№ 221
гр. Перник, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201449 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 7365 от 23.08.2021г. (НП),
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ),
гр.София, с което на Т. АТ. АТ., ЕГН ********** за извършено нарушение по
чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) е наложено на основание
чл. 53, ал.1 от ЗП административно наказание глоба в размер на 1500 лв
(хиляда и петстотин лева).
Жалбоподателят Т. АТ. АТ., по изложени в жалбата съображения,
моли НП да бъде отменено. Лично или чрез свой пълномощник не участва в
хода на съдебното производство.
Административнонаказващият орган АПИ, гр.София, чрез
процесуалния си представител - ю.к. М.М., изразява становище за
1
неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 26.07.2021г., в 09:40 часа, на АМ Струма, км 14+500, намиращ се на
територията на общ. Перник, свидетелите АДР. М. АНГ. и Б. К. П. -
инспектори в АПИ, гр.София, спрели за проверка движещото се в посока към
гр. Благоевград съчленено пътно превозно средство (ППС) с пет оси,
съответно моторно превозно средство с две оси марка „Форд”, модел „Карго
2848Т” с рег. № ******* и полуремарке с три оси с рег. № *******. Същото
се управлявало от Т. АТ. АТ. и превозвало амбалаж. Контролните органи
извършили измерване чрез щрихова мярка за дължина L-01 на височината на
ППС и установили, че тя е 4,20 м., при максимално допустима височина 4,00
м., съгласно чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. За така
допуснатото превишаване на височина на ППС, св. А.А. счел, че водачът
следва да представи разрешение издадено от администрацията, управляваща
пътя – АПИ, за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г., респективно извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата, поради
което на място съставил АУАН № 0008088 от 26.07.2021г., в който приел, че
установеният факт досежно констатираното превишаване на стойността по
чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. и липсата на разрешение за
дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя (АПИ), осъществява състава на административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване,
който не вписал възражения срещу направените констатации, като получил
2
препис от него.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено и оспореното НП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева, на основание чл. 53, ал.1 от ЗП, за нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
Процесното НП било връчено на Т.А. на 24.08.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0008088 от 26.07.2021г., разписка за връчване на препис от него на
жалбоподателя, свидетелство за калибриране № 274-03/01.10.2010г. на
щрихова мярка за дължива L-01, свидетелства за регистрация на съчлененото
ППС, трудов договор на жалбоподателя със „Станислав 91 04” ЕООД с
адрес: с. Долни чифлик, известие за доставяне на обжалваното НП, заповеди
№№ РД-11-1266 от 17.10.2019г., РД-11-1267 от 17.10.2019г. и РД-11-316 от
30.04.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, които
кореспондират и със свидетелските показания на АДР. М. АНГ. и Б. К. П..
Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална
компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид приложените заповеди
№№ РД-11-1267 от 17.10.2019 г. и РД-11-316 от 30.04.2020г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ.
Не е спорно по делото, че управляваният от жалбоподателя състав от
ППС следва да бъде квалифициран като извънгабаритен по смисъла на §1, т.1,
вр. чл. 2, вр. чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г.
Вменената за нарушена от санкционираното лице разпоредба на чл. 26,
ал.2, т.1, б. „а” от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или
3
извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на
пътищата по §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП и е в отклонение от
общата забрана по чл. 139 от Закона за движението по пътищата.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от
органа посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП- управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за
републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за
общинските пътища, и по реда на чл. 8, ал.2, вр. ал.4 от Наредба №
11/03.07.2001г. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от същия подзаконов
нормативен акт от този разрешителен режим са изключени ППС с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
т.е. на извънгабаритни и/или тежките ППС се разрешава да се движат само
след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал.7 от Наредбата (които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не надвишава с
повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ,
както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30м, височина – до 4,30м и
дължина – до 22 м.), а не съгласно административния акт по чл. 26, ал.2, т.1,
б.„а” от ЗП, тъй като няма знак за равенстно между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал.4 от
Наредба № 11/03.07.2001г., от една страна, и документа за платена такса по
чл. 8, ал.7 Наредба № 11/03.07.2001г., от друга страна.
В конкретния случай максимално допустимата височина за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване е 4,00 м, съгласно чл. 5, ал.1,
т.2 от Наредбата. Измерената височина на управляваното от жалбоподателя
съчленено ППС е 4,20 м, т.е. същата е по-ниска от позволената по чл. 14, ал.3
от Наредба № 11/03.07.2001г височина – до 4,30 м. При това положение
издаването на нарочно разрешение по чл. 26, ал.3 от ЗП, в каквато насока е
формулирано административното обвинение в АУАН, не се изисква, поради
което и не е осъществен вменения състав на нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.
„а” от ЗП .
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната
правна уредба съдът счита, че не са описани съответните фактически
положения, които да установяват и елементите от състава на чл.53, ал.1, т.2
от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
4
пътя, тъй като движението на процесния състав от ППС с посочения
габаритен размер е разрешено по силата на закона при изпълнение на
условието за заплащане на пътна такса, което препятства извършването на
преценка досежно правилното прилагане на материалния закон.
Следва да бъде отчетено, че при описаното фактическо обосноваване
на нарушението в АУАН и в НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с нарушаване на императивните изисквания на чл. 42,
т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице, като съображенията са следните:
В обстоятелствената част на АУАН е визирано, че движението на
ППС се осъществява без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ). С НП
адинистративнонаказателното обвинение е разширено, като алтернативно е
посочено, че движението на ППС се осъществява без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси). При това положение
жалбоподателят не само, че е бил лишен от възможността да се защити, по
реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, срещу непредявени му обстоятелства, свързани
с липса на квитанция за платени пътни такси, но това представлява и
съществено изменение на фактическото обвинение, което му е било
предявено с АУАН, което води до съществено процесуално нарушение. Още
повече, че при така направените описания актосъставителят и наказващият
орган не са съобразили, че установената височина на управляваното от
жалбоподателя ППС превишава максимално разрешените габаритни размери
по чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г., но попада в изключението по
чл. 8, ал.5, вр. чл. 14, ал.3 от Наредбата, като в резултат на това не са
направили съответното на фактите словесно фактическо и правно обвинение
за движение на ППС без документ за платена такса. Това също е
самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на обжалваното
НП, тъй като съществено е нарушено правото на защита, защото наказаното
лице няма яснота кой от двата документа (разрешително или квитанция за
платена такса по чл. 8, ал.7 от Наредбата) е следвало да представи, за да
опровергае повдигнатото му за първи път с НП алтернативно обвинение за
движение без разрешително или документ за платена такса.
По разноските:
5
При този изход на спора – отмяна на НП, направеното искане от
страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско вънаграждение следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7365 от 23.08.2021г.,
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”,
гр.София, с което на Т. АТ. АТ., ЕГН ********** за извършено нарушение по
чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е наложено на основание чл. 53, ал.1 от Закона по
пътищата административно наказание глоба в размер на 1500 лв (хиляда и
петстотин лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6