№ 319
гр. Асеновград, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Й.ка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102126 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
Ищецът И. Д. К., като майка и законен представител на детето Й. И. М., моли да се
постанови решение, с което да и бъде предоставено упражняването на родителските права
върху детето, като се определи местоживеенето на детето при нея на посочения в молбата
адрес, на бащата И. М. да се определи предложения режим на лични отношения с детето,
същия да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лв., считано
от датата на влизане в сила на решението, до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва в/у всяка просрочена и закъсняла
вноска до окончателното и изплащане. Твърди, че бракът между страните е бил прекратен с
влязло в сила решение по гр.дело № 1928/2018 г. по описа на РС Асеновград, а със същото
решение упражняването на родителските права в/у детето Й. са били предоставени на
бащата (като е одобрено постигнато между родителите споразумение). Твърди, че след
постановяване на горното решения са настъпили редици изменения на обстоятелствата:
ответника не отделя нужното внимание за отглеждане и възпитание на детето, не задоволява
потребностите на детето за: здравни грижи, хигиена, посещение на детска градина, почивка,
допълнителни занимания – съобразени с възрастта му. Личния контакт на детето с бащата е
единствено след детска градина, когато посещават заедно местно заведение „Бохеми“ – в
което бащата употребява алкохол, влиза в пререкания с други клиенти, учи детето на
неприлични жестове и остават до късно вечерта. Ищцата твърди, че има желание, условия и
възможност да се грижи за детето. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. Д. М., които оспорва
иска. Заявява, че майката не е добър пример за детето Й., тъй като употребява алкохол,
1
прави неприлични жестове пред други хора и отглежда три кучета в дома си. Заявява, че за
детето има създадена нормална и подходяща среда, то е свикнало в дома на баща си –
където контактува с бабата и дядото по бащина линия. Бащата твърди, че работи и
задоволява потребностите на детето изцяло. Ангажира доказателства, претендира за
разноски в производството.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Детето Й. И. М. е роден на 04.02.2015 г. от майка И. Д. М.а и баща И. Д. М.. Не е
спорно между страните, че родителите от години не живеят заедно. С решение от 25.10.2018
г., постановено по гр.д.№ 1928/2018 г. по описа на РС Асеновград е прекратен брака между
страните, утвърдено е постигнато между тях споразумение, като упражняването на
родителските права върху детето Й. е било предоставено на бащата, а за майката е
определен режим на лични отношения с детето.
От удостоверение, издадено от „Полигруп“ ООД е видно, че средния месечен доход
на майката е около 950-1000 лв. до м.август 2021 г. А от удостоверение, издадено от
„Пемифлекс България“ ООД е видно, че средния месечен доход на бащата е около 1100 лв.
до м.октомври 2021 г.
От справка за съдимост е видно, че бащата е осъждат за периода от 2005 г. до 2017 г.
четири пъти, за различни престъпления от общ характер.
От показанията на свидетелите: Д.И.К. и Г.А.И. /съответно баща и съжител на ищцата/,
които съдът кредитира се установява, че И. живее в собствено жилище, което е добре
обзаведено – има и самостоятелна стая за Й.. Тя често взима детето в дома си, то е
привързано много към майка си, каката, баткото и съжителя и, с които играе, ходят заедно
на разходка, на почивка. Бащата на детето често употребявал алкохол, след което се
обаждал по телефона на ищцата, като я обиждал и заплашвал – което многократно са чували
свидетелите.
От показанията на свидетелите: М.Д. М. и Е.Б. М.а /съответно брат и майка на
ответника/, които съдът кредитира се установява, че детето Й. живее в жилището на бащата,
заедно с бабата и дядото по бащина линия – всички те се грижат за него. Й. посещава детска
градина. И. и И. се разбират за взимане на детето па различно време, тъй като тя работи на
смени – но за това са се и карали. И. е водил детето в съседното до дома им заведение
„Бохеми“, където с приятели са пили по бира.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП отдел „Закрила на детето“
Асеновград е видно, че условията в домовете и на двамата родители са добри. Детето Й. е
привързано и към двамата родители, за него е осигурена сигурна е безопасна среда в дома на
бащата и майката, в момента се отглежда от бащата – подпомаган от родителите му, където
се обезпечават адекватно потребностите съобразно възрастта му.
От приетата по делото СПЕ на вещите лица д-р Д. К. и Д. В., която съдът кредитира
като компетентно изготвена се установява, че детето Й. е здраво, добре адаптирано в ранна
2
детска възраст към баща и фамилията му, където се отглежда. Развива се нормално, няма
данни за невротично разстройство или поведенчески проблем, има изградена емоционална
връзка и с двамата си родители, адаптиран е към настоящата житейска ситуация и
взаимоотношенията между тях. Отношението на детето Й. към бащата се демонстрира като
предвидимо, връзката между тях е споделена, значима, преживява усещане за
принадлежност. Емоционалната и доверителната връзка между детето и майката е в посока
нестабилно състояние, тъй като след раздялата на родителите контактите им са по-редки и
не са регламентирани. Липсва усещане за спонтанност, предвидимост на срещите. От друга
страна липсата на контакти между родителите му, новия партньор на майката, възрастовата
граница с брат и сестра определя отношението му към майката като пасивно, с период на
адаптация при срещите си с нея. Към момента на експертизата не са налице клинични
критерии за наличие на „Синдром на родителско отчуждение“ спрямо някои от родителите.
Не са установени данни за паталогични внушения и манипулации при детето Й.. Предвид
описаните: познавателни, социални, емоционални, личностови характеристики и двамата
родители покриват критериите на родителския капацитет. На практика това, което понижава
родителски им капацитет е неспособността за ефективна комуникация по между им, със цел
сътрудничество при изработването на единни родителски подходи в отглеждането и
възпитанието на детето им.
От постановяване на решението за упражняване на родителските права в/у детето Й.
е изминал дълъг период от време, през който е настъпило съществено изменение в
обстоятелствата, при които са определени мерките – детето е пораснало с около четири
години, като не е спорно между страните, че от 2018 г. до сега то живее при баща си,
бабата и дядото по бащина линия в град Асеновград.
От показанията на свидетелите и от изготвения социален доклад се установява, че
детето е привързано еднакво към двамата родители, има по-силна връзка с бабата и дядото
по бащина линия – с които живее в едно домакинство. И двамата родители работят и имат
постоянни доходи и подходящи жилищни и битови условия, в домовете и на двамата
родители детето получава всички необходими грижи, осигурено му е сигурна и безопасна
среда. От събраните доказателства се установи, че за детето Й. са осигурени подходящи
условия за отглеждане и развитие, съобразени с възрастта, физическите, емоционални и
образователни потребности. Осигурена и сигурна и стабилна семейна среда, гарантираща
правилното физическо и психо-емоционално развитие на детето. Между детето и баща е
изградена емоционална и доверителна връзка. В същото време връзката родител – дете
между него, майка, роднините по майчина линия не е прекъсната, напротив детето често
посещава дома им и това е стимулирано от бащата. Безспорно се установи, че детето Й.
основно се отглежда от бабата и дядото по бащина линия, то е ставало свидетел на употреба
на алкохол от страна на бащата (които го е водил в питейни заведения), както че бащата
след употреба на алкохол е управлявал МПС – за което е и осъждан. А от изследване на
страните и заключението на вещите лица е констатирано, че бащата от дълги години не е
променял начина си на живот, същия е „емоционално лабилен и незрял“. В същото време от
3
ответната страна не бяха доказани твърденията, че майката е с отрицателен морален облик,
както че с поведението е лош пример за сина си.
Всичко изложено до тук налага извода, че е налице изменение на обстоятелствата,
което съществено засяга интересите на детето, в какъвто смисъл е изискването на т. V от
ППВС № 1/12.11.1974 година, за да е налице основание за изменение на определения режим
за упражняването на родителските права, тъй като положението на детето би се подобрило,
ако родителските права се предоставят на ищцата. Важно е да се отбележи, че в интерес на
детето предимство има като родител майката, когато се касае за дете в ниска възраст, тъй
като майката познава по-добре потребностите, проблемите на детето, по-добре би се
грижила за възпитанието и отглеждането на детето, а и между тях съществува емоционална
връзка. Й. не е изразил желание при кои от родителите да живее. В същото време не е
установено негативно влияние, оказвано от майката върху детето. За пълнота следва да се
отбележи, че настоящият състав е твърдо убеден, че животът и здравето на детето винаги и
при всички ситуации са от първостепенно значение, като имат приоритет дори пред
образованието на всяко дете. Ето защо счита, че в изключителен интерес на детето Й. е той
да живее за в бъдеще при майка си.
По изложените по-горе съображения предявеният иск за изменение местоживеенето
на детето и следващото от това упражняване на родителските права е основателен.
За да се съхрани връзката на детето с бащата следва да се определи режим на лични
отношения между тях, които да е разширен – с оглед факта, че детето до сега е живяло с
бащата и до адаптиране с майката и нейните близки в новия дом, а именно: всяка втора и
четвърта седмица от 18 часа в петък до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; на Коледните празници през всяка година
завършваща на нечетно число и на Новогодишните празници на всяка година, завършваща
на четно число; първата половина на пролетната ваканция; както и по изрично желание на
детето и съгласие на майката.
Ответникът дължи издръжка на детето си безусловно, с оглед на това, че то не е
навършило пълнолетие. Не се нуждаят от доказване фактите, че то има нужда от храна,
дрехи, учебни пособия и помагала, както има и други ежедневни разходи, свързани с
посещение на училище и други, характерни за неговата възраст. С оглед характера на
предявения иск, установяването на точния размер на изразходените средства е невъзможно,
а и не е необходимо, тъй като няма как същия да е еднакъв с този за бъдещ период от време.
Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК същият следва да бъде определен от съда, като се
съобрази и възрастта на детето. За издръжката му – храна, дрехи, учебници и учебни
помагала, са необходими около 400 лева месечно. При определяне на това каква сума следва
да се осигури от бащата следва да се вземе предвид от една страна, че непосредствените
грижи по отглеждането ще се осигуряват от майката, а от друга - възможностите на
ответника. Предвид горното съдът намира, че той има възможност да осигурява
претендираната 220 лева месечно за издръжка на детето Й.. Още повече, че размерът на
претендираната такава е близка на минималния такъв, определен със закона – съответстващ
4
на ¼ от минималната работна заплата за страната, а и ответника не е оспорил размера на
същата.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответника да заплати на ищцата направени в
производството разноски в размер на 960 лева, от които: 900 лв. адвокатски хонорар и 60 лв.
внесена ДТ. По делото е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатения от ищцата адвокатски хонорар, което е неоснователно.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК мерките относно това при
кого от родителите да живее Й. И. М., ЕГН **********, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права и относно режима на лични отношения, определени с
решение от 25.10.2018 г. по гр.д. № 1928/2018 г. по описа на Асеновградския РС, като
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Й. И. М., ЕГН ********** при неговата майка
И. Д. К., ЕГН ********** от ***, и ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху Й. И. М., ЕГН ********** на неговата майка И. Д. К.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. Д. М., ЕГН **********
от *** и детето Й. И. М., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от
18 часа в петък до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; на Коледните празници през всяка година, завършваща на
нечетно число и на Новогодишните празници на всяка година, завършваща на четно число;
първата половина на пролетната ваканция; както и по изрично желание на детето и съгласие
на майката.
ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН ********** от ***, да заплаща на детето Й. И. М., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител И. Д. К., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 220 лева (двеста и двадесет), считано от датата на влизане на
решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, платима до 10-то число на текущия месец.
ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН ********** от ***, да заплати на И. Д. К., ЕГН **********
от ***, сумата 960 лева (деветстотин и шестдесет) направени в производството разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6