РЕШЕНИЕ
№ 1305
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330108237 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 955 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по
партидата на ответницата за обект на потребление с ИТН***, находящ се в град ***, ул.
„***, както и сумата 83, 96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 10.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
11.02.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответницата да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1500/12.02.2021 г., издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС - VІІ гр. състав, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в
заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител на
ответницата.
Ответницата С. СТ. Г. от гр. ***, чрез особения си представител ***. Д.П., оспорва иска и
моли съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1500/12.02.2021 г., издадена по частно гр. дело *** г. по описа на ПРС - VІІ гр. състав, е
било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 955 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. по партидата на ответницата за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в
град ***, ул. „***, както и сумата 83, 96 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 10.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
11.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 25
лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е
била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени
указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от
07.01.2022 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., ответницата действително е собственик на
жилището, до което е била доставяна топлинната енергия, чиято стойност е било
разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, като всички пет броя
отоплителни тела в жилището са присъединени към топлопреносната мрежа, технически
изправни и начислените количества за ТЕ и БГВ са правилно отчетени и съответстват на
специалната методика от нормативните актове - с оглед на което съдът намира за
неоснователни наведените от особения представител на ответницата доводи за недължимост
на сумите по Заповедта поради липсата на качеството на клиент на топлинна енергия и
липсата на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, както и поради
неполучаването на справки за дялово разпределение и индивидуално разпределение на
топлинната енергия в имота, невръчване на Общи условия и препис-извлечение от сметките
и фактурите, както и от изравнителните сметки за процесния период. Както се установява от
събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 08.03.2022 г. на вещото
лице по ССЕ Б.Д., общо за периода ответницата дължи на ищеца за доставената топлинна
енергия 955 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта
период е в размер общо на 83, 96 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените
от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП
ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството –
включително и в заповедното производство, в размер общо на 760 лева – платени ДТ,
депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за СТЕ и ССЕ, както
и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско
дело и 100 лева за настоящето дело).
На особения представител на ответника адв. Д.П. следва да бъде издаден РКО за
2
осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Г., ЕГН: **********, с последен
известен постоянен и настоящ адрес: ***, представлявана от *** *** Д. Л. П., със служебен
адрес: ***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г***,
сумата 955 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на ответницата за обект на потребление с ИТН
***, находящ се в град ***, както и сумата 83, 96 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. –
10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 11.02.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми е било
разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1500/12.02.2021 г., издадена по частно гр. дело №*** г. по
описа на ПРС - VІІ гр. състав.
ОСЪЖДА С. С. Г., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес, особен представител и
служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на
управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО
частно гр. дело № ***г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 760 лева И 150
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІ гр. състав частно гр.
дело*** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Д. Люб. П. РКО за
внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено
представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3