Решение по дело №1624/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 945
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330201624
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 945
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330201624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4118294,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. СЛ. Д. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на фиша. В
допълнителна писмена молба се взема подробно становище по неговата неправилност,
като аргументите са срещу липсата на описание на нарушението от фактическа страна,
разминаване в установената и посочената във фиша собственост върху автомобила,
липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, липсата
на снимка на автоматизираното техническо средство или система (АТСС), наличието
на друг издаден електронен фиш за същото нарушение на друго лице. Възразява се
срещу верността на измерването предвид наличието и на други автомобили върху
приложената по делото снимка. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно липсата на данни за връчването му, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.07.2020 г. в 18:24 ч. в гр. Пловдив на бул. „Васил Левски“ № 111 в посока
към бул. „Дунав“ при ограничение на скоростта за населени места от 50 km/h МПС
товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** се е движил със скорост от 72 km/h,
като е превишил максимално допустимата с 22 km/h и това е установено с
1
автоматизирано техническо средство и система ARH CAM S1 № 11743са. Собственик
на регистрираното МПС е ***. За установеното нарушение е издаден разглежданият
електронен фиш серия и е наложена глоба в размер на 100 лв.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало
периодична техническа проверка на 30.09.2019 г. и заснемането е сторено в
едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане
е съставен клип № 11743СА/0325880. Към момента на разглеждане на делото в
съдебно следствие протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 на МВР (Наредбата) не
е наличен.
Електронен фиш с № 4075360 първоначално е издаден на дружеството
собственик на товарния автомобил – ***. От негов представител е постъпила
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, придружена от копие на свидетелството за
управление на МПС и контролен талон на лицето, което е посочено от декларатора
като предоставено му да управлява за конкретния ден автомобила.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 11743СА/0325880,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология /БИМ/, протокол за проверка № 57-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на
БИМ, справка за регистрация на МПС от АИС, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вх.
№ УРИ317000-18204/29.10.2020 г., ведно с копие от свидетелство за управление на
МПС, контролен талон и копие на пълномощно, писмо вх. № 18158/13.04.2021 г. от ОД
на МВР Пловдив.
Собствеността върху лекия автомобил и предоставянето му за ползване не се
оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя, доколкото последното е изрично
отбелязано в узнатия от него електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, и са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш като съдържа подробно
описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността
му и за параметрите на вмененото нарушение. Затова и възражението в тази връзка за
липсата на пълно описание на нарушението съдът намира за неоснователно. В
електронния фиш ясно е посочено, че е установено извършване на нарушение за
скорост, като ясно е посочена разрешената стойност на скоростта, установената с
АТСС стойност на скоростта и с колко е превишена допустимата стойност на
скоростта. В този смисъл Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В допълнение следва да се
отбележи, че правилото за поведение, което трябва да се спазва, съгласно изричния
текст на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не съдържа като елемент от поведението на водачите
движение или управление на ППС. То гласи, че при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените стойности
на скоростта в km/h. Тоест изисква се водачът да е избрал по-висока от разрешената
скорост, така че да има превишение. Така че след като фишът съдържа допустимата
скорост, установената и превишаването й, то и отговаря на изискванията за съдържание
от фактическа страна.
2
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към
фиша фотоснимка № 11743СА/0325880, свалена от АТСС, е посочена измерената
скорост от 75 km/h, отчетената преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и координатите.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през
първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо
средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като е
попълнен протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая не са налице всички кумулативно изисквани условия за по спазване на
Наредбата. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с
вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Не са спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което не е попълнен
протокол за използване на АТСС, който се изисква за използването на АТСС от вида
ARH CAM S1, доколкото същото не е статично, а мобилно и се разполага край участък
на пътя. На такова следва да се приравни становището на въззиваемата страна, че към
момента не разполага с такъв протокол, изразено в писмо вх. № 18158/13.04.2021 г.
Изготвянето и съществуването на протокол е от съществено значение за правилната
експлоатация на АТСС в съответствие с изискванията на производителя, както и
установяване на самото нарушение, тъй като в него се посочват вида на АТСС и
неговия номер, което да съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша,
датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността към общата
пътна мрежа или извън населени места, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута и часа
и края на работата с номерата на първото заснето статично изображение и на
последното статично изображение, лицата, които са използвали АТСС, приемането на
протокола и снемането на статични изображения. Това съществено нарушава
императивните изисквания за използване на АТСС и липсата на протокол поставя
сериозни съмнения въобще за използването на АТСС по надлежния ред в посоченото
време и място. Това ограничава и съществено правата на нарушителя, доколкото
последният не може да разгърне правата си в цялост и направи съответните
възражения по използване на устройството. Данните в протокола, ведно с приобщения
снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, биха доказвали
безсъмнено нарушението, като в конкретиката на фактите е от значение фактическата
установеност за управление на моторно превозно средство. Посочените факти следва
да бъдат установени и посредством информацията в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, тъй като това е документът, предвиден да удостовери всяко използване на
мобилно АТСС с отразяване на данни за същото и мястото му на позициониране, за да
има връзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и
снимковия материал. Не всеки реквизит от протокола е със съществена значимост, но
отсъствието на протокола води до извод за недоказано административно нарушение.
3
След като ОД на МВР - Пловдив не е отразил протокола в опис на приложенията
/преписката/ и съгласно изпратеното писмо такъв не наличен и към момента на
съдебното следствие, обективно следва извод, че такъв не е съставен. Въз основа на
изложеното съдът прие, че електронният фиш е незаконосъобразен и на посоченото
основание и затова следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично, без това да превръща самото него в
статично по смисъла на закона. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол,
без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган,
т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по
заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод
законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
По изложените съображение възражението на жалбоподателя относно присъствието и
отсъствието на контролен орган и нарушителя е неоснователно, доколкото процесното
АТСС е използвано статично, а не мобилно.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, а и не са спазени задължителните формални изискания за
използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на
извършване на деянието, както и не доказа извършването на нарушението, което дава
основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от
това – да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал 3 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени
разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на
4
делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил доказателства за
сторените разноски по обжалване на електронния фиш – договор за правна защита и
съдействие и пълномощно за представителство. Възнаграждението е уговорено
съгласно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно оказване
на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на жалбоподателя, а
именно адв. С.Н. съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т.е. в минимално
предвидения в наредбата размер от 300 лв. съобразно с обжалваемия интерес до 1000
лв., а именно от 100 лв. В този смисъл и доколкото възнаграждение на адвоката не е
сторено, не следва да се обсъжда представения списък с разноски, тъй като такива
въобще не са сторени, а дискрецията дали да бъдат присъдено и в какъв размер е
предоставена на съда съгласно изричното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4118294, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на П. СЛ. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на адвокат С.К. Н. ЕГН
********** сума в размер на 300 лева, разноски в съдебното производство на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5