Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 423/21.10.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 349 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искане с правно основание чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС от Ц.Ч.Е., към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци към затвора гр.Враца, против началника на ЗОЗТ Бойчиновци, като твърди бездействие да му бъде предоставена подходяща работа. В хода на производството пълномощникът адв.К* твърди отказ за предоставяне на работа, въпреки подадени многобройни молби, в случая конкретно молба от 29.08.2022 г. Твърди, че има право да работи и е подавал многобройни молби за възлагане на работа, които не са удовлетворявани от посочения ответник по неясни причини, а е предоставяна работа на други лишени от свобода, включително и такива, на които са налагани дисциплинарни наказания. С горното счита, че е налице бездействие на ответника във връзка с правото му на работа са в противоречие с разпоредбите на НК, КРБ и ЗИНЗС. Прави искане от съда да разпореди прекратяване на бездействията на ответника и да му бъде предоставена подходяща работа.
В съдебното производство предявеното искане се поддържа от молителя и пълномощника адв.В.К*, който счита, че следва да бъде отменен отказът да бъде предоставена подходяща работа на л.св. Е. и че този мълчалив отказ не е мотивиран. Не е ясно защо при наличие на свободни работни места същият не е назначен на работа, при какви критерии са назначени на работа другите л.св., поради което намира жалбата за основателна. Претендира разноски в производството.
Ответникът – началникът на ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца, изразява становище за неоснователност на искането. Поддържа се, че ищецът не е доказал незаконосъобразни действия и бездействия във връзка с осигуряване правото му на работа. Излага доводи, че законодателят е предвидил право на труд за лишените от свобода, но с оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗИНЗС това право се удовлетворява по възможност, т. е. не съществува задължение за администрацията на затвора безусловно да гарантира упражняването на това право. Счита се, че в случая не е допуснато нарушение на ЗИНЗ и ППЗИНЗС, допълнително излага доводи, че заявителят е с множество дисциплинарни нарушения, които съставляват критерии за преценка във връзка с правото на труд по см. на чл. 166, ал. 1 от ППЗИНЗС. Претендира отхвърляне на искането като неоснователно.
Прокурорът от ОП Монтана в мотивирано заключение излага доводи за неоснователност на искането, което следва да се отхвърли.
Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Заявителят Ц.Ч.Е., изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години за престъпление по чл.116, ал.1 НК. Същият е постъпил в затвора гр.Враца на 20.10.2015 г., на 11.03.2021 г. е преместен в ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца. По време на пребиваването му в ЗОЗТ Бойчиновци от 01.04.2021 г. е назначен на работа по чл.80 от ЗИНЗС като хигиенист параклис, а от 05.05.2021 като перач. Със заповед № Л-3232/08.12.2021 г. на началника на ЗОЗТ Бойчиновци е освободен от работа поради отклонение от маршрута от движение, която заповед е отменена. От 21.12.2021 г., след депозирана от него молба е преведен отново в затвора Враца, където е назначен на работа общ работник в кухненския блок, като със заповед № 41/13.06.2022 г на началника на затвора Враца е снет от същата, поради неспазване на работния график и неуплътняване на работното време. След като отново е преведен в ЗОЗТ Бойчиновци има наложени няколко дисциплинарни наказания, което е допълнително основание същият да не бъде назначен на работа отново.
Не се спори в производството, че Е. многократно е подавал молби да му бъде предоставена подходяща работа, вкл. изрично посочената такава от 29.08.2022 г.
/л.19 от делото/. Съгласно представена справка изх.№ 6149/17.10.2022 г., подписана от началника на ЗОЗТ Бойчиновци, към тази дата в щата на ЗОЗТ е имало едно свободно работно място за длъжността“ строител- поддръжка“, но същото не е било обявено, т.к. не е имало сключен договор за строителни материали, т.е. молбата от 29.08.2022 г. е подадена без да е имало обявено работно място, в същата само е посочено подходяща работа. В с.з. се твърди, че впоследствие това място е било обявено на 03.10.2022г., има и нова молба от Е. от 05.10.2022 г. и още л.св., като същите се разглеждат от комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС. Предвид което не е налице твърдяното бездействие и отказ за предоставяне на подходяща работа на Е.. В производството е приложена и справка за наложените дисциплинарни наказания на същия.
Като доказателство е приложено и писмено становище от 30.08.2022 г. на инспектор СДВР В.В*, във връзка с конкретно посочената молба от 29.08.2022 г., в която е посочено, че на Е. неведнъж са обяснени условията и критериите, на които трябва да отговоря л.св., за да бъде назначен на работа в ЗОЗТ/л.20 от делото/.
Анализът на приложените от страните доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновава изводи за процесуална допустимост на искането, което преценено по същество се приема за неоснователно. Съображенията са следните:
Лишеният от свобода Е. е предявил искане от съда да прекрати бездействие на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца, впоследствие се твърди отказ да му бъде предоставена подходяща работа. Твърди се, че е подавал многобройни молби, които неоснователно са оставени без уважение. Горните откази молителят счита за фактическо бездействие, с които се нарушава забраната по НК и ЗИНЗС. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 280, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗН. Разпоредбата в ал. 1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал. 2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната. От друга страна в ал. 2 на чл. 276 от ЗИНЗС е предвидено, че липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
В контекста на приложимото право и от анализа на събраните доказателства съдът счита, че не са налице действия и бездействия на ответника, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 5 вр. с чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС за включване на подсъдимите в трудова дейност се изисква изрично писмено изявено желание, обективирано в заявление за кандидатстване за работа, подадено до началника на затвора чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. Регламентираната процедура във връзка с правото на труд на лишените от свобода предвижда и участие на комисията по чл. 35 от ППЗИНС, която разпределя кандидатите по обекти като преценява оценката по чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС или предложението на ИСДВР, а за назначаването на работа, началникът на затвора издава писмена заповед /арг. чл. 165, ал. 1 вр. с чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС/. От горното следва, че правомощията на задължените субекти не изискват издаване на индивидуални административни актове, а съставляват фактически действия и бездействия по см. на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, а именно: действия и бездействия на началника на затвора във връзка с възможността на заявителя Е. да упражни правото си на труд, изразяващи се в откази да назначи същия на работа, за която е кандидатствал с подадените молби. Преценката на процесните фактически действия и бездействия за съответствие със закона, вкл. във връзка със забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, обосновава изводи за законосъобразност на същите, респ. за неоснователност на искането за прекратяването им. Релевираното поведение на ответника, съставляващо непредоставяне на подходяща работа, не е незаконосъобразно поради следното:
Полагането на труд, е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т. е. на правото на труд не съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. Следва, че изпълнението на горното задължение не е безусловно, а зависи от обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.
Както се посочи, целта на полагането на труд от лишените от свобода е тяхното превъзпитание и ресоциализация /арг. чл. 163 от ППЗИНЗС/. Според чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд затворническо дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, като в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл. 164, ал. 2 – ал. 7 от ППЗИНЗС, а в ал. 3 изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти. В този смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която решенията на комисията се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа.
В контекста на изложеното и предвид събраните доказателства, вкл. данни за налагане на дисциплинарно наказание на Е. се доказва неправомерно поведение на същия, нарушаващо установена дисциплина. По аргумент от чл. 164, ал. 7 от ППЗИНЗС, неспазването на реда и дисциплината от лишените от свобода е допълнително основание същите да бъдат спрени /изключени/ от трудова дейност, за което също са приложени доказателства.
От анализа на събраните доказателства в контекста на цитираните нормативни разпоредби, се установява, че бездействие на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца за осигуряване възможността на заявителя да упражни правото си на труд, предвид молба от 29.08.2022 г. не е налице.
За прецизност следва да се посочи, че наведените от пълномощника адв.К* доводи за необоснованост на за мълчалив отказ на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, не кореспондират със задължение на същия да се произнася по заявеното искане за предоставяне на работа, т.к. към момента на подаване на молбата 29.08.2022 г. не е имало обявено свободно работно място.
Налице е преценка на администрацията на съществуващите възможности за работа, индивидуалните качества и поведение на заявителя, е правилна с оглед критериите по чл. 163 и сл. от ППЗИНЗС, а обратните доводи са неоснователни. По делото последният не доказа и твърденията си за назначаване на работа на лишени от свобода, които не отговарят на законовите изисквания, т. е. различно третиране по субективна преценка. Следва, че оспорените действия и бездействия на ответника във връзка с правото на Е. на подходяща работа, са законосъобразни. Изводите са за недоказаност на поведение на длъжностното лице в ЗОЗТ Бойчиновци, което да нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и НК, респ. за неоснователност на предявеното искане. Предвид което искането за прекратяване на бездействие на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца, за предоставяне на подходяща работа следва да бъде отхвърлено.
На основание изложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането от Ц.Ч.Е., към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци към затвора гр.Враца, против началника на ЗОЗТ Бойчиновци, за бездействие да му бъде предоставена подходяща работа.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Монтана в тридневен срок от съобщаването му.
Разпореждането да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Административен
съдия: