Р Е Ш Е Н И Е
№ 897 / 10.7.2020г.
гр. Перник, 10.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4132 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, в
качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания, сключен между
него и „Изи асет мениджмънт” АД – от своя страна цесионер по договор с „Файненшъл
България” ЕООД /с предишно наименование – „Провидънт Файненшъл България” ООД/, подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Р., срещу Б.Ц.С., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1329.45 лева, представляваща незаплатени задължения по договор
за потребителски кредит № ********* от 19.01.2016 г., сключен между ответницата
и „Провидънт Файненшъл България” ООД, от които главница по договора в размер на
986.36 лева, 84.71 лева – договорна лихва за периода от 18.09.2016 г. до
26.03.2017 г., 44.04 лева – такса за оценка на досие за периода от 18.09.2016
г. до 26.03.2017 г. и 214.34 лева – обезщетение за забава, считано от
19.09.2016 г. до 28.02.2019 г. вкл. /датата на подаване на заявлението в съда/,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на договор за потребителски кредит № ********* от
19.01.2016 г., сключен между „Провидънт Файненшъл България” ООД като заемодател
и ответницата като заемополучател. Посочва се, че въз основа на цитирания
договор заемодателят е отпуснал на ответницата в заем сумата от 1950 лева.
Твърди се, че между страните е уговорена и договорна лихва в размер на 384.61
лева за целия срок на договора, като е начислена и такса за оценка на досие – в
размер на 97.50 лева. Уточнява се, че така целият размер на дължимата от ответницата
сума възлиза на 2432.11 лева, която е уговорено да бъде заплатена на 60 броя равни
седмични вноски – всяка по 40.54 лева. Допълва се, че първата вноска е с падеж
05.02.2016 г., а последната с падеж – 26.03.2017 г. като вноските е следвало да
се заплащат в сряда. Посочва се, че ответницата е заплатила част от дължимите
вноски по кредита – като с постъпилата сума от общо 1317 лева са погасени:
главница – 963.64 лева, такса за оценка на досие 53.46 лева и договорна лихва в
размер на 299.90 лева. В тази връзка се уточнява и че всички вноски по договора
за кредит са с настъпил падеж още към датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ.
На последно
място се твърди, че по силата на сключен между „Провидънт Файненшъл България”
ООД като цедент и „Изи асет мениджмънт” АД като цесионер договор за цесия
вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит №
*********/19.01.2016 г., сключен между „Провидънт Файненшъл България” ООД
/заемодател/ и ответницата Б.С. /заемополучател/, са прехвърлени на „Изи асет
мениджмънт” АД. От своя страна отново по силата на договор за цесия –
приложение № 1/01.11.2017 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., между
„Изи асет мениджмънт” АД като цедент и ищеца като цесионер процесните вземания
са прехвърлени на ищеца. Уточнява се и че ответницата е уведомена за цесията,
но се прави евентуално искане същата да се счита за уведомена за цесията с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
С исковата
молба са представени: договор за потребителски кредит № *********/19.01.2016 г.
с общи условия, стандартен европейски формуляр, формуляр за кандидатстване за
кредит, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърждение за
извършена цесия /два броя/, допълнително споразумение към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, приложение № 1 към рамков договор,
пълномощни, уведомление за извършено прехвърляне на вземания /два броя/,
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /два броя/, обратни
разписки. В хода на производството по делото са представени: договор за цесия и
заместване в дълг, потвърждение за извършена цесия и пълномощно.
Препис от исковата молба
е връчен на ответницата лично – на 09.09.2019 г. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото, не
е постъпил писмен отговор.
В изрична
молба от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество е направено
искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответницата. Такова
искане се съдържа още и в исковата молба.
Ответницата,
редовно призована – уведомена лично по телефон за насроченото заседание – на 10.06.2020 г., не се явява в
първото по делото съдебно заседание. От страна на последната не е постъпило
искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за
това са следните:
На ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е
подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е
депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
От
представените писмени доказателства (договор за потребителски кредит №
*********/19.01.2016 г. с общи условия, стандартен европейски формуляр,
формуляр за кандидатстване за кредит, рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, потвърждение за извършена цесия /два броя/, допълнително
споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
приложение № 1 към рамков договор, пълномощни, уведомление за извършено
прехвърляне на вземания /два броя/, уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания /два броя/, обратни разписки. В хода на производството по делото са
представени: договор за цесия и заместване в дълг, потвърждение за извършена
цесия и пълномощно) може да се направи извод за вероятната основателност на
предявените искови претенции.
В тази
връзка следва да се отбележи изрично, че от представените доказателства се
установява, че всички вноски по процесния кредит са с настъпил падеж, доколкото
падежът на последната вноска е настъпил още на 26.03.2017 г.
На следващо
място при преглед на представения договор за кредит и приложенията към него
съдът не установи наличие на неравноправни клаузи, за каквито е длъжен да следи
служебно – на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./. В
тази връзка следва да се отбележи, че договорът е сключен в предвидената от
закона писмена форма, а годишният процент на разходите е размер на 48 % и не
нарушава императивното правило на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, доколкото годишния размер на законната лихва за процесния период възлиза
на 10 %. Ясен е и размерът на договорната лихва – 384.61 лева т.е. кредитът е
отпуснат при годишен лихвен процент 31.82 %. Таксата за оцента на досие е 97.50
лева, което не е прекомерно. По кредита не са уговаряни допълнителни такси – за
услуга „кредит у дома” и др.
На последно
място ищцовото дружество твърди, че по договора са заплатени част от седмичните
вноски и същите не се претендират от ответницата като в исковата молба е
уточнено какъв размер на главницата и какъв размер на договорната лихва е
погасен с извършените плащания.
В
производството по ч.гр.д. № 1542/2019 г. по описа на Пернишкия РС от страна на
ответницата не е постъпило възражение, а настоящият иск е предявен при
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в редакцията й от преди ДВ. бр. 100 от
23.12.2019 г.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу Б.Ц.С. за установяване дължимост на следните
вземания: 986.36 лева – главница по договор за потребителски кредит №
*********/19.01.2016 г., 84.71 лева – договорна лихва за периода от 18.09.2016
г. до 26.03.2017 г., 44.04 лева – такса за оценка на досие за периода от
18.09.2016 г. до 26.03.2017 г. и 214.34 лева – обезщетение за забава, считано
от 19.09.2016 г. до 28.02.2019 г. вкл. /датата на подаване на заявлението в
съда/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Горното налага
предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК,
съдът не следва да излага допълнителни мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 1542/2019 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 76.59
лева, от които 26.59 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на делото и доколкото посочените разноски са
действително извършени, то същите следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По
разноските в производството по гр.д. № 4132/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 376.59
лева, от които 26.59 лева държавна такса и 350 лева – юрисконсултско
възнаграждение, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева. В тази връзка предвид изхода на делото на ищцовото дружество
следва да бъдат присъди разноски в размер на 126.59 лева – 100 лева за
юрисконсулт и 26.59 лева държавна такса, дължими в пълен размер.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.Ц.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Петър Дертлиев, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, в качеството му
на цесионер по договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и „Изи
асет мениджмънт” АД – от своя страна цесионер по договор с „Файненшъл България”
ЕООД /с предишно наименование – „Провидънт Файненшъл България” ООД/, сумата от
общо: сумата от общо 1329.45 лева,
представляваща незаплатени задължения по договор за потребителски кредит №
********* от 19.01.2016 г., сключен между ответницата и „Провидънт Файненшъл
България” ООД, от които главница по договора в размер на 986.36 лева, 84.71 лева
– договорна лихва за периода от 18.09.2016 г. до 26.03.2017 г., 44.04 лева – такса за оценка на досие
за периода от 18.09.2016 г. до 26.03.2017 г. и 214.34 лева – обезщетение за забава, считано от 19.09.2016 г. до
28.02.2019 г. вкл. /датата на подаване на заявлението в съда/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1542/2019 г. по описа на Пернишкия
РС.
ОСЪЖДА Б.Ц.С., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от 76.59 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 1542/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от 126.59
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в настоящото исково производство.
Решението е
постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 01542 по описа за 2019 г. на Пернишкия
РС да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА