в режим
на СИО, което се потвърждава и от описаното в нотариалния акт удостоверение за
сключен граждански брак от 29.03.1987 г.
От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот произтича
качеството им на клиенти на топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, с оглед на което възраженията на ответницата в обратен смисъл се
явяват неоснователни.
Неоснователни са доводите, че е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
4
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
§1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Неоснователно е оплакването, че между страните не е възникнало облигационно
правоотношение с оглед липсата на сключен писмен договор помежду им.
Сключването на такъв е предпоставка за възникване на договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто процесният
случай не е, доколкото отговорността на ответниците се ангажира в качеството им на
клиенти за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т С“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто
смисъл са ангажираните от него писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно доставената на ответника топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х
на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
възлиза на сумата от 3 456, 18 лв., представляваща разликата между начислената по
прогнозни стойности сума от 3 456, 66 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 0, 48 лв.
Съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Съдът намира за установено по делото
качеството на ответниците на съпрузи. Задълженията за потребена топлинна енергия за
имот, придобит в режим на СИО, безспорно касаят задоволяване на нужди на
семейството, поради което е налице основание за възникване на солидарност помежду
им.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
5
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва в размер на сумата
424, 95 лв., начислена за периода 15.09.2019 г. – 01.06.2021 г., определен по реда на
чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Т С“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.05.2018 г.
– м.04.2020 г. възлиза на сумата от 58, 49 лв., определена по реда на чл.162 ГПК при
6
съобразяване заключението на СТЕ и ССЕ и счетоводна справка на ищеца на л. 29 от
делото.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 128, 06 лв. разноски за заповедното и 1 064, 20 лв. за
исковото производство, за които ответниците отговарят по равно.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
но доколкото такива не се претендират и не се ангажират да са сторени, разноски не
следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ........
срещу С. И Р., ЕГН ********** и П. Д. Р., ЕГН ********** искове, че С. И Р. и П. Д. Р.
дължат солидарно на „Т С“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 3 456, 18 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. ........ аб. № 228081,
за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 24.06.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата 424, 95 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 01.06.2021 г.;
сумата 58, 49 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 24.06.2021 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 36809/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над
3 456, 18 лв. до 3 498, 15 лв., иска за мораторна лихва върху нея за сумата над 424, 95
лв. до 430, 05 лв., и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение –
в пълния предявен размер от 11, 27 лв. за периода 01.07.2018 г. – 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА С. И Р., ЕГН ********** и П. Д. Р., ЕГН ********** да заплатят на
„Т С“ ЕАД, ЕИК ........, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по 1/2 от: сумата 128, 06 лв.
разноски за заповедното производство и сумата 1 064, 20 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т С“ ЕООД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8