Решение по дело №283/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 9
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700283
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 28.01.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                           Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                               Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор В.Радева от ШОП, като разгледа докладваното от Председателя Кремена Борисова КАНД № 283 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в, от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по жалба на Е.З.С. срещу решение № 190/15.10.2021г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1405/2021г. по описа на съда. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №КХ-9/28.07.2021г. на директора на ОДБХ-гр.Шумен, с което на Е.З.С. с ЕГН ********** *** е наложена „глоба“ в размер на 1000,00 / хиляда / лева, на основание чл. 134 ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл.12 от ЗХ.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно потвърдил обжалваното наказателно постановление .Сочи,че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42 от ЗАНН,тъй като няма издаден акт съдържащ минимално изискуемите реквизити,налице е неяснота и непосочване конкретно на нарушените правни норми.Твърди,че е налице несъответствие между изложеното в АУАН и в НП и протокола.Касаторът инвокира доводи,че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да опише точно и ясно нарушението,датата и мястото на извършването му,обстоятелствата,при които е извършено,както и задължението си да посочи нарушените законови разпоредби и кореспондиращите им административнонаказателни разпоредби,както и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен начин,че жалбоподателят  е  извършил нарушение по чл.12 от ЗХ.Позовава се и на  приложение нормата на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай,доколкото не са налице доказателства за осъществяване на продажба, нарушението е извършено за първи път, касаторът е в тежко финансово състояние и полага грижи за болно дете с недъзи. Поради това отправя искане за отмяна на съдебното решение и  отмяна на обжалваното наказателно постановление .В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и  се представлява от адв.Д.С.,който поддържа депозираната касационна жалба на изложените в същата  отменителни основания.

 Ответната страна, ОДБХ-Шумен, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание  се представлява от пълномощника си и процесуален представител-юрисконсулт В.Д.,която   възразява срещу депозираната касационна жалба.Моли съда да бъде отхвърлена като неоснователна,като претендира присъждане на деловодни разноски.

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление №КХ-9/28.07.2021г. на директора на ОДБХ-гр.Шумен, с което на Е.З.С. с ЕГН ********** *** е наложена „глоба“ в размер на 1000,00 / хиляда / лева, на основание чл. 134 ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл.12 от ЗХ.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 16.07.2021г. длъжностни лица от областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен извършили планова проверка в парк „Кьошковете“. Още с навлизането в парка от лявата страна на Батута забелязали маса за продажба на варена царевица и три канти със сладолед, като тази маса за продажба се обслужвала от жалбоподателя С.. По време на проверката било констатирано, че проверяваното лице осъществява продажба на варена царевица от кофа с капак, като количеството на продаваната царевица било от 25 броя с тегло около 300 грама, общо тегло 7.00 кг. продавана царевица нямала документ за произход. По нейни обяснения тя била закупена от „Кауфланд“ и сварена в дома и. Същата извършвала и продажба на сметанов сладолед в насипно състояние от канта с количество около 7 кг.. Същата не могла да представи документ за произхода на сладоледа, както на кантата от която продавала, така и за останалите две канти. От страна на проверяващите било поискано да представи личен здравен картон, който да е заверен за периодични здравни прегледи. Такъв в момента , а и по късно не бил представен от С..

За така направените констатации свидетелката Р.Н.съставила Констативен протокол обр. КХ № 13. При съставянето му присъствала и жалбоподателката С., като копие от констативния протоколи и бил връчен.

На 21.07.2021г. С. била поканена в управлението на ОДБХ и в нейно присъствие и бил съставен АУАН № ********* от същия ден. В диспозитивната част на акта, актосъставителя пресъздал констатираното в протокола за извършената на 16.07.2021г. проверка. Актосъставителя сметнал, че жалбоподателя С. е нарушила изискванията на разпоредбата на чл. 12 от Закона за храните. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, като му бил предявен и връчен, като в него било отразено от жалбоподателя, че няма възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН такива не били депозирани. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № КХ-9 от 28.07.202 год. на Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на основание чл.134 ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ на Е.З.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 12 от ЗХ.

При така установените факти  въззивният съд приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган,без да е констатирано наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,опорочаващи крайния акт и обуславящи неговата отмяна,както и че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна визираното в АУАН и в НП административно нарушение на чл.12 от ЗХ, същото правилно е подведено под съответната санкционна разпоредба на закона.Приел за неоснователни релевираните от жалбоподателката доводи за тежко материално положение и здравословни проблеми в семейството,с оглед липсата на представени в тази насока доказателства.Обосновал извод за съответствие на тежестта на извършеното нарушение с размера на наложеното наказание-глоба в минималния размер.

 По изложените съображения и като приел,че НП е издадено в съответствие на процесуалния и   материалния закон постановил решение,с което потвърдил изцяло издаденото наказателно постановление.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Касационната инстанция счита,че обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка,но неправилно изведени от нея правни изводи.Правните изводи на районния съд  не съответстват на доказателствата по делото и на приложимите нормативни разпоредби. Въззивната инстанция е събрала относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдила и анализирала всички факти от значение за спорното право ,от които е  извела обосновани изводи досежно осъществяване от страна на жалбоподателя на вмененото му административно нарушение, които касационният съд  споделя.

Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни. Извършеното от оспорващата деяние представлява административно нарушение по чл.12 от ЗХ, въвеждащ императивното изискване, че лице, работещо в обект за производство,преработка и /или дистрибуция на храни подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на Наредба по чл.34 ал.3 от Закон за здравето/ЗЗ/.Удостоверяването на тези обстоятелства става посредством представянето на лична здравна книжка,каквато С. безспорно не е представила на проверяващите.Безспорно по делото е обстоятелството,че при проверката проверяваното лице,извършващо продажба на варена царевица от кофа с капак с общо тегло 7.00кг. и на сладолед в насипно състояние от канта с количество около 7.00кг. не е представило личен здравен картон,надлежно заверен за извършени периодични здравни прегледи.Тези обстоятелства са установени и отразени и в съставения за  целта Констативен протокол от 16.07.2021год.,изготвен от инж.Р.Н.на длъжност главен инспектор КХ и д-р С.М.на длъжност инспектор КХ при ОДБХ-Шумен,екземпляр от който е връчен на проверяваното лице и е приложен към материалите по административно-наказателната преписка. Санкционната разпоредба на чл.134 ал.2 от ЗХ предвижда налагане на административно наказание „глоба“  или „имуществена санкция“ в размер на от 1000лв. до 3000лв. на физическо или юридическо лице за други нарушения по ЗХ и на подзаконовите актове по прилагането му,извън тези по ал.1.Доколкото в случая са налице категорични доказателства досежно извършено от страна на С. на нарушение на чл.12 от ЗХ,административно-наказващият орган,правилно е квалифицирал осъщественото от обективна и субективна страна  нарушение и го е привел правилно към приложимата санкционна норма.Противно на твърденията на касатора, не са налице процесуални нарушения по чл.42 от ЗАНН,нарушението е описано достатъчно ясно и пълно,като  и в АУАН и в НП са посочени обстоятелствата,при които е било извършено,както и нарушените законови разпоредби до степен,позволяваща на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение същото е било санкционирано.

 Касационният състав обаче намира, че процесната деятелност представлява „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла, вложен от законодателя в текста на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба дава възможност на административно наказващия орган да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност, като прецени, че случаят е маловажен. Касационният съдебен състав приема, че при определяне на маловажните случаи при административните  нарушения, следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. От анализа на цитираните норми следва, че преценката дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, е поставена в зависимост от липсата или незначителността на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и от всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият състав счита, че степента на тежест на осъщественото нарушение сочи наличието на маловажен случай. От събраните по делото материали се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че се касае за първо по ред нарушение, както и че в резултат на санкционираната деятелност не са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици,включително и по отношение здравето на потребителите на продавания продукт.В тази насока по делото липсват и не бяха представени доказателства, досежно реално извършени от проверяваното лице продажби преди и по време на проверката. Следва да се отбележи и факта, че в случая се касае до незначително количество продукти /7.00кг. царевица и 7.00кг. сладолед/ на ниска стойност,поради което се налага извод на по-ниска степен на обществена опасност на простъпката, при която предвидената санкция-глоба в размер на 1000лв, опредЕ.дори и в законовия `и минимум, се явява прекомерна и несъразмерна с оглед тежестта на извършеното административно нарушение.Действително, специфичният режим на ЗХ е подчинен на публичния интерес и с прилагането му се цели опазване здравето и живота на неограничен кръг от лица и в този смисъл е важно условие с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения-опазване и контрол на здравето.Доколкото обаче в конкретния случай не са установени никакви неблагоприятни последици досежно застрашаване здравето на потребителите и с оглед  липсата на доказателства за реализирани продажби на продуктите и тяхното незначитено количество съдът,в настоящия касационен състав намира,че описаното нарушение не засяга в съществен обем правата на потребителите,поради което се налага извод за по-ниска степен на обществена опасност на простъпката,при която предвидената глоба,опредЕ. дори и в законовия й минимум се явява прекомерна.С оглед гореизложеното съдът,в настоящия касационен състав счита,че за постигане целите,описани в чл.12 от ЗАНН преди налагане на съответната санкция административнонаказващият орган е следвало първо да предупреди нарушителя,че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Противно на това, органът е пристъпил към стриктното приложение на общия санкционен състав на ЗХ. По тези съображения касационният съд намира, че процесното нарушение разкрива белезите на “маловажна” простъпка, при което приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН.

        По тези съображения касационната претенция се явява основателна и актът на Районен съд – Шумен следва да бъде отменен, като на отмяна по изложените съображения подлежи и НП № КХ-9/28.07.2021г. на директора на ОДБХ-гр.Шумен.

        Водим от горното, Шуменският административен съд

 

        Р   Е    Ш    И   :  

 

        ОТМЕНЯ Решение № 190/15.10.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1405/2021г. по описа на съда и вместо това постановява:

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №КХ-9/28.07.2021г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен, с което на Е. З.С. с ЕГН ********** *** е наложена „глоба“ в размер на 1000,00 / хиляда / лева, на основание чл. 134 ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл.12 от ЗХ.

      Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

       ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.01.2022 г.