№ 18476
гр. София, 23.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20231110124284 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по заявление от 27.03.2023 г., подадено пред
Районен съд – Враца от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез адв. Д., с което се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу „ТДИ
ТРАНСПОРТЕС“ ЕООД, представлявано от Т. Д. И., и срещу Т. Д. И. за следните суми: 4
704,39 лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит от
28.02.2020 г., за който се твърди да е обявен за предсрочно изискуем на 23.02.2023 г., ведно
със законната лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 1909,14 лева,
представляваща лихва за редовна главница за период от 21.07.2022 г. до 23.02.2023 г.; 519,75
лева, представляваща лихва за просрочена главница период от 21.07.2022 г. до 23.03.2023 г.,
както и 2 275,50 лева, представляваща наказателна лихва за период от 21.07.2022 г. до
23.03.2023 г.
В заявлението са изложени следните обстоятелства, от които произтичат вземанията, а
именно, че на 28.02.2020 г. между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор, и „ТДИ
ТРАНСПОРТЕС“ ЕООД, като кредитополучател, и Т. Д. И., като солидарен длъжник, е
сключен договор за банков револвиращ кредит за сумата от 70 000 лв. със срок на усвояване
до 27.02.2023 г. и със срок за погасяване на дълга до 28.02.2023 г., като договорът е изменен
с Анекс № 1 от 05.03.2020 г. и Анекс № 2 от 07.03.2022 г., а срокът за погасяване на кредита
е продължен до 28.02.2025 г.
Делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност с определение от 28.03.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 790 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца. В цитираното
определение неправилно е посочено, че производството е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК със заявител
„УниКредит Булбанк“ АД и единствен длъжник Т. Д. И.. Изпращането на делото по
подсъдност е мотивирано с разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК, като е посочено, че
предвидената в тази разпоредба местна подсъдност е по настоящия адрес на потребителя.
Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото, приема, че не е местно
компетентен да се произнесе по подаденото заявление, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК (в приложимата редакция), заявлението се
подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в
тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
1
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд.
В частност на първо място, неправилно Районен съд – Враца е приел, че заявлението е
подадено от „УниКредит Булбанк“ АД единствено срещу Т. Д. И.. Това е така, тъй като
видно от заявлението, същото е подадено срещу „ТДИ ТРАНСПОРТЕС“ ЕООД, в
качеството му на кредитополучател, и законния представител на дружеството Т. Д. И., в
качеството му на солидарен длъжник.
На второ място, неправилно е прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
411, ал. 1, изр. 2 ГПК. Това е така, тъй като в заявлението изрично е посочено, че вземането
произтича от договор за банков револвиращ кредит от 28.02.2020 г., сключен между
„УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор, „ТДИ ТРАНСПОРТЕС“ ЕООД, като
кредитополучател, и управителя на дружеството Т. Д. И., като солидарен длъжник. Ето
защо следва да се приеме, че Т. Д. И. - съдлъжник по договора за банков кредит, по който
кредитополучателят е търговец, няма качеството на потребител, тъй като посоченото
физическо лице е управител на дружеството и не действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. В този смисъл е константната практика на ВКС,
съгласно която обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото (в този смисъл са Решение № 84 от
20.07.2017 г. по т.д. № 1934/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 38 от 23.06.2017 г.,
постановено по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, І т.о. и др.). Така и в решение по дело С–419/11
Съдът на ЕС е посочил, че физическо лице, което има тесни професионални връзки с
дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се
счита за потребител по смисъла на чл. 15, пар. 1 на Регламент 44/2001, когато поръчителства
по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по
договор, свързан с получаването на кредит. В случая от справка в Търговския регистър е
видно, че седалището и адресът на управление на дружеството „ТДИ ТРАНСПОРТЕС“
ЕООД е в АДРЕС, като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Т.
Д. И., който съобразно цитираната по – горе практика на ВКС няма качеството потребител,
тъй като има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество и не
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Ето защо
следва да се приеме, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК,
съгласно която заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника.
Както се изясни, седалището на длъжника „ТДИ ТРАНСПОРТЕС“ ЕООД е в гр. К., а
от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. се установява, че Т.
Д. И. е с постоянен адрес в АДРЕС.
Ето защо и съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК, делото не е подсъдно
на Софийски районен съд, поради което и доколкото неправилно е изпратено по подсъдност
от Районен съд - Враца на Районен съд – София, единствената възможност за Софийски
район съд е да бъде повдигнат спор за подсъдност.
С оглед възникналия спор за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК, между Софийски
районен съд и Районен съд - Враца, ще следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред
Софийски градски съд, който да определи компетентния съд за произнасяне по подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 122 ГПК, Софийски районен съд, 167 състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 24284/2023 г., по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд между Софийски
районен съд и Районен съд - Враца, който да определи компетентния съд за произнасяне по
подаденото от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „ТДИ ТРАНСПОРТЕС“ ЕООД и Т. Д. И..
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд за решаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3