№ 4166
гр. Варна, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110107158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на Е. Х. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна,
ул. „****“, № 19, вх.А, ет.2, ап. 3, против А. К. П., ЕГН:********** с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****“, № 19, вх.А, ет.2, ап. 3.
Молителката твърди, че ответника А. К. П. е неин съпруг. Твърди, че от
много години е подложена на домашно насилие от съпруга си, който
злоупотребява с алкохол. Твърди, че на 11.06.2024г., около 22,00 ч. чула
тропане по входната врата. Когато отишла видяла, че там е съпруга й, който
отсъствал четири дни. Бил видимо пиян и се опитвал да отвори вратата. Тя му
отворила и видяла че на носа му има рана и тече кръв. Попитала го какво се е
случило, но той не отговорил, а я блъснал и влязъл в кухнята, където започнал
да се съблича, но паднал до масата. Тя отново го попитала какво се е случила
и тогава той се изправил и започнал да й крещи и я заплашва „Ще ти сменя
паспорта…ще те пратя на очен лекар…ще те пратя на зъболекар…“. Опитал
се да я удари със стол, но го изпуснал. След това взел кухненски нож и се
насочил към нея, но се спънал, паднал и изпуснал ножа. Молителката го
избутала на балкона и затворила вратата. Помолила го да спре и му обяснила,
че поради заболяването си от хипертония е вдигнала високо кръвно налягане,
1
но ответникът продължил да отправя заплахи към нея. Молителката се
обадила на дъщеря им. Тя пристигнала и се опитала да успокои ответника, но
той отказал и продължил да отправя заплахи. Обадила се на сина им, но той
отговорил, че е на работа и не може да дойде. След това около 22,45ч.
дъщерята на молителката се обадила на тел.112. Пристигнали полицейски
служители, които задържали ответника и го отвели в Четвърто РУМВР Варна.
Твърди, че изпитва силен и основателен страх за живота си.
Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН, както и за
издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.
Представена е декларация за осъществено домашно насилие.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят и
ответника не се явяват и представляват.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Твърдяната връзка между молителката и ответника – лица които са в
съпружеско съжителство – не е спорна по делото, а се установява и от
събраните доказателства.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителя по
смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т.3 от закона, кредитирана по реда на чл.
13, ал. 3 от закона, установява упражнените спрямо декларатора актове на
домашно насилие в посочените моменти от страна на ответника, изразяващи
се в проява на агресивно поведение, отправяне на заплахи и обиди, както и в
прояви, съобразно описаните в молбата за защита параметри.
По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се
установява, че същият е неосъждан.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
2
живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителят и ответникът.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за
осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез
действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в
конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на
чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото е установено по категоричен начин
осъществяването на изложените в молбата на Е. Х. П. актове на домашно
насилие под формата на психическо и физическо насилие спрямо нея.
Деянието, изразяващо се в проява на агресивно поведение, заплахи с
физическа саморазправа и отправяне на обиди и опит за физическа
саморазправа от страна на ответника, извършено на посочената в молбата дата
спрямо нея и авторството му се установяват, както от представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание
относно това, къде е осъществен актът на домашно насилие, на коя дата, от
кое лице и в какво се състои същия.
Декларацията в тази част е годно доказателствено средство, което се
ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под
страх от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /. По
делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на
декларацията по отношение на описаните в нея факти, напротив
осъщественото насилие се потвърждава от събраните писмени и гласни
доказателства.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че
предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде
уважена, като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по
реда на ЗЗДН.
Съдът намира, че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.6 ЗЗДН мерки се
явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с
оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните
последици на извършваното спрямо нея от ответника домашно насилие.
3
Срокът на мярката по т. 6 следва да бъде определен на осемнадесет месеца,
като съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да се приспадне срокът на действие на
мерките при издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. Този срок
е необходим да бъдат съхранени здравето и живота на пострадалата. С тяхното
налагане съдът счита, че ищцата ще бъде защитена лично, като същевременно
ще бъде обезпечено спокойствието й занапред.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА А. К. П., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „****“, № 19, вх.А, ет.2, ап. 3, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Е. Х. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „****“, № 19,
вх.А, ет.2, ап. 3, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА А. К. П., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „****“, № 19, вх.А, ет.2, ап. 3, ДА ПОСЕЩАВА СПЕЦИАЛИЗИРАНА
ПРОГРАМА за извършители на домашно насилие, при Фондация „SOS
семейства в риск" със седалище гр.Варна, ул. „Синчец" №21 или при друга
организация или учреждение с подобни функции, с представител на което е
длъжен да се свърже, за срок от 18/осемнадесет месеца/, на осн. чл.5, ал.1, т.6
ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. К. П., ЕГН:********** с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****“, № 19, вх.А, ет.2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в
размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, на основание чл. 15,
ал. 8 ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РУ на
ОД на МВР съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
4
Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5