№ 12577
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110167502 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Т. В. Г. и П. Л. Г., обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответниците да
бъде признато за установено, че същите дължат солидарно на ищеца следните
суми: 2835.03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /административен
адрес/, аб. № ******* за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.02.2021
г., до окончателното изплащане, сумата от 382.24 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г.,
сумата от 33.98 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.02.2021 г., до окончателното
изплащане, сумата от 5.54 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 03.02.2021 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 9232/2021 г. по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най - старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
1
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната посочва, че след извършена проверка се установило, всички
задължения били платени изцяло и се претендира юрисконсутлско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не били
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най - старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната посочва, че процесните суми били заплатени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Т. В. Г. и П. Л. Г. са
депозирала становище, в което посочват, че дължимите суми са били
заплатени. Пред съда процесуалния представител на страната посочва, че
всички суми по делото били заплатени и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и ответниците, по силата на което ищецът е доставил
през процесния период топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. С оглед на събраните по делото
доказателства, както и поведението на ответниците, които са извършили
плащане, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените
искове.
Между страните не се спори, а от представената молба от 29.09.2022 г.,
от ищеца се установява, че ответниците са погасили процесната сума след
2
подаване на исковата молба. С оглед на горезиложеното и като взе предвид
размера на погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме,
че с извършените плащания са погасени именно претендираните вземания за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторна лихва
начислена върху двете главници, както и законната лихва начислена върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, които са предмет на
настоящото исково производство.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни,
поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. Въпреки отхвърлянето на предявените искове,
доколкото се касае за погасяването му в хода на процеса, ответниците дължат
направените и претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с
извършените плащания и предвид изричното изявление на ищеца, че са
погасени и част от вземанията за съдебните разноски, на същия следва да му
бъдат присъдени единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото и заповедното производство, което възлиза в размер на 100 лева /по
50 лв. за всяко производство/, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. При
този изход на спора на ответниците не се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление /административен адрес/, срещу Т. В. Г., ЕГН **********, със
адрес /административен адрес/и П. Л. Г., ЕГН **********, със адрес гр.
/административен адрес/, обективно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите дължат солидарно на ищеца следните суми: сумата от 2835.03 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******* за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.02.2021 г., до окончателното
изплащане, сумата от 382.24 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г., сумата от 33.98
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.02.2021 г., до окончателното изплащане,
сумата от 5.54 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 03.03.2018 г. до 03.02.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 9232/2021 г. по описа на СРС, 39 състав,
поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. В. Г., ЕГН **********, със адрес /административен адрес/и
П. Л. Г., ЕГН **********, със адрес гр. /административен адрес/, да заплатят
на Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 100 лева – разноски в исковото и заповедното
3
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4